Искам да те попитам нещо, без да бързаш с отговора.Колко

Искам да те попитам нещо, без да бързаш с отговора.
Колко пъти си излизал от диалог с клиент, сътрудник или чиновник с чувството:
„ Аз бях прав, само че нищо не се получи “?

Това е един от най-честите, само че и най-скъпите сюжети в бизнеса.
Защото в него човек печели разногласието, само че губи връзката.

А бизнесът е връзки.

Като психолог доста ясно виждам този модел.
Хората не страдат от липса на причини.
Страдат от липса на чувство, че са чути.

И когато това чувство липсва, мозъкът се затваря.
Независимо какъв брой си прав.

Работих с бизнесмен, който постоянно влизаше в спорове с клиенти.
Той знаеше какво прави, имаше опит, резултати и познания.
И все пак диалозите му постоянно завършваха напрегнато или отвод.

Когато започнахме да гледаме по-дълбоко, се оказа, че за него несъгласието е било равно на обезценяване.
Още от ранна възраст е трябвало да се пази, да потвърждава позицията си, с цел да бъде чут.

Днес бизнесът му активираше същата стратегия.
Всеки клиент, който задава въпрос или се колебае, неумишлено се превръщаше в „ конкурент “.

И той реагираше не като сътрудник, а като бранител.

Това е доста тънък миг, който постоянно остава неусетен.
Външно диалогът е професионален.
Вътрешно обаче се води борба.

А когато един човек е в борба, другият не се усеща в сигурност.

Тук е значимо да кажа нещо доста ясно.
Да искаш да си свестен не значи да се съгласяваш с всичко.
Означава първо да създадеш пространство, в което другият човек може да се отпусне.

Умът не чува, когато се пази.
Той чува, когато се усеща забелязан.

Много бизнесмени вършат грешката да наливат сила в доказване.
Обясняват още. Дават причини. Вадят логичност.
А в действителност казусът не е в информацията.

Проблемът е в чувството.

Ако искаш да разпознаеш дали си в този модел, задай си следните въпроси:
– напрягаш ли се, когато някой не е склонен с теб
– чувстваш ли потребност незабавно да се обясниш
– излизаш ли от диалози с отмалялост, вместо с изясненост

Това са сигнали, че вътре в теб се задейства остарял предпазен механизъм.

Обикновено коренът му не е в бизнеса.
Той е в моменти, в които не си бил чут, когато си имал потребност.
И през днешния ден мозъкът ти продължава да се бори за същото.

Решението не е да се „ контролираш повече “.
Решението е да смениш вътрешната си цел.

От „ желая да съм прав “
към „ желая да бъда в контакт “.

Един доста елементарен, само че извънредно ефикасен въпрос може да промени всичко:
„ Разбирам ли какво е значимо за този човек сега? “

Когато този въпрос стане водещ, тонът ти се трансформира.
Думите ти се трансформират.
И отсрещната страна го усеща.

И парадоксално, тъкмо тогава хората стартират да те чуват повече.

Истинската мощ в бизнеса не е в това да печелиш всеки диалог.
А в това да създаваш връзки, в които решенията идват естествено.

В идната публикация ще приказваме за водачеството по метод, по който рядко се приказва –
за какво хората не те следват поради визията ти, а поради метода, по който ги уважаваш.

Лора Ангелова
Контакт: тел- 0886799959

Instagram: loraalfa не колебайте да зададете вашите въпроси