Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Два народа - единият се вдигна...
Иска ви се тези викове да са на вашата улица, квартал и град, а вие да гледате през прозореца. И да махате на тълпата, понесла мизерията си към нещо по-добро. С мъгляви очаквания, тъга и яд. Стискате юмруци…
Два народа - не от най-прочутите, мечтаят да живеят като естествените нации. За естествени нормално се одобряват нормално по-богатите нации. Към тях се стремим, на тях желаеме да приличаме и техните заплати да харчим. Тия дни по една телевизия доктор Тренчев сподели: Българите желаеме да живеем като американци, само че нямаме парите на американците. Малка, само че основна детайлност. Важи за нас, важи и за венецуелците. Точно по този начин – и за венецуелците.
Тези дни всевъзможни експерти по всичкология проучват Венецуела. Ще стане това, ще стане това... Българските коментатори - най-универсалните в света. Но за дереджето тук мълчат като пукали...
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Тези два лозунга от седмици заливат Венецуела и най-много столицата Каракас. Уго Чавес от дълго време го няма, само че президент е съратникът му Николас Мадуро. Народът не го желае към този момент, само че той се инати, не сдава поста. Щото властта е скъпа и мечтана за такива като него. Мадуро, съвсем като Чавес, увещаваше народа, че социализмът ще му донесе цялостно благополучие. Излъга – и ненапълно не донесе. Мадуро е водач на рейс, станал профсъюзен деятел, от там назначен за външен министър, вице на Чавес и ето го – президент. Биография по скАлата на Ленин. От недрата на народа – до висините в ръководството. Революционен кадър.
Венецуела е трета по рандеман на нефт в света. Населението е 27 млн души, само че понижава, тъй като доста напущат страната и се избавят другаде. На първо място в Латинска Америка по емигриращи е. И ние сме първи по този индикатор в Европа. 88% от венецуелците живеят под прага на бедността. Всеки трети българин живее в риск от беднотия. Така е тук, по този начин е и във Венецуела.
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Близо 40 починали и над 900 задържани. Около 80 от арестуваните са под 18 години. Мало и огромно се е вдигнало не просто против Мадуро, шофьорът-президент, а против мафията. Пише го на плакатите. Уж страната щеше да е по социалистически, руски и фиделовски обективна и честита, а се оказа в бедност и корупция до шия.
Напомня ли ви това излезлите българи по улици и площади през 90-те? Викахме против режима на Живков, против развития социализъм, след това против кабинета „ Виденов “ и се надявахме, че се случва смяна. Само че традицията да чакаме някой различен да я направи, ни изигра следващата неприятна смешка. Сега тънем в същото, против което венецуелците въстанаха. Но и тях ги дебне същата заплаха от замяна. Обещаваш едно, вършиш напълно друго. Освен това от едната страна им диктува Москва, а от другата – Вашингтон. И отново се чува, че венецуелецът ще заживее по-добре. Търговията с политическа дъвка е разгара си.
Изглежда необичайно, само че доста общи неща имаме с венецуелците. Те имат вяра, че са наследници на антична цивилизация и че точно там е Дървото на изобилието, което е и център на Земята. Мястото и до през днешния ден се населява от богинята Куин, прамайка на всички хора. Немалко българи пък се кълнат, че траките са били центъра на планетата, че и на Вселената.
Симон Боливар е националният героя на Венецуела. Роден в Каракас, прочул се като най-влиятелният идеолог на революциите и войните за самостоятелност в Латинска Америка. Освобождавал е с изключение на своята татковина още Колумбия, Еквадор, Панама, Боливия, Перу… Портретът му виси на всички места, само че най-много в кабинетите на политиците. Цитират го непрекъснато – от децата, до олигарсите и мафиотите и го развяват като знаме. Боливар е споделил нещо популярно: Народ, който е блудствен от порочно образование и получи независимост, скоро ще я загуби. Защото щастието е в добродетелността; върховенството на закона е над върховенството на тиранията; че законът е добродетелност, а не проява на мощ, че справедливостта е независимост.
Ние имаме Апостола. Също го цитираме и развяваме като знаме, само че това не ни доближава до него, тъй като заветите му останаха на книга. Боливар и Левски – заслон за глутниците от мошеници и подлеци. И към момента вяра за останалите.
Венецуела добива към 3,2 млн барела петрол дневно. В средата на ХХ век се трансформира в една от най-развитите страни в Латинска Америка. През 1975 година обаче нефтената промишленост е национализирана и нещата почват да буксуват, а рецесиите следват една след друга.
Страната се ръководи от президент. През последните десетилетия с крайни леви убеждения. Заслуга за упадъка и хаоса в страната има в огромна степен континентална правна система и най-много нейната подсистема - " комунистическата правна система ", която работи в страната. Именно тя дава необятни благоприятни условия на корупцията, беззаконието и преследването на инакомислещите.
Колко познато, нали. Затова сме сродни души.
Разликата тези дни обаче е, че венецуелците споделиха баста и се подвигнаха. Навсякъде се чува: „ Стига корупция! Крадците да си тръгнат! “. Жертви, арести, принуждение и закани. Срещу протестиращите Мадуро пусна свои последователи, войска и полиция. Кръв, сълзи и счупени глави. Хората не желаят повече остарелия живот.
Русия и Съединени американски щати имат свои проекти за Венецуела. Едните държат на своя Мадуро, другите желаят модерния Хуан Гуайдо да поеме нещата. Европейски Съюз поддържа Гуайдо. Значи и ние – публично, другояче в някои среди е както каже Кремъл. Кроежите зад завесата рядко съответстват с фантазиите на хората.
Венецуела е надалеч. Проблемите ни обаче си наподобяват. А ние даже нямаме нефт, нито се чува огромните компании, дето се хванаха да търсят газови залежи в български води, са разкрили нещо. И ние като венецуелците чакаме някой извън да ни реши проблемите, тъй като сами все не съумяваме. Това ни прави близки, тъжни и обречени. Все остарялата ария ало, Москва, ало, Вашингтон, ало, Берлин, ало, Брюксел, ало, ало…
Борис Петков
П.П. Докато разсъждавах върху приликите с Венецуела стана ясно, че и сърбите се вдигнали против Вучич. За следващ път. Ние те избрахме, ние ще те свалим! Това се чува по улиците на Белград и други градове. Прави са: гласът на гласоподавателя е най-съществен. Не и у нас.
Два народа - не от най-прочутите, мечтаят да живеят като естествените нации. За естествени нормално се одобряват нормално по-богатите нации. Към тях се стремим, на тях желаеме да приличаме и техните заплати да харчим. Тия дни по една телевизия доктор Тренчев сподели: Българите желаеме да живеем като американци, само че нямаме парите на американците. Малка, само че основна детайлност. Важи за нас, важи и за венецуелците. Точно по този начин – и за венецуелците.
Тези дни всевъзможни експерти по всичкология проучват Венецуела. Ще стане това, ще стане това... Българските коментатори - най-универсалните в света. Но за дереджето тук мълчат като пукали...
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Тези два лозунга от седмици заливат Венецуела и най-много столицата Каракас. Уго Чавес от дълго време го няма, само че президент е съратникът му Николас Мадуро. Народът не го желае към този момент, само че той се инати, не сдава поста. Щото властта е скъпа и мечтана за такива като него. Мадуро, съвсем като Чавес, увещаваше народа, че социализмът ще му донесе цялостно благополучие. Излъга – и ненапълно не донесе. Мадуро е водач на рейс, станал профсъюзен деятел, от там назначен за външен министър, вице на Чавес и ето го – президент. Биография по скАлата на Ленин. От недрата на народа – до висините в ръководството. Революционен кадър.
Венецуела е трета по рандеман на нефт в света. Населението е 27 млн души, само че понижава, тъй като доста напущат страната и се избавят другаде. На първо място в Латинска Америка по емигриращи е. И ние сме първи по този индикатор в Европа. 88% от венецуелците живеят под прага на бедността. Всеки трети българин живее в риск от беднотия. Така е тук, по този начин е и във Венецуела.
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Близо 40 починали и над 900 задържани. Около 80 от арестуваните са под 18 години. Мало и огромно се е вдигнало не просто против Мадуро, шофьорът-президент, а против мафията. Пише го на плакатите. Уж страната щеше да е по социалистически, руски и фиделовски обективна и честита, а се оказа в бедност и корупция до шия.
Напомня ли ви това излезлите българи по улици и площади през 90-те? Викахме против режима на Живков, против развития социализъм, след това против кабинета „ Виденов “ и се надявахме, че се случва смяна. Само че традицията да чакаме някой различен да я направи, ни изигра следващата неприятна смешка. Сега тънем в същото, против което венецуелците въстанаха. Но и тях ги дебне същата заплаха от замяна. Обещаваш едно, вършиш напълно друго. Освен това от едната страна им диктува Москва, а от другата – Вашингтон. И отново се чува, че венецуелецът ще заживее по-добре. Търговията с политическа дъвка е разгара си.
Изглежда необичайно, само че доста общи неща имаме с венецуелците. Те имат вяра, че са наследници на антична цивилизация и че точно там е Дървото на изобилието, което е и център на Земята. Мястото и до през днешния ден се населява от богинята Куин, прамайка на всички хора. Немалко българи пък се кълнат, че траките са били центъра на планетата, че и на Вселената.
Симон Боливар е националният героя на Венецуела. Роден в Каракас, прочул се като най-влиятелният идеолог на революциите и войните за самостоятелност в Латинска Америка. Освобождавал е с изключение на своята татковина още Колумбия, Еквадор, Панама, Боливия, Перу… Портретът му виси на всички места, само че най-много в кабинетите на политиците. Цитират го непрекъснато – от децата, до олигарсите и мафиотите и го развяват като знаме. Боливар е споделил нещо популярно: Народ, който е блудствен от порочно образование и получи независимост, скоро ще я загуби. Защото щастието е в добродетелността; върховенството на закона е над върховенството на тиранията; че законът е добродетелност, а не проява на мощ, че справедливостта е независимост.
Ние имаме Апостола. Също го цитираме и развяваме като знаме, само че това не ни доближава до него, тъй като заветите му останаха на книга. Боливар и Левски – заслон за глутниците от мошеници и подлеци. И към момента вяра за останалите.
Венецуела добива към 3,2 млн барела петрол дневно. В средата на ХХ век се трансформира в една от най-развитите страни в Латинска Америка. През 1975 година обаче нефтената промишленост е национализирана и нещата почват да буксуват, а рецесиите следват една след друга.
Страната се ръководи от президент. През последните десетилетия с крайни леви убеждения. Заслуга за упадъка и хаоса в страната има в огромна степен континентална правна система и най-много нейната подсистема - " комунистическата правна система ", която работи в страната. Именно тя дава необятни благоприятни условия на корупцията, беззаконието и преследването на инакомислещите.
Колко познато, нали. Затова сме сродни души.
Разликата тези дни обаче е, че венецуелците споделиха баста и се подвигнаха. Навсякъде се чува: „ Стига корупция! Крадците да си тръгнат! “. Жертви, арести, принуждение и закани. Срещу протестиращите Мадуро пусна свои последователи, войска и полиция. Кръв, сълзи и счупени глави. Хората не желаят повече остарелия живот.
Русия и Съединени американски щати имат свои проекти за Венецуела. Едните държат на своя Мадуро, другите желаят модерния Хуан Гуайдо да поеме нещата. Европейски Съюз поддържа Гуайдо. Значи и ние – публично, другояче в някои среди е както каже Кремъл. Кроежите зад завесата рядко съответстват с фантазиите на хората.
Венецуела е надалеч. Проблемите ни обаче си наподобяват. А ние даже нямаме нефт, нито се чува огромните компании, дето се хванаха да търсят газови залежи в български води, са разкрили нещо. И ние като венецуелците чакаме някой извън да ни реши проблемите, тъй като сами все не съумяваме. Това ни прави близки, тъжни и обречени. Все остарялата ария ало, Москва, ало, Вашингтон, ало, Берлин, ало, Брюксел, ало, ало…
Борис Петков
П.П. Докато разсъждавах върху приликите с Венецуела стана ясно, че и сърбите се вдигнали против Вучич. За следващ път. Ние те избрахме, ние ще те свалим! Това се чува по улиците на Белград и други градове. Прави са: гласът на гласоподавателя е най-съществен. Не и у нас.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ