Ирландия преживява безпрецедентна жилищна криза
Ирландия претърпява невиждана жилищна рецесия.Цените на парцелите и наемите са се удвоили за 10 години. Заплатите са се нараснали единствено с 13 % за 10 години.Младите ирландски служащи са били изключително мощно наранени.
Добре пристигнали в Temple Bar - именит квартал в сърцето на ирландската столица Дъблин. Не съм тук, с цел да приказвам за бира или фолклор, а за рецесията,безпрецедентната жилищна рецесия, обхванала страната.Тя визира най-много младите работещи хора, които без жилище се оказват без вероятности за бъдеще в Ирландия.Някои от тях са принудени да се върнат при родителите си, други са напуснали страната или са на път да го създадат. И по този начин, с цел да бъда очевидец, отидох да се срещна с това потомство, за което се споделя, че е било пожертвано.
Дмитрий Корчак, Euronews
" Това е спалнята от детството ми. Сега още веднъж пребивавам в нея.Откакто се върнах вкъщи, в действителност трябваше да премисля възгледа си за бъдещето.Това, което съм възнамерявала или на което съм се надявала, в този момент не наподобява толкоз постижимо.Не желая един ден да се събудя, да съм на четиридесет години и евентуално да се озова още веднъж в детската си спалня “, споделя Шиниъд Грифин.
" През последните две-три години още веднъж следим нарастване на броя на младежите, които вземат решение с цел да не останат да живеят в Ирландия, а да я изоставен вечно. И това са хора с обучение, с дипломи ", споделя преподавателят в Университет Мейнут Рори Херн.
Добре пристигнали в Temple Bar - именит квартал в сърцето на ирландската столица Дъблин. Не съм тук, с цел да приказвам за бира или фолклор, а за рецесията,безпрецедентната жилищна рецесия, обхванала страната.Тя визира най-много младите работещи хора, които без жилище се оказват без вероятности за бъдеще в Ирландия.Някои от тях са принудени да се върнат при родителите си, други са напуснали страната или са на път да го създадат. И по този начин, с цел да бъда очевидец, отидох да се срещна с това потомство, за което се споделя, че е било пожертвано.
Дмитрий Корчак, Euronews
" Това е спалнята от детството ми. Сега още веднъж пребивавам в нея.Откакто се върнах вкъщи, в действителност трябваше да премисля възгледа си за бъдещето.Това, което съм възнамерявала или на което съм се надявала, в този момент не наподобява толкоз постижимо.Не желая един ден да се събудя, да съм на четиридесет години и евентуално да се озова още веднъж в детската си спалня “, споделя Шиниъд Грифин.
" През последните две-три години още веднъж следим нарастване на броя на младежите, които вземат решение с цел да не останат да живеят в Ирландия, а да я изоставен вечно. И това са хора с обучение, с дипломи ", споделя преподавателят в Университет Мейнут Рори Херн.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ