Признанието на един женен мъж
Искам да ви призная: аз се срещам с една жена, макар че съм женен.
Тя е невероятна. Тя е красива, умна, съобразителна, мощна, вярваща...
Харесва ми да заедно съм с нея на кафе, на кино, на изложения и непрекъснато да й споделям какъв брой е красива. Не мога да си спомня, по кое време за финален път съм й бил сърдит. Без значение по какъв начин е минал денят ми, нейната усмивка постоянно ме ободрява. Понякога тя ми прави изненади, готви ми нещо особено. Просто препълвам от благополучие, че съм срещнал такава жена като нея. Независимо, че съм женен.
Заслужава си да опиташ и ти. Ще видиш по какъв начин животът ти ще се промени към по-добро.
О, загатнах ли, че дамата, с която ще се срещам, е моята жена? А, ти какво си намерения?
Бракът не значи, че животът е приключил. Искам да продължа да отивам на срещи с моята жена, макар обстоятелството, че сме женени.
Не съм изгубил желанието да не преставам да я завладявам още веднъж и още веднъж, единствено тъй като тя към този момент е споделила: " ДА " пред олтара.
Много постоянно връзките сред съпрузите охладняват, тъй като двамата към този момент не се пробват да се опознават взаимно. А продължавайки да си организираме срещи, ние можем всякога да научаваме нещо ново един за различен. Защо би трябвало да спрем да вършим това? Това не би трябвало да свършва в никакъв случай.
Пърхащите пеперуди в корема, тъкмо както на първа среща, може да се появят и след две години. Просто всеки ден се дръжте по този начин като че ли преди малко сте се срещнали. И ще видите по какъв начин ще се трансформират връзките сред вас.
Общуването и непрекъснатия интерес един към различен - това е ключът към сполучливата връзка. Никой не желае да е дружно с човек, който не демонстрира интерес към него.
Съветвам те да не спираш да каниш жена си на срещи, да се стремиш към това с цялото си сърце и да схванеш, че нищо не свършва откакто сте си споделили заветното ДА.
Източник: Gnezdoto.net
