Крахът на иранския екстремизъм
Иран е голяма страна с гигантско и за сметка на това младо население, която бълва чудовищни количества нефт
Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически съперници
В продължение на десетилетия спорът в Близкия изток се беше трансформирал в постоянен фонов звук за целия свят. Израснали сме с непрекъснатото новинарско облъчване я за следващия атентат, я за следващите военни дейности. В продължение на десетилетия Израел е притиснат като в менгеме от всички страни. След като Хамас овладяха Газа и в огромна степен цялата палестинска страна, рецесията се задълбочи. От една страна Хамас не спираше с атентатите и провокациите. Същото правеше Хизбула в прилежащ Ливан. Отношенията със Сирия бяха в същия подтекст. Хутите също пригласяха и въпреки и от надалеч се опитваха да пречат и дестабилизират. Кое е най-малкото общо кратно сред всички тях? Режимът в Техеран.
От взимането на властта на аятоласите в Иран, страната пое курс към тежка религиозна радикализация. Иранският народ, в миналото ръководен в всемирски порядки, потъна в дебрите на средновековното атавистично ръководство на аятолаха. Пълната доминация - социална, политическа, религиозна - на аятолаха се трансформира в норма.
Иран е голяма страна с гигантско и за сметка на това младо население, която бълва чудовищни количества нефт. За разлика от Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства обаче, които макар мощната си набожност и остарял модел на ръководство, Иран в никакъв случай не се отвори изцяло. Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически съперници. Докато Рияд раздаваше на популацията си парите от петрола, Техеран репресираше всяко инакомислие и поддържаше народа си в беднотия.
Контрастът сред страните от двата края на Персийския залив е поразителен. Саудитска Арабия изпомпва малко над два пъти повече нефт от Иран, само че брутният й вътрешен артикул на глава от популацията е над шест пъти по-голям. Докато в Иран междинния Брутният вътрешен продукт на човек е малко е над 5 хиляди $, то в Саудитска Арабия е над 33 хиляди $. И в случай че образецът със Саудитска Арабия не е добър, тъй като е доста по-голям производител на нефт, то не по този начин стоят нещата с Обединените арабски емирства. Те създават безусловно същото количество необработен нефт, каквото създава и Иран. Но до момента в който в Иран хората изкарват, както към този момент стана дума, към 5000 $ на година, то в ОАЕ Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е над 50 000 $ годишно. Десет пъти повече!
Същото количество нефт, сходна географска локация, само че за разлика от Иран в ОАЕ живеят неведнъж по-малко хора (около осем пъти по-малко), а територията на страната е съвсем напълно пустинна, за разлика от Иран. С други думи, Иран има всички предпоставки да е една от най-богатите страни в района, само че не е.
Защо? По същата причина, по която популацията на Русия е всеобщо оскъдно (не приказвам за витрините на Москва и Петербург), а страната тъне в софтуерна и инфраструктурна назадничавост. По същата причина, по която Южна Корея е една от най-богатите страни на планетата, а Северна Корея е една от най-бедните. Един и същи народ, една и съща история и културен код, една и съща територия, само че непостижим стандарт на живот. Просто едното е Космос, а другото бездънна яма. Каква е повода Северна Корея да е провалена страна, огромна част от съветското население да живее в края на XIX век, а Иран да е толкоз по-беден от огромна част от богатите си съседи?
Причината, накратко, е в диктатурата. Когато едно общество живее “планово ” с пуснати от “ръководството ” цели и задания, това общество затъва в тинята на историята. Нямаме нито един образец на властническа и богата страна. Имаме сал един Китай, който е отворен стопански, т.е. има свободна стопанска самодейност в някакъв тип. С други думи там е автокрация, само че с отворен стопански код, което въпреки и под въздействието на комунистите не е под директния им и стопроцентов надзор.
Обратното, вижте свободните общества. Вижте по какъв начин живее всеобщи американец, по какъв начин живеят хората в Европа, хората в Израел, в Япония, Южна Корея, Тайван, Синагапур, Австралия или Нова Зеландия. Само свободното общество, това, което е оставило човешкия дух да се рее свободно и което е дало късмет на необятното човешко въображение да реализира задачите си, единствено това общество е склонно да реализира триумф. Просперитетът идва изпод нагоре, идва от вътре на открито. Никой не може да те принуди да си сполучлив, никой не може те накара принудително да победиш. На мощ могат единствено да ти вземат, на мощ не могат да ти дадат. Този значим житейски урок всеобщо не се схваща. Няма по какъв начин държавно устройство, основано за да взима, да господства, да микроменажира, да държи в послушание, да е общество, което основава даже краткотраен триумф, какво остава за поколенчески подобен.
Иран е тъкмо подобен образец за властническа и доминантна страна, която човърка в душите на хората и им заповядва по какъв начин да живеят. Няма по какъв начин това държавно ръководство, заченато в кръвосмешението сред властническа и теократична власт да сътвори разцвет. Това е ръководство, което може да продуцира единствено рецесии и проблеми. За да избегне появяването на вътрешни рецесии, такова ръководство се стреми да генерира външни такива, с цел да отклонява вниманието от вътрешните си недъзи. Затова Иран в продължение на десетилетия става с “Да заличим Израел ” и си ляга със “Смърт за Америка ”. Токсичната амалгама сред тези две гнуснички разбирания, че с цел да просперират те би трябвало различен да страна (или да го няма) са рецепта за провал. Помислете си единствено какъв брой хиляди човешки животи е погубила фабриката за тероризъм на Иран. Колко почтени са починали, какъв брой деца са останали без майки и какъв брой майки без деца.
Всичкият този гнет, на който Иран подлага целия Близък изток от десетилетия, се разплете като остарял чорап за броени дни. Израел откри цялостен надзор над въздушното пространство над Техеран, обезглави армията им (два пъти), унищожи ПВО-то, мазета учените, разработващи нуклеарна бомба. Всичкото това за броени дни. Наблюдаваме от първия ред по какъв начин рухват легенди и митове и по какъв начин един феодален диктаторски режим оттича в канализацията на историята пред очите ни. Китай се прави на заплеснат и няма желание да избавя аятолаха, Русия скърца нервно със зъби, само че гледа безпомощно, изобщо клоунадата е цялостна. Въобще, в какво време живеем единствено. Време, наситено с толкоз исторически по магнитут събития, че един ден внуците ни няма да повярват, че дедите им са претърпели всичко това.
Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически съперници
В продължение на десетилетия спорът в Близкия изток се беше трансформирал в постоянен фонов звук за целия свят. Израснали сме с непрекъснатото новинарско облъчване я за следващия атентат, я за следващите военни дейности. В продължение на десетилетия Израел е притиснат като в менгеме от всички страни. След като Хамас овладяха Газа и в огромна степен цялата палестинска страна, рецесията се задълбочи. От една страна Хамас не спираше с атентатите и провокациите. Същото правеше Хизбула в прилежащ Ливан. Отношенията със Сирия бяха в същия подтекст. Хутите също пригласяха и въпреки и от надалеч се опитваха да пречат и дестабилизират. Кое е най-малкото общо кратно сред всички тях? Режимът в Техеран.
От взимането на властта на аятоласите в Иран, страната пое курс към тежка религиозна радикализация. Иранският народ, в миналото ръководен в всемирски порядки, потъна в дебрите на средновековното атавистично ръководство на аятолаха. Пълната доминация - социална, политическа, религиозна - на аятолаха се трансформира в норма.
Иран е голяма страна с гигантско и за сметка на това младо население, която бълва чудовищни количества нефт. За разлика от Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства обаче, които макар мощната си набожност и остарял модел на ръководство, Иран в никакъв случай не се отвори изцяло. Докато Дубай издигаше небостъргачи, които удивляваха света, Иран строеше зандани за политически съперници. Докато Рияд раздаваше на популацията си парите от петрола, Техеран репресираше всяко инакомислие и поддържаше народа си в беднотия.
Контрастът сред страните от двата края на Персийския залив е поразителен. Саудитска Арабия изпомпва малко над два пъти повече нефт от Иран, само че брутният й вътрешен артикул на глава от популацията е над шест пъти по-голям. Докато в Иран междинния Брутният вътрешен продукт на човек е малко е над 5 хиляди $, то в Саудитска Арабия е над 33 хиляди $. И в случай че образецът със Саудитска Арабия не е добър, тъй като е доста по-голям производител на нефт, то не по този начин стоят нещата с Обединените арабски емирства. Те създават безусловно същото количество необработен нефт, каквото създава и Иран. Но до момента в който в Иран хората изкарват, както към този момент стана дума, към 5000 $ на година, то в ОАЕ Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е над 50 000 $ годишно. Десет пъти повече!
Същото количество нефт, сходна географска локация, само че за разлика от Иран в ОАЕ живеят неведнъж по-малко хора (около осем пъти по-малко), а територията на страната е съвсем напълно пустинна, за разлика от Иран. С други думи, Иран има всички предпоставки да е една от най-богатите страни в района, само че не е.
Защо? По същата причина, по която популацията на Русия е всеобщо оскъдно (не приказвам за витрините на Москва и Петербург), а страната тъне в софтуерна и инфраструктурна назадничавост. По същата причина, по която Южна Корея е една от най-богатите страни на планетата, а Северна Корея е една от най-бедните. Един и същи народ, една и съща история и културен код, една и съща територия, само че непостижим стандарт на живот. Просто едното е Космос, а другото бездънна яма. Каква е повода Северна Корея да е провалена страна, огромна част от съветското население да живее в края на XIX век, а Иран да е толкоз по-беден от огромна част от богатите си съседи?
Причината, накратко, е в диктатурата. Когато едно общество живее “планово ” с пуснати от “ръководството ” цели и задания, това общество затъва в тинята на историята. Нямаме нито един образец на властническа и богата страна. Имаме сал един Китай, който е отворен стопански, т.е. има свободна стопанска самодейност в някакъв тип. С други думи там е автокрация, само че с отворен стопански код, което въпреки и под въздействието на комунистите не е под директния им и стопроцентов надзор.
Обратното, вижте свободните общества. Вижте по какъв начин живее всеобщи американец, по какъв начин живеят хората в Европа, хората в Израел, в Япония, Южна Корея, Тайван, Синагапур, Австралия или Нова Зеландия. Само свободното общество, това, което е оставило човешкия дух да се рее свободно и което е дало късмет на необятното човешко въображение да реализира задачите си, единствено това общество е склонно да реализира триумф. Просперитетът идва изпод нагоре, идва от вътре на открито. Никой не може да те принуди да си сполучлив, никой не може те накара принудително да победиш. На мощ могат единствено да ти вземат, на мощ не могат да ти дадат. Този значим житейски урок всеобщо не се схваща. Няма по какъв начин държавно устройство, основано за да взима, да господства, да микроменажира, да държи в послушание, да е общество, което основава даже краткотраен триумф, какво остава за поколенчески подобен.
Иран е тъкмо подобен образец за властническа и доминантна страна, която човърка в душите на хората и им заповядва по какъв начин да живеят. Няма по какъв начин това държавно ръководство, заченато в кръвосмешението сред властническа и теократична власт да сътвори разцвет. Това е ръководство, което може да продуцира единствено рецесии и проблеми. За да избегне появяването на вътрешни рецесии, такова ръководство се стреми да генерира външни такива, с цел да отклонява вниманието от вътрешните си недъзи. Затова Иран в продължение на десетилетия става с “Да заличим Израел ” и си ляга със “Смърт за Америка ”. Токсичната амалгама сред тези две гнуснички разбирания, че с цел да просперират те би трябвало различен да страна (или да го няма) са рецепта за провал. Помислете си единствено какъв брой хиляди човешки животи е погубила фабриката за тероризъм на Иран. Колко почтени са починали, какъв брой деца са останали без майки и какъв брой майки без деца.
Всичкият този гнет, на който Иран подлага целия Близък изток от десетилетия, се разплете като остарял чорап за броени дни. Израел откри цялостен надзор над въздушното пространство над Техеран, обезглави армията им (два пъти), унищожи ПВО-то, мазета учените, разработващи нуклеарна бомба. Всичкото това за броени дни. Наблюдаваме от първия ред по какъв начин рухват легенди и митове и по какъв начин един феодален диктаторски режим оттича в канализацията на историята пред очите ни. Китай се прави на заплеснат и няма желание да избавя аятолаха, Русия скърца нервно със зъби, само че гледа безпомощно, изобщо клоунадата е цялостна. Въобще, в какво време живеем единствено. Време, наситено с толкоз исторически по магнитут събития, че един ден внуците ни няма да повярват, че дедите им са претърпели всичко това.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ