Искам вече да съм на като теб, на 50 години!
„ Искам да съм на 50 “ - споделила дъщерята на моя другарка, когато майка ѝ водела с нея някакъв следващ диалог на тематика „ към този момент би трябвало да знаеш какво искаш да правиш в живота си “ .
Момичето е в разцвета на младостта си, приключила един от най-хубавите университети в чужбина. Има си другар, свежа компания, от наша позиция всичко най-хубаво занапред ѝ следва. Затова се разсмяхме на нейното предпочитание като на шегаджийски отговор. Но въпреки всичко не пренебрегнахме обстоятелството, че тя харесва живота на майка си, подобен какъвто е той сега .
И също по този начин, че евентуално го приема като даденост, тъй като децата ни в общи линии нямат добра преценка през какво сме минали, от какво сме се отказали, какво ни е тревожело, до момента в който пораснат и отлетят от вкъщи . Каква голяма празнина зейва в фамилията, когато заминат да учат в чужбина. Как постоянно родителите внезапно стартират да се усещат леко неуместно и да се питат: „ Това ли беше? “ .
А когато се съвземат и се усетят свободни от грижата за децата, стартират да употребяват всеки момент от живота, който към този момент е обърнал пясъчния си часовник на противоположната страна, с цел да изживяват неща, за които от време на време са мечтали, само че са ги пренебрегнали заради липса на време и средства.
Вече бях не запомнила този диалог, когато се появиха втора и трета госпожица на възраст сред 20 и 30 години, които споделиха: „ Искам да съм на 50 “ . Стига, бе! Спомних си по какъв начин в зората на нашите 30 години, до момента в който наглеждахме дребните си деца в градинката, една другарка сподели, че ще си отживеем като станем на 64, а аз я изгледах доста неприятно .
Тогавашната ми визия за 50-60 годишните дами беше неприятна. Най-вече тъй като смятах, че с настъпването на климактериума е неизбежно да ти стане по-безинтересна най-вълнуващата част – секса . Дори не самият секс, а зараждащото се предпочитание, което те опива и превзема, изпълва те с хъс, основава истории, с които заспиваш и поради които се събуждаш в очакване на новия ден и неговите завършения.
Естрогенът си е подобен - изостря чувствителността към света по метод, по който положителното ти въодушевление и вътрешния мир сами по себе си не са способни да създадат . Можеш да се радваш колкото си искаш на хиляди неща, само че става физиологично невероятно да се подмокриш тъй че това чувство да осмисли вечерта ти.
Когато в редакцията пристигнеше някоя книга със заглавие „ Животът стартира след 40 “, се усмихвах ехидно, с едно вътрешно: „ Да, бе, ще ви се “ . Тази моя показва беше образувана от дамите, свързани с поколението на моята майка. Тези, които изживяха своите 50 още в ерата на социализма, без да могат да си подадат носа през граница.
Източниците на информация за техните посестрими в света се свеждаше до преводни книги, списание „ Паралели “, „ Бурда “ и „ Некерман “. А там кройките за облеклата на 50-годишните дами бяха доста скучни. Явно съм пазила тези убеждения, че 50-те години никак не са секси даже когато близостта до тях се съкрати на едно десетилетие. Няма да не помни първия малък случай, който ме накара да се замисля, че нещо се е трансформирало .
Харесах си пола в един магазин. Момчето в бутика сподели, че ми стои безчовечен и също така е доста комфортна, елементарно се пере, майка му си била купила същата и е доста удовлетворена. Майка му?! Да нося същата пола като старата майка на този готин пич, парадокс.
Оставих я и излязох от магазина. Изведнъж обаче си споделих, чакай малко, той е най-много на 25. Което значи, че майка му може би е някъде на моята възраст . Сигурно е някаква готина мацка, щом има усет като моя и синът ѝ схваща от мода . Това беше първия път, в който си дадох сметка, че моето потомство пораства по друг метод от оня, по който остаряваше това на моите родители.
Сега, когато слушам „ нашите дъщери “ - на девойките, родени през 60-те години на предишния век да споделят, че желаят да са на нашата възраст, съм все по-приятно сюрпризирана . Очевидно, до момента в който сме живели живота си в непрекъсната турболентна акомодация към всички стадии на това, което назоваваме „ либерален “ преход, въвели атрибутите на понятието „ градски живот в жанр мегаполис “, доколкото ни е било допустимо .
Очевидно сме излезли отвън матрицата на традициите, завещани от дедите ни да остаряваме скучно. Докато сме преживявали най-разнообразни срещи и разлъки, възходи и падения в професионалния и персоналния живот, сполучливи и несполучливи опити за емиграция, бохемски дни и нощи, упоритости за кариера в комплект с развъждането на децата ни, не сме се унищожили, както родителите ни са очаквали .
А на всичкото от горната страна, си позволихме и нахалството да прекрачим от хедонизма непосредствено в духовната осъзнатост, като че ли е естествената последваща спирка на метрото. Дадох си сметка, че с цялата еклектика на нашия съкровен и публичен живот, в действителност сме направили същинската гражданска война.
И в този момент, пред прага на 50-те имаме фантазии като че ли животът ни занапред стартира, изглеждаме отлично , даже без лифтинг, любуваме се на секса по нов, зрял, само че напълно не незанимателен метод. Не ни е боязън за това дали ще останем с някого постоянно, тъй като знаем, че не това има значение.
Някои от моите приятелки преоткриват живота със съпрузите си, стартират нов бизнес, печелят европейски планове , тъй като към този момент знаят и могат, имат в портфолиото си това, което се назовава „ добра история “. Други се отдават на креативен занимания, имат млади любовници, трети пътуват по света с любовници на тяхната възраст, с които имат аналогични зрели усети , стремежи и желания към класни прекарвания.
А някои даже раждат деца. Има и такива, които с наслада се посвещават и на това, по което от ден на ден младежи също са луди – реалокират се в китни селца, вдъхват живот на остарели къщи из Родопите, Рила, Странджа, основават дребни стопанства. Онова, което виждат децата ни е, че сме готини, щастливи и напълно не живеем единствено поради тях. Не питаме мърморещо по кое време ще имат внуци най-сетне, а на драго сърце споделяме с тях метода си на живот като огромни хора.
Имали сме страхове като родители - по какъв начин ще ги възпитаме, къде ли ще ги води този чалнат образец, който им даваме. Страдали сме, че не можем да сме до тях – било поради кариера, живот в чужбина, разводи, нови бракове . Чудели сме се дали ще им нанесем някакви контузии с този наш променлив и неразбираем в вероятност живот. Но като ги виждам – справихме се.
А когато разбрах, че някои от тях споделят „ Искам да съм на 50 “, научих, че освен сме се справили, а напряко сме „ потомство – първенец “.
Още от Михаела:
Вкусът на желанията
Опитомяване – да излезеш от дупката
"Ей, момченце, не по този начин! "
Истината и спестените мръсни чорапи
Момичето е в разцвета на младостта си, приключила един от най-хубавите университети в чужбина. Има си другар, свежа компания, от наша позиция всичко най-хубаво занапред ѝ следва. Затова се разсмяхме на нейното предпочитание като на шегаджийски отговор. Но въпреки всичко не пренебрегнахме обстоятелството, че тя харесва живота на майка си, подобен какъвто е той сега .
И също по този начин, че евентуално го приема като даденост, тъй като децата ни в общи линии нямат добра преценка през какво сме минали, от какво сме се отказали, какво ни е тревожело, до момента в който пораснат и отлетят от вкъщи . Каква голяма празнина зейва в фамилията, когато заминат да учат в чужбина. Как постоянно родителите внезапно стартират да се усещат леко неуместно и да се питат: „ Това ли беше? “ .
А когато се съвземат и се усетят свободни от грижата за децата, стартират да употребяват всеки момент от живота, който към този момент е обърнал пясъчния си часовник на противоположната страна, с цел да изживяват неща, за които от време на време са мечтали, само че са ги пренебрегнали заради липса на време и средства.
Вече бях не запомнила този диалог, когато се появиха втора и трета госпожица на възраст сред 20 и 30 години, които споделиха: „ Искам да съм на 50 “ . Стига, бе! Спомних си по какъв начин в зората на нашите 30 години, до момента в който наглеждахме дребните си деца в градинката, една другарка сподели, че ще си отживеем като станем на 64, а аз я изгледах доста неприятно .
Тогавашната ми визия за 50-60 годишните дами беше неприятна. Най-вече тъй като смятах, че с настъпването на климактериума е неизбежно да ти стане по-безинтересна най-вълнуващата част – секса . Дори не самият секс, а зараждащото се предпочитание, което те опива и превзема, изпълва те с хъс, основава истории, с които заспиваш и поради които се събуждаш в очакване на новия ден и неговите завършения.
Естрогенът си е подобен - изостря чувствителността към света по метод, по който положителното ти въодушевление и вътрешния мир сами по себе си не са способни да създадат . Можеш да се радваш колкото си искаш на хиляди неща, само че става физиологично невероятно да се подмокриш тъй че това чувство да осмисли вечерта ти.
Когато в редакцията пристигнеше някоя книга със заглавие „ Животът стартира след 40 “, се усмихвах ехидно, с едно вътрешно: „ Да, бе, ще ви се “ . Тази моя показва беше образувана от дамите, свързани с поколението на моята майка. Тези, които изживяха своите 50 още в ерата на социализма, без да могат да си подадат носа през граница.
Източниците на информация за техните посестрими в света се свеждаше до преводни книги, списание „ Паралели “, „ Бурда “ и „ Некерман “. А там кройките за облеклата на 50-годишните дами бяха доста скучни. Явно съм пазила тези убеждения, че 50-те години никак не са секси даже когато близостта до тях се съкрати на едно десетилетие. Няма да не помни първия малък случай, който ме накара да се замисля, че нещо се е трансформирало .
Харесах си пола в един магазин. Момчето в бутика сподели, че ми стои безчовечен и също така е доста комфортна, елементарно се пере, майка му си била купила същата и е доста удовлетворена. Майка му?! Да нося същата пола като старата майка на този готин пич, парадокс.
Оставих я и излязох от магазина. Изведнъж обаче си споделих, чакай малко, той е най-много на 25. Което значи, че майка му може би е някъде на моята възраст . Сигурно е някаква готина мацка, щом има усет като моя и синът ѝ схваща от мода . Това беше първия път, в който си дадох сметка, че моето потомство пораства по друг метод от оня, по който остаряваше това на моите родители.
Сега, когато слушам „ нашите дъщери “ - на девойките, родени през 60-те години на предишния век да споделят, че желаят да са на нашата възраст, съм все по-приятно сюрпризирана . Очевидно, до момента в който сме живели живота си в непрекъсната турболентна акомодация към всички стадии на това, което назоваваме „ либерален “ преход, въвели атрибутите на понятието „ градски живот в жанр мегаполис “, доколкото ни е било допустимо .
Очевидно сме излезли отвън матрицата на традициите, завещани от дедите ни да остаряваме скучно. Докато сме преживявали най-разнообразни срещи и разлъки, възходи и падения в професионалния и персоналния живот, сполучливи и несполучливи опити за емиграция, бохемски дни и нощи, упоритости за кариера в комплект с развъждането на децата ни, не сме се унищожили, както родителите ни са очаквали .
А на всичкото от горната страна, си позволихме и нахалството да прекрачим от хедонизма непосредствено в духовната осъзнатост, като че ли е естествената последваща спирка на метрото. Дадох си сметка, че с цялата еклектика на нашия съкровен и публичен живот, в действителност сме направили същинската гражданска война.
И в този момент, пред прага на 50-те имаме фантазии като че ли животът ни занапред стартира, изглеждаме отлично , даже без лифтинг, любуваме се на секса по нов, зрял, само че напълно не незанимателен метод. Не ни е боязън за това дали ще останем с някого постоянно, тъй като знаем, че не това има значение.
Някои от моите приятелки преоткриват живота със съпрузите си, стартират нов бизнес, печелят европейски планове , тъй като към този момент знаят и могат, имат в портфолиото си това, което се назовава „ добра история “. Други се отдават на креативен занимания, имат млади любовници, трети пътуват по света с любовници на тяхната възраст, с които имат аналогични зрели усети , стремежи и желания към класни прекарвания.
А някои даже раждат деца. Има и такива, които с наслада се посвещават и на това, по което от ден на ден младежи също са луди – реалокират се в китни селца, вдъхват живот на остарели къщи из Родопите, Рила, Странджа, основават дребни стопанства. Онова, което виждат децата ни е, че сме готини, щастливи и напълно не живеем единствено поради тях. Не питаме мърморещо по кое време ще имат внуци най-сетне, а на драго сърце споделяме с тях метода си на живот като огромни хора.
Имали сме страхове като родители - по какъв начин ще ги възпитаме, къде ли ще ги води този чалнат образец, който им даваме. Страдали сме, че не можем да сме до тях – било поради кариера, живот в чужбина, разводи, нови бракове . Чудели сме се дали ще им нанесем някакви контузии с този наш променлив и неразбираем в вероятност живот. Но като ги виждам – справихме се.
А когато разбрах, че някои от тях споделят „ Искам да съм на 50 “, научих, че освен сме се справили, а напряко сме „ потомство – първенец “.
Още от Михаела:
Вкусът на желанията
Опитомяване – да излезеш от дупката
"Ей, момченце, не по този начин! "
Истината и спестените мръсни чорапи
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ