Искам да живея тук - ако може. Ако не може,

Искам да пребивавам тук - в случай че може. Ако не може, би трябвало да създадем по този начин, че да може. Това е моето отношение към митингите, съобщи писателят Георги Господинов по бТВ. 

Неговият финален роман „ Времеубежище “ излезе по време на пандемията, довечера е премиерата на книгата на Аполония в Созопол. Не одобрявам експанзията обаче, акцентира той. 

Във време на рецесия, в случай че човек спре да чете, да слуша музика и да гледа спектакъл, означава, че човешкото се е отместило крачка обратно. Нека не забравяме, че и литературата, и филмите, с които бяхме до момента в който стояхме затворени – това беше убежище, описа Господинов. Той описа още, че е писал книгата 2 години. Идеята пък е отпреди 10 години. 

„ Имах чувство за нещо обезпокоително във въздуха и ми се щеше да приказваме за това, че във времето нещо е зациклило, спряло и хората ще стартират да търсят убежище срещу времето. Когато нямаш чувство за бъдеще, тръгваш да търсиш убежище назад в предишното “, показа той.