Изгубените родопски села: Там където конете са повече от жителите, а гледките спират дъха
„ Искам да се откъсна от света, да остана самичък, да избягам от цивилизацията “. Няма по какъв начин да не се е прокрадвала най-малко един път в мозъка ви такава мисъл. Ей, там някъде надалеч, където можеш да останеш самичък с мислите си. Където да си починеш, надалеч от всичко, някъде в друго време. Да усетиш земята, да се слееш с природата.
Прочетете още
Звучи много тривиално, само че единствено когато в действителност посетиш такова място, можеш да почувстваш същността на тези думи. Такива села и махали у нас има доста, наподобяват като че ли стопаните са изчезнали внезапно и всеки миг ще се завърнат. А къщите все едно са претърпели мощна стихия, на места нещо е бутнато, само че в случай че се намести, всичко ще си пристигна на мястото и миналите десетилетия няма да имат значение.
Днес ще ви заведем на виртуална разходка до точно такива села, до които път съвсем няма, животните са повече от локалните, а гледките стопират дъха. И никога няма да вървим „ вдън горите Тилилейски “, а много по-близо до цивилизацията. Разказът ни е за три асеновградски села – Бор, Извор и Ряката. Първите две с по един гражданин, а последното с цели трима. Въпреки това може да видите кметство, чин от остаряло учебно заведение, стада с овце, крави и коне, както и да усетите аромат на домашна манджа.
Започваме от Бор и Извор . Двете обитаеми места ще откриете на към 60 км от Пловдив. Посоката е към Белинташ, подминавате отбивката за скалното светилище и продължавате към Три могили. Малко след другото тракийско светилище Инкая свършва и асфалтовият път. Следва черен, постепенно се минава с всевъзможен вид автомобил.
Не липсват и панорами към Родопите, а внезапно ще се озовете и на кръстовище. Има и табела, светофар няма, няма и придвижване. Отбивката наляво ще ви води към Бор.
Пътят минава през борова горичка, а малко след табелата за начало на селото ще се озовете и на селския площад.
Там е и кметството. Снимките тук несъмнено би трябвало да са в режим „ гледка “, защото гледката безусловно е на 360 градуса. Тук срещнахме и единствения локален – мъж на към 45 години, който ни посрещна с секира в ръка. Започнал да се готви за зимата още през август, а се прехранва като гледа крави. Не се опасява да живее самичък, дори се изненада от въпроса. Въпреки, че вметна, че в селото няколко пъти се появявала мечка, умъртвила му и част от добитъка, само че все пак мотив за боязън нямало. Покани ни и на кафе, единствено ракията му свършила, другояче всичко друго си имал.
След като се върнете към кръстовището идната дестинация е към Извор . Там също има единствено един гражданин – още веднъж кравар. Още като чу мотора на колата се приближи да види „ кой го безпокои “. Така де, като си привикнал да бъдеш самичък, всеки новопостъпил в селото, като че ли влиза в твоя двор. И той се занимава с крави, самичък е избрал този метод на живот и не би го заменил.
Ако желаете още да останете в тази част на Родопите може да продължите и към село Три могили, оттова следва пътека към махала Мумджидам. Или както туристите го назовават напоследък „ царство Мумджидам “. То се намира на към 2,5 км от селото, само че уловката е, че това не е път за коли, последната права е горска пътека, която би трябвало да минете пешком. И тук ще намерите локален гражданин, който още веднъж е самичък и гледа крави.
Отправяме се и към последната дестинация – Ряката . За да стигнете до нея, би трябвало да се върнете до село Мостово. Още при започване на обитаемото място има черква а зад нея стартира черен път. Разстоянието до Ряката е 5 км, а пътят се движи по коритото на река. Лятото вода няма, пътят е по-трудно пристъпен, тъй че преценете опциите на автомобила си. През по-валежните интервали, обаче коритото се цялостни с вода и прекосяването става много по-сложно.
По-големите запалянковци могат да оставят колите си още в Мостово и да продължат пешком – маршрутът е задоволително хубав, тъй че няма да съжалявате.
Пътят се разклонява и към Карадожов камък и махала Кабата. Има сложени обозначителни табели, а пътеките са добре отъпкани.
Селото се намира в пролома сред две планини, тъкмо под Караджов камък. Сравнение с предните две обитаеми места, Ряката е много по-гъсто обитаема – с цели трима поданици. Лятото броят им се удвоява, защото част от къщичките се употребяват за вили.
Още при започване на махалата ще видите и конна база. Такъв вид туризъм извънредно доста притегля туристи и вдъхва живот на региона. Кончетата се качват по най-каменистите и стръмни пътеки в региона и стигат чак до Караджов камък. А притежателят показва какво значи родопското гостолюбие.
В селото може да видите и остарялото учебно заведение, през днешния ден частна къща, само че към момента пред него има училищен чин. Между къщите потегля и път към Виолетина поляна, а оттова и маршрут за Караджов камък. Част от пътя, обаче е много стръмен, тъй че преценете опциите си.
В региона на Мостово и Кабата има и доста хотели с заведения за хранене, а по приятни горски пътеки може да стигнете до Кръстова гора и Белинташ. Това, при положение, че сте се наситили на тишината и желаете да поемете към една много по-посещавана дестинация.
Прочетете още
Звучи много тривиално, само че единствено когато в действителност посетиш такова място, можеш да почувстваш същността на тези думи. Такива села и махали у нас има доста, наподобяват като че ли стопаните са изчезнали внезапно и всеки миг ще се завърнат. А къщите все едно са претърпели мощна стихия, на места нещо е бутнато, само че в случай че се намести, всичко ще си пристигна на мястото и миналите десетилетия няма да имат значение.
Днес ще ви заведем на виртуална разходка до точно такива села, до които път съвсем няма, животните са повече от локалните, а гледките стопират дъха. И никога няма да вървим „ вдън горите Тилилейски “, а много по-близо до цивилизацията. Разказът ни е за три асеновградски села – Бор, Извор и Ряката. Първите две с по един гражданин, а последното с цели трима. Въпреки това може да видите кметство, чин от остаряло учебно заведение, стада с овце, крави и коне, както и да усетите аромат на домашна манджа.
Започваме от Бор и Извор . Двете обитаеми места ще откриете на към 60 км от Пловдив. Посоката е към Белинташ, подминавате отбивката за скалното светилище и продължавате към Три могили. Малко след другото тракийско светилище Инкая свършва и асфалтовият път. Следва черен, постепенно се минава с всевъзможен вид автомобил.
Не липсват и панорами към Родопите, а внезапно ще се озовете и на кръстовище. Има и табела, светофар няма, няма и придвижване. Отбивката наляво ще ви води към Бор.
Пътят минава през борова горичка, а малко след табелата за начало на селото ще се озовете и на селския площад.
Там е и кметството. Снимките тук несъмнено би трябвало да са в режим „ гледка “, защото гледката безусловно е на 360 градуса. Тук срещнахме и единствения локален – мъж на към 45 години, който ни посрещна с секира в ръка. Започнал да се готви за зимата още през август, а се прехранва като гледа крави. Не се опасява да живее самичък, дори се изненада от въпроса. Въпреки, че вметна, че в селото няколко пъти се появявала мечка, умъртвила му и част от добитъка, само че все пак мотив за боязън нямало. Покани ни и на кафе, единствено ракията му свършила, другояче всичко друго си имал.
След като се върнете към кръстовището идната дестинация е към Извор . Там също има единствено един гражданин – още веднъж кравар. Още като чу мотора на колата се приближи да види „ кой го безпокои “. Така де, като си привикнал да бъдеш самичък, всеки новопостъпил в селото, като че ли влиза в твоя двор. И той се занимава с крави, самичък е избрал този метод на живот и не би го заменил.
Ако желаете още да останете в тази част на Родопите може да продължите и към село Три могили, оттова следва пътека към махала Мумджидам. Или както туристите го назовават напоследък „ царство Мумджидам “. То се намира на към 2,5 км от селото, само че уловката е, че това не е път за коли, последната права е горска пътека, която би трябвало да минете пешком. И тук ще намерите локален гражданин, който още веднъж е самичък и гледа крави.
Отправяме се и към последната дестинация – Ряката . За да стигнете до нея, би трябвало да се върнете до село Мостово. Още при започване на обитаемото място има черква а зад нея стартира черен път. Разстоянието до Ряката е 5 км, а пътят се движи по коритото на река. Лятото вода няма, пътят е по-трудно пристъпен, тъй че преценете опциите на автомобила си. През по-валежните интервали, обаче коритото се цялостни с вода и прекосяването става много по-сложно.
По-големите запалянковци могат да оставят колите си още в Мостово и да продължат пешком – маршрутът е задоволително хубав, тъй че няма да съжалявате.
Пътят се разклонява и към Карадожов камък и махала Кабата. Има сложени обозначителни табели, а пътеките са добре отъпкани.
Селото се намира в пролома сред две планини, тъкмо под Караджов камък. Сравнение с предните две обитаеми места, Ряката е много по-гъсто обитаема – с цели трима поданици. Лятото броят им се удвоява, защото част от къщичките се употребяват за вили.
Още при започване на махалата ще видите и конна база. Такъв вид туризъм извънредно доста притегля туристи и вдъхва живот на региона. Кончетата се качват по най-каменистите и стръмни пътеки в региона и стигат чак до Караджов камък. А притежателят показва какво значи родопското гостолюбие.
В селото може да видите и остарялото учебно заведение, през днешния ден частна къща, само че към момента пред него има училищен чин. Между къщите потегля и път към Виолетина поляна, а оттова и маршрут за Караджов камък. Част от пътя, обаче е много стръмен, тъй че преценете опциите си.
В региона на Мостово и Кабата има и доста хотели с заведения за хранене, а по приятни горски пътеки може да стигнете до Кръстова гора и Белинташ. Това, при положение, че сте се наситили на тишината и желаете да поемете към една много по-посещавана дестинация.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ