В главната роля: Ириней Константинов
Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 година в София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски в НАТФИЗ. Десетки са емблематичните функции, които е изиграл на театралната сцена. От 2008 година е шеф на спектакъл " София ". Носител е на медал " Стара планина " - първа степен за изключителни заслуги в региона на културата и изкуството. Вижте какво показа Ириней Константинов " В основната роля " в предаването " 120 минути ".
" Понякога съм кротичък, от време на време - доста непослушен. Тези страсти постоянно са се борили в мен. Още от дете бях доста вманиачен, правех доста нелепости ", спомня си
" Кръстен съм на моя чичо, обичан брат на татко ми - архимандрит Ириней. Бил е стипендиант на папата, изчезва безследно след събитията на 9 септември 1944 година Бяхме изселени и така нататък - това е нещо, което не се прости, само че се надживява. То е част от биографията на фамилията, на нещото, през което е трябвало да минем ", сподели Константинов.
" Не се тревожа от отминаващото време, не го мисля. Не скърбя за нищо, евентуално отново бих направил същите нелепости и неточности. Гледам да се усещам добре - физически тялото да не страда, а оттова и душата да е спокойна и свободна. Това става единствено с работа - с нещо, което те кара да гледаш напред ", сподели артистът.
" Няколко пъти съм бил пред уволняване. Във Варненския спектакъл ме уволниха дисциплинарно - не отидох на зрелище, по-късно стана едно сборичкване. Най-страшното е, че бях дисциплинарно уволнен от моя професор Гриша Островски. Впоследствие ме върнаха в театъра и анулираха наказването. На татко ми, откакто видя тази записка за уволнението, просто щеше да му стане неприятно, че съм се докарал до такава степен ", спомня си Константинов.
" Нещо доста по-свещено беше театъра тогава, доста повече бяхме готови от Академията за първите стъпки в театъра. Сега младите актьори са доста по-свободни, по-либерални в държанието си. Но в никакъв случай не бих ги сложил в такава обстановка - да бъдат уволнени или да заплащат представления ", добавя той.
" За мен България е гробът на прародител ми на повече от 150 години със непокътнатия кръст върху него в църковен двор в София; това е родът ми, фамилията ми, работата ми, приятелите ми, трите писти на " Ястребец ", южното Черноморие... И както споделя Атанас Далчев: " И нашата обич в една орис трансформира ", сподели той.
Вижте какво още показа Ириней Константинов във видеото горе.
" Понякога съм кротичък, от време на време - доста непослушен. Тези страсти постоянно са се борили в мен. Още от дете бях доста вманиачен, правех доста нелепости ", спомня си
" Кръстен съм на моя чичо, обичан брат на татко ми - архимандрит Ириней. Бил е стипендиант на папата, изчезва безследно след събитията на 9 септември 1944 година Бяхме изселени и така нататък - това е нещо, което не се прости, само че се надживява. То е част от биографията на фамилията, на нещото, през което е трябвало да минем ", сподели Константинов.
" Не се тревожа от отминаващото време, не го мисля. Не скърбя за нищо, евентуално отново бих направил същите нелепости и неточности. Гледам да се усещам добре - физически тялото да не страда, а оттова и душата да е спокойна и свободна. Това става единствено с работа - с нещо, което те кара да гледаш напред ", сподели артистът.
" Няколко пъти съм бил пред уволняване. Във Варненския спектакъл ме уволниха дисциплинарно - не отидох на зрелище, по-късно стана едно сборичкване. Най-страшното е, че бях дисциплинарно уволнен от моя професор Гриша Островски. Впоследствие ме върнаха в театъра и анулираха наказването. На татко ми, откакто видя тази записка за уволнението, просто щеше да му стане неприятно, че съм се докарал до такава степен ", спомня си Константинов.
" Нещо доста по-свещено беше театъра тогава, доста повече бяхме готови от Академията за първите стъпки в театъра. Сега младите актьори са доста по-свободни, по-либерални в държанието си. Но в никакъв случай не бих ги сложил в такава обстановка - да бъдат уволнени или да заплащат представления ", добавя той.
" За мен България е гробът на прародител ми на повече от 150 години със непокътнатия кръст върху него в църковен двор в София; това е родът ми, фамилията ми, работата ми, приятелите ми, трите писти на " Ястребец ", южното Черноморие... И както споделя Атанас Далчев: " И нашата обич в една орис трансформира ", сподели той.
Вижте какво още показа Ириней Константинов във видеото горе.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ