Защо България отказва закрила на иранец със смъртна присъда
Иранец се отхвърля от исляма и приема християнството. Започва да проповядва новата си вяра в родината си, а тя го осъжда на гибел. Днес той кандидатства за протекция в България, само че управляващите му отхвърлят. Според тях той не е изложен на риск в Иран. Ето цялата история.
България отхвърля протекция на иранец , приел християнството, за който има данни, че е наказан на гибел в Иран . Това удостовери пред Свободна Европа Тодор Илиев, юрист на иранския жител.
За това писа за първи път в сряда. Случаят идва малко повече от половин година откакто българските управляващи различен иранец, също приел християнството и преследван в родината си.
Сега иранският жител Али Реза Хасан Бейги Ризи е застрашен от депортиране в Иран, макар че показва доказателства, че против него има издадена смъртна присъда. Той е наказан от иранските управляващи за това, че е проповядвал християнство на деца и възрастни.
Според иранското законодателство мюсюлманите нямат право да сменят религията си. Освен това макар че християнството е публично приета вяра, тя е приета единствено в случаите на християни от арменската и асирийската църкви (които Иран приема за местни), само че не и на конвертирали се християни. Религията на Ризи е протестантството.
По на неправителствената организация Article 18 , която пази правата на християните в Иран, минимум 134 ирански християни са били подложени на арести през 2022 година, а 61 излежават присъди в пандиза по отношение на религиозната си принадлежност.
Българските управляващи обаче намират страховете на Ризи, че ще бъде преследван в родината си, за неоснователни. Те одобряват, че той не е емигрант, а мигрант. А когато след това той показва копия на документите, на които е записана смъртната му присъда, Държавната организация за бежанците (ДАБ) даже не ги позволява за разглеждане, тъй като не са в оригинал и " по никакъв метод не би могло да се откри тяхната правота ".
Предисторията
Ризи е на 45 години и е преподавател по специалност. Приема християнството в Швейцария през 2016 година Опитва да получи леговище там, само че страната му отхвърля и го връща в Италия, защото това е страната, в която първо е дошъл. Италия от своя страна го депортира назад в Иран.
Там Ризи взе участие в религиозни действия и проповядва протестантство. Иранските управляващи го осъждат поради неговата активност, само че той подписва съглашение и не влиза в пандиза.
Пред ДАБ той споделя, че от самото начало е бил следен, и твърди, че му е е нанесен и побой, при който носът му е бил строшен. Организацията, към която е работел като преподавател, пък го уволнява, откакто получава писмо от една от структурите към Иранската армия.
Впоследствие Ризи пътува със свои почитатели до Турция за покръстване в християнството. Някои от хората са задържани след завръщането им назад в Иран. Това кара Ризи да остане в Турция при последвало второ пътешестване до Турция, а оттова взема решение да потърси протекция в България.
Молби за леговище в България
Иранецът идва в страната в края на 2021 година, а през януари 2022 година подава и първата си молба за интернационална протекция благодарение на юрист Тодор Илиев от Центъра за правна помощ " Глас в България ".
ДАБ обаче отхвърля молбата му с решение от октомври 2022 година, като съгласно организацията бежанската история на Рези не звучи правдиво. Освен това от ДАБ пишат, че " общата конюнктура в Иран не дава съображение за боязън от гонене по смисъла на Женевската спогодба ".
Заключението на организацията се случва на фона на продължаващите по това време антиправителствени митинги в Иран, подбудени от строгите религиозни ограничавания. Те избухнаха след гибелта на млада жена, арестувана поради " погрешно " носене на забрадката. Стотици хора бяха арестувани поради присъединяване си е митингите, няколко от тях.
" Установената фактическа конюнктура не дава учредения да се одобри, че [Ризи] е бил заставен да напусне страната по генезис заради действителна заплаха от мъчение или нечовешко или унизително третиране или наказване ", написа още в решението на ДАБ.
Впоследствие Ризи апелира решението, само че Административният съд - София-град и Върховният административен съд (в средата на май 2023 г.) удостоверяват отхвърли за протекция.
Смъртна присъда
Междувременно обаче Ризи научава от роднините си в Иран, че е бил задочно наказан на гибел с решение на Ислямския революционен съд. Той е наказан, тъй като откакто е получил единствено санкция и е сключил съглашение с управляващите, е траял да популяризира християнската вяра. Това съгласно иранските управляващи е " закононарушение срещу реда на ислямската система, засегнатост и осквернение на ислямските светии, пророка и имамите и активност против ислямското държавно управление ".
Решението е било обявено на брат му, само че не му е било връчено, защото по думите на Ризи такива присъди се връчват единствено персонално. Затова и той няма по какъв начин да показа оригинала на правосъдния акт. Адвокатът му обаче скрито е съумял да направи копие на документа.
Именно с това копие през юни Ризи подава нова молба пред ДАБ, като се аргументира, че от предходния отвод до момента са настъпили нови условия.
ДАБ обаче въобще не преглежда документите. Новото събитие " смъртна присъда " не е упоменато в решението, с което организацията отхвърля да допусне новата молба.
Според българските институции ксерокопията не са задоволителни и не съставляват " писмени доказателства, обосноваващи риск за живота и свободата му в Иран ". Затова ДАБ не позволява за разглеждане повторната молба за протекция на иранеца и подрежда той да бъде върнат в родината си.
Според юрист Тодор Илиев обаче ДАБ няма по какъв начин да се произнася по истинността на документите към този стадий на процедурата. Според бранителя такава субективна преценка е отвън компетентността на ДАБ.
Свободна Европа изпрати питане до ДАБ за аргументите организацията да не разисква наличието на съответните ксерокопия, и дейностите, които тя е подхванала, с цел да ревизира истинността им. Оттам не беше получен отговор до публикуването на материала.
По думите на Илиев отводът ѝ е напълно фиктивен, а наклонността е молбите на хора от страни като Иран да се отхвърлят и да се одобряват единствено тези на хора от страни във боен спор като Сирия.
" Подхождат не на самостоятелен принцип, а на географски принцип ", споделя Илиев.
Какво следва
Така през юли управляващите минават към подготовка за депортацията на Ризи и наложително го реалокират в приемния център в Бусманци . Според адв. Илиев това не е било основателно.
През времето, до момента в който е чакал решението на българските управляващи, Ризи съумява да си откри работа и жилище. Съответно е имал адрес, на който може да бъде открит. Затова и съгласно юриста му няма причина да се счита, че би се укрил и има потребност да бъде наложително затварян в центъра в Бусманци.
Центърът, в който Ризи е изпратен от 9 юли насам, е от затворен вид, без опция хората в него да излизат на открито.
" Той във всеки един миг може да бъде депортиран в Иран ", показва Илиев.
" Състоянието му е доста тежко, даже има суицидни мисли ", прибавя той.
Към момента юристът апелира повторния отвод на ДАБ. Очаква се Административният съд София-град да насрочи съвещание, на което да прегледа жалбата.
По-рано предходната година Окръжният съд в Монтана отхвърли да екстрадира иранеца Аслан Ширинзаде в родината му, приемайки, че това би сложило живота му в заплаха поради опасност от религиозно гонене. Подобно на настоящия случай с Ризи, тогава ставаше въпрос за иранец, който се е отказал от исляма и е приел християнството.
България отхвърля протекция на иранец , приел християнството, за който има данни, че е наказан на гибел в Иран . Това удостовери пред Свободна Европа Тодор Илиев, юрист на иранския жител.
За това писа за първи път в сряда. Случаят идва малко повече от половин година откакто българските управляващи различен иранец, също приел християнството и преследван в родината си.
Сега иранският жител Али Реза Хасан Бейги Ризи е застрашен от депортиране в Иран, макар че показва доказателства, че против него има издадена смъртна присъда. Той е наказан от иранските управляващи за това, че е проповядвал християнство на деца и възрастни.
Според иранското законодателство мюсюлманите нямат право да сменят религията си. Освен това макар че християнството е публично приета вяра, тя е приета единствено в случаите на християни от арменската и асирийската църкви (които Иран приема за местни), само че не и на конвертирали се християни. Религията на Ризи е протестантството.
По на неправителствената организация Article 18 , която пази правата на християните в Иран, минимум 134 ирански християни са били подложени на арести през 2022 година, а 61 излежават присъди в пандиза по отношение на религиозната си принадлежност.
Българските управляващи обаче намират страховете на Ризи, че ще бъде преследван в родината си, за неоснователни. Те одобряват, че той не е емигрант, а мигрант. А когато след това той показва копия на документите, на които е записана смъртната му присъда, Държавната организация за бежанците (ДАБ) даже не ги позволява за разглеждане, тъй като не са в оригинал и " по никакъв метод не би могло да се откри тяхната правота ".
Предисторията
Ризи е на 45 години и е преподавател по специалност. Приема християнството в Швейцария през 2016 година Опитва да получи леговище там, само че страната му отхвърля и го връща в Италия, защото това е страната, в която първо е дошъл. Италия от своя страна го депортира назад в Иран.
Там Ризи взе участие в религиозни действия и проповядва протестантство. Иранските управляващи го осъждат поради неговата активност, само че той подписва съглашение и не влиза в пандиза.
Пред ДАБ той споделя, че от самото начало е бил следен, и твърди, че му е е нанесен и побой, при който носът му е бил строшен. Организацията, към която е работел като преподавател, пък го уволнява, откакто получава писмо от една от структурите към Иранската армия.
Впоследствие Ризи пътува със свои почитатели до Турция за покръстване в християнството. Някои от хората са задържани след завръщането им назад в Иран. Това кара Ризи да остане в Турция при последвало второ пътешестване до Турция, а оттова взема решение да потърси протекция в България.
Молби за леговище в България
Иранецът идва в страната в края на 2021 година, а през януари 2022 година подава и първата си молба за интернационална протекция благодарение на юрист Тодор Илиев от Центъра за правна помощ " Глас в България ".
ДАБ обаче отхвърля молбата му с решение от октомври 2022 година, като съгласно организацията бежанската история на Рези не звучи правдиво. Освен това от ДАБ пишат, че " общата конюнктура в Иран не дава съображение за боязън от гонене по смисъла на Женевската спогодба ".
Заключението на организацията се случва на фона на продължаващите по това време антиправителствени митинги в Иран, подбудени от строгите религиозни ограничавания. Те избухнаха след гибелта на млада жена, арестувана поради " погрешно " носене на забрадката. Стотици хора бяха арестувани поради присъединяване си е митингите, няколко от тях.
" Установената фактическа конюнктура не дава учредения да се одобри, че [Ризи] е бил заставен да напусне страната по генезис заради действителна заплаха от мъчение или нечовешко или унизително третиране или наказване ", написа още в решението на ДАБ.
Впоследствие Ризи апелира решението, само че Административният съд - София-град и Върховният административен съд (в средата на май 2023 г.) удостоверяват отхвърли за протекция.
Смъртна присъда
Междувременно обаче Ризи научава от роднините си в Иран, че е бил задочно наказан на гибел с решение на Ислямския революционен съд. Той е наказан, тъй като откакто е получил единствено санкция и е сключил съглашение с управляващите, е траял да популяризира християнската вяра. Това съгласно иранските управляващи е " закононарушение срещу реда на ислямската система, засегнатост и осквернение на ислямските светии, пророка и имамите и активност против ислямското държавно управление ".
Решението е било обявено на брат му, само че не му е било връчено, защото по думите на Ризи такива присъди се връчват единствено персонално. Затова и той няма по какъв начин да показа оригинала на правосъдния акт. Адвокатът му обаче скрито е съумял да направи копие на документа.
Именно с това копие през юни Ризи подава нова молба пред ДАБ, като се аргументира, че от предходния отвод до момента са настъпили нови условия.
ДАБ обаче въобще не преглежда документите. Новото събитие " смъртна присъда " не е упоменато в решението, с което организацията отхвърля да допусне новата молба.
Според българските институции ксерокопията не са задоволителни и не съставляват " писмени доказателства, обосноваващи риск за живота и свободата му в Иран ". Затова ДАБ не позволява за разглеждане повторната молба за протекция на иранеца и подрежда той да бъде върнат в родината си.
Според юрист Тодор Илиев обаче ДАБ няма по какъв начин да се произнася по истинността на документите към този стадий на процедурата. Според бранителя такава субективна преценка е отвън компетентността на ДАБ.
Свободна Европа изпрати питане до ДАБ за аргументите организацията да не разисква наличието на съответните ксерокопия, и дейностите, които тя е подхванала, с цел да ревизира истинността им. Оттам не беше получен отговор до публикуването на материала.
По думите на Илиев отводът ѝ е напълно фиктивен, а наклонността е молбите на хора от страни като Иран да се отхвърлят и да се одобряват единствено тези на хора от страни във боен спор като Сирия.
" Подхождат не на самостоятелен принцип, а на географски принцип ", споделя Илиев.
Какво следва
Така през юли управляващите минават към подготовка за депортацията на Ризи и наложително го реалокират в приемния център в Бусманци . Според адв. Илиев това не е било основателно.
През времето, до момента в който е чакал решението на българските управляващи, Ризи съумява да си откри работа и жилище. Съответно е имал адрес, на който може да бъде открит. Затова и съгласно юриста му няма причина да се счита, че би се укрил и има потребност да бъде наложително затварян в центъра в Бусманци.
Центърът, в който Ризи е изпратен от 9 юли насам, е от затворен вид, без опция хората в него да излизат на открито.
" Той във всеки един миг може да бъде депортиран в Иран ", показва Илиев.
" Състоянието му е доста тежко, даже има суицидни мисли ", прибавя той.
Към момента юристът апелира повторния отвод на ДАБ. Очаква се Административният съд София-град да насрочи съвещание, на което да прегледа жалбата.
По-рано предходната година Окръжният съд в Монтана отхвърли да екстрадира иранеца Аслан Ширинзаде в родината му, приемайки, че това би сложило живота му в заплаха поради опасност от религиозно гонене. Подобно на настоящия случай с Ризи, тогава ставаше въпрос за иранец, който се е отказал от исляма и е приел християнството.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ