20 въпроса: Ирина Баткова
Ирина Баткова написа, рисува, открива и поддържа гении. Тя е куратор на определения с конкурс план " Ето къде си " на Михаил Михайлов, с който България се показва на 59-то Венецианско биенале (23 април - 27 ноември 2022 г.)
Завършила е българска лингвистика и културология, била е организатор в СГХГ, шеф на изложба " Шипка " 6, шеф на изложба " Витоша ", създател на изложбената стратегия на Плюс 359, където е курирала и лични планове. Работи като съветник в региона на българското изобразително изкуство, нейна е платформата Art Project Depot. В момента фокусът й е върху, чието първо издание беше показано предходната година в САМСИ. Малко известна детайлност е, че Ирина Баткова е била част от ранния екип на българската редакция на радио " Свободна Европа ".
Има няколко независими изложения. Публикуваните й книги включват стихосбирките " Обърнатите катедрали " (1991) и " Рунически знаци " (1996), детската " брошура с измислици и дорисувки " " Лунната мастилница " (2006), сборникът с лирика " 46 " (2008, редактор Миглена Николчина). Илюстрирала е сама всичките си книги.
Живее сред София и Истанбул.
Реклама Като какъв човек се определяте?
Като човек, който си слага провокации и търси решения.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Вярвам в силата на изобретателната сила. Вярвам в детската близост на усещането. Едно от най-прекрасните ми прекарвания беше да виждам едно от изданията на Венецианското биенале дружно с шестгодишните близнаци на моя другарка. Те следиха като безспорни експерти - не задаваха въпроси какво е това или за какво е направено по този метод, а напряко проучиха и обясняваха. Едно дете може да зададе доста непредвидена позиция и да ни напомни какъв брой е значимо да не губим любознанието си към света.
Любимият ви миг от деня?
Нямам никаква рутина в всекидневието си и държа на това. Понякога ставам съвсем през нощта с някаква съответна мисъл и сядам да пиша. Когато пътувам, обичам рано заран да вървя и да уча на мира местата, на които попадам. В същото време обичам да заставам на някой див плаж, до момента в който стане мрачно и слънцето от дълго време е залязло. Радвам се, че имам другари, с които мога да споделям всичко това.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да върша комплицираните вътрешни връзки сред облик и дума. Да откривам връзки на доверие и схващане с най-различни хора, с които би трябвало да реализираме оптимално добър резултат в плановете, по които работим дружно. Да провеждам работата в подготовката на една галерия по този начин, че всеки един от екипа да може да изяви изобретателния си капацитет по най-хубавия метод и това да бъде видяно и прието.
Реклама Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Никога не съм разговаряла с дете, в това число и с моето лично, снизходително, с концепцията, че би трябвало да споделям опит и да го напътвам. Децата не стопират да ме удивляват. Обичам да ревизирам по какъв начин работят изложбите, които върша, през техните очи. Идеята да изяснявам в никакъв случай не ми е допадала. Предпочитам диалозите, в които се обменят отзиви, мисли и хрумвания. В един огромен план, който върших предходната година в САМСИ, присъстваше една работа на Михаил Михайлов - квадратна кутия, която беше сложена върху въртящ се фундамент. Абсурдното название на работата " Кръгли квадрати " в действителност е разумно, в случай че работата не е статична, а се върти. И от многочислената аудитория на откриването единственият, който се сети да завърти работата, беше едно доста малко момченце. Успяхме да го заснемем по какъв начин концентрирано я разучава, защото постаментът не се вижда, и в един миг стартира да я върти. В такива моменти осъзнаваш по какъв начин си почнал един разговор и най-различни хора, дребни и огромни се включват в него - всеки по собствен неповторим метод.
Как си почивате?
Обичам да пътувам, да се движа и нормално, където и да отида, се виждам с другари, с които ми е забавно да беседвам. Общувам с доста художници от разнообразни страни, тъй че работата и почивката много постоянно се смесват. Сега си мисля, че с цел да си умря, преди да стартира нещо ново, ми е належащо да сменя пейзажа, града, страната, да видя хора, с които нямам опция да се срещам доста постоянно, да обикаляме изложения и арт фестивали. Всичко това дава нова сила.
Какво ви зарежда?
Общуването и обменът на хрумвания. Когато върша изследвания по избрани тематики, попадам на разнообразни книги, публикации, разбори. Когато работя нещо, съответно обвързвано с образните изкуства, и някакъв метафизичен откъс, от напълно друго поле на познанието, внезапно се появява, сякаш е написан да облече с думи някаква визия - тогава чувството е ужасно.
Какво ви разсмива?
Последният път, когато доста се смях, беше дружно с Михаил, до момента в който работехме по Българския павилион на биеналето. Тъй като създавахме неуместен свят, започнахме да си измисляме и някакви неуместни обстановки, свързани с него. И даже да ги разиграваме. Беше в действителност смешно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Политика 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама Какво ви натъжава?
Гледките на беззащитност.
Какво ви вбесява?
Безсилието. Невъзможността да реагираш съответно на незаслужена неправда. А това е част от всекидневието на света, в който живеем. Политическата надменност и непросветеност и прекомерно лимитираните ни благоприятни условия като гласоподаватели да се защитим от тези, на които даваме власт да вземат решение бъдещето ни.
Личност, на която се възхищавате?
Харесвам доста и разнообразни хора, само че в никакъв случай не съм се възхищавала единствено на един избран човек, тъй като има толкоз доста полета на човешка активност и персони, които вършат невероятни неща.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Не съм сигурна. Може би имам положителни информационни умения, които са ми помогнали да основа страхотна връзка със сина си и доста разгадавам на неговото мнение за това, което върша.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Завършила е българска лингвистика и културология, била е организатор в СГХГ, шеф на изложба " Шипка " 6, шеф на изложба " Витоша ", създател на изложбената стратегия на Плюс 359, където е курирала и лични планове. Работи като съветник в региона на българското изобразително изкуство, нейна е платформата Art Project Depot. В момента фокусът й е върху, чието първо издание беше показано предходната година в САМСИ. Малко известна детайлност е, че Ирина Баткова е била част от ранния екип на българската редакция на радио " Свободна Европа ".
Има няколко независими изложения. Публикуваните й книги включват стихосбирките " Обърнатите катедрали " (1991) и " Рунически знаци " (1996), детската " брошура с измислици и дорисувки " " Лунната мастилница " (2006), сборникът с лирика " 46 " (2008, редактор Миглена Николчина). Илюстрирала е сама всичките си книги.
Живее сред София и Истанбул.
Реклама Като какъв човек се определяте?
Като човек, който си слага провокации и търси решения.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Вярвам в силата на изобретателната сила. Вярвам в детската близост на усещането. Едно от най-прекрасните ми прекарвания беше да виждам едно от изданията на Венецианското биенале дружно с шестгодишните близнаци на моя другарка. Те следиха като безспорни експерти - не задаваха въпроси какво е това или за какво е направено по този метод, а напряко проучиха и обясняваха. Едно дете може да зададе доста непредвидена позиция и да ни напомни какъв брой е значимо да не губим любознанието си към света.
Любимият ви миг от деня?
Нямам никаква рутина в всекидневието си и държа на това. Понякога ставам съвсем през нощта с някаква съответна мисъл и сядам да пиша. Когато пътувам, обичам рано заран да вървя и да уча на мира местата, на които попадам. В същото време обичам да заставам на някой див плаж, до момента в който стане мрачно и слънцето от дълго време е залязло. Радвам се, че имам другари, с които мога да споделям всичко това.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да върша комплицираните вътрешни връзки сред облик и дума. Да откривам връзки на доверие и схващане с най-различни хора, с които би трябвало да реализираме оптимално добър резултат в плановете, по които работим дружно. Да провеждам работата в подготовката на една галерия по този начин, че всеки един от екипа да може да изяви изобретателния си капацитет по най-хубавия метод и това да бъде видяно и прието.
Реклама Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Никога не съм разговаряла с дете, в това число и с моето лично, снизходително, с концепцията, че би трябвало да споделям опит и да го напътвам. Децата не стопират да ме удивляват. Обичам да ревизирам по какъв начин работят изложбите, които върша, през техните очи. Идеята да изяснявам в никакъв случай не ми е допадала. Предпочитам диалозите, в които се обменят отзиви, мисли и хрумвания. В един огромен план, който върших предходната година в САМСИ, присъстваше една работа на Михаил Михайлов - квадратна кутия, която беше сложена върху въртящ се фундамент. Абсурдното название на работата " Кръгли квадрати " в действителност е разумно, в случай че работата не е статична, а се върти. И от многочислената аудитория на откриването единственият, който се сети да завърти работата, беше едно доста малко момченце. Успяхме да го заснемем по какъв начин концентрирано я разучава, защото постаментът не се вижда, и в един миг стартира да я върти. В такива моменти осъзнаваш по какъв начин си почнал един разговор и най-различни хора, дребни и огромни се включват в него - всеки по собствен неповторим метод.
Как си почивате?
Обичам да пътувам, да се движа и нормално, където и да отида, се виждам с другари, с които ми е забавно да беседвам. Общувам с доста художници от разнообразни страни, тъй че работата и почивката много постоянно се смесват. Сега си мисля, че с цел да си умря, преди да стартира нещо ново, ми е належащо да сменя пейзажа, града, страната, да видя хора, с които нямам опция да се срещам доста постоянно, да обикаляме изложения и арт фестивали. Всичко това дава нова сила.
Какво ви зарежда?
Общуването и обменът на хрумвания. Когато върша изследвания по избрани тематики, попадам на разнообразни книги, публикации, разбори. Когато работя нещо, съответно обвързвано с образните изкуства, и някакъв метафизичен откъс, от напълно друго поле на познанието, внезапно се появява, сякаш е написан да облече с думи някаква визия - тогава чувството е ужасно.
Какво ви разсмива?
Последният път, когато доста се смях, беше дружно с Михаил, до момента в който работехме по Българския павилион на биеналето. Тъй като създавахме неуместен свят, започнахме да си измисляме и някакви неуместни обстановки, свързани с него. И даже да ги разиграваме. Беше в действителност смешно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Политика 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама Какво ви натъжава?
Гледките на беззащитност.
Какво ви вбесява?
Безсилието. Невъзможността да реагираш съответно на незаслужена неправда. А това е част от всекидневието на света, в който живеем. Политическата надменност и непросветеност и прекомерно лимитираните ни благоприятни условия като гласоподаватели да се защитим от тези, на които даваме власт да вземат решение бъдещето ни.
Личност, на която се възхищавате?
Харесвам доста и разнообразни хора, само че в никакъв случай не съм се възхищавала единствено на един избран човек, тъй като има толкоз доста полета на човешка активност и персони, които вършат невероятни неща.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Не съм сигурна. Може би имам положителни информационни умения, които са ми помогнали да основа страхотна връзка със сина си и доста разгадавам на неговото мнение за това, което върша.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ