The Spectator: Налаганият от Америка световен ред се разпада и резултатите вече стават ясни
Иран, който надалеч не беше скопен от американските наказания, съумя да стартира война, употребявайки своите пълномощници от Хамас и техните съдружници от Хизбула, с цел да нападне Израел. С един размах арабско-израелското доближаване, което Америка искаше да насърчи, беше замразено. Байдън се надяваше тази седмица да се срещне със своите египетски, саудитски и йордански сътрудници, както и с Махмуд Абас, палестинския президент. Но срещата на върха беше анулирана, когато болница в Газа беше обстрелвана (за което Израел и редица външни интелигентни анализатори упрекнаха заблудена палестинска ракета и за което Байдън съобщи, че е " дело на другия тим " по време на конференцията си в сряда). Овладяването на този спор може да се окаже в действителност доста мъчно.
В същото време китайският президент Си Цзинпин се стремеше да покаже другата ос от съдружници по време на среща в Пекин, отдадена на десетгодишнината на самодейността " Пояс и път ". Сред почетните посетители бяха съветският президент Владимир Путин и унгарският министър председател Виктор Орбан. Руските медии побързаха да опълчват многополюсната визия на Си и Путин за света на безпомощността на администрацията на Байдън в Близкия изток. Външният министър на Китай Ван И съобщи, че Израел към този момент е отишъл прекомерно надалеч в отговора си на офанзивата на Хамас и че Пекин и Москва работят за " неотложно активизиране на решението за две страни като главно решение ".
Докато демонстрациите обгръщат Близкия изток след нападението в болничното заведение, моментът на Америка наподобява към този момент е отминал. Политическият водач на Хамас Исмаил Хания прикани всички мюсюлмани по света да провеждат митинги против Израел. Такива митинги съответно се организират - от арабските страни до щатския парламент в Мелбърн. Пред посолството на Съединени американски щати в Ливан беше пуснат сълзотворен газ, с цел да се отхвърлен стачкуващите. Можем да чакаме тази наклонност на всеобщи митинги да продължи.
Разделянето на американското внимание ще донесе доста изгоди - Русия, да вземем за пример, ще бъде окуражена в акцията си в Украйна. Но Иран е страна, която преди малко е видяла по какъв начин историята се движи в нейна посока. Още преди бомбардировката на болничното заведение външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предизвести за " изпреварващи дейности ", в случай че Израел продължи с проектите си за сухопътна инвазия в Газа. Сблъсъците с " Хизбула " на ливанската граница се разгорещиха през цялата седмица, при което починаха доста хора и от двете страни. (Според американското издание Axios, което оповестява, че Съединени американски щати обмислят потреблението на военна мощ, в случай че " Хизбула " ускори нападенията си, Съединени американски щати са предизвестили " Хизбула " и Иран на четири очи да не се замесват в пълноценна война с Израел).
Многобройните ни разследващи отчети демонстрират, че Съединени американски щати формулират актуалната политика на ционисткия режим. Съединени американски щати би трябвало да бъдат държани виновни за тази обстановка " - разгласи аятолах Хаменей във вторник. В новата геополитическа действителност Иран е съществена мощ. Техеран организира политика, която значително подхожда на ползите на Русия, без значение дали става въпрос за Сирия, Кавказ, Централна Азия или Афганистан, само че най-много когато става въпрос за Израел.
Всъщност кръвопролитието от 7 октомври е част от тази дългогодишна политика. Техеран, овластен от изтеглянето на Америка от Близкия изток, прекара години в обграждане на Израел с ислямистки паравоенни групи. Целта е възможното раздробяване на Израел, което е основна част от устрема на Техеран към районно владичество като световна мощ.
Израел не съумя да прозре ужасните проекти на Хамас, защото разследващите му запаси са съсредоточени върху нуклеарната стратегия на Иран. Но иранците се стремят към нуклеарен потенциал на първо място като застрахователна лавица, под която могат да продължат нападателната районна тактика, създадена през последните три десетилетия и която в този момент се осъществя.
Два съставния елемент бяха нужни, с цел да се стигне до нападението на Хамас против Израел. Първият е наличието на терен на мощно ислямистко придвижване с известна социална легитимност и дарба да набира и командва задоволителен брой отдадени млади мъже. Хамас дава отговор на тези условия. Второто е типът на оръжието, ресурсите и организацията, които може да обезпечи единствено една мощна страна. Хамас има за другари редица районни сили, като Катар и Турция. Но единствено Иран предлага военна помощ. И единствено Иран можеше да даде ноу-хау, тактически умения и съоръжение, които направиха 7 октомври вероятен.
Хамас - локалният представител на сунитския политически ислям от вида " Мюсюлманско приятелство " - е най-динамичното и координирано палестинско политическо придвижване. По този метод то отразява наклонност в целия район, която не се забелязваше в атмосферата на вълнението от Авраамовите съглашения и (отложените) очаквания за доближаване сред Израел и Саудитска Арабия.
На процедура във всички страни от Близкия изток ислямистките придвижвания, както сунитски, по този начин и шиитски, имат несравнима мощ на терен. В Ливан да вземем за пример шиитското ислямистко придвижване " Хизбула " е фактическият ръководещ. В Сирия " светският " режим на Башар Асад се резервира единствено с помощта на съветската и иранската помощ: националното въстание против него от 2011-19 година беше сунитскоислямистко по темперамент. В Ирак главната сунитска мощ, основана изпод през последните години, беше " Ислямска страна " - а проиранските шиитски ислямистки партии образуват държавното управление от 2021 година насам.
Тук се следи една неприятна причинност. Светът се е уморил от Близкия изток и неговите безкрайни войни. Но политическият ислям продължава да командва улиците в целия арабски свят, най-малко отвън Персийския залив. И точно Иран обезпечава на тези групировки нужната мощ и потенциал за деяние.
Връзката сред Иран и неговите франчайз организации има явна основа, а точно, че самият режим в Техеран е най-успешният израз на политическия ислям и съставлява съчетанието на този мироглед с държавната власт. Но има и по-практичен съставен елемент. След като страните в Близкия изток се разпаднаха след Арабската пролет, иранският Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война сътвори и разположи мощни ислямистки сили, трансформирайки ги в свои принадлежности. Тези способи, приспособени към локалните условия, донесоха на Техеран частична или цялостна власт в Йемен, Сирия, Ирак, Ливан и Газа.
Дали Иран е наредил 7 октомври, е неудобен спор. Именно Иран обезпечава финансирането, което прави сходни интервенции осъществими, в размер на 100 милиона $ годишно. Иран е този, който доставя ракетите M-302 и Fajr, които дават на Хамас опция за ракети с огромен обхват от Газа. Почти несъмнено е, че точно Иран е обезпечил физическото пространство, където хората на Хамас дискретно са усвоявали тактическите умения, нужни за нападението - потреблението на парапланери, безпилотни самолети и така нататък (Инструкциите евентуално са се провеждали в доминирания от Иран Ливан.) Хамас обезпечава човешкия запас, пламенността и ангажираността изпод, само че демонстрираните качества са резултат от иранската връзка.
Тази формула - локален ислямистки жар плюс държавен потенциал - е сполучлива за Иран в целия Близък изток. Тя е главният съставен елемент в устрема за разширение на районното въздействие на запад до Средиземноморието и на юг до Персийския залив.
За Иран и ислямистите регионът на запад от река Йордан е ислямска земя, краткотрайно изгубена от неверниците и изискваща наново завземане. Но като шиити и неараби иранците също по този начин имат вяра, че инвестицията в битката против Израел ще послужи за изтриване на тяхната чуждост в най-вече сунитския арабски свят.
Революционната армия на Иран и нейните пълномощници развиват тактиката " гибел посредством хиляди удари " против Израел. Това произтича от възгледа за еврейската страна, който те са наследили от своите арабски и палестински националистически прародители. Както е дефинирано в речта на водача на " Хизбула " Хасан Насрала от май 2000 година, Израел е считан за по-слаб от " паяжина ", макар софтуерните му достижения. Привържениците ѝ имат вяра, че като нанасят удари по цивилни жители, с течение на времето ще отслабят решимостта на Израел, ще понижат популацията му и ще го изолират дипломатически и стопански. В последна сметка те ще ранят Израел задоволително, с цел да му нанесат смъртоносен удар.
Ескалиращият спор с " Хизбула " отразява естеството на предизвикването, пред което е изправен Израел в този нов многополюсен климат; една от теориите е, че сухопътната инвазия в Газа е била забавена заради опасения, че " Хизбула " ще стартира неотложно нахлуване по северната граница. След срещата си с политическия водач на Хамас Исмаил Хания в Доха в понеделник иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан съобщи, че " изпреварващото деяние " на " оста на съпротивата " (предпочитаното от Иран название на неговия съюз) би трябвало да се чака скоро. Израелският новинарски уеб страница Ynet заяви, че ЦАХАЛ е провел подготвителни учения преди евентуална сухопътна офанзива против елитното поделение " Радван " на " Хизбула ".
Последните събития би трябвало да послужат като просрочен сигнал за паника за Израел и неговите съдружници по отношение на новия многополюсен свят - и по отношение на естеството, измеренията и екзистенциалната съвестност на иранския и ислямистки план.
Решението на Байдън да изпрати две групи самолетоносачи в Средиземно море е безмълвно самопризнание за районния темперамент на спора. Но дали е прекомерно късно? Изглежда, че еднополюсният миг на Америка е отминал, а във Вашингтон - и измежду американските гласоподаватели - апетитът за интервенция е по-малък, в сравнение с преди две десетилетия.
Възможно е военните кораби да са имали за цел да възпрат Техеран от ангажиране на спомагателни средства в боевете. Но с митингите, които последваха нападението в болничното заведение, става все по-неясно дали гневът в целия мюсюлмански свят може да бъде овладян.
Независимо от това какво ще се случи, неотдавнашните събития би трябвало да послужат като просрочен сигнал за паника за Израел и неговите съдружници по отношение на новия многополюсен свят - и по отношение на естеството, измеренията и екзистенциалната съвестност на иранския и ислямистки план, който образува този нов геополитически пейзаж в Близкия изток и отвън него.
Джонатан Спайър е шеф на изследователския отдел на Форума за Близкия изток и шеф на Центъра за репортажи и разбор на Близкия изток. Автор е на книгата " Дни на проваляне ": Репортерско пътешестване във войните в Сирия и Ирак (2018 г.).
Превод Dir.bg
В същото време китайският президент Си Цзинпин се стремеше да покаже другата ос от съдружници по време на среща в Пекин, отдадена на десетгодишнината на самодейността " Пояс и път ". Сред почетните посетители бяха съветският президент Владимир Путин и унгарският министър председател Виктор Орбан. Руските медии побързаха да опълчват многополюсната визия на Си и Путин за света на безпомощността на администрацията на Байдън в Близкия изток. Външният министър на Китай Ван И съобщи, че Израел към този момент е отишъл прекомерно надалеч в отговора си на офанзивата на Хамас и че Пекин и Москва работят за " неотложно активизиране на решението за две страни като главно решение ".
Докато демонстрациите обгръщат Близкия изток след нападението в болничното заведение, моментът на Америка наподобява към този момент е отминал. Политическият водач на Хамас Исмаил Хания прикани всички мюсюлмани по света да провеждат митинги против Израел. Такива митинги съответно се организират - от арабските страни до щатския парламент в Мелбърн. Пред посолството на Съединени американски щати в Ливан беше пуснат сълзотворен газ, с цел да се отхвърлен стачкуващите. Можем да чакаме тази наклонност на всеобщи митинги да продължи.
Разделянето на американското внимание ще донесе доста изгоди - Русия, да вземем за пример, ще бъде окуражена в акцията си в Украйна. Но Иран е страна, която преди малко е видяла по какъв начин историята се движи в нейна посока. Още преди бомбардировката на болничното заведение външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предизвести за " изпреварващи дейности ", в случай че Израел продължи с проектите си за сухопътна инвазия в Газа. Сблъсъците с " Хизбула " на ливанската граница се разгорещиха през цялата седмица, при което починаха доста хора и от двете страни. (Според американското издание Axios, което оповестява, че Съединени американски щати обмислят потреблението на военна мощ, в случай че " Хизбула " ускори нападенията си, Съединени американски щати са предизвестили " Хизбула " и Иран на четири очи да не се замесват в пълноценна война с Израел).
Многобройните ни разследващи отчети демонстрират, че Съединени американски щати формулират актуалната политика на ционисткия режим. Съединени американски щати би трябвало да бъдат държани виновни за тази обстановка " - разгласи аятолах Хаменей във вторник. В новата геополитическа действителност Иран е съществена мощ. Техеран организира политика, която значително подхожда на ползите на Русия, без значение дали става въпрос за Сирия, Кавказ, Централна Азия или Афганистан, само че най-много когато става въпрос за Израел.
Всъщност кръвопролитието от 7 октомври е част от тази дългогодишна политика. Техеран, овластен от изтеглянето на Америка от Близкия изток, прекара години в обграждане на Израел с ислямистки паравоенни групи. Целта е възможното раздробяване на Израел, което е основна част от устрема на Техеран към районно владичество като световна мощ.
Израел не съумя да прозре ужасните проекти на Хамас, защото разследващите му запаси са съсредоточени върху нуклеарната стратегия на Иран. Но иранците се стремят към нуклеарен потенциал на първо място като застрахователна лавица, под която могат да продължат нападателната районна тактика, създадена през последните три десетилетия и която в този момент се осъществя.
Два съставния елемент бяха нужни, с цел да се стигне до нападението на Хамас против Израел. Първият е наличието на терен на мощно ислямистко придвижване с известна социална легитимност и дарба да набира и командва задоволителен брой отдадени млади мъже. Хамас дава отговор на тези условия. Второто е типът на оръжието, ресурсите и организацията, които може да обезпечи единствено една мощна страна. Хамас има за другари редица районни сили, като Катар и Турция. Но единствено Иран предлага военна помощ. И единствено Иран можеше да даде ноу-хау, тактически умения и съоръжение, които направиха 7 октомври вероятен.
Хамас - локалният представител на сунитския политически ислям от вида " Мюсюлманско приятелство " - е най-динамичното и координирано палестинско политическо придвижване. По този метод то отразява наклонност в целия район, която не се забелязваше в атмосферата на вълнението от Авраамовите съглашения и (отложените) очаквания за доближаване сред Израел и Саудитска Арабия.
На процедура във всички страни от Близкия изток ислямистките придвижвания, както сунитски, по този начин и шиитски, имат несравнима мощ на терен. В Ливан да вземем за пример шиитското ислямистко придвижване " Хизбула " е фактическият ръководещ. В Сирия " светският " режим на Башар Асад се резервира единствено с помощта на съветската и иранската помощ: националното въстание против него от 2011-19 година беше сунитскоислямистко по темперамент. В Ирак главната сунитска мощ, основана изпод през последните години, беше " Ислямска страна " - а проиранските шиитски ислямистки партии образуват държавното управление от 2021 година насам.
Тук се следи една неприятна причинност. Светът се е уморил от Близкия изток и неговите безкрайни войни. Но политическият ислям продължава да командва улиците в целия арабски свят, най-малко отвън Персийския залив. И точно Иран обезпечава на тези групировки нужната мощ и потенциал за деяние.
Връзката сред Иран и неговите франчайз организации има явна основа, а точно, че самият режим в Техеран е най-успешният израз на политическия ислям и съставлява съчетанието на този мироглед с държавната власт. Но има и по-практичен съставен елемент. След като страните в Близкия изток се разпаднаха след Арабската пролет, иранският Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война сътвори и разположи мощни ислямистки сили, трансформирайки ги в свои принадлежности. Тези способи, приспособени към локалните условия, донесоха на Техеран частична или цялостна власт в Йемен, Сирия, Ирак, Ливан и Газа.
Дали Иран е наредил 7 октомври, е неудобен спор. Именно Иран обезпечава финансирането, което прави сходни интервенции осъществими, в размер на 100 милиона $ годишно. Иран е този, който доставя ракетите M-302 и Fajr, които дават на Хамас опция за ракети с огромен обхват от Газа. Почти несъмнено е, че точно Иран е обезпечил физическото пространство, където хората на Хамас дискретно са усвоявали тактическите умения, нужни за нападението - потреблението на парапланери, безпилотни самолети и така нататък (Инструкциите евентуално са се провеждали в доминирания от Иран Ливан.) Хамас обезпечава човешкия запас, пламенността и ангажираността изпод, само че демонстрираните качества са резултат от иранската връзка.
Тази формула - локален ислямистки жар плюс държавен потенциал - е сполучлива за Иран в целия Близък изток. Тя е главният съставен елемент в устрема за разширение на районното въздействие на запад до Средиземноморието и на юг до Персийския залив.
За Иран и ислямистите регионът на запад от река Йордан е ислямска земя, краткотрайно изгубена от неверниците и изискваща наново завземане. Но като шиити и неараби иранците също по този начин имат вяра, че инвестицията в битката против Израел ще послужи за изтриване на тяхната чуждост в най-вече сунитския арабски свят.
Революционната армия на Иран и нейните пълномощници развиват тактиката " гибел посредством хиляди удари " против Израел. Това произтича от възгледа за еврейската страна, който те са наследили от своите арабски и палестински националистически прародители. Както е дефинирано в речта на водача на " Хизбула " Хасан Насрала от май 2000 година, Израел е считан за по-слаб от " паяжина ", макар софтуерните му достижения. Привържениците ѝ имат вяра, че като нанасят удари по цивилни жители, с течение на времето ще отслабят решимостта на Израел, ще понижат популацията му и ще го изолират дипломатически и стопански. В последна сметка те ще ранят Израел задоволително, с цел да му нанесат смъртоносен удар.
Ескалиращият спор с " Хизбула " отразява естеството на предизвикването, пред което е изправен Израел в този нов многополюсен климат; една от теориите е, че сухопътната инвазия в Газа е била забавена заради опасения, че " Хизбула " ще стартира неотложно нахлуване по северната граница. След срещата си с политическия водач на Хамас Исмаил Хания в Доха в понеделник иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан съобщи, че " изпреварващото деяние " на " оста на съпротивата " (предпочитаното от Иран название на неговия съюз) би трябвало да се чака скоро. Израелският новинарски уеб страница Ynet заяви, че ЦАХАЛ е провел подготвителни учения преди евентуална сухопътна офанзива против елитното поделение " Радван " на " Хизбула ".
Последните събития би трябвало да послужат като просрочен сигнал за паника за Израел и неговите съдружници по отношение на новия многополюсен свят - и по отношение на естеството, измеренията и екзистенциалната съвестност на иранския и ислямистки план.
Решението на Байдън да изпрати две групи самолетоносачи в Средиземно море е безмълвно самопризнание за районния темперамент на спора. Но дали е прекомерно късно? Изглежда, че еднополюсният миг на Америка е отминал, а във Вашингтон - и измежду американските гласоподаватели - апетитът за интервенция е по-малък, в сравнение с преди две десетилетия.
Възможно е военните кораби да са имали за цел да възпрат Техеран от ангажиране на спомагателни средства в боевете. Но с митингите, които последваха нападението в болничното заведение, става все по-неясно дали гневът в целия мюсюлмански свят може да бъде овладян.
Независимо от това какво ще се случи, неотдавнашните събития би трябвало да послужат като просрочен сигнал за паника за Израел и неговите съдружници по отношение на новия многополюсен свят - и по отношение на естеството, измеренията и екзистенциалната съвестност на иранския и ислямистки план, който образува този нов геополитически пейзаж в Близкия изток и отвън него.
Джонатан Спайър е шеф на изследователския отдел на Форума за Близкия изток и шеф на Центъра за репортажи и разбор на Близкия изток. Автор е на книгата " Дни на проваляне ": Репортерско пътешестване във войните в Сирия и Ирак (2018 г.).
Превод Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ