Разказът на една майка: Как се превърнах в тежък престъпник
Иска ми се това обръщение да стигне до всички родители освен сегашни, а и бъдещи.
Независимо дали живеят дружно, дали са разграничени, без значение в какви връзки са един с различен. Мили родители всяко дете има майка и татко, без значение какви са те, децата имат потребност и от двамата. Разделяйки се с индивидът с който сте основали живот, не превръщайте в инструмент на личните си усеща тези нежни същества. Те не са отговорни за нищо, а тяхното естествено предпочитание е да имат - и мама и тати. Тези същества заслужават да живеят умерено и в обич въпреки и да не сте дружно като родители. Изключително просто е в случай че съумеете да превъзмогнете личното си его. Лесно е когато само грижата и желанието ви към щастието на тези дребни същества ви води. Често щастието за тези почтени същества е просто в това да са спокойни и да могат да израснат като деца, а не като обект на борбите сред родителите си, и тяхното - „ за положителното на детето “. Смятам, че за децата е доста простичко да бъдат щастливи. Трябва да сте до тях и тялом и духом. Децата нямат потребност да се състезавате в това да се вършиме на обичания родител с цел да ги спечелите. Нямат потребност от – какъв брой огромен е подаръкът ми, а просто от вас.
Това са две деца, както доста други. Деца от разнообразни татковци. Независимо от кого са, те са моите деца. Дъщеря ми е на 5 години, синът ми на 6 месеца. Шест месеца от които тези две деца са се виждали броени дни. Не се знае и какъв брой още няма да се виждат. Много ще се попитат – за какво ли? Нека трансферира отговорността на една парадоксална страна и нейните парадоксални закони, администрации, обществени служби и най-много... правосъдна система. Сигурна съм, че са доста двойките и техните деца, които евентуално минават или са минали по сходен път. Ако мога аз да предпочитам, бих желала да избягам с омерзение от всичките гореизброени служби.
Говори се за нови закони (независимо какви), а никой не си дава сметка или не вижда какво и по какъв начин се случва когато попаднат в съда.
Ще ви опиша история съвсем единствено с обстоятелства с цел да може всеки самичък за себе си да разбере нещата. Историята е с отворен край, тъй като правосъдната система по този начин взема решение. Децата ми не живеят дружно, тъй като по този начин съдът взема решение.
Кратко за мен: споделям се Мадлена Иванова Цветкова, по специалност съм геолог и работя в Геологическия институт при Българска академия на науките. Имам две деца. Момиче на 5 години от предходна връзка и момченце на 6 месеца от настоящия ми брак. С бащата на щерка ми, професор от МУ Сoфия, сме разграничени от четири години. Омъжена съм от половин година. Мъжът ми е проектант и има лична компания. След прекарано заболяване на 6 години е останал без слух.
Считам за значим обстоятелството, че щерка ми има добра връзка с татко си. След раздялата ни тя остана да живее с мен, а аз не съм пречела на контактите им, в това число излизания в чужбина на детето.
Историята стартира скоро откакто се омъжих и директно преди раждането на сина ми, когато в границите на 1 месец се случи следното:
1. Беше ми повдигнато първо дело за лишаване на родителските права. Обвинявана съм главно като некомпетентна и лимитирана, без съвсем никаква финансови благоприятни условия, живееща с ням човек, нездравословен за развиването на щерка ми, от който очаквам дете, поради което няма да имам толкоз време да полагам старание за щерка ми. Причини да се дадат правата на бащата са огромната финансова и имотна самостоятелност, положителното обучение и задоволително свободно време за грижи на щерка му.
2. Последва поредност от четири нотариални предложения от бащата и майка му, с които съм призовавана детето да отиде за дадени интервали при надлежно единия или другия.
3. Заведено второ дело от страна на бабата по бащина линия за определяне режим на виждане, защото липсвало такова.
4. Трето дело от страна на бащата за искане детето да пътува в чужбина. Бяха посочени съответни пътувания. В тях влизат и два круиза и вървене в Канада с обща дълготрайност 3 месеца, както и съдэт да даде позволение детето до навършване на 18 години да пътува с бащата.
Въпреки този тормоз, аз се съгласих щерка ми да прекара няколко седмици за лятната почивка с татко си, с избрани периоди в изпратената от него нотариална покана. Така през месец юли тя отиде при него.
Вместо да върне щерка ми както се бяхме разбрали, бащата я задържа, а аз получих:
5. Четвърто дело за домашно принуждение. Обвинявана съм в принуждение над щерка ми – заключване на мрачно, стартиране на филми на ужасите, бой и полов тормоз. Съпругът ми косвено също беше обиден - поискано бе посредством съда да се получи информация от Национален осигурителен институт по отношение на степента на увреждане на мъжа ми с причина за изтъквам: „ щерка ми живее в фамилна среда, в която мъчно комуникира и има потребност да има нови прекарвания, да поддържа връзка, да пътува и уголемява кръгозора си. Макар и да живее към сегашния миг с майка си, последната има дете от глухоням човек, с който живее, само че смятам, че за щерка ми не е здравословно да живее непрекъснато в такава среда “.
За конкретизиране мъжът ми не е глухоням, а има непокътнат естествен диалект. Бащата знае тази детайлност.
Последваха няколко месеца в които не виждах щерка си. Чувахме се единствено по телефона. В началото тя ме питаше по кое време ще се прибере. В следствие диалозите се организираха единствено когато тя е беше игра и занимания и обикновено за едно дете, не искаше да приказва с мен. Междувременно търсих подпомагане от обществени от Министерство на вътрешните работи, само че за всички тях всичко бе обикновено. Тъй като нямам брак с бащата, ние сме с равни права, той не е в никакво нарушаване, а това, че се чуваме е още „ по прелестно “ и няма отчуждаване, няма мотив за терзание.
През септември, три месеца откакто последно видях щерка си, разбрах, че бащата, майка му и детето са пристигнали в София. Аз не устоях и дружно с двама очевидци (по рекомендация на приятели) отидох да се опитам да видя щерка си. Успях да я видя, само че нито бащата нито бабата бяха удовлетворени от обстоятелството. Бабата се изяви много мощно. Крещеше по какъв начин съм зарязала детето си, по какъв начин в този момент ли съм се сетила да бъда майка, по какъв начин съм разрушила фамилията, и всичко това пред детето ми. Случката приключи като щерка ми беше прибрана в дома на бащата си, а до момента в който бягаше с нея на ръце ме изрита в корема. Естествено най-после пред управляващите се оказа, че аз съм се пробвала да удуша бабата и съвсем съм счупила ръката на бащата. За всичко това и двамата си извадиха солидни медицински свидетелства. Като хора с връзки в медицинските среди здравното не е било проблем. След това последва:
6. Пето дело против мен от бащата за домашно принуждение. С молба да се издаде неотложно против мен ограничаваща заповед и да не приближавам нито бащата нито детето.
7. Шесто дело против мен за домашно принуждение от името на детето ми. Причинила съм ѝ под паника офанзиви и куп душевен контузии след случката. Отново молба за издаване на ограничаваща заповед против мен да не приближавам детето.
8. Седмо дело против мен от бабата за домашно принуждение. С молба за издаване на ограничаваща заповед против мен да не приближавам бабата и детето.
9. Осмо дело против мен от страна на бабата по Наказателния кодекс (пуснато 20 дни след делото за домашно насилие) за причиняване на телесни повреди.
Всички тези каузи като се изключи наказателното дело, бяха пуснати и с молба за издаване на ограничаваща заповед против мен.
Така аз се трансфорах в „ тежък нарушител “.
От моя страна, заведох дело против бащата и бабата за домашно принуждение по отношение на случката. Съдът издаде ограничаваща заповед против бабата, която нямаше право да приближава мен и детето, а самото дете трябваше да пристигна да живее при мен. Тази заповед се оказа изцяло НЕИЗПЪЛНИМА. Съдята отхвърли да издаде изпълнителен лист, Министерство на вътрешните работи не можели да спомагат, обществените също. Имаше заповед, само че защо ли – не разбрах. Бабата и бащата се направиха, че не са осведомени за заповедта вследствие на което започнаха да пътуват с кемпер из цялата страна и да се крият. Тази заповед е нарушавана и към сегашния миг. Оказва се извънредно мъчно за доказване на нарушаването на заповедта, въпреки да има очевидци, както и документи, че бабата знае за съществуването ѝ и все пак се вижда с детето.
Важни моменти през това време бяха следните: посредством обществените служби октомври месец съумях да имам срещи с детето си в наличието на обществен служащ към Център за социална поддръжка. В една от тези срещи детето извади от раницата си дружно с играчките и едно записващо устройство. То беше взето и предадено от мен в 4-то РПУ. Устройството бе пратено за експертиза откъдето бяха снети всички записи на него. Оказа се, че е носено и е записвано едно от правосъдните съвещания. Междувременно локалната квартална полицайка (на която мога да кажа единствено едно голямо БЛАГОДАРЯ), разпита бащата и бабата по отношение на записващото, където те си признали, че сложили в раницата на детето въпросното устройство.
Детето от самото начало не посещаваше градина за да не мога да я взема от там. Беше водено на психолози, психиатри и куп други лекари за да се получи освидетелстване. Така тя пропусна съвсем всичките си предучилищни занимания за 2018 г със единствено 5 визити в градината,.
Куриоз за нас се оказа и решението на съда да даде достъп на информация на бащата по отношение на % увреждане на мъжа ми. Основанията за тази информация бяха изтъквам още веднъж: „ щерка ми живее в фамилна среда, в която мъчно комуникира и има потребност да има нови прекарвания, да поддържа връзка, да пътува и уголемява кръгозора си. Макар и да живее към сегашния миг с майка си, последната има дете от глухоням човек, с който живее, само че смятам, че за щерка ми не е здравословно да живее непрекъснато в такава среда “. Това очевидно е изцяло задоволително за правосъдната система да позволи достъп до персонална конфиденциална информация.
Най-ужасното предстоеше и то бе след първото съвещание за родителските права. В него арбитър Ц.К. след близо час четене на морал и все умни и рационални приказки, в закрито съвещание даде определение в което правата над детето са дадени на бащата, а аз имам режим на контакт и четири дни месечно виждане с детето. Мотивите за това решение са, изтъквам: " физическите и прочувствени потребности на детето, възрастта и пола му, интереса на детето, неговата ниска възраст и пол, прочувствена обвързаност към бащата, както и вземайки поради събитието, че все още последното живее при своя татко, който поставя главните грижи за него ".
Независимо дали живеят дружно, дали са разграничени, без значение в какви връзки са един с различен. Мили родители всяко дете има майка и татко, без значение какви са те, децата имат потребност и от двамата. Разделяйки се с индивидът с който сте основали живот, не превръщайте в инструмент на личните си усеща тези нежни същества. Те не са отговорни за нищо, а тяхното естествено предпочитание е да имат - и мама и тати. Тези същества заслужават да живеят умерено и в обич въпреки и да не сте дружно като родители. Изключително просто е в случай че съумеете да превъзмогнете личното си его. Лесно е когато само грижата и желанието ви към щастието на тези дребни същества ви води. Често щастието за тези почтени същества е просто в това да са спокойни и да могат да израснат като деца, а не като обект на борбите сред родителите си, и тяхното - „ за положителното на детето “. Смятам, че за децата е доста простичко да бъдат щастливи. Трябва да сте до тях и тялом и духом. Децата нямат потребност да се състезавате в това да се вършиме на обичания родител с цел да ги спечелите. Нямат потребност от – какъв брой огромен е подаръкът ми, а просто от вас.
Това са две деца, както доста други. Деца от разнообразни татковци. Независимо от кого са, те са моите деца. Дъщеря ми е на 5 години, синът ми на 6 месеца. Шест месеца от които тези две деца са се виждали броени дни. Не се знае и какъв брой още няма да се виждат. Много ще се попитат – за какво ли? Нека трансферира отговорността на една парадоксална страна и нейните парадоксални закони, администрации, обществени служби и най-много... правосъдна система. Сигурна съм, че са доста двойките и техните деца, които евентуално минават или са минали по сходен път. Ако мога аз да предпочитам, бих желала да избягам с омерзение от всичките гореизброени служби.
Говори се за нови закони (независимо какви), а никой не си дава сметка или не вижда какво и по какъв начин се случва когато попаднат в съда.
Ще ви опиша история съвсем единствено с обстоятелства с цел да може всеки самичък за себе си да разбере нещата. Историята е с отворен край, тъй като правосъдната система по този начин взема решение. Децата ми не живеят дружно, тъй като по този начин съдът взема решение.
Кратко за мен: споделям се Мадлена Иванова Цветкова, по специалност съм геолог и работя в Геологическия институт при Българска академия на науките. Имам две деца. Момиче на 5 години от предходна връзка и момченце на 6 месеца от настоящия ми брак. С бащата на щерка ми, професор от МУ Сoфия, сме разграничени от четири години. Омъжена съм от половин година. Мъжът ми е проектант и има лична компания. След прекарано заболяване на 6 години е останал без слух.
Считам за значим обстоятелството, че щерка ми има добра връзка с татко си. След раздялата ни тя остана да живее с мен, а аз не съм пречела на контактите им, в това число излизания в чужбина на детето.
Историята стартира скоро откакто се омъжих и директно преди раждането на сина ми, когато в границите на 1 месец се случи следното:
1. Беше ми повдигнато първо дело за лишаване на родителските права. Обвинявана съм главно като некомпетентна и лимитирана, без съвсем никаква финансови благоприятни условия, живееща с ням човек, нездравословен за развиването на щерка ми, от който очаквам дете, поради което няма да имам толкоз време да полагам старание за щерка ми. Причини да се дадат правата на бащата са огромната финансова и имотна самостоятелност, положителното обучение и задоволително свободно време за грижи на щерка му.
2. Последва поредност от четири нотариални предложения от бащата и майка му, с които съм призовавана детето да отиде за дадени интервали при надлежно единия или другия.
3. Заведено второ дело от страна на бабата по бащина линия за определяне режим на виждане, защото липсвало такова.
4. Трето дело от страна на бащата за искане детето да пътува в чужбина. Бяха посочени съответни пътувания. В тях влизат и два круиза и вървене в Канада с обща дълготрайност 3 месеца, както и съдэт да даде позволение детето до навършване на 18 години да пътува с бащата.
Въпреки този тормоз, аз се съгласих щерка ми да прекара няколко седмици за лятната почивка с татко си, с избрани периоди в изпратената от него нотариална покана. Така през месец юли тя отиде при него.
Вместо да върне щерка ми както се бяхме разбрали, бащата я задържа, а аз получих:
5. Четвърто дело за домашно принуждение. Обвинявана съм в принуждение над щерка ми – заключване на мрачно, стартиране на филми на ужасите, бой и полов тормоз. Съпругът ми косвено също беше обиден - поискано бе посредством съда да се получи информация от Национален осигурителен институт по отношение на степента на увреждане на мъжа ми с причина за изтъквам: „ щерка ми живее в фамилна среда, в която мъчно комуникира и има потребност да има нови прекарвания, да поддържа връзка, да пътува и уголемява кръгозора си. Макар и да живее към сегашния миг с майка си, последната има дете от глухоням човек, с който живее, само че смятам, че за щерка ми не е здравословно да живее непрекъснато в такава среда “.
За конкретизиране мъжът ми не е глухоням, а има непокътнат естествен диалект. Бащата знае тази детайлност.
Последваха няколко месеца в които не виждах щерка си. Чувахме се единствено по телефона. В началото тя ме питаше по кое време ще се прибере. В следствие диалозите се организираха единствено когато тя е беше игра и занимания и обикновено за едно дете, не искаше да приказва с мен. Междувременно търсих подпомагане от обществени от Министерство на вътрешните работи, само че за всички тях всичко бе обикновено. Тъй като нямам брак с бащата, ние сме с равни права, той не е в никакво нарушаване, а това, че се чуваме е още „ по прелестно “ и няма отчуждаване, няма мотив за терзание.
През септември, три месеца откакто последно видях щерка си, разбрах, че бащата, майка му и детето са пристигнали в София. Аз не устоях и дружно с двама очевидци (по рекомендация на приятели) отидох да се опитам да видя щерка си. Успях да я видя, само че нито бащата нито бабата бяха удовлетворени от обстоятелството. Бабата се изяви много мощно. Крещеше по какъв начин съм зарязала детето си, по какъв начин в този момент ли съм се сетила да бъда майка, по какъв начин съм разрушила фамилията, и всичко това пред детето ми. Случката приключи като щерка ми беше прибрана в дома на бащата си, а до момента в който бягаше с нея на ръце ме изрита в корема. Естествено най-после пред управляващите се оказа, че аз съм се пробвала да удуша бабата и съвсем съм счупила ръката на бащата. За всичко това и двамата си извадиха солидни медицински свидетелства. Като хора с връзки в медицинските среди здравното не е било проблем. След това последва:
6. Пето дело против мен от бащата за домашно принуждение. С молба да се издаде неотложно против мен ограничаваща заповед и да не приближавам нито бащата нито детето.
7. Шесто дело против мен за домашно принуждение от името на детето ми. Причинила съм ѝ под паника офанзиви и куп душевен контузии след случката. Отново молба за издаване на ограничаваща заповед против мен да не приближавам детето.
8. Седмо дело против мен от бабата за домашно принуждение. С молба за издаване на ограничаваща заповед против мен да не приближавам бабата и детето.
9. Осмо дело против мен от страна на бабата по Наказателния кодекс (пуснато 20 дни след делото за домашно насилие) за причиняване на телесни повреди.
Всички тези каузи като се изключи наказателното дело, бяха пуснати и с молба за издаване на ограничаваща заповед против мен.
Така аз се трансфорах в „ тежък нарушител “.
От моя страна, заведох дело против бащата и бабата за домашно принуждение по отношение на случката. Съдът издаде ограничаваща заповед против бабата, която нямаше право да приближава мен и детето, а самото дете трябваше да пристигна да живее при мен. Тази заповед се оказа изцяло НЕИЗПЪЛНИМА. Съдята отхвърли да издаде изпълнителен лист, Министерство на вътрешните работи не можели да спомагат, обществените също. Имаше заповед, само че защо ли – не разбрах. Бабата и бащата се направиха, че не са осведомени за заповедта вследствие на което започнаха да пътуват с кемпер из цялата страна и да се крият. Тази заповед е нарушавана и към сегашния миг. Оказва се извънредно мъчно за доказване на нарушаването на заповедта, въпреки да има очевидци, както и документи, че бабата знае за съществуването ѝ и все пак се вижда с детето.
Важни моменти през това време бяха следните: посредством обществените служби октомври месец съумях да имам срещи с детето си в наличието на обществен служащ към Център за социална поддръжка. В една от тези срещи детето извади от раницата си дружно с играчките и едно записващо устройство. То беше взето и предадено от мен в 4-то РПУ. Устройството бе пратено за експертиза откъдето бяха снети всички записи на него. Оказа се, че е носено и е записвано едно от правосъдните съвещания. Междувременно локалната квартална полицайка (на която мога да кажа единствено едно голямо БЛАГОДАРЯ), разпита бащата и бабата по отношение на записващото, където те си признали, че сложили в раницата на детето въпросното устройство.
Детето от самото начало не посещаваше градина за да не мога да я взема от там. Беше водено на психолози, психиатри и куп други лекари за да се получи освидетелстване. Така тя пропусна съвсем всичките си предучилищни занимания за 2018 г със единствено 5 визити в градината,.
Куриоз за нас се оказа и решението на съда да даде достъп на информация на бащата по отношение на % увреждане на мъжа ми. Основанията за тази информация бяха изтъквам още веднъж: „ щерка ми живее в фамилна среда, в която мъчно комуникира и има потребност да има нови прекарвания, да поддържа връзка, да пътува и уголемява кръгозора си. Макар и да живее към сегашния миг с майка си, последната има дете от глухоням човек, с който живее, само че смятам, че за щерка ми не е здравословно да живее непрекъснато в такава среда “. Това очевидно е изцяло задоволително за правосъдната система да позволи достъп до персонална конфиденциална информация.
Най-ужасното предстоеше и то бе след първото съвещание за родителските права. В него арбитър Ц.К. след близо час четене на морал и все умни и рационални приказки, в закрито съвещание даде определение в което правата над детето са дадени на бащата, а аз имам режим на контакт и четири дни месечно виждане с детето. Мотивите за това решение са, изтъквам: " физическите и прочувствени потребности на детето, възрастта и пола му, интереса на детето, неговата ниска възраст и пол, прочувствена обвързаност към бащата, както и вземайки поради събитието, че все още последното живее при своя татко, който поставя главните грижи за него ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ