Подводните камъни на външното оценяване
Ирина Манушева*
От преди дни вездесъщата ранглиста " Топ 10 на учебните заведения в София " (според минималния бал за банкет след 7 клас) още веднъж зарива медиите, обществените мрежи и багра се, съзнанието на доста хора - родители, учители, шефове, служители... А аз още веднъж не мога да допускам, че ни е толкоз мъчно да прозрем защо неразбирателство иде тирада.
Това, че в нея се съпоставят несравними балове, е най-малкият проблем. При едни оценките по български и математика са удвоени, при други единият от двата изпита е утроен, едни са с квоти, други без квоти, при някои вземат участие и спомагателни изпити като естествени науки, изобразително изкуство и други Както споделих, това е извънредно несъществено на фона на всичко останало, само че е добре да се знае.
Много по-същественото е, че всяка година
диалогът за значимите проблеми в образованието
катастрофира в сходни ранглисти. Всяка година системата сама си написа „ слаб “ на личните си изпити върху личния си образователен материал, пробва се да замаже ситуацията с нелепи мнения, само че и това е ден до пладне, тъй като всички погледи след седмица се вперват в класациите.
Тази година беше още по-силна: получихме (за следващ път) доста явен и безапелационен „ слаб “ и в едно от най-авторитетните и всеобхватни интернационалните проучвания - PISA, последван от звучния пестник на единствения сериозен народен разбор за настоящото положение на просветителната ни система - този на Сметната палата.
Всички те удостоверяват това, което приказваме от доста, доста години. Разширяването на ножицата сред учебните заведения е пагубно. Жизненоважно е да работим за повишение на качеството на всички места. Да, може да има шепа учебни заведения в страната за децата с най-изявени ползи и качества в дадена област. Но ВСИЧКИ останали учебни заведения би трябвало да обезпечават опция децата да покриват избран най-малко И да развиват ползите си. Трябва да осигурим свястно обучение, водено от смислени цели и реализирано със смислени средства.
Само че ние не вършим нищо от това
Къде по-лесно е всяка година да организираме по 4х2 изпита, за които (особено тези в 7, само че също и в 12, а все по-често и в 4 клас) децата похабяват цяла година в тясно ориентирана подготовка и обезверени опити да компенсират минусите на учебното образование. Влагаме колосален държавен и персонален запас в тези така наречен " външни оценения ", с които не знаем какво оценяваме. Освен че ясно ни демонстрират, че към този момент 15+ години голямата, но в действителност голямата част от децата не минават нормалната по света качествена граница от 50%.
Усреднените резултати за страната са покъртителни, само че не са изключително информативни. Затова преди 2 години разгледах деликатно статистиките на другите РУО в страната от НВО в 10 клас. Само в София съвсем (!) 48% имаха над 50 точки по математика. В още 3 области – сред 30 и 40%. Във всички останали процентът на децата, които не съумяват да прескочат 50% по математика, беше над 70%.
Тази година направих същото упражнение с НВО за 7 клас. София е единствената област, в която цели 54% от децата покриват над 50% от материала (предполагам, сещате се с цената на какъв брой частни уроци и школи). В 14 области 75% и повече не доближават 50 точки, а в 9 области (т.е. 1/3 от страната) 50% и повече от децата не покриват личния ни безумно невисок предел от 30 от 100 точки!
На този декор служителите за следващ път ни изясняват, че „ резултатите са малко по-високи от предходни години “ – нищо че става въпрос за изпит, в който времето за първи модул беше удължено с 25% (и това даже не беше единствената смяна във формата).
Неминуемо поражда страшният въпрос:
с какво право губим времето на учениците в учебно заведение, в случай че на практика всичко, което ще им бъде от изгода да знаят, по този начин или другояче ще го научат отвън него? Да държиш децата принудително в учебно заведение 12+ години по 8 часа дневно, без да им дадеш нищо свястно, е чисто и просто закононарушение. А да го правиш потомство след потомство, е ритуално самоубийство за цялата страна.
Ако се върнем на класацията - ужасно е също, че не осъзнаваме по какъв начин даже в най-елитните учебни заведения проблемите на просветителната система си стоят. Стои си безумният образователен материал, стои си неуместното учене и преподаване поради тестванията, оценките и документите, стоят си куп учители, които не схващат, че са там поради децата, а не противоположното. Стои си цялостната липса на визия за насърчаване на портативни компетентности, обществени, прочувствени и личностни умения, на креативно и сериозно мислене.
Неслучайно въпреки да водим с цяла обиколка всички страни по брой " елитни " учебни заведения на глава от популацията, отново имаме извънредно невисок дял на учениците с високи достижения. Шепа олимпийци не могат да компенсират, разбирате това.
И вместо да решаваме проблемите си, ние ги задълбочаваме: един път с НВО, което вместо да служи като инструмент за идентифициране на проблеми и следене на резултата от ограниченията и промените, способства само за разширението на ножицата сред учебните заведения и незаконно задълбочаване на просветителните неравенства, и повторно с насилственото „ кандидатстване “, без никой да те пита искаш ли.
Много от децата в края на 7 клас
нямат ясно изразен интерес в избрана област
При доста други пък той се трансформира. А множеството даже не си дават сметка, че все още на кандидатстване даже не се знае какви благоприятни условия ще имат за трети и четвърти профил след 10 клас. Ранното профилиране е общопризнато нездравословно, а при нас на всичкото от горната страна изборът за него е освен ограничителен, само че и мощно стеснен. Много профили – от физика и история през редките езици до изкуствата – се учат в едноцифрен брой паралелки в цялата страна. И множеството деца не учат това, което желаят, а това, което им се предлага или до което се доберат с резултатите от НВО. Накрая даже да знаеш какво искаш да учиш и да успееш да влезеш тъкмо в такава паралелка, отново откриваш безчет подводни камъни. Нищо чудно, че има-няма една десета от децата, влезнали в мечтани паралелки след 7 клас, в края на 11 и 12 клас се усещат задоволени от образованието си.
Всичко това си го приказваме не знам към този момент от кой момент. И през последните години хората, които приказват, стават от ден на ден. Все по-често се упорства за промяна на цялата парадигма, за преосмисляне на философията на образованието. Не мога да си обясня за какво не настава гражданска война. Може би заради същата причина, по която стигнахме до това състояние. У нас учебното заведение не е право, а тегоба. Ругаеш, до момента в който те визира персонално, след това гледаш да забравиш.
Само че резултатът се натрупа. И колкото и да се самоспасяваме, без значение дали с школи, с " елитни " учебни заведения или като гледаме въобще да стоим надалеч от системата, в случай че караме по същия метод, лавината ще погълне всички ни.
*Ирина Манушева е преводач, създател на петиция за преразглеждане на НВО в сегашния им тип и наложителното кандидатстване след 7 клас. Заглавията са на редакцията.
Фейсбук
От преди дни вездесъщата ранглиста " Топ 10 на учебните заведения в София " (според минималния бал за банкет след 7 клас) още веднъж зарива медиите, обществените мрежи и багра се, съзнанието на доста хора - родители, учители, шефове, служители... А аз още веднъж не мога да допускам, че ни е толкоз мъчно да прозрем защо неразбирателство иде тирада.
Това, че в нея се съпоставят несравними балове, е най-малкият проблем. При едни оценките по български и математика са удвоени, при други единият от двата изпита е утроен, едни са с квоти, други без квоти, при някои вземат участие и спомагателни изпити като естествени науки, изобразително изкуство и други Както споделих, това е извънредно несъществено на фона на всичко останало, само че е добре да се знае.
Много по-същественото е, че всяка година
диалогът за значимите проблеми в образованието
катастрофира в сходни ранглисти. Всяка година системата сама си написа „ слаб “ на личните си изпити върху личния си образователен материал, пробва се да замаже ситуацията с нелепи мнения, само че и това е ден до пладне, тъй като всички погледи след седмица се вперват в класациите.
Тази година беше още по-силна: получихме (за следващ път) доста явен и безапелационен „ слаб “ и в едно от най-авторитетните и всеобхватни интернационалните проучвания - PISA, последван от звучния пестник на единствения сериозен народен разбор за настоящото положение на просветителната ни система - този на Сметната палата.
Всички те удостоверяват това, което приказваме от доста, доста години. Разширяването на ножицата сред учебните заведения е пагубно. Жизненоважно е да работим за повишение на качеството на всички места. Да, може да има шепа учебни заведения в страната за децата с най-изявени ползи и качества в дадена област. Но ВСИЧКИ останали учебни заведения би трябвало да обезпечават опция децата да покриват избран най-малко И да развиват ползите си. Трябва да осигурим свястно обучение, водено от смислени цели и реализирано със смислени средства.
Само че ние не вършим нищо от това
Къде по-лесно е всяка година да организираме по 4х2 изпита, за които (особено тези в 7, само че също и в 12, а все по-често и в 4 клас) децата похабяват цяла година в тясно ориентирана подготовка и обезверени опити да компенсират минусите на учебното образование. Влагаме колосален държавен и персонален запас в тези така наречен " външни оценения ", с които не знаем какво оценяваме. Освен че ясно ни демонстрират, че към този момент 15+ години голямата, но в действителност голямата част от децата не минават нормалната по света качествена граница от 50%.
Усреднените резултати за страната са покъртителни, само че не са изключително информативни. Затова преди 2 години разгледах деликатно статистиките на другите РУО в страната от НВО в 10 клас. Само в София съвсем (!) 48% имаха над 50 точки по математика. В още 3 области – сред 30 и 40%. Във всички останали процентът на децата, които не съумяват да прескочат 50% по математика, беше над 70%.
Тази година направих същото упражнение с НВО за 7 клас. София е единствената област, в която цели 54% от децата покриват над 50% от материала (предполагам, сещате се с цената на какъв брой частни уроци и школи). В 14 области 75% и повече не доближават 50 точки, а в 9 области (т.е. 1/3 от страната) 50% и повече от децата не покриват личния ни безумно невисок предел от 30 от 100 точки!
На този декор служителите за следващ път ни изясняват, че „ резултатите са малко по-високи от предходни години “ – нищо че става въпрос за изпит, в който времето за първи модул беше удължено с 25% (и това даже не беше единствената смяна във формата).
Неминуемо поражда страшният въпрос:
с какво право губим времето на учениците в учебно заведение, в случай че на практика всичко, което ще им бъде от изгода да знаят, по този начин или другояче ще го научат отвън него? Да държиш децата принудително в учебно заведение 12+ години по 8 часа дневно, без да им дадеш нищо свястно, е чисто и просто закононарушение. А да го правиш потомство след потомство, е ритуално самоубийство за цялата страна.
Ако се върнем на класацията - ужасно е също, че не осъзнаваме по какъв начин даже в най-елитните учебни заведения проблемите на просветителната система си стоят. Стои си безумният образователен материал, стои си неуместното учене и преподаване поради тестванията, оценките и документите, стоят си куп учители, които не схващат, че са там поради децата, а не противоположното. Стои си цялостната липса на визия за насърчаване на портативни компетентности, обществени, прочувствени и личностни умения, на креативно и сериозно мислене.
Неслучайно въпреки да водим с цяла обиколка всички страни по брой " елитни " учебни заведения на глава от популацията, отново имаме извънредно невисок дял на учениците с високи достижения. Шепа олимпийци не могат да компенсират, разбирате това.
И вместо да решаваме проблемите си, ние ги задълбочаваме: един път с НВО, което вместо да служи като инструмент за идентифициране на проблеми и следене на резултата от ограниченията и промените, способства само за разширението на ножицата сред учебните заведения и незаконно задълбочаване на просветителните неравенства, и повторно с насилственото „ кандидатстване “, без никой да те пита искаш ли.
Много от децата в края на 7 клас
нямат ясно изразен интерес в избрана област
При доста други пък той се трансформира. А множеството даже не си дават сметка, че все още на кандидатстване даже не се знае какви благоприятни условия ще имат за трети и четвърти профил след 10 клас. Ранното профилиране е общопризнато нездравословно, а при нас на всичкото от горната страна изборът за него е освен ограничителен, само че и мощно стеснен. Много профили – от физика и история през редките езици до изкуствата – се учат в едноцифрен брой паралелки в цялата страна. И множеството деца не учат това, което желаят, а това, което им се предлага или до което се доберат с резултатите от НВО. Накрая даже да знаеш какво искаш да учиш и да успееш да влезеш тъкмо в такава паралелка, отново откриваш безчет подводни камъни. Нищо чудно, че има-няма една десета от децата, влезнали в мечтани паралелки след 7 клас, в края на 11 и 12 клас се усещат задоволени от образованието си.
Всичко това си го приказваме не знам към този момент от кой момент. И през последните години хората, които приказват, стават от ден на ден. Все по-често се упорства за промяна на цялата парадигма, за преосмисляне на философията на образованието. Не мога да си обясня за какво не настава гражданска война. Може би заради същата причина, по която стигнахме до това състояние. У нас учебното заведение не е право, а тегоба. Ругаеш, до момента в който те визира персонално, след това гледаш да забравиш.
Само че резултатът се натрупа. И колкото и да се самоспасяваме, без значение дали с школи, с " елитни " учебни заведения или като гледаме въобще да стоим надалеч от системата, в случай че караме по същия метод, лавината ще погълне всички ни.
*Ирина Манушева е преводач, създател на петиция за преразглеждане на НВО в сегашния им тип и наложителното кандидатстване след 7 клас. Заглавията са на редакцията.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ