Лед Зепелин - високата стълба към музикалните небеса
„ Исках да вършим музика от светлина и сянка ”, споделя техният китарист. Така и става - вършат я и с нея взривяват света на музиката. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви описваме за именитите "Лед Цепелин ".
Лед Цепелин
Рок група /1968 – 1980/
Произход : Англия, Джими Пейдж, китара, Робърт Плант, вокал, Джон Пол Джоунс, бас и Джон Бонъм, барабани
Образование : Пейдж - лицей по изкуствата в Съри, Плант - напуща гимназията, Джоунс - музикално учебно заведение в Кент, Бонъм - напуща гимназията
Интереси : Пейдж - рокабили, фолк, блус, Плант - музика, марки, английска история, Джоунс - пиано, блус, джаз, класическа музика, Бонъм - барабани от 5-годишен
През великата и ужасна 1968 година положителни времена и неприятни времена раздрусват Европа, взривяват даже света на музиката. Започва се с Good times, bad times - първата ария от първия албум на „ Лед Цепелин ”. На обложката е фотография от злополуката на цепелина „ Хиндербург ”, само че албумът е противоположното на злополука – полет на хрумвания и гений. И нищо че полетът на цепелина продължи единствено 12 години – светът чу, че гениалността в никакъв случай не изчезва, единствено мени инструментите, формите и лицата си.
Първият албум на „ Лед Цепелин ” е записан единствено за 36 часа. Четворката е събрана малко по-рано, само че прави концептуален албум, в който няма шлагери, тъй като той целият е един огромен шлагер. Тенденцията да се творят единствено шедьоври се резервира в идващите три албума, а момчетата, които знаят какво вършат, отхвърлят да издават сингъли.
Dazed and Confused - зашеметен и комплициран - светът чува „ Лед Цепелин ” и първо не съумява да ги оцени. Е, не съумяват критиците, които считат, че след лудостите на „ Бийтълс ” и „ Ролинг стоунс ” през 70-те светът ще се върне към „ естествените ” по-класически форми.
Но те не помнят, че край батковците от 60-те се навъртат млади вълчета, жадни за нови шокове и щом чуват „ Лед цепелин ” 1, се влюбват, а албумът е голям пазарен триумф. Това още е блус, само че към този момент е и оттатък блуса. Още е рок, само че и оттатък рока. Още носи келтски фолк детайли, само че е музика, сама станала митична. „ Лед Цепелин ” още е група с вокал, китара, бас и барабани, само че към този момент е оттатък революцията на „ Бийтълс ”, над познатото мислене и звучене.
„ Исках да вършим музика от светлина и сянка ”, споделя Джими Пейдж. И я вършат. Играта на светлосенките е на всички места - в промяната на постепенно с бързо движение, в преливането от нежна благозвучност към шумни дисхармонии, в „ разговорите ” на китарата с вокала и назад.
Всичко стартира през лятото на 1968, когато се срещат Джими Пейдж и Робърт Плант. Джими слуша Робърт в някакъв клуб и е в ужас и екстаз по едно и също време.
„ Бях обезпокоен, че евентуално има проблем с характера. Иначе не можех да си обясня, че пее по този начин фантастично, а още не е фамозен ”, спомня си той. Срещата обаче минава ужасно и двамата скоро домъкват другите двама - Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм. Магията е подготвена да се роди.
Джими държи правата на „ Ярбърдс “ и те отпътуват на скандинавското турне като „ Новите ярбърдс ”, само че се връщат като „ Лед Цепелин ”. Мениджърът Питър Грант към този момент е уредил първото им американско турне и удивително преференциален контракт за записи. Компанията „ Атлантик Рекърдс ”, без да са ги виждали, им заплащат задатък от 150 000 $ и им дават страхотна независимост. С пари в джоба и религия в триумфа, оловният цепелин прелита Атлантика и каца оттатък, единствено на крачка от завладяването на целия свят.
Албумът „ Лед Цепелин ” 2, публикуван през 1969, е записан пътьом в разнообразни студия, а професорът по музика Стив Уоксман го дефинира като стартова точка на хеви-метъла. Групата не стопира и за момент, бесът на творчеството е неукротим, момчетата импровизират от самото начало, от време на време шоуто продължава над 4 часа, просто не могат да спрат.
Този дух прелива към публиката, тя ги обожава, само че всичко е съпроводено и с доста произшествия и кавги. Дори в претръпналия свят на рок музиката „ Лед Цепелин “ са фамозни с невероятните си, от време на време отвратителни изстъпления. Сред тях най-безобиден в заниманията е Джон Бонъм, който кара всесилен мотоциклет из коридорите на хотела. Докато останалите изцяло опустошават хотелски стаи и заедно изхвърлят тв приемник през прозореца.
На турне в Япония, всички се забавляват с гейши. Те са длъжни да пият с клиентите, само че не устояват на темпото навръх тези клиенти и падат в близост мъртво пияни, а шефът незабавно наема нови гейши от други заведения. Да не влизам и в по-зловещи истории, свързани с опиати и дами - само че това са обстоятелствата. И бесовете на рока.
След първите две години в месомелачката „ Лед Цепелин ” са изтощени, само че още цялостни с креативен заряд. Взимат отмора и през лятото на 1970 Пейдж и Плант наемат каменна вила в Уелс без електричество. Разхождат се, пият умерено, приказват дълго и композират третия албум. Те обогатяват звука с повече звучност и доста по-отчетливо композициите са свързани с келтския фолклор.
Вътре са незабравимите Immigrant Song и Since I`ve Been Loving You, в тях тежкият тон на оловния цепелин е идеален - даже единствено това да бяха композирали, отново щяха да бъдат считани за музикални гении.
Но не стопират до тук и през 1971 издават „ Лед Цепелин ” 4. Албумът преднамерено е без заглавие, а на обложката няма даже името на групата – единствено 4 рунически признака, които отбелязват всеки от музикантите. За текста на композиции като The Battle of Evermore Плант е въодушевен от „ Властелинът на пръстените ”.
Албумът е типичен образец за мощните арабски и индийски въздействия в музиката на „ Лед Цепелин ”, само че нищо в сърцата на публиката не може да се съпостави със Stairway to Heaven. През 70-те тя е най-често пусканата по радиото ария въобще, а безименният четвърти албум чупи всички върхове по продажби.
До разпада, който идва през 1980 със гибелта на Джон Бонъм, има още доста върхове, само че в никакъв случай повече „ Лед Цепелин ” не основават цялостен албум, който да е по този начин идеален и по този начин цялостно да показва същността освен на техните души, само че и на тяхната ера.
Лед Цепелин
Рок група /1968 – 1980/
Произход : Англия, Джими Пейдж, китара, Робърт Плант, вокал, Джон Пол Джоунс, бас и Джон Бонъм, барабани
Образование : Пейдж - лицей по изкуствата в Съри, Плант - напуща гимназията, Джоунс - музикално учебно заведение в Кент, Бонъм - напуща гимназията
Интереси : Пейдж - рокабили, фолк, блус, Плант - музика, марки, английска история, Джоунс - пиано, блус, джаз, класическа музика, Бонъм - барабани от 5-годишен
През великата и ужасна 1968 година положителни времена и неприятни времена раздрусват Европа, взривяват даже света на музиката. Започва се с Good times, bad times - първата ария от първия албум на „ Лед Цепелин ”. На обложката е фотография от злополуката на цепелина „ Хиндербург ”, само че албумът е противоположното на злополука – полет на хрумвания и гений. И нищо че полетът на цепелина продължи единствено 12 години – светът чу, че гениалността в никакъв случай не изчезва, единствено мени инструментите, формите и лицата си.
Първият албум на „ Лед Цепелин ” е записан единствено за 36 часа. Четворката е събрана малко по-рано, само че прави концептуален албум, в който няма шлагери, тъй като той целият е един огромен шлагер. Тенденцията да се творят единствено шедьоври се резервира в идващите три албума, а момчетата, които знаят какво вършат, отхвърлят да издават сингъли.
Dazed and Confused - зашеметен и комплициран - светът чува „ Лед Цепелин ” и първо не съумява да ги оцени. Е, не съумяват критиците, които считат, че след лудостите на „ Бийтълс ” и „ Ролинг стоунс ” през 70-те светът ще се върне към „ естествените ” по-класически форми.
Но те не помнят, че край батковците от 60-те се навъртат млади вълчета, жадни за нови шокове и щом чуват „ Лед цепелин ” 1, се влюбват, а албумът е голям пазарен триумф. Това още е блус, само че към този момент е и оттатък блуса. Още е рок, само че и оттатък рока. Още носи келтски фолк детайли, само че е музика, сама станала митична. „ Лед Цепелин ” още е група с вокал, китара, бас и барабани, само че към този момент е оттатък революцията на „ Бийтълс ”, над познатото мислене и звучене.
„ Исках да вършим музика от светлина и сянка ”, споделя Джими Пейдж. И я вършат. Играта на светлосенките е на всички места - в промяната на постепенно с бързо движение, в преливането от нежна благозвучност към шумни дисхармонии, в „ разговорите ” на китарата с вокала и назад.
Всичко стартира през лятото на 1968, когато се срещат Джими Пейдж и Робърт Плант. Джими слуша Робърт в някакъв клуб и е в ужас и екстаз по едно и също време.
„ Бях обезпокоен, че евентуално има проблем с характера. Иначе не можех да си обясня, че пее по този начин фантастично, а още не е фамозен ”, спомня си той. Срещата обаче минава ужасно и двамата скоро домъкват другите двама - Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм. Магията е подготвена да се роди.
Джими държи правата на „ Ярбърдс “ и те отпътуват на скандинавското турне като „ Новите ярбърдс ”, само че се връщат като „ Лед Цепелин ”. Мениджърът Питър Грант към този момент е уредил първото им американско турне и удивително преференциален контракт за записи. Компанията „ Атлантик Рекърдс ”, без да са ги виждали, им заплащат задатък от 150 000 $ и им дават страхотна независимост. С пари в джоба и религия в триумфа, оловният цепелин прелита Атлантика и каца оттатък, единствено на крачка от завладяването на целия свят.
Албумът „ Лед Цепелин ” 2, публикуван през 1969, е записан пътьом в разнообразни студия, а професорът по музика Стив Уоксман го дефинира като стартова точка на хеви-метъла. Групата не стопира и за момент, бесът на творчеството е неукротим, момчетата импровизират от самото начало, от време на време шоуто продължава над 4 часа, просто не могат да спрат.
Този дух прелива към публиката, тя ги обожава, само че всичко е съпроводено и с доста произшествия и кавги. Дори в претръпналия свят на рок музиката „ Лед Цепелин “ са фамозни с невероятните си, от време на време отвратителни изстъпления. Сред тях най-безобиден в заниманията е Джон Бонъм, който кара всесилен мотоциклет из коридорите на хотела. Докато останалите изцяло опустошават хотелски стаи и заедно изхвърлят тв приемник през прозореца.
На турне в Япония, всички се забавляват с гейши. Те са длъжни да пият с клиентите, само че не устояват на темпото навръх тези клиенти и падат в близост мъртво пияни, а шефът незабавно наема нови гейши от други заведения. Да не влизам и в по-зловещи истории, свързани с опиати и дами - само че това са обстоятелствата. И бесовете на рока.
След първите две години в месомелачката „ Лед Цепелин ” са изтощени, само че още цялостни с креативен заряд. Взимат отмора и през лятото на 1970 Пейдж и Плант наемат каменна вила в Уелс без електричество. Разхождат се, пият умерено, приказват дълго и композират третия албум. Те обогатяват звука с повече звучност и доста по-отчетливо композициите са свързани с келтския фолклор.
Вътре са незабравимите Immigrant Song и Since I`ve Been Loving You, в тях тежкият тон на оловния цепелин е идеален - даже единствено това да бяха композирали, отново щяха да бъдат считани за музикални гении.
Но не стопират до тук и през 1971 издават „ Лед Цепелин ” 4. Албумът преднамерено е без заглавие, а на обложката няма даже името на групата – единствено 4 рунически признака, които отбелязват всеки от музикантите. За текста на композиции като The Battle of Evermore Плант е въодушевен от „ Властелинът на пръстените ”.
Албумът е типичен образец за мощните арабски и индийски въздействия в музиката на „ Лед Цепелин ”, само че нищо в сърцата на публиката не може да се съпостави със Stairway to Heaven. През 70-те тя е най-често пусканата по радиото ария въобще, а безименният четвърти албум чупи всички върхове по продажби.
До разпада, който идва през 1980 със гибелта на Джон Бонъм, има още доста върхове, само че в никакъв случай повече „ Лед Цепелин ” не основават цялостен албум, който да е по този начин идеален и по този начин цялостно да показва същността освен на техните души, само че и на тяхната ера.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ