Паралелна икономика в Иран: Властта на привилегированите
Иран е изправен пред тежка финансова рецесия. Националната валута – риалът, доближи историческо дъно, обезценявайки се внезапно от началото на годината. Това подхранва възходящо неодобрение против режима на Ислямската република. На фона на тези събития, ирански държавен служител декларира, че Революционната армия скоро ще влезе в градовете, с цел да потуши възходящите митинги. Интернетът в страната е изключен за над 12 часа, което е обвързвано с ескалацията на обстановката. Масови митинги не престават заради обезценяването на валутата и скока в цените.
Въпреки икономическите компликации, едно съсловие в Иран остава недосегаемо за финансовите проблеми. Това е Революционната армия, основана след революцията от 1979 година Тя е призвана да пази режима от вътрешни и външни закани. В йерархията на Ислямската република, над Гвардията стои само аятолахът. Нейната бройка е към 125 хиляди души. За иранците обаче Гвардията от дълго време е доста повече от военна конструкция. Тя е мрежа, проникнала във всички сфери на иранския живот, в това число стопанската система.
Икономическите пълномощия на Революционната армия се уголемяват доста по време на Ирано-иракската война през 80-те години. За възобновяване на страната е основано инженерно крило към Гвардията. То се трансформира в съществена компания-изпълнител за строителни и развойни планове. С годините Гвардията навлиза в петролния и газовия бранш, инфраструктурата, превоза, минното дело и логистиката. Твърди се, че гвардейците имат пристанища и даже лични лечебни заведения. Революционната армия е трансферирала 1 милиард $ посредством английски криптовалутни тържища, с цел да заобиколи интернационалните наказания.
Санам Вакил, шеф на програмата за Близък изток и Северна Африка в „ Чатъм Хаус “, разяснява:
Иранците живеят в икономическа рецесия, подхранвана от корупция и неприятно ръководство от много време. Това, несъмнено, се изостря и от глобите. Но митингите, които започнаха като стопански, бързо прераснаха в политически. И това е по този начин, тъй като в основата на икономическото неодобрение има фундаментални политически пукнатини в системата.
Ислямската република дефинира икономическата си система като „ смесена пазарна стопанска система “. Но достъп до постоянен валутен курс имат единствено избрани кръгове. Те получават и огромните държавни поръчки, както и приходите от петрола. Резултатът е основаването на две паралелни стопански системи. Едната е за елементарните жители, където работят твърди закони и интернационалните наказания се усещат мощно. Другата е стопанска система, следена от военните. В богатата на нефт страна през последните седмици иранците би трябвало да живеят със 7 $ дневно. Иран губи към 20% от евентуалните доходи от петрол (около 5 милиарда $ годишно) заради разноски за заобикаляне на глобите. Иранският риал се е обезценил съвсем 20 хиляди пъти за към 50 години. Разследване на Ройтерс отпреди 12 години пресметна благосъстоянието на семейството на аятолах Хаменей на близо 95 милиарда $.
Икономическият модел в Иран се назовава „ стопанска система на съпротивата “ (ехтесад-е мукобати), кодифициран през 2014 година от аятолах Хаменей. Реформистите в иранския политически хайлайф се борят повече от 20 години против консолидацията на властта от Революционната армия.
