Отказах да настаня родителите си в старчески дом
Искам да се обърна към всички читатели, които изоставят родителите си в старешки домове. Надявам се, че моята история ще им послужи за поука и те ще осъзнаят, че стига сърцето да пожелае, излаз винаги има.
Със брачната половинка ми Дани не можем да се похвалим с положително материално положение. Собственици сме на дребна къща с изба и три стаи. Казано в резюме – нямаме място даже за домакински любим. Едната стая е заета от щерка ни – студентка първа година, във втората са синът ми и снахата, а в третата сме ние със брачната половинка ми. Фамилията ни е огромна, само че се разбираме и поддържаме. В другия завършек на града живеят родителите ми, които са дружно повече от 60 години.
Доскоро те не се нуждаеха от грижи, само че с времето възрастта им стартира да се усеща: татко ми е с деменция, а майка ми се придвижва с патерици. Старите хора към този момент не могат да разчитат един на различен и се нуждаеха от помощ.
Дълго време се чудех какво да направя, само че за всичко, което измислих, ми трябваха пари. Имаше единствено един излаз – да изпратя родителите си в старешки дом и да ги навестявам там, когато ми е допустимо.
Мисълта да постъпя по този метод с майка си и татко си, караше гърдите ми да се свиват от болежка, тъй като за мен това е еднакво на изменничество. Не желаех да ги повеждам на място, където ще живеят в разнообразни стаи. Те са толкоз привързани един към различен, че в случай че ги разделят, ще изгубят предпочитание за живот. Докато цялото семейство търсеше подобаващ вид, синовната любов ми сподели верния излаз.
Както загатнах, имаме мазе в къщата. Със личните си ръце го реконструирах, направих освен тоалетна и душ, а и оборудвах дребна кухня. След ремонта мазето се трансформира в уютно и топло място, където настаних майка си и татко си. Родителите ми имат всичко, от което се нуждаят, а най-хубавото е, че аз, брачната половинка ми и обичаните им внуци, сме до тях и по всяко едно време им оказваме помощ. Щастлив съм, че ще прекарат старините си, обградени с доста грижи и обич. Затова ви споделям – стига сърцето ви да пожелае, излаз постоянно има.
Инфо:
