Победата над "Ислямска държава" в Ирак е трагична за САЩ
Иракският министър председател Хайдер ал Абади разгласи победа над " Ислямска страна " на 9 декември 2017 година Още известно време ще има някои сражения, само че същинската война завърши. Въпреки това нямаше паради, нямаше срутване на скулптури, нямаше хвалби за " сполучливо завършена задача ". Едно събитие, което преди няколко години можеше да раздруса първите страници на американските вестници, в този момент не заслужи даже един президентски туит.
Това е по този начин, тъй като Вашингтон съвсем няма какво да чества. Следващият значим жалон за Ирак ще бъдат изборите, които се чакат през май. Контурите на Ирак след " Ислямска страна " се обрисуват все по-ясно. Не е толкоз ясно обаче дали тактиката за разгрома на групировката бе сполучлива и дали американските войни в Ирак най-сетне са завършили.
Онова, което бие на очи, е явната липса на американско въздействие. Двамата основни претенденти в изборите са сегашният министър председател Абади и някогашният - Нури ал Малики. И двамата са от една и съща шиитска партия - " Дауа " ( " Ислямски апел " ), и двамата имат близки връзки с Иран. Имената им са познати. Малики бе Голямата Американска Надежда през 2006 година, и още веднъж през 2010 година, за сливане на Ирак, разчупвайки сунитско-шиитско-кюрдските разграничителни линии, след изтеглянето на по-голямата част от американските войски. Абади пък бе Голямата Американска Надежда през 2014 година да извърши същото след завръщането на американските бойци в Ирак за борбата против " Ислямска страна ".
Абади - шиит, подкрепян от близка до Иран формация, споделя, че се кандидатира като водач на междурелигиозен блок. Той пое властта от Малики, също непосредствен съдружник на Иран, който доста иракски политици упрекват за неуспеха на армията, която не предотврати завземането на една трета от Ирак от джихадистите на " Ислямска страна ".
Като министър председател Малики не се възползва от резултатите от подреденото от Джордж Буш-младши увеличение на американските бойци в последните години на окупацията, и остави
сунитите на милостта на своите шиитски поддръжници.
Първото нещо, което той направи още в деня, когато последните американски бойни бойци се изтеглиха, бе да арестува и да съди своя личен вицепрезидент - сунит. През 2014 година Малики пусна армията си да вилнее в сунитската провинция Анбар, с което отвори вратите за навлизане на " Ислямска страна " в Ирак. Чрез американски операции по-късно Малики бе сменен с Абади.
Въпреки огромните (американски) очаквания Абади не постави доста старания да интегрира сунитите в иракската правосъдна система, армията, полицейските сили, където преобладаваха шиитите. А това бе минимално нужното за сливане на Ирак. Той не сътвори стопански благоприятни условия за сунитите, нито усъвършенства публичните услуги (за тях). Вместо това сътвори нови разграничителни линии, задълбочи старите посредством още по-тясно обвързване с Техеран и изпрати предвожданите от Иран шиитски милиции, наброяващи към 120 000 души, да вилнеят из сунитските земи.
Фотогалерия: 12 знакови фрагмента от борбата за Мосул >
Двама (американски) президенти - Обама и Тръмп, сътрудничеха тясно с Абади за окончателния погром на " Ислямска страна " в Ирак за сметка на иракските сунити.
Стратегията на Обама-Тръмп бе средновековна: убивай, до момента в който в Ирак не остане нито един джихадист от " Ислямска страна ", а след това разреши на иранците и иракските шиити да вършат каквото си желаят със сунитите. Това бе огромната поука от Иракската война през 2003-2011 година: сред края на сраженията и изтеглянето няма да бъде следвана досегашната политическа линия, няма да има подсилване на нацията. Съединени американски щати няма да обръщат внимание на вътрешната иракска политика, даже в случай че това значи едно извънредно шиитско държавно управление " под крилото " на Иран в Багдад.
Тази политика на отдръпване беше приложена, въпреки и не по този начин принудително, за
моментно решение на кюрдския въпрос.
През септември 2017 година кюрдите гласоподаваха за самостоятелност от Ирак, след което ориста им бе решена, до момента в който Вашингтон наблюдаваше в профил по какъв начин шиитските милиции изтласкват кюрдските сили от противоречивите региони, в това число богатия на нефт град Киркук. След десетилетни американски обещания за самостоятелност, кюрдите бяха оставени да спасят дребна част от автономията, която имаха преди 2003 година, вместо да получат изцяло независима страна, до което бяха по този начин близко.
С американска поддръжка кюрдите стопираха " Ислямска страна " в най-мрачните дни на 2014 година През 2018-а, която някои анализатори назовават " Залезът на кюрдите ", те, наподобява, нямат повече място във външната политика на Съединени американски щати.
Фотогалерия: Трудното начало след "Ислямска страна " >
Американската тактика против " Ислямска страна " съумя. Нямаше по какъв начин да не успее. Това беше война, каквато американците знаеха по какъв начин да водят, в нея те нямаха потребност да прибягват до подла антипартизанска активност.
Превземането на Рамади, Фалуджа и Мосул стана посредством авансово планувани и осъществени офанзиви. Сунитските градове един след различен бяха изравнени със земята посредством масирани въздушни удари също като немския Дрезден през Втората международна война (след 2014 година Съединени американски щати похарчиха над 14 милиарда $ за въздушната си кампания), след което бяха излъчени на милициите за етническо пречистване от ренегати сунити.
За разлика от войната 2003-2011 година, когато изхарчиха 60 милиарда $,
Съединени американски щати в този момент не имат намерение даже да се опитат да заплащат за реконструкцията на Ирак.
Изчисления демонстрират, че са нужни 100 милиарда $ за възобновяване на разрушените най-вече сунитски региони и за решение на казуса с 2.78 млн. вътрешни бежанци сунити. Шиитски Багдад към този момент разгласи, че няма задоволително пари за тази цел.
Последните две администрации във Вашингтон отделиха единствено 265 млн. за реорганизация след 2014 година (за съпоставяне, Америка даде 150 млн. $ единствено м.г. за финансиране на оръжейни продажби за Ирак, който е един от 10-те най-големи купувачи на американско оръжие). Освен проектите за донорска конференция в Кувейт през февруари, сунитите значително са оставени да се оправят сами.
Малко евентуално е президентът Доналд Тръмп да изтегли напълно войските си от Ирак. Един стеснен контингент ще остане, с цел да си играе на котка и мишка, в случай че джихадистите надигнат глава; да работи като ариергард против отрицателни политически последствия като тези, с които се сблъска Обама през 2011 година, откакто изтегли войските си; и да работи като съдия сред разнородните групи в Западен Ирак и Сирия, които Съединени американски щати щеш не щеш въоръжиха, с цел да улеснят разгрома на " Ислямска страна ". Тези въоръжени групировки значително загърбиха разликите си, датиращи още от древен времена, поради битката против " Ислямска страна ", само че откакто тази борба е зад тила им,
остана им взаимното съмнение и това, че са въоръжени до зъби.
Оставащите на непрекъснато базиране американски войски в съюзения с Иран Ирак са нещо като геополитически архаизъм, само че Иран сякаш пасивно е приел това. Техеран няма какво да завоюва от една имотна борба за някаква пустинна американска база, когато неговата облага е цялата останала част на Ирак.
В продължение на пет администрации, сменили се в Белия дом, и 26 години Съединени американски щати заплатиха висока цена - към 4500 убити американци и трилиони долари на данъкоплатците - за това, което е получено като краен резултат. Влиянието на Вашингтон върху Багдад е лимитирано, а връзките с Иран са в цялостна каша при администрацията на Тръмп, която към момента се е фокусирала върху наследеното от администрацията на Обама нуклеарно съглашение с Техеран.
Иран в този момент сглобява пъзела, създавайки нещо като нов Ливан от черупката, която в миналото съставляваше Ирак. Докато администрацията на Тръмп отхвърля да възвърне връзките с Техеран, Вашингтон ще има малко способи да оказва въздействие. Другите страни в Близкия изток ще разширят интернационалните си връзки (мислете за Русия и Китай), знаейки това. Ако нещо от това вещае някакъв предстоящ американски спор с Иран, станал " прекомерно мощен ", то тогава ще сме очевидци на същинска покруса по подигравка на ориста. /БТА
*Авторът е деец посланик с 24-годишен стаж в Държавния департамент на Съединени американски щати. Той е създател на книгата " Имахме положителни планове: Как аз помогнах да загубим борбата за мозъците и сърцата на иракския народ ". Изложените тук отзиви са негови персонални.
Това е по този начин, тъй като Вашингтон съвсем няма какво да чества. Следващият значим жалон за Ирак ще бъдат изборите, които се чакат през май. Контурите на Ирак след " Ислямска страна " се обрисуват все по-ясно. Не е толкоз ясно обаче дали тактиката за разгрома на групировката бе сполучлива и дали американските войни в Ирак най-сетне са завършили.
Онова, което бие на очи, е явната липса на американско въздействие. Двамата основни претенденти в изборите са сегашният министър председател Абади и някогашният - Нури ал Малики. И двамата са от една и съща шиитска партия - " Дауа " ( " Ислямски апел " ), и двамата имат близки връзки с Иран. Имената им са познати. Малики бе Голямата Американска Надежда през 2006 година, и още веднъж през 2010 година, за сливане на Ирак, разчупвайки сунитско-шиитско-кюрдските разграничителни линии, след изтеглянето на по-голямата част от американските войски. Абади пък бе Голямата Американска Надежда през 2014 година да извърши същото след завръщането на американските бойци в Ирак за борбата против " Ислямска страна ".
Абади - шиит, подкрепян от близка до Иран формация, споделя, че се кандидатира като водач на междурелигиозен блок. Той пое властта от Малики, също непосредствен съдружник на Иран, който доста иракски политици упрекват за неуспеха на армията, която не предотврати завземането на една трета от Ирак от джихадистите на " Ислямска страна ".
Като министър председател Малики не се възползва от резултатите от подреденото от Джордж Буш-младши увеличение на американските бойци в последните години на окупацията, и остави
сунитите на милостта на своите шиитски поддръжници.
Първото нещо, което той направи още в деня, когато последните американски бойни бойци се изтеглиха, бе да арестува и да съди своя личен вицепрезидент - сунит. През 2014 година Малики пусна армията си да вилнее в сунитската провинция Анбар, с което отвори вратите за навлизане на " Ислямска страна " в Ирак. Чрез американски операции по-късно Малики бе сменен с Абади.
Въпреки огромните (американски) очаквания Абади не постави доста старания да интегрира сунитите в иракската правосъдна система, армията, полицейските сили, където преобладаваха шиитите. А това бе минимално нужното за сливане на Ирак. Той не сътвори стопански благоприятни условия за сунитите, нито усъвършенства публичните услуги (за тях). Вместо това сътвори нови разграничителни линии, задълбочи старите посредством още по-тясно обвързване с Техеран и изпрати предвожданите от Иран шиитски милиции, наброяващи към 120 000 души, да вилнеят из сунитските земи.
Фотогалерия: 12 знакови фрагмента от борбата за Мосул >
Двама (американски) президенти - Обама и Тръмп, сътрудничеха тясно с Абади за окончателния погром на " Ислямска страна " в Ирак за сметка на иракските сунити.
Стратегията на Обама-Тръмп бе средновековна: убивай, до момента в който в Ирак не остане нито един джихадист от " Ислямска страна ", а след това разреши на иранците и иракските шиити да вършат каквото си желаят със сунитите. Това бе огромната поука от Иракската война през 2003-2011 година: сред края на сраженията и изтеглянето няма да бъде следвана досегашната политическа линия, няма да има подсилване на нацията. Съединени американски щати няма да обръщат внимание на вътрешната иракска политика, даже в случай че това значи едно извънредно шиитско държавно управление " под крилото " на Иран в Багдад.
Тази политика на отдръпване беше приложена, въпреки и не по този начин принудително, за
моментно решение на кюрдския въпрос.
През септември 2017 година кюрдите гласоподаваха за самостоятелност от Ирак, след което ориста им бе решена, до момента в който Вашингтон наблюдаваше в профил по какъв начин шиитските милиции изтласкват кюрдските сили от противоречивите региони, в това число богатия на нефт град Киркук. След десетилетни американски обещания за самостоятелност, кюрдите бяха оставени да спасят дребна част от автономията, която имаха преди 2003 година, вместо да получат изцяло независима страна, до което бяха по този начин близко.
С американска поддръжка кюрдите стопираха " Ислямска страна " в най-мрачните дни на 2014 година През 2018-а, която някои анализатори назовават " Залезът на кюрдите ", те, наподобява, нямат повече място във външната политика на Съединени американски щати.
Фотогалерия: Трудното начало след "Ислямска страна " >
Американската тактика против " Ислямска страна " съумя. Нямаше по какъв начин да не успее. Това беше война, каквато американците знаеха по какъв начин да водят, в нея те нямаха потребност да прибягват до подла антипартизанска активност.
Превземането на Рамади, Фалуджа и Мосул стана посредством авансово планувани и осъществени офанзиви. Сунитските градове един след различен бяха изравнени със земята посредством масирани въздушни удари също като немския Дрезден през Втората международна война (след 2014 година Съединени американски щати похарчиха над 14 милиарда $ за въздушната си кампания), след което бяха излъчени на милициите за етническо пречистване от ренегати сунити.
За разлика от войната 2003-2011 година, когато изхарчиха 60 милиарда $,
Съединени американски щати в този момент не имат намерение даже да се опитат да заплащат за реконструкцията на Ирак.
Изчисления демонстрират, че са нужни 100 милиарда $ за възобновяване на разрушените най-вече сунитски региони и за решение на казуса с 2.78 млн. вътрешни бежанци сунити. Шиитски Багдад към този момент разгласи, че няма задоволително пари за тази цел.
Последните две администрации във Вашингтон отделиха единствено 265 млн. за реорганизация след 2014 година (за съпоставяне, Америка даде 150 млн. $ единствено м.г. за финансиране на оръжейни продажби за Ирак, който е един от 10-те най-големи купувачи на американско оръжие). Освен проектите за донорска конференция в Кувейт през февруари, сунитите значително са оставени да се оправят сами.
Малко евентуално е президентът Доналд Тръмп да изтегли напълно войските си от Ирак. Един стеснен контингент ще остане, с цел да си играе на котка и мишка, в случай че джихадистите надигнат глава; да работи като ариергард против отрицателни политически последствия като тези, с които се сблъска Обама през 2011 година, откакто изтегли войските си; и да работи като съдия сред разнородните групи в Западен Ирак и Сирия, които Съединени американски щати щеш не щеш въоръжиха, с цел да улеснят разгрома на " Ислямска страна ". Тези въоръжени групировки значително загърбиха разликите си, датиращи още от древен времена, поради битката против " Ислямска страна ", само че откакто тази борба е зад тила им,
остана им взаимното съмнение и това, че са въоръжени до зъби.
Оставащите на непрекъснато базиране американски войски в съюзения с Иран Ирак са нещо като геополитически архаизъм, само че Иран сякаш пасивно е приел това. Техеран няма какво да завоюва от една имотна борба за някаква пустинна американска база, когато неговата облага е цялата останала част на Ирак.
В продължение на пет администрации, сменили се в Белия дом, и 26 години Съединени американски щати заплатиха висока цена - към 4500 убити американци и трилиони долари на данъкоплатците - за това, което е получено като краен резултат. Влиянието на Вашингтон върху Багдад е лимитирано, а връзките с Иран са в цялостна каша при администрацията на Тръмп, която към момента се е фокусирала върху наследеното от администрацията на Обама нуклеарно съглашение с Техеран.
Иран в този момент сглобява пъзела, създавайки нещо като нов Ливан от черупката, която в миналото съставляваше Ирак. Докато администрацията на Тръмп отхвърля да възвърне връзките с Техеран, Вашингтон ще има малко способи да оказва въздействие. Другите страни в Близкия изток ще разширят интернационалните си връзки (мислете за Русия и Китай), знаейки това. Ако нещо от това вещае някакъв предстоящ американски спор с Иран, станал " прекомерно мощен ", то тогава ще сме очевидци на същинска покруса по подигравка на ориста. /БТА
*Авторът е деец посланик с 24-годишен стаж в Държавния департамент на Съединени американски щати. Той е създател на книгата " Имахме положителни планове: Как аз помогнах да загубим борбата за мозъците и сърцата на иракския народ ". Изложените тук отзиви са негови персонални.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ