Трудният разговор с детето за смъртта
Иска ни се в никакъв случай да не стигаме до тази тематика. Често обаче става по този начин, че умира непосредствен, прочут, домакински любим или воин от някой филм. И неизбежно стигаме до въпросите за живота и гибелта.
Как тактично да поднесем тематиката, без да нараним душeвността на детето?
Когато някой почине
Не скривайте истината и не се опитвайте да лъжете детето. Всеки роман, че индивидът е задремал надълбоко, че е отпътувал далеко, крие риск малчуганът да се досети, че не казвате истината.
А рано или късно тя ще излезе нескрито. И хлапето ще изгуби доверие във вас и нищо чудно да развие безпочвен боязън и тревога – дали пък като заспи, няма в никакъв случай към този момент да се разсъни или пък, че някои от родителите му ще замине и в никакъв случай към този момент няма да се върне.
Как да постъпите?
1. Съобщете тъжната вест в спокойна конюнктура. Най-добре у дома. Добре е детето да е нахранено, да е умерено и да не е заето с някаква забавна игра.
2. Не се опасявайте от личните си страсти. Детето по този начин или другояче ще ги усети. Без, естествено да изпадате в истерични положения.
По време на диалога е добре да се концентрирайте върху неговите усеща.
Оставете го да реагира както може – да плаче, да се смее, да избяга от стаята, да се скрие под масата. Това са верни реакции, когато то е изправено пред ужасно събитие.
3. Постарайте се да не нарушавате режима му. Така ще покажете на сина/дъщеря си, че след гибелта на някой нищо в живота не се трансформира, нито стопира.
Разхождайте се дружно, играйте, четете книги както всекидневно.
4. Прекарвайте повече време с детето и го подкрепяйте прочувствено. Ако то помоли да спите при него, да не гасите лампата през нощта, да не затваряте вратата на спалнята, не коментирайте, просто се съгласете. Когато някой непосредствен е починал, детето може да прояви боязън от тъмното, от чудовища, да има нощни кошмари... И е значимо те да не се задълбочават.
Хлапетата на друга възраст одобряват обстоятелството за гибелта друго. И надлежно диалогът с тях не е еднакъв.
Как да поднесете тъжната новина?
- Между 2-4 години – не давайте никакви детайлности, хлапето надали ще ги разбере. То към момента не осъзнава обстоятелството на гибелта.
- Между 5-6 години – то се опасява най-вече от гибелта на своите родители. И е значимо в детайли да му разкажете, че хората най-често умират, едвам когато доближат до надълбоко напреднала възраст. А до този миг живеят и живеят.
- Ученици и подрастващи – зависи от възпитанието. Ако детето има вяра в задгробния живот, не го разубеждавайте и не му доказвайте, че не е право. Някои имат вяра в живота след гибелта. И това им е належащо.
