Ърскин Чилдърс – английският писател, който даде 20 000 пушки на Ирландската съпротива
Ирландия е особена територия с доста добре изявен темперамент. Жителите постоянно се майтапят, че уискито е основано, с цел да им попречи да завладяват света. На нейната територия са регистрирани голям брой изобретатели, господата могат да се похвалят с 11 нобелови награди, а към всичко това можем да обърнем внимание и на характера им. По време на Европейското състезание през 2016 година станахме очевидци на редица благи актове, в които футболни почитатели пеят приспивна ария на малко дете в рейса, намират най-различни способи за развлечение на публиката и като цяло са топло посрещани на всички места.
Дори и откакто националите им не съумяха да се похвалят с толкоз огромни триумфи. И постоянно ще бъдат такива, до момента в който някой не посегне към свободата им, както историята към този момент помни. Ирландия не може да се похвали с изключително добра позиция на картата, само че дългите борби за това парче земя, колкото и несъвършено да се коства на мнозина е тяхното сакрално парче земя, напоено с кръв. Добрите и приветливи домакини могат да се похвалят като ревностни патриоти и когато са застрашени, намират най-различни способи за противопоставяне.
Ето за какво насочваме вниманието към един от многото патриоти на Ирландия. Ърскин Чилдърс е роден през 1870 година и през идващите години от живота си ще се постарае да остане вечно в историята на страната си. Описват го като благородник, мъж на империята, наследник на Викторианска Англия, жител и деец от втората англо-бурска война. Една от огромните му пристрастености е плаването с яхта, а другата е литературата. Много скоро той самият ще се трансформира в един от най-хубавите създатели на шпионски книги.
Не би трябвало да забравяме, че в епохата, в която Ърскин живее, историите за описване се срещат на всички места. Сред някои от главните качества на ирландеца и бистрия взор за евентуалната инвазия на Германия. В началото на XX век това е и най-големият боязън на Англия. Шпионите са на всички места и опитите на разнообразни доброжелатели да подчинят короната, се срещат всеки ден. През 20-те години на предишния век, когато към този момент се приказва за мир и опити Ирландия да бъде освободена от съседското въздействие, точно Чилдърс ще бъде в делегацията по излагане на главните претекстове. Делегацията Син Фиен е нещо като политическата страна на Ирландската революционна войска.
Не се стига до триумф и единствено две години по-късно гражданската война е реалност. Имайки поради сполучливата му биография, мнозина от революционерите го отбягват. Прокарва се легенда, че най-вероятно е английски разузнавач. Разбира се, майка му е ирландка, а той самият приема доста драговолно свободата на страната си, само че в тази неуместна позиция единствено дейностите ще разрешават да бъде признат и експлоатиран за една по-висша цел. Малцина са хората, които са подготвени да му се доверят, а още по-малко са хората, които биха решили да приказват за политика.
Ърскин се намира сред две воюващи страни и постоянно се преглежда като смъртен зложелател. Той на практика може да се счита за безстопанствен човек на ничия земя. Заплахите по негов адрес, както и опитите за убийства не стопират. На 10 ноември 1922 година е задържан за владеене на оръжие. По това време никой ирландец няма право да бъде въоръжен, затова писателят е арестуван и съден от боен съд. Доста необичайно решение, имайки поради обстоятелството, че по това време гражданският можел умерено да се произнесе. Първо тече следствието от боен арбитражен съд, а по-късно и съдът подписва неговата смъртна присъда.
Мнозина показват своето неодобрение, по какъв начин един публицист ще отиде на гибел, тъй като е носил оръжие за самоотбрана, както той самият неведнъж декларира. Възможно ли е неговите книги да се считат за толкоз рискови, че двете страни да желаят да го заглушат? Обикновено издателствата получават черен лист за хора, които нямат право да се разгласяват. Никой не се пробва да го избави или най-малко да го отбрани, а самият публицист не роптае против своята присъда. На 24 ноември Чилдърс е изведен пред бараките в Бегар Буш и е екзекутиран. По същото време Уинстън Чърчил декларира следното:
„ Никой човек не е предизвикал повече зло, не е показал по-истинска завист и усърдие да донесе по-голямо проклинание на елементарния народ на Ирландия от това необичайно създание, задействано от смъртоносна и злонамерена ненавист към земята, в която се е родил. “
Какво стимулира бъдещият министър-председател на Англия да изрази толкоз съществено неодобрение към писателя? Нека напомним, че същият има британски корени, сражавал се е за страната и неведнъж е бил в услуга на короната. Отговорът не е доста сложен за разкриване. По време на гражданската война, по време на всички въоръжени спорове, Ърскин се качва на своята яхта, дружно със брачната половинка си Моли Спринг и вършат постоянно курсове до Хамбург.
Страната е свободна и всеки има право да пътува до всяка точка на света, само че при всяко завръщане от Германия, на борда на кораба има задоволително оръжие. Писателят зареждал яхтата си, с цел да помогне на революцията. Похвалното е, че с най-различни модификации, плавателният съд съумява да достави общо 20 000 пушки, с които силите да се изравнят. Забавната страна на историята е, че създателят правил всичко това, до момента в който мнозина не можели да схванат на коя страна се прави.
Неговите оръжейни курсове са доста преди да се включи като доброволец в британската флота против Германия по време на първата международна война. Нещо повече, неговото присъединяване в сражението носи стоманен кръст за безстрашно осъществяване на службата по през 1916 година И дано не забравяме, че синът му Ърскин Хамилтън Чилдърс става президент на страната през 1973 година Една от всички негови трофеи може умерено да се носи с горделивост – жител на света. Като човек, който постоянно се бори против несправедливостта, можем да видим, че съумява да се оправи извънредно добре с редица неправди.
Готов е да се бори в Първата Световна война, в никакъв случай не не помни страната си, служи на Англия и най-после посреща патроните с особена горделивост. И в свободното си време попълня ирландската библиотека, най-вероятно на път за идната пратка от пушки. Ирландия и до през днешния ден декларира, че сходни хора не биха могли да се повторят, те са неповторими и служат тъкмо и будно на една по-различна идеология, стремяща се да подсигурява свободата на всяко живо създание. Когато го изправят пред стрелковия отряд, ирландецът прави няколко крачки към своите екзекутори, те от своя страна вършат крачка обратно. Ърскин им декларира:
„ Направете една две стъпки напред, другари, по този начин ще бъде доста по-лесно. “
