Ирена Тодорова: Младите хора все повече се отдалечават от традициите
Ирена Тодорова, изпълнителен шеф на Регионален център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.
Разкажете ни повече за Центъра и неговата роля в опазването на културното завещание.
Не е по силите на една организация да се занимае дейно с опазването на културното завещание. Това е развой, който включва редица участници от хората през техните общности до страната и локалната власт, изобщо то почива на разбирането кое от предишното има своята стойност през днешния ден. Но несъмнено Регионалният център има своя принос във връзка с живите наследства, които познаваме като обичаи, традиции, познания, умения, занаяти и впрочем. В последните години, дружно с моите сътрудници, извървяхме дълъг път по изваждане на тематиката от чисто изследователския й темперамент. Привлякохме десетки младежи в идеята по запазване на нематериалното културно завещание, а това не е лесна задача. В същината си този вид завещание не се предава на хартия, за него няма написани наръчници, които да подсигуряват неговата резистентност във времето. То е живо и скъпо, тъй като ние го вършим такова през връзката ни с предишните генерации, в действителност отговорността на първо място е наша – на индивида като притежател и страж на наследството. Виждате какъв брой сензитивна става нашата задача, защото задачата ни е не просто да опазваме нематериалното културно завещание, а да приковаваме вниманието към него.
Нашата организация е единствената сходна конструкция на ЮНЕСКО в Европа и българската страна има особената привилегия да е неин хазаин. Представляваме 17 страни, с множеството от тях работим интензивно, с цел да фокусираме вниманието на хората, специалистите и политиците в процеса по запазване и разпространение на живите наследства. Успяваме да ангажираме общности от целия район и дружно да насърчаваме положителното районно съдействие. В последна сметка културната емпатия е част от пълнокръвните интернационалните връзки. Не мога да не загатна, че ключът към съсредоточените ни дейности лежи в текстовете на Конвенция 2003, с която ЮНЕСКО приковава вниманието към нематериалното културно завещание.
Каква е ролята на Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание.
Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание е призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2003 година, българската страна я подписва съвсем незабавно. Тя се отнася до най-общо казано до културните специфики като обичаите, знанията и уменията, песните и танците и обвързваните с тях принадлежности, предмети, артефакти и културни пространства, приети от общностите, като част от тяхното културно завещание. Наред с това Конвенцията построява Представителен лист на нематериалното културно завещание на човечеството, който съдържа стотици образци за показване на обичайни култури и фолклор, на изпълнителски умения и майсторски осъществявания в разнородни занаяти. Тази година сме посветили всичките ни действия на 20-та годишнина от появяването на Конвенцията. Заключителното ни събитие (Годишна среща на Глобалните центрове) ще обговори проблемите пред нематериалното културно завещание с участници, безусловно от целия свят и ще се състои през септември в град Пловдив, където Общината ся явява и главен наш сътрудник. Тук е значимо да загатна Пловдив, като извънреден образец, където наследствата непрекъснато оживяват, традициите не престават. Вижте единствено Културния календар на града, там има всичко от музикални направления във времето, през редица фестивали и концерти до Седмицата на занаятите. Разбира се, всичко това е допустимо поради забележимата синергия сред общностите и локалната власт.
Всъщност не инцидентно ЮНЕСКО отделя, въпреки и релативно, „ материалните “ от „ нематериалните “ наследства. Подобно припознаване на културите се постанова, с цел да се ускори цената на традициите и обичаите, като имащи идентична стойност наред с историческите, архитектурните и религиозните монументи. През 2003 година се вкарва особена полезност – „ нематериалното завещание “, която обръща внимание на процесите на основаване, на творене на артефакти. Артефактите се преглеждат като резултат от действия, във висока степен изпълнителски, като „ диря “ от развой на направа и отразяване на знание и знание-умение savoir-faire.
От позиция на политическото тази Конвенция още веднъж създава проблематиката на културните разлики като „ благосъстояние на културата “, като опция за взаимно опознаване и шерване на наследствата, като израз на културното разнообразие. Културните разлики в тази ситуация не са граница, а са детайл за опознаване и поддържане на разговор сред общности, нации и даже цели народи.
Какво значи нематериално културно завещание и за какво се обръща внимание на „ нематериалното “?
Както към този момент загатнах Конвенцията натъртва върху сферата на познанието и уменията, които отразяват връзките на хората с природата, на хората посред им директно или опосредствано. Мога да дам редица образци на многообразие на културните наследства през знанията, свързани с обичайните занаяти, уменията за произвеждане на храни, характерните обреди и ритуали, които в действителност отразяват връзката с природата или визиите за връзките сред хората. Тази сфера не постоянно е забележима, нормално консумираме резултата - изработването на предмет, осъществяването на ария, бит като Първи март. Но нормално съпътстващият развой остава „ прикрит “ и по тази причина е належащо да се обърне изключително внимание на съхранението и предаването на бъдещите генерации. В последна сметка всичката тази шаблонност и ритуалност в случай че щете е значим детайл от метода ни на живот. Материалното е очевидно, осезаемо, допустимо е да се пипне, а другото е невидимо, ефимерно, което се изплъзва във времето и по-трудно се опазва и съхранява.
Какъв нов миг отбелязва Конвенцията в отношението към културното многообразие.
Конвенцията дефинира културните наследства като благосъстояние, което е в развой на запазване, предпазване, а не като „ инвентарен лист “, който има начало и край. Това е новото, разбирането за културното многообразие като висока полезност, значима за обществата, която е неизменима част от техния метод на живот. Затова приказваме за развой, а не за изложение на форми и детайли на културното многообразие. Опазването и съхранението изисква непрекъснати старания на разнообразни нива, включително и законодателни, просветителни (формални и неформални), като културни политики - какво да поддържаме и какво да опазваме, става дума за метода ни на живот през днешния ден, само че с взор напред към бъдещите генерации. Това схващане дава опция на всяка общественост, група, народ или нация да впише детайли от бита си в съкровищницата на културните наследства на човечеството.
Глобалният свят не слага ли в риск нематериалното културно завещание?
Точно по този начин е, то е в риск, градът и изобщо отвореният свят слага особени провокации пред живите наследства. Младите хора от ден на ден се отдалечават от традициите от позиция на тяхното упражняване, въпреки да има засилен интерес към фолклорни събития, които обживяват предишното или кулинарни изложби, които показват локални деликатеси по остаряла технология, можем да включим тук и handmade фестивалите, които се радват на изключително внимание. Всичко това е съвременно и е добре да го има, в последна сметка културите се трансформират, заживяват по нов метод съгласно новото време. Ние не можем да спрем света да се развива, само че можем да съхраняваме, да пазим и да предаваме традициите, с цел да продължим да показваме по прочувствен метод нашата връзка с предишните генерации.
Разкажете ни повече за Центъра и неговата роля в опазването на културното завещание.
Не е по силите на една организация да се занимае дейно с опазването на културното завещание. Това е развой, който включва редица участници от хората през техните общности до страната и локалната власт, изобщо то почива на разбирането кое от предишното има своята стойност през днешния ден. Но несъмнено Регионалният център има своя принос във връзка с живите наследства, които познаваме като обичаи, традиции, познания, умения, занаяти и впрочем. В последните години, дружно с моите сътрудници, извървяхме дълъг път по изваждане на тематиката от чисто изследователския й темперамент. Привлякохме десетки младежи в идеята по запазване на нематериалното културно завещание, а това не е лесна задача. В същината си този вид завещание не се предава на хартия, за него няма написани наръчници, които да подсигуряват неговата резистентност във времето. То е живо и скъпо, тъй като ние го вършим такова през връзката ни с предишните генерации, в действителност отговорността на първо място е наша – на индивида като притежател и страж на наследството. Виждате какъв брой сензитивна става нашата задача, защото задачата ни е не просто да опазваме нематериалното културно завещание, а да приковаваме вниманието към него.
Нашата организация е единствената сходна конструкция на ЮНЕСКО в Европа и българската страна има особената привилегия да е неин хазаин. Представляваме 17 страни, с множеството от тях работим интензивно, с цел да фокусираме вниманието на хората, специалистите и политиците в процеса по запазване и разпространение на живите наследства. Успяваме да ангажираме общности от целия район и дружно да насърчаваме положителното районно съдействие. В последна сметка културната емпатия е част от пълнокръвните интернационалните връзки. Не мога да не загатна, че ключът към съсредоточените ни дейности лежи в текстовете на Конвенция 2003, с която ЮНЕСКО приковава вниманието към нематериалното културно завещание.
Каква е ролята на Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание.
Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание е призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2003 година, българската страна я подписва съвсем незабавно. Тя се отнася до най-общо казано до културните специфики като обичаите, знанията и уменията, песните и танците и обвързваните с тях принадлежности, предмети, артефакти и културни пространства, приети от общностите, като част от тяхното културно завещание. Наред с това Конвенцията построява Представителен лист на нематериалното културно завещание на човечеството, който съдържа стотици образци за показване на обичайни култури и фолклор, на изпълнителски умения и майсторски осъществявания в разнородни занаяти. Тази година сме посветили всичките ни действия на 20-та годишнина от появяването на Конвенцията. Заключителното ни събитие (Годишна среща на Глобалните центрове) ще обговори проблемите пред нематериалното културно завещание с участници, безусловно от целия свят и ще се състои през септември в град Пловдив, където Общината ся явява и главен наш сътрудник. Тук е значимо да загатна Пловдив, като извънреден образец, където наследствата непрекъснато оживяват, традициите не престават. Вижте единствено Културния календар на града, там има всичко от музикални направления във времето, през редица фестивали и концерти до Седмицата на занаятите. Разбира се, всичко това е допустимо поради забележимата синергия сред общностите и локалната власт.
Всъщност не инцидентно ЮНЕСКО отделя, въпреки и релативно, „ материалните “ от „ нематериалните “ наследства. Подобно припознаване на културите се постанова, с цел да се ускори цената на традициите и обичаите, като имащи идентична стойност наред с историческите, архитектурните и религиозните монументи. През 2003 година се вкарва особена полезност – „ нематериалното завещание “, която обръща внимание на процесите на основаване, на творене на артефакти. Артефактите се преглеждат като резултат от действия, във висока степен изпълнителски, като „ диря “ от развой на направа и отразяване на знание и знание-умение savoir-faire.
От позиция на политическото тази Конвенция още веднъж създава проблематиката на културните разлики като „ благосъстояние на културата “, като опция за взаимно опознаване и шерване на наследствата, като израз на културното разнообразие. Културните разлики в тази ситуация не са граница, а са детайл за опознаване и поддържане на разговор сред общности, нации и даже цели народи.
Какво значи нематериално културно завещание и за какво се обръща внимание на „ нематериалното “?
Както към този момент загатнах Конвенцията натъртва върху сферата на познанието и уменията, които отразяват връзките на хората с природата, на хората посред им директно или опосредствано. Мога да дам редица образци на многообразие на културните наследства през знанията, свързани с обичайните занаяти, уменията за произвеждане на храни, характерните обреди и ритуали, които в действителност отразяват връзката с природата или визиите за връзките сред хората. Тази сфера не постоянно е забележима, нормално консумираме резултата - изработването на предмет, осъществяването на ария, бит като Първи март. Но нормално съпътстващият развой остава „ прикрит “ и по тази причина е належащо да се обърне изключително внимание на съхранението и предаването на бъдещите генерации. В последна сметка всичката тази шаблонност и ритуалност в случай че щете е значим детайл от метода ни на живот. Материалното е очевидно, осезаемо, допустимо е да се пипне, а другото е невидимо, ефимерно, което се изплъзва във времето и по-трудно се опазва и съхранява.
Какъв нов миг отбелязва Конвенцията в отношението към културното многообразие.
Конвенцията дефинира културните наследства като благосъстояние, което е в развой на запазване, предпазване, а не като „ инвентарен лист “, който има начало и край. Това е новото, разбирането за културното многообразие като висока полезност, значима за обществата, която е неизменима част от техния метод на живот. Затова приказваме за развой, а не за изложение на форми и детайли на културното многообразие. Опазването и съхранението изисква непрекъснати старания на разнообразни нива, включително и законодателни, просветителни (формални и неформални), като културни политики - какво да поддържаме и какво да опазваме, става дума за метода ни на живот през днешния ден, само че с взор напред към бъдещите генерации. Това схващане дава опция на всяка общественост, група, народ или нация да впише детайли от бита си в съкровищницата на културните наследства на човечеството.
Глобалният свят не слага ли в риск нематериалното културно завещание?
Точно по този начин е, то е в риск, градът и изобщо отвореният свят слага особени провокации пред живите наследства. Младите хора от ден на ден се отдалечават от традициите от позиция на тяхното упражняване, въпреки да има засилен интерес към фолклорни събития, които обживяват предишното или кулинарни изложби, които показват локални деликатеси по остаряла технология, можем да включим тук и handmade фестивалите, които се радват на изключително внимание. Всичко това е съвременно и е добре да го има, в последна сметка културите се трансформират, заживяват по нов метод съгласно новото време. Ние не можем да спрем света да се развива, само че можем да съхраняваме, да пазим и да предаваме традициите, с цел да продължим да показваме по прочувствен метод нашата връзка с предишните генерации.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ