~ Ирисова диагностика Очите са най-важният от органите на чувствата;

~ Ирисова диагностика

Очите са най-важният от органите на чувствата; с тяхна помощ получаваме повече от 80% от информацията за околния свят. Очите са директно свързани с основния мозък, а също и с други органи и системи в тялото посредством кръвоносни съдове, нерви... и висцералните (с вътрешните органи) ирисни връзки. По очите може да се диагностицира положението на индивида. Този метод се назовава ирисова диагностика.

Приема се, че това е античен способ на тибетската медицина, при който организмът се изследва по ирисите на очите. Намерени са тибетски ръкописи, датирани към VIII век, където са показани схеми на разположението на патогенните зони на очните ириси.

Европа също не изостанала. Например двама популярни лекари от древността - Хипократ и Филострат, твърдели, че по очите на индивида може да се съди за характера му. Самото наименование „ ирис “ произлиза от името на старогръцката богиня Ирида (Ирис) - богиня на цветната дъга, вестителка на боговете. Дъгата постоянно е била знак на вярата, обещанието за по-добро бъдеще. Ирида летяла със своите ефирни разноцветни крила толкоз бързо, че простосмъртните можели да виждат единствено нейната дъговидна диря, оставена в небето. На името на богинята е наречено цветето ирис (перуника) - поради благосъстоянието на разновидностите на неговата багра и химичния детайл иридий, чиито съединения имат доста цветове.

Гърците вярвали, че заран богинята разстила своето пъстро покривало и по тази причина зората е разноцветна. Очите на хората също са с друг цвят и това зависи от количеството на пигмента меланин. При жителите на севера, където слънцето е нищожно, ирисите са сиви и сини, а на екватора са съвсем черни.

В пещери в Мала Азия са открити плочи на възраст към 5000 години, на които са гравирани изображения на ириса на човешкото око. За пръв прочут популяризатор на метода по право се счита египетският сановник Eл Акс. Оставените от него описания са поместени на два папируса с дължина повече от 50 и широчина 1.5 метра. Този неповторим теоретичен ръкопис се съхранява в първа Вавилонска библиотека. Ел Акс се опитвал да открие аргументите за страданията на фараона Тутанкамон, който, както е известно, починал напълно млад и по всичко проличава, че имал съществени и многочислени проблеми със здравето. Лекарите в Индия, Китай, Тибет придавали огромно значение на зрителните органи, като ги уподобявали на самобитна карта, на която самата природа е отпечатала информацията за положението на човешкия организъм.

През XVII век немският доктор Ф. Майен отбелязал: „ Ако искаш да схванеш в коя част от тялото са почнали мъчителни процеси, раздели окото на четири елементи “. За учредител на ирисовата диагностика в края на XIX и началото на XX се счита унгарският доктор Игнац декор Пешели. С неговото име се свързва систематизирането на ирисовите проби и първите обосновки на метода. Този метод е настоящ и в наши дни. Той е безусловно безопасен и неусетен, не изисква предварителна подготовка на пациента, няма противопоказания и е задоволително елементарен. При това незабавно след прегледа може да се създадат заключения за болесттите по цвета на другите петна. Възможно е да се реши общото положение на организма и неговите системи и да се дадат рекомендации за оздравяването му.

В Русия с въпросите на ирисовата диагностика от 1967 година започнаха да се занимават Е. С. Велховер, Ф. Н. Ромашов и други. Към медицинския факултет на Университета на дружбата на народите „ П. Лумумба “ бе основан отдел за клинични проучвания, като едно от основните му посоки е проучването въпросите на ирисовата диагностика.

В наше време към този момент е основана доста точна топографска карта на човешкото око, с чиято помощ и със съответните професионални познания може да се получи точна информация за заболяванията на пациента. Всеки орган на тялото има своя зона в ириса. Една от най-точните схеми е на германеца Клаус Мик

~ Какво можем да разберем по ириса

Органът на зрението е построен от най-различни тъкани и няма патология в организма, която да не визира най-малко индиректно очите. Всички болести на съединителните тъкани - колагенози, в частност ревматизмът, могат да имат прояви в очите. Стара истина е, че всичко, което поразява ставите, поразява и ириса. Ретината - органът, който възприема светлината, е част от мозъка. По предписание първи офталмолозите диагностицират жълтеницата по пожълтяването на склерата. Изпъкналите блестящи очи издават заболяване на щитовидната жлеза - назовава се синдром на Грефе. Както споделят британските експерти, човек е на толкоз години, на колкото наподобяват кръвоносните му съдове. При биомикроскопия на конюнктивата прелестно се виждат стените на капилярите и може да се реши кръвната циркулация. Що се отнася до слъзната обвивка, то при индивида тя е една обща и всички елементи са съединени. Така че, в случай че пациентът има гастрит, безусловно слъзната обвивка на окото - конюнктивата, ще реагира.

С придвижване на възрастта и в резултат на прекараните заболявания фактурата на ириса се трансформира. Обикновено, колкото по-възрастен е човек и колкото повече е боледувал, толкоз по-разредени са влакната на ириса му. Строгата доктрина на ирисологията твърди, че естествените здрави цветове на очите са единствено кафявият и небесносиният и техните комбинации. Другите тонове и нюанси, колкото и красиви да наподобяват, са сигурни признаци на заболявалия. Например зелените очи сигурно демонстрират патологични промени! Генетична основа на зеления ирис е небесносиният цвят с смес от жълто - признак на някакво функционално разстройство - най-вероятно заболяване на черния дроб.

Освен това цветът на ириса не е еднообразен. Например обвивката може да бъде покрита със светли, съвсем лишени от пигментация петънца. Това значи, че в организма е нараснало равнището на киселинност, което може да докара до артрит, ревматизъм, астма или язва на стомаха. Не е толкоз мъчно да се обезврежда киселинната реакция - би трябвало единствено да се откажете от тестените произведения, млякото и захарта.

Ако на ириса се появят петънца с по-тъмен цвят от главния, време е да обърнете внимание на храносмилателната система, в противоположен случай няма да избегнете струпване на шлака, гастроентерит, запек, болести на жлъчния мехур. Освен това тъмните петна са индикация за разстройство на централната нервна система. Пигментните петна на ириса могат да имат освен форма на капчици. Например кръгови или полукръгли линии по ириса демонстрират, че индивидът претърпява стрес. Ясно забележимите радиални лъчи, излизащи от зеницата, предизвестяват, че дебелото черво не работи добре.

При поява на светли пигментни петна има неголямо изменение на органите и функционалностите, при огромни и тъмни петна може да има огромни структурни промени, включително и тумори. Червените петна демонстрират хеморагични положения и промени във формулата на кръвта.

Ако към ириса се вижда „ люспест “ ореол - кръгово разсеяно затъмнение, това е резултат от непълен синтез на кръв. Белият цвят към ириса е белег за нараснало налягане на холестерола и натрия, което води до неприятно положение на артериите, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови болести.

При това лявото и дясното око демонстрират положението надлежно на лявата и дясната половина на тялото.

Пример на ирисова диагностика: Пациентът се оплаква от обща изнемощялост, липса на вкус, бързо намаляване, внезапни конвулсии в региона на епигастриума (горната част на корема). Върху ириса белегът (тъмнокафяво леке с размити краища и интензивна багра покрай зеницата) в региона на горната част на зоната на дебелото черво (до извивката на черния дроб - обичано място на онкологията). При клиничните проучвания бе открит онкологичен развой в начален етап на развиване.

***

Ясно е на открито или бурно,
черно е или бяло
- очите ще ни научат първо,
ръцете ще го създадат.

Простор те зове или тъмна гора,
права линия или крива,
очите са част от нашата душа,
съвестта наша жива.

И случва се, не виждаш дъното,
отговор не можеш да намериш,
очите преливат багрите,
на цвета дълбините трансформират.

И ясно е на открито или бурно,
зложелател ли, другар ли забележим,
очите на нас са дадени
истината да не крием.

* Стихотворение на съветския стихотворец Сергей Григориевич Островой

От: „ Зрението - основа на живота “, Иван Неумивакин, изд. Жануа ’98, София, 2016 година
Снимка: Иван Павлович Неумивакин (1928-2018)