Интересни факти за Деня на Свети Патрик
Ирландците и техните потомци по целия свят през днешния ден означават Деня на Свети Патрик.
По този мотив интернет пространството предлага забавни обстоятелства за светеца - настойник на Ирландия, детелините - знак на страната и приказните леприкони.
Свети Патрик
Първо и на първо място почитаният светец не е ирландец. Според разнообразни версии на историята Свети Патрик е роден във Англия - в Уелс или Шотландия, в фамилията на римски жители.
Като юноша той е похитен в Ирландия, продаден е в иго и е заставен шест години да работи като пастир. На 22 години Патрик бяга в Англия, където прекарва 12 години в манастир. През 433 година година се връща в Ирландия и се отдава на мисионерска активност измежду келтските езичници. Смята се, че по време на проповедите си е употребявал трилистна детелина, с цел да онагледи концепцията за Светата Троица.
На Свети Патрик се приписва чудото за прогонването на змиите от Ирландия. Фосилни данни обаче свидетелстват, че в страната в никакъв случай не е имало змии.
Въпреки че нормално се свързва със зеления цвят, самият Свети Патрик е предпочитал синьото.
Между 1903 и 1970 година Денят на Свети Патрик в Ирландия е празнуван като набожен празник и кръчмите са били затворени.
Въпреки че данните са нищожни, за дата на гибелта му се приема 17 март 461 година Поради тази причина датата е определена за народен празник на Ирландия.
На 17 март Денят на Свети Патрик се празнува и на карибския остров Монсерат, заселен от ирландски емигранти през 17-и век.
Детелините
Детелините дотам се свързват с Ирландия, че са считани за знак на страната.
Първоначално трилистната детелина е свързвана с трите аспекта от живота на келтската богиня Ану (Ана) - девственица, майка и бабичка.
Около една на 10 000 детелини има четири листа. През 2009 година в Япония е открита детелина с 56 листа.
Популярната трилистна детелина в действителност е растението пълзяща или бяла детелина. Четирилистната детелина е рядка или мутирала версия. Срещат се и детелини с пет или повече листа, само че те са още по-редки. Оригиналното ирландско название на растението значи " дребна детелина ".
Съвременните ирландски булки към момента съблюдават традицията да поставят детелини в сватбения букет.
Детелината се отглежда елементарно в домашния условия. Ако семенца или грудка се посадят при започване на януари, до Деня на Свети Патрик към този момент ще са покарали нежни стръкчета.
През 2002 година в Австралия детелината е класифицирана като плевел и е неразрешена като вероятен преносител на заболяването шап.
Леприконите
Леприконите - митологични създания от ирландския фолклор, нормално се изобразяват като закачливи дребни създания със зелени одежди и рижави бради.
Ранните леприкони обаче са изглеждали по изцяло друг метод от мъжете, които на днешния празник имат обичая да се обличат в зелено и да се тълпят в кръчмите, с цел да пият бира " Гинес ".
Оригиналните " брадати феи " са носели червени сака, извезани със злато, червени островърхи шапки, а не зелени цилиндри, украсени с детелина, и са имали бели или кестеняви бради, а не рижави.
Леприконите не са били толкоз отзивчиви, за колкото са считани. Поема от осми век отбелязва първата им поява. Творбата споделя по какъв начин до момента в който крал Фъргъс спял, дребни гневни създания се пробвали тайно да го завлекат в океана и да го удавят. Намеренията им обаче били осуетени от владетеля, който се събудил и ги хванал.
Леприконите даже не живеят в Ирландия. Според ранните приказки тези създания са населявали подводно кралство в Средния Атлантик. Дори през днешния ден те не са лимитирани единствено в Ирландия - счита се, че колония от леприкони населява градски парк в Портланд, Орегон.
Всички леприкони са от мъжки пол. Според ирландския фолклор женски леприкони не съществуват. Наличието единствено на мъжки се удостоверява и от античната книга История на ирландските феи. Остава неразбираем въпросът с размножаването на митологичните създания. Някои хора имат вяра, че леприконите са " дефектни потомци " на феи. Други мислят, че създанията са плод на съюзи сред човешки същества и феи.
Леприконите надали ще ви дарят със злато или ще ви поправят обувките, в случай че ги заловите. Схващанията, че те имат гърненца със злато и поправят обувки, са се появили доста по-късно. Поема от 14-и век е въодушевила вярването за съкровищата на митологичните създания, а " обущарският им мурафет " се загатва за първи път едвам към 19-и век.
Леприконите са били по-дребни, в сравнение с се счита. Ако човек срещне леприкон, евентуално ще го стъпче още преди да го е чул да " пуска " смешки с очарователния си ирландски акцент. Според легендата, когато едно от тези митологични създания идва в двора на крал Фъргъс, придворните вършат опит да го удавят в чаша вино, оповестява Българска телеграфна агенция.
По този мотив интернет пространството предлага забавни обстоятелства за светеца - настойник на Ирландия, детелините - знак на страната и приказните леприкони.
Свети Патрик
Първо и на първо място почитаният светец не е ирландец. Според разнообразни версии на историята Свети Патрик е роден във Англия - в Уелс или Шотландия, в фамилията на римски жители.
Като юноша той е похитен в Ирландия, продаден е в иго и е заставен шест години да работи като пастир. На 22 години Патрик бяга в Англия, където прекарва 12 години в манастир. През 433 година година се връща в Ирландия и се отдава на мисионерска активност измежду келтските езичници. Смята се, че по време на проповедите си е употребявал трилистна детелина, с цел да онагледи концепцията за Светата Троица.
На Свети Патрик се приписва чудото за прогонването на змиите от Ирландия. Фосилни данни обаче свидетелстват, че в страната в никакъв случай не е имало змии.
Въпреки че нормално се свързва със зеления цвят, самият Свети Патрик е предпочитал синьото.
Между 1903 и 1970 година Денят на Свети Патрик в Ирландия е празнуван като набожен празник и кръчмите са били затворени.
Въпреки че данните са нищожни, за дата на гибелта му се приема 17 март 461 година Поради тази причина датата е определена за народен празник на Ирландия.
На 17 март Денят на Свети Патрик се празнува и на карибския остров Монсерат, заселен от ирландски емигранти през 17-и век.
Детелините
Детелините дотам се свързват с Ирландия, че са считани за знак на страната.
Първоначално трилистната детелина е свързвана с трите аспекта от живота на келтската богиня Ану (Ана) - девственица, майка и бабичка.
Около една на 10 000 детелини има четири листа. През 2009 година в Япония е открита детелина с 56 листа.
Популярната трилистна детелина в действителност е растението пълзяща или бяла детелина. Четирилистната детелина е рядка или мутирала версия. Срещат се и детелини с пет или повече листа, само че те са още по-редки. Оригиналното ирландско название на растението значи " дребна детелина ".
Съвременните ирландски булки към момента съблюдават традицията да поставят детелини в сватбения букет.
Детелината се отглежда елементарно в домашния условия. Ако семенца или грудка се посадят при започване на януари, до Деня на Свети Патрик към този момент ще са покарали нежни стръкчета.
През 2002 година в Австралия детелината е класифицирана като плевел и е неразрешена като вероятен преносител на заболяването шап.
Леприконите
Леприконите - митологични създания от ирландския фолклор, нормално се изобразяват като закачливи дребни създания със зелени одежди и рижави бради.
Ранните леприкони обаче са изглеждали по изцяло друг метод от мъжете, които на днешния празник имат обичая да се обличат в зелено и да се тълпят в кръчмите, с цел да пият бира " Гинес ".
Оригиналните " брадати феи " са носели червени сака, извезани със злато, червени островърхи шапки, а не зелени цилиндри, украсени с детелина, и са имали бели или кестеняви бради, а не рижави.
Леприконите не са били толкоз отзивчиви, за колкото са считани. Поема от осми век отбелязва първата им поява. Творбата споделя по какъв начин до момента в който крал Фъргъс спял, дребни гневни създания се пробвали тайно да го завлекат в океана и да го удавят. Намеренията им обаче били осуетени от владетеля, който се събудил и ги хванал.
Леприконите даже не живеят в Ирландия. Според ранните приказки тези създания са населявали подводно кралство в Средния Атлантик. Дори през днешния ден те не са лимитирани единствено в Ирландия - счита се, че колония от леприкони населява градски парк в Портланд, Орегон.
Всички леприкони са от мъжки пол. Според ирландския фолклор женски леприкони не съществуват. Наличието единствено на мъжки се удостоверява и от античната книга История на ирландските феи. Остава неразбираем въпросът с размножаването на митологичните създания. Някои хора имат вяра, че леприконите са " дефектни потомци " на феи. Други мислят, че създанията са плод на съюзи сред човешки същества и феи.
Леприконите надали ще ви дарят със злато или ще ви поправят обувките, в случай че ги заловите. Схващанията, че те имат гърненца със злато и поправят обувки, са се появили доста по-късно. Поема от 14-и век е въодушевила вярването за съкровищата на митологичните създания, а " обущарският им мурафет " се загатва за първи път едвам към 19-и век.
Леприконите са били по-дребни, в сравнение с се счита. Ако човек срещне леприкон, евентуално ще го стъпче още преди да го е чул да " пуска " смешки с очарователния си ирландски акцент. Според легендата, когато едно от тези митологични създания идва в двора на крал Фъргъс, придворните вършат опит да го удавят в чаша вино, оповестява Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ