Искам да имам своя клиника и аптека, казва Марешка в

Искам да имам своя клиника и аптека, споделя Марешка в изявление за " България Днес ".

КОЯ Е ТЯ

Марешка Бардем е родена на 13 февруари 1996 година във Варна в чеченско семейство. Само на 15 се омъжва, а на 18 ражда сина си Амир. Става трета подгласничка на еротичния конкурс " Мис Плеймейт " през 2017-а, а година по-късно печели купата " Секссимвол на годината ". През 2019 година е определена за " Знаменитост на годината ", като през същата година взе участие в риалити формата " Игри на волята ".

- Марешка, неотдавна споделихте, че имате нова сериозна връзка. Как се развиват нещата в любовен проект?

- Пуснах се във връзка в миг, в който не бях постоянна. Качвах фотоси, споделях моменти, държах се за илюзията, че нов човек може да ме избави от мислите след тежка разлъка. Имаше миг, в който не можех да мисля съответно. Болката беше по-силна от разсъдъка.

За първи път в живота си се влюбих същински. В мъж - занаятчия. В човек, който умееше с ръцете си, който можеше всичко. Силен. Способен. Земен. Но нямахме връзка. А без връзка любовта не оцелява.

Замених го с грък. Убедих се, че казусът е бил в " нацията ". Че може би културата, средата, произходът са отговорни. Но истината не беше там. Истината беше в характера. В контузиите. В моделите.

- Какво по-точно се случи?

- Гъркът стартира да ме съпоставя с някогашните си. С майката на децата си. С предишното си. И в този миг разбрах нещо доста значимо - аз не желая да бъда сурогат. Не желая да бъда възмездие към нечия някогашна. Разделих се с него преди Свети Валентин. Преди рождения ми ден. Защото желая да ме обичат - не да ме употребяват. И тъй като щеше да е незаслужено да употребявам него, с цел да отмъстя на различен.

Всички знаеха какъв брой влюбена бях в мъжа от Пловдив. Но той се държа извънредно с мен. Майката на децата му, неговият токсичен темперамент, операциите - всичко това ни довърши. Бяхме в токсична среда и се опитвахме да изградим нещо чисто. То устоя два месеца съвършено. После се разпадна като неговия брак.

Аз съжалявах майката на децата му. Той съжаляваше децата си. Аз се ядосвах на неналичието на образование. Той се усещаше разкъсван сред виновност и отбрана.

Имаше доста кавги. Много болежка. Много его. И макар че мина време, аз към момента го диря във всеки мъж, който срещна. Но може би същинският въпрос не е за какво го диря, а за какво още не съм избрала себе си. Любовта не е избавление. Тя е огледало. И когато си разрушена, огледалото демонстрира раните ти - не приказката.

- Какво следва оттук насетне пред Марешка?

- Бих желала още веднъж да отворя компанията си. Осъзнавам, че индивидът, който ще ми помогне да изградя постоянен бизнес и същинско партньорство, евентуално няма да бъде бъдещият ми брачен партньор, както постоянно съм си представяла. По-скоро ще бъде другар и умен ментор - човек с визия, опит и вътрешна мощ.

Токсична и комплексарска среда не ми въздейства добре. Имам потребност от съумели, умни и дисциплинирани хора към себе си - хора, с които можем да се развиваме взаимно и да градим нещо стабилно в бъдеще.

Редки са хората, които са по едно и също време богати и вярващи - не просто в пари, а в морал, правила и по-висш смисъл. Повечето са фокусирани единствено върху облага, развлечения и сласт.

Като жена имам мощен и сложен темперамент. До мен не подхожда човек с високо его и ниска самокритика. До мен може да стои единствено постоянен, убеден и зрял човек - подобен, който не се състезава с мен, а пораства дружно с мен.

Чувствам се удовлетворена от това, което имам, от мястото, където пребивавам, и от живота, който повеждам. Благодарна съм. Но желая да основа нещо стабилно - нещо, което да ми носи приход даже когато един ден стана баба. Не краткотраен триумф, а основа.

- Колко е мъчно да изградиш бизнеса, който искаш?

- В България е мъчно. Още по-трудно е да го задържиш, в случай че нямаш опит, мрежа и вярната среда. Всички споделят: " Никой няма да ти помогне. Действай! Продай! Вложи! ". Но да чуя сходни препоръки от хора, които нямат нито какво да продадат, нито какво да заложат и живеят в задължения - за мен това не е мъдрост.

Аз не желая безреден риск. Искам тактика. Искам непоклатимост, да строя постепенно, мъдро и с хора, които към този момент са минали по този път. Не диря лесни пари. Търся устойчива стойност.

Мъжете в България ненавиждат дами, които знаят какво желаят. Аз постоянно попадам на такива, които си мислят " кое е по-добре за мен " и по тази причина ме губят от живота си - както другарства, по този начин и партньорство.

Помолила съм родителите ми да ми донесат дипломата ми от Чечня и бих се радвала още веднъж да се запиша да изучавам медицина, когато се установя на умерено място и имам постоянен приход, с цел да мога сама да финансирам образованието си. Имам към този момент положени изпити за кандидатстване в медицина. Знам, че образованието изисква тишина, централизация и вътрешна непоклатимост. Затова първо желая да си осигуря успокоение, а по-късно да поема още веднъж по този път.

- Наживяхте ли се?

- Да, през днешния ден е друго. Наживях се. Разбрах, че празненства, звук и внимание не ме изпълват. Искам смисъл, познание, посока. Избирам фармацията. В Несебър няма нито денонощна аптека, нито денонощна клиника. Всичко е на час път - в Бургас. Това не е обикновено. Искам да основа нещо свястно - място, където аз ще сортирам лекарите и ще проследявам средата. Място, което носи и приход, само че и стойност. Защото здравето не е разкош.

Всички рано или късно се разболяваме. Аз самата съм минала през доста вируси и заболявания и разбрах нещо просто - можеш да имаш 1000 казуса, само че в случай че нямаш здраве - остава единствено един. Здравето. И точно него желая да слага преди всичко в този момент. Получих прояснение! Имам към този момент проект и цел!