Здраве и болест
Иска ми се да прегледам тематиката за здравето и заболяването. Какво е здраве и какво е болест? Какво е разбирането ни за тези понятия.
„ Болестта (на лат. morbus) е положение на организма, провокирано от действието на прекалено мощни или необикновени дразнители, протичащо при нарушена хомеостаза и намалено качество и успеваемост на виталните процеси. Проявява се с лимитирана приспособяемост към изискванията на средата. Представлява надълбоко и трайно отклоняване от естествената витална активност на организма, съпроводено със структурни(в анатомията на органа) и функционални(в осъществяването на функционалностите на органа) промени в него. “
Структурните нарушавания се съпътстват от функционални, само че функционалните могат да настъпват и без да е променена структурата(анатомията). Например, фрактурата на крак е структурно нарушение(целостта на костта е нарушена), което води до лимитирана подвижност(функционално нарушение) на съответния крак. За съпоставяне, в случай че ни изплашен – сърдечният темп се ускорява(функционално нарушение), само че сърцето(структурата) ни е крепко.
Системните функционални нарушавания, обаче, могат да доведат до структурни – в случай че, да вземем за пример, постоянно сме гневни това води до нараснала киселинност в организма(функционално нарушение), която в един миг може да унищожи зъбите ни или да провокира язва на стомаха, хранопровода(структурно нарушение).
Когато се лекуваме ние най-често се заемаме да нападаме нарушените функционалности и структури – пием хапчета, които да ни успокоят и да възстановяват ускорения пулс, кръвно налягане, променяме хранителния си режим, с цел да предпазим язвата от повишаване и т. н.
В цялата тази скица на лекуване пропущаме нещо доста значимо – и функционалните и структурните нарушавания се явяват резултат от нарушена хомеостаза(баланс), както се споделя в определението за болест. В този смисъл ние се борим против заболяването, а не за здравето, тъй като се фокусираме върху следствието, а не върху повода. Ако би трябвало да илюстрирам това, употребявайки образеца с нарасналата киселинност в тялото, който дадох нагоре, киселинността съставлява резултата, а гневът е повода. Няма по какъв начин да възстановим здравето, атакувайки единствено резултата. В най-хубавия случай ще имаме неявяване на болест(неизвестно за какъв период), само че не и здраве.
Всъщност, от време на време, лекуването ориентирано единствено към резултатите освен, че не ни прави по-здрави, само че изпраща проблемите ни на по-дълбоко и постоянно по-опасно за организма ни равнище. Да кажем, премахването на една алергия, без да е атакувана повода, която я поражда, може да докара до поява на астма в следствие. Това се случва, тъй като повода търси път за изява – в случай че сложим стена на пътя, тя ще потърси нов, както водата заобикаля преградите по пътя си.
Ще дам различен образец – в случай че сте склонни да посягате към храната, по-често от нужното, само че в един миг решите, че желаете да отслабнете и ограничите храненето си е допустимо да прибегнете към алкохол, цигари или да развиете болест … Важно е да откриете какво ви е подтиквало да прекалявате с храната, а не просто да я намалите.
От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е извънредно умен и в никакъв случай не подхваща безсмислени дейности – може някои дейности да ни се костват неприятни или мъчителни, само че постоянно имат смисъл.
Болестите и проблемите(телесни и душевни), които пораждат са вследствие на авторегулацията и устрема към равновесие на тялото и душeвността ни. Често, това което дефинираме като патология или отклоняване, в действителност е предпазен механизъм, който тялото или душата ни употребяват, с цел да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и желаеме да го премахнем, би трябвало първо добре да проучим какво го е основало, по какъв начин и по кое време е зародило и каква функционалност извършва. След това е нужно да изградим опция и чак тогава можем да премахнем това, което дефинираме като болест или проблем. В противоположен случай е все едно да хвърлите патериците си, тъй като ви нервират, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.
В този смисъл заболяванията и проблемите са късмет за развиване и израстване, а не спънка в живота ни. Здравето не е константа, а развой. Процес на обогатяване и развиване. Болестта е сигнал, че развиването е спряло или нещо му пречи да продължи. Лечението следва да се насочи към възобновяване на развиването, а не към заглушаване на сигнала – когато пресичате улицата и чуете клаксон спирате, връщате се обратно или ускорявате крачка напред (предприемате действие), а не си запушвате ушите, тъй като звукът е мощен и противен. Сигналите, които душата и тялото ни подават под формата на болежка, неприятно чувство или дразнения са „ клаксони “, които е значимо да чуем, тъй като целят да ни предпазят, да ни оказват помощ. Вслушвайте се и не ги заглушавайте! Здравето и заболяването не са противоположности, а разнообразни положения на виталността.
Хората споделят: „ Времето лекува. “ Времето не постоянно лекува, може и да разболява – зависи какво се случва, до момента в който тече. Само по себе си то не е панацея за болежките и проблемите. Не е значимо времето да минава, значимо е по какъв начин минава. Нерешеният проблем, неизплаканото страдалчество, подтиснатият яд се задълбочават във времето и ескалират. Ако болката се усилва, това е сигнал да и обърнем повече внимание, а не да я подценяваме или да чакаме да отмине от единствено себе си.
Инфо: http://psiholozi.com
