Защо постоянно закъснявам?
Искам да направя едно самопризнание. Понякога закъснявам… само че единствено когато става въпрос за избрани събития. Например, в никакъв случай не закъснявам за изявление или със периода за осъществяване на някаква задача. В тези случаи аз съм постоянно точна до минутата! Когато обаче става въпрос за някакво празненство или среща, то съвсем постоянно закъснявам.
Тъй като постоянно приказвам за работливост, ръководство на времето и организираност, аз се усещам извънредно всякога, когато закъснея за нещо. След като обаче прочетох книгата на Грейс Пейси „ Late! A Timebender’s Guide to Why We Are Late and How We Can Change “ осъзнах, че не съм мързелива или несериозна. Аз съм от оня вид хора, които Пейси назовава „ времеизкривители “.
„ Проучванията демонстрират, че към 20% от популацията изпитва усложнения със следването на времеви периоди “, споделя тя, определяйки себе си като „ времеизкривател “. „ Времето наподобява тече по друг метод за нас. Ние го изкривяваме - от време на време то се разтяга, а различен път се свива “, прибавя тя.
Кои хора са „ времеизкривители “
Изкривяването на времето е композиция от няколко съставния елемент, които карат хората да закъсняват. Според Пейси „ времеизкривители “ могат да бъдат разказани по следния метод:
Те имат проблем с измерването на времето и нормално подценяват какъв брой ще им бъде нужно за опредена активност с 20% до 30%.
Те пробват да вметнат спомагателни задания в графика си преди приключването на краен период по даден план, тъй като се опасяват от приключването му
Подсъзнателно не си позволяват да тръгнат за срещата преди последната допустима минута, ограничавайки времето, което имат, с цел да стигнат в точния час
Не си оставят време за непредвидени (или даже предвидими) забавяния.
„ Това са факторите, които вършат метода ни на мислене абсурден и ни карат да закъсняваме “, споделя Пейси.
Проблемът не е във възпитанието, а в човешката природа
Хората постоянно си задават въпроса за какво не могат да трансформират държанието си, само че не могат да си дадат отговор, тъй като това не е нещо, което са придобили с времето, а нещо, което е вродено. Отговор на този въпрос може да даде за установяване на личностния вид.
Въпросникът, прочут още като MBTI (Myers-Briggs Type Indicator), включва в себе си четири двойки противоположни желания: Е (екстраверсия) — I (интроверсия); S (сетивност) — N (интуиция); T (мислене) — F (чувстване); J (съждение) — P (възприятие). Тези двойки образуват 16 вида персона, като да вземем за пример ENFJ –„ екстровертен, подсъзнателен, сензитивен и разумен ”. По думите на Пейски при „ времеизкриватели “ е най-силно изразено „ усещането “.
„ P-тата (Percievers), или другояче казано възприемащите персони, имат надълбоко вродено желание да оставят разновидностите си отворени – да разполагат с няколко други възможности, да могат да реагират непринудено и да вършат гъвкави проекти “, споделя Пейси.
Тъй като сме родени по този метод, ние мъчно можем да победим навика си да закъсняваме. „ Не мисля, че можем да се отървем изцяло от този си метод на мислене, само че можем да се приспособяваме към външните условия сходно на метода, по който интровертите възприемат способи на държание, присъщи за екстровертите “, изяснява тя.
По думите и да си „ времеизкривател “ не е толкоз неприятно. „ Всички ни подлагат на критика, че закъсняваме, само че позитивните ни качества рядко биват оценени. “, споделя Пейси, като акцентира, че този вид хора нормално са извънредно гъвкави и приспособими. Те не се изнервят, когато това, което вършат, е прекратено от нещо забавно. Те могат да работят на по-високи обороти, да се концентрират напрегнат и нормално да правят работата си в период, стига да я смятат за в действителност значима.
В персоналния ни живот обаче е по-трудно позитивните страни на този вид персона да бъдат оценени. „ Нашите близки могат да бъдат много огорчени от обстоятелството, че ние идваме в точния момент, когато нещо е значимо за нас, а в същото време с това закъсняваме за срещите с тях. В този случаи те биха си помислили, че го вършим преднамерено. “, споделя тя.
Отърваването от навика
Ако желаете да се „ излекувате от хроничното закъсняване “, има няколко неща, които Пейси поучава да извършите. Добра първа стъпка е постоянно да питате за.
„ Крайният период би трябвало да бъде автентичен и да носи със себе си действителни последици. В противоположен случай той няма да има никакъв резултат “, споделя тя, като прибавя, че крайните периоди подтикват „ времеизкривателите “ към деяние. „ Ние работим най-ефективно тъкмо преди края на периода “.
Тя обаче поучава този вид хора да не се захващат с някакви задания прекомерно рано, тъй като просто ще си изгубят времето. Дългото разстояние сред началната точка и крайния период подсигурява, че те ще работят дълго време при ниска работливост, разкривайки цялостния си капацитет едвам в края на плана.
Отърваването от този табиет може да е мъчно, само че в доста случаи си коства.
„ Времеизкривателите постоянно отхвърлят да закъсняват и не гледат на себе си като хора, които имат подобен проблем, защото това се случва извънредно постоянно. Това може да унищожи вашите връзки или да нарани околните ви. Би било потребно да им обясните, че въпреки за тях да е елементарно да идват в точния момент, за към 20% от популацията това е комплицирана задача. Те би трябвало да знаят, че вашият вид персона има и положителни черти и че дружно вършиме добър екип. “, споделя Пейси.
................
Стефани Воза за
Редактор: Георги Георгиев
Тъй като постоянно приказвам за работливост, ръководство на времето и организираност, аз се усещам извънредно всякога, когато закъснея за нещо. След като обаче прочетох книгата на Грейс Пейси „ Late! A Timebender’s Guide to Why We Are Late and How We Can Change “ осъзнах, че не съм мързелива или несериозна. Аз съм от оня вид хора, които Пейси назовава „ времеизкривители “.
„ Проучванията демонстрират, че към 20% от популацията изпитва усложнения със следването на времеви периоди “, споделя тя, определяйки себе си като „ времеизкривател “. „ Времето наподобява тече по друг метод за нас. Ние го изкривяваме - от време на време то се разтяга, а различен път се свива “, прибавя тя.
Кои хора са „ времеизкривители “
Изкривяването на времето е композиция от няколко съставния елемент, които карат хората да закъсняват. Според Пейси „ времеизкривители “ могат да бъдат разказани по следния метод:
Те имат проблем с измерването на времето и нормално подценяват какъв брой ще им бъде нужно за опредена активност с 20% до 30%.
Те пробват да вметнат спомагателни задания в графика си преди приключването на краен период по даден план, тъй като се опасяват от приключването му
Подсъзнателно не си позволяват да тръгнат за срещата преди последната допустима минута, ограничавайки времето, което имат, с цел да стигнат в точния час
Не си оставят време за непредвидени (или даже предвидими) забавяния.
„ Това са факторите, които вършат метода ни на мислене абсурден и ни карат да закъсняваме “, споделя Пейси.
Проблемът не е във възпитанието, а в човешката природа
Хората постоянно си задават въпроса за какво не могат да трансформират държанието си, само че не могат да си дадат отговор, тъй като това не е нещо, което са придобили с времето, а нещо, което е вродено. Отговор на този въпрос може да даде за установяване на личностния вид.
Въпросникът, прочут още като MBTI (Myers-Briggs Type Indicator), включва в себе си четири двойки противоположни желания: Е (екстраверсия) — I (интроверсия); S (сетивност) — N (интуиция); T (мислене) — F (чувстване); J (съждение) — P (възприятие). Тези двойки образуват 16 вида персона, като да вземем за пример ENFJ –„ екстровертен, подсъзнателен, сензитивен и разумен ”. По думите на Пейски при „ времеизкриватели “ е най-силно изразено „ усещането “.
„ P-тата (Percievers), или другояче казано възприемащите персони, имат надълбоко вродено желание да оставят разновидностите си отворени – да разполагат с няколко други възможности, да могат да реагират непринудено и да вършат гъвкави проекти “, споделя Пейси.
Тъй като сме родени по този метод, ние мъчно можем да победим навика си да закъсняваме. „ Не мисля, че можем да се отървем изцяло от този си метод на мислене, само че можем да се приспособяваме към външните условия сходно на метода, по който интровертите възприемат способи на държание, присъщи за екстровертите “, изяснява тя.
По думите и да си „ времеизкривател “ не е толкоз неприятно. „ Всички ни подлагат на критика, че закъсняваме, само че позитивните ни качества рядко биват оценени. “, споделя Пейси, като акцентира, че този вид хора нормално са извънредно гъвкави и приспособими. Те не се изнервят, когато това, което вършат, е прекратено от нещо забавно. Те могат да работят на по-високи обороти, да се концентрират напрегнат и нормално да правят работата си в период, стига да я смятат за в действителност значима.
В персоналния ни живот обаче е по-трудно позитивните страни на този вид персона да бъдат оценени. „ Нашите близки могат да бъдат много огорчени от обстоятелството, че ние идваме в точния момент, когато нещо е значимо за нас, а в същото време с това закъсняваме за срещите с тях. В този случаи те биха си помислили, че го вършим преднамерено. “, споделя тя.
Отърваването от навика
Ако желаете да се „ излекувате от хроничното закъсняване “, има няколко неща, които Пейси поучава да извършите. Добра първа стъпка е постоянно да питате за.
„ Крайният период би трябвало да бъде автентичен и да носи със себе си действителни последици. В противоположен случай той няма да има никакъв резултат “, споделя тя, като прибавя, че крайните периоди подтикват „ времеизкривателите “ към деяние. „ Ние работим най-ефективно тъкмо преди края на периода “.
Тя обаче поучава този вид хора да не се захващат с някакви задания прекомерно рано, тъй като просто ще си изгубят времето. Дългото разстояние сред началната точка и крайния период подсигурява, че те ще работят дълго време при ниска работливост, разкривайки цялостния си капацитет едвам в края на плана.
Отърваването от този табиет може да е мъчно, само че в доста случаи си коства.
„ Времеизкривателите постоянно отхвърлят да закъсняват и не гледат на себе си като хора, които имат подобен проблем, защото това се случва извънредно постоянно. Това може да унищожи вашите връзки или да нарани околните ви. Би било потребно да им обясните, че въпреки за тях да е елементарно да идват в точния момент, за към 20% от популацията това е комплицирана задача. Те би трябвало да знаят, че вашият вид персона има и положителни черти и че дружно вършиме добър екип. “, споделя Пейси.
................
Стефани Воза за
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ