Искам да ви разкажа моята история. Може би някои ще

Искам да ви опиша моята история. Може би някои ще послужи за урок, на останалите просто ще им е забавно, уповавам се. Моля за опрощение, няма да посочвам имена.

Ожених се на 22 години, взех, по този начин да се каже за комплект – незабавно се снабдих с жена и щерка (жена ми към този момент имаше момиче на 2 години). Не, неверно съм го написал. По-скоро те взеха мен – взеха ме, нахраниха ме, стоплиха ме, обичаха ме.

Веднага желаех да осиновя щерка си, защото татко й не беше посочен в нейния акт за раждане, само че брачната половинка беше срещу. Тя сподели, че има време за всичко. Не спорих, въпреки че би трябвало да призная, че бях заинтригуван.

Нейната история е остаряла като света. Млада, наивна, влюбена, забременяла, родила, нещастният татко липсващ в мъглата.

Веднага одобрих момичето за своя щерка. Но по какъв начин би могло да бъде другояче?! Детето на моята обичана жена е моето дете! Няма по какъв начин да бъде другояче, който каквото ще да споделя.

Година и половина след сватбата жена ми ми даде просто кралски подарък: роди ми наследник! Всичко беше идеално! Имах щерка, имах наследник, брачната половинка е интелигентна, красива. Какво друго му би трябвало на човек, с цел да бъде благополучен?

И както си мислех, че щастието към този момент е цялостно, се оказа, че Бог ме обича повече, в сравнение с заслужавам. Две години след раждането на сина си, брачната половинка ми роди още една щерка! Хора, бях подготвен да търча из града и да крещя на всички и всичко какъв благополучен човек съм! Имам наследник и две сладки дъщери.

Най-голямата щерка по това време към този момент беше съвсем на шест години. Привързано момиче, асистент във всичко, апропо, от първите дни, когато ме назова баща, както се оказа по-късно, тя ме смяташе за собствен (в смисъл, биологичен) татко. Разбираемо е, какъв брой помни дете на 2 години? Тя постоянно си мислеше, че аз съм нейният баща.

Няколко пъти понечих да й кажа истината, само че жена ми ме спря – „ За всичко си има време! “ И тогава, когато тя стана на шест години, жена ми ненадейно ме попита дали към момента желая да осиновя момиче, на което получи убеден и корав отговор: Да, желая, от кой момент очаквам!

Оформихме документите, бащиното име беше заменено на моето. По-късно попитах жена си за какво не се е съгласила на това преди? Знаете ли какво отговори тя? Че се е страхувала! Страхувала се, че няма да живеем дружно, ще се разведем, страхувала се, че в случай че тя роди деца от мен, ще трансформира отношението си към най-голямата, страхувала се от всичко.

Отначало се ядосах, а по-късно се замислих, че и аз бих се страхувал. Веднъж към този момент е била предадена, по какъв начин може незабавно да повярва? Мирът в къщата се завърна.

Оттогава минаха доста години. Най-голямата щерка към този момент е на 19, синът е на 16, най-малкият е на 14. Най-голямата учи в университет. Тя е моята горделивост, доста мъдро момиче.

Но най-важното от историята следва.

Беше напролет, в разгара на сесията. Случи се непредвиденото! Веднъж огромната щерка пристигна за уикенда. Ние живеем в дребен град, тя учи в огромния на към час с рейс от нас. Прибира се всеки уикенд.

Пристигна в петък вечерта и с майка си вършат нещо в кухнята. Изведнъж слушам диалог от кухнята. Заглушено, евентуално с цел да не слушам. От дете имам неприятно зрение, само че слушам добре, слушам доста добре, даже от време на време това, което не би трябвало да слушам.

Дъщерята показа, че от два месеца на автобусната спирка я чака някакъв мъж. Просто стои наоколо и я гледа, до момента в който тя се прибира към у дома. Веднага скочих от дивана. Момичето е красиво, а перверзните простаци са доста.

Накратко, обадих се на шефа, предизвестих, че ще закъснея в понеделник сутринта. Уикендът свърши и в понеделник отидох да изпратя щерка си в рейса, с цел да видя този чичко! И го видях!

Щом го видях, коленете ми изтръпнаха: нямаше потребност от ДНК тест, с цел да схвана, че въпросният мъж беше същинският й татко.

Една седмица с жена ми бяхме на тръни. В петък се срещнах с щерка ми, този „ приятел “ не се появи. А в 19 часа това неразбирателство пристигна у нас!

Още от прага сподели: „ Здравей, дъще, аз съм твоят татко! “

Какъв баща си ти… Къде беше, когато едно 18-годишно момиче с бебе на ръце остана без стотинка, когато фамилията й се отвърна от нея. Къде беше, когато тичах до болничното заведение с 3-годишно бебе на ръце в 2 през нощта, тя имаше температура 40, задушаваше се, а всички коли за спешна помощ бяха заети.

Дъщерята беше в потрес, брачната половинка ми полусъзнание, а аз имам едно предпочитание: да разкъсам този урод на дребни части и да свърша диалога дотук! Но…

Дъщеря ми се обърна към мен и попита: „ Татко, истината ли споделя? Не си ли ти мой татко “

Не открих нищо по-умно от това да кажа: „ Роден, само че не биологичен! “ Знаете ли какво направи щерка ми? Дойде и ме прегърна! Прегърна ме както в детството, обви ръце към врата й и прошепна в ухото ми: „ Ти си моят татко! ЕДИНСТВЕНИЯТ!!! “

Последният път, когато плаках, беше, когато бях на 20, погребвах татко си. Плачех, само че по друг метод. А тук ме боде в очите, чувствам по какъв начин сълзите се търкалят по бузите ми и е срамно, и е толкоз хубаво от осъзнаването, че това е твоето богатство и тя няма потребност от различен татко! И няма значение чия кръв тече в нея, това е МОЯТА ДЪЩЕРЯ и това е! И пред закона, и пред положителните хора, и пред Бога!

Този „ баща “ го изпратихме с мир, дъщерята даже не искаше да приказва с него, не слушаше обясненията му. Майка й в миналото, преди 19 години, също никой не я беше чул.

Защо описах тази история? Момчета, не се опасявайте да се ожените за жена с дете. Всяко дете има потребност от татко, от бащина поддръжка, от крепко рамо, от осъзнаване, че е под протекция и няма да го обидят, каквото и да се случи! Дори в случай че детето е задоволително огромно, бъдете търпеливи и несъмнено ще намерите общ език с него, единствено не настоявайте! Запомнете: ЗА ВСИЧКО СИ ИМА ВРЕМЕ.