Ирена Кръстева вече не е в списъка по българския Магнитски“,

Ирена Кръстева към този момент не е в листата по българския „ Магнитски “, след   решение на Върховният административен съд. Решението на петчленния му състав е дефинитивно и не предстои на обжалване. То е било по тъжба на Министерския съвет. Към решението е приложено писмо от финансовото министерство до Министерски съвет Кръстева да бъде заличена от този лист. Проверка сподели, че името й в действителност не попада в него, оповестява „ “.

Майката на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски - Ирена Кръстева бе добавена, дружно с още 21 физически лица към българския лист " Магнитски " с претекста за съгласуваност. На 2 юни 2021 година шестима българи влязоха под ударите на световния закон " Магнитски ", в което попада името на нейния наследник Делян Пеевски.

Върховният административен съд е приел мнението на предходните съдийски колегии, че решението на Министерски съвет е незначително и не поражда правни дейности. Аргументите- то е взето от незапознат орган и при липса на правна норма, която му дава това право. Посочените от тогавашния кабинет учредения в Конституцията, правилника за активността на Министерски съвет, както и цитираните Глобален закон " Магнитски ", Конвенцията на Организация на обединените нации за корупцията и два регламента на Европейски Съюз не са учредения за вземането на сходно решение, считат висшите съдии.

Посоченият като правно съображение правилник за предприемане на ограничаващи ограничения е позволен за приложение единствено при геноцид, закононарушения против човечеството, изтезания и други форми на свирепост, каквито не са налице по проблема „ Магнитски “, безапелационни са висшите съдии.

Без вътрешни правни правила, законът „ Магнитски “ не може да бъде употребен като правно съображение, отвън територията на Съединени американски щати, поясняват те приложението на този закон.

„ Касае се за акт на трета страна, чието право не е използвано на територията на България, нито въз основа на интернационален контракт или различен юридически акт “ , написа в претекстовете за решението.

Съдиите не са приели и довода, че решението на Министерски съвет е „ вътрешнослужебен акт с учредителен темперамент, т.е., че не визира права и законни ползи на жители и юридически лица “. Нещо повече, съгласно съдиите И. Кръстева не е посочена в самото решение на Министерския съвет, което е оспорила, само че защото право на обжалване имат лицата, „ за които той поражда директно обвързване като негови получатели, както и тези лица, чийто права, свободи или законни ползи са нарушени или застрашени от него “, тя има право да го оспорва.

Едновременно с това, съдът показва, че в петгодишния период от решението на Министерския съвет Ирена Кръстева е напуснала присъединяване си в „ Балканска медийна компания “ ЕАД през 2016 година, а сдружението е заличено през 2017 година, „ Био Уотър “ ЕООД през 2016 година, а сдружението е заличено през 2018 година, „ НСН Инвестмънт “ ЕООД през 2016 година, а сдружението е заличено през 2019 година, както и че през 2018 година Кръстева е прекратила и присъединяване си в „ БМ Системс “ ЕАД.

Това значи, че „ няма регистрирани сдружения с присъединяване на Ирена Кръстева в оповестения лист към атакуваното решение на Министерски съвет и няма учредения тя да попада в листата. Изготвеният лист пък, доколкото разпорежда предприемането на избрани дейности, визира законни права и ползи на лицата от него, споделят магистратите.