Иракски Кюрдистан пред ключов референдум за независимост
Иракски Кюрдистан чака основен за бъдещето си референдум, който стартира единствено след няколко часа и против който централното държавно управление в Багдад и прилежащите на Ирак страни се опълчват остро.
Регионалното държавно управление в самостоятелното държавно образувание в Ирак разгласи утрешния ден за неработен във всички градове и региони на Иракски Кюрдистан, т.е. в областите Арбил, Дахук и Сулеймания.
Днес на конференция президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани съобщи, представен от Българска телеграфна агенция, че референдумът е първа стъпка към независимостта на територията (40 643 кв. км.), граничеща с Иран, Турция, Сирия и останалата част на Ирак (на юг). Той увери, че ще опита да договаря с държавното управление в Багдад за използването на упования позитивен избор, даже това да отнеме две или повече години.
Никога няма да се върнем към проваленото партньорство с Багдад. Ирак не е демократичната страна, каквато се очакваше да стане след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 година, а разграничена на набожен принцип страна, сподели още той.
Барзани отхвърли опасенията, че гласуването може да дестабилизира района и пое ангажимент Иракски Кюрдистан да зачита интернационалните граници и да не се стреми към преначертаването им. " Нашето обръщение към съседите е: ние чакаме положителни връзки. Ние в никакъв случай не сме били фактор за неустойчивост и няма да бъдем. "
Барзани увери, че кюрдите желаят разговор с Багдад за преодоляване на разногласията за богатата на нефт провинция Киркук и елементи от Ниневия и Диала.
" Само самостоятелност може да бъде премията за майките на нашите мъченици ", акцентира Барзани и подсети на интернационалната общественост за ролята, която кюрдите играят във войната против " Ислямска страна ". Барзани сподели, че военните формирования пешмерга ще продължат и след референдума съдействието си с иракските военни в битката с ИД. Той изключи вероятността от въоръжен спор с Ирак след референдума.
Кои са кюрдите
Кюрдите са народ от индоевропейски генезис. Те са потомци на мидийците от антична Персия, основали империя през седми век преди Христа. Мнозинството от кюрдите са мюсюлмани сунити, само че измежду тях има и немюсюлмански малцинства. Те са се открили на близо половин милион квадратни километра. Според разнообразни източници наброяват сред 25 и 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (12-15 милиона), в Иран (около 6 милиона), Ирак (4,69 милиона) и Сирия (над 2 милиона). Големи кюрдски общности живеят също в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално Германия.
Рухването на Османската империя след края на Първата международна война проправя пътя към основаването на кюрдска страна, планувано в контракта от Севр през 1920 година, която да е в Източен Анадол и в провинция Мосул. Но след успеха на Мустафа Кемал в Турция съдружниците трансформират решението си и през 1923 година договорът от Лозана утвърждава превъзходството на Турция, Иран, Англия (за Ирак) и Франция (за Сирия) над кюрдското население там.
Стремежът на кюрдите за основаване на обединен Кюрдистан, те са възприемани като опасност за териториалната целокупност на страните, в които живеят. В Турция спорът сред държавното управление и Кюрдската работническа партия бе възобновен през лятото на 2015 година и по този начин рухнаха очакванията за разрешаване на рецесията, която от 1984 година лиши живота на над 40 000 души. В Иран има епизодични конфликти сред силите за сигурност и кюрдски бунтовници, а през 1979 година имаше и кюрдски протест, който бе сподавен. В Ирак кюрдите бяха преследвани по времето на Саддам Хюсеин и се разпалиха през 1991 година след провалянето на Багдад в Кувейт. Те откриха автономност, която де факто бе легализирана с Иракската конституция през 2005 година, открила федерална република в Ирак. В Сирия кюрдите в продължение на десетилетия страдаха от маргинализация и подтисничество от режима и упорстваха за признание на техните права. Те възприеха неутрална позиция към властта и бунтовниците при започване на гражданската война в Сирия през 2011 година След това се възползваха от хаоса, подбуден от войната и откриха самостоятелна администрация в северните региони.
Кюрдите, които в никакъв случай не са живели под една централизирана власт, са разграничени на доста партии и фракции в четирите гореспоменати страни. Понякога тези придвижвания са трансгранични, а неведнъж те са и съперници. Така да вземем за пример в Ирак двете съществени кюрдски партии поведоха война една против друга сред 1994 година и 1998 година, в която починаха над 3000 души. Те се сдобриха през 2003 година
В Сирия кюрдските сили преобладават в съюза Сирийски демократични сили, сражаващи се против Ислямска страна с поддръжката на интернационалната коалиция, ръководена от Съединени американски щати. В Ирак кюдрските сили пешмерга също вземат участие в битката против джихадистите.
Автономният регион Иракски Кюрдистан граничи на изток с Иран, на север с Турция и на запад със Сирия, напомня ДПА. Обхваща повърхност от 40 600 квадратни километра и е формиран от 3 провинции Ербил, Сулеймания и Дахук. Град Ербил е столицата. Районът е богат на нефт, природен газ и фосфати.
В планувания за на следващия ден референдум имат право да гласоподават 5,6 милиона души. Минималната възраст е 18 години. 2065 изборни секции ще бъдат отворени в продължение на 10 часа, от 8 ч. локално време (5 ч. по Гринуич). Гласоподавателите ще дават отговор на въпроса: " Искате ли региона Кюрдистан и кюрдските зони към него да станат самостоятелна страна? ".
Гласуване е планувано да има освен в Иракски Кюрдистан, само че и в региони, които са в центъра на дискусия сред Ербил и Багдад, включително и богатата на нефт провинция Киркук.
Иракски Кюрдистан получиха цялостна автономност от 1991 година От идната година иракските кюрди имаха право да избират парламент и да сформират държавно управление, отбелязва Франс прес. Тези институции бяха парализирани обаче в интервала 1994 година - 1998 година от спора сред двете партии, представляващи иракските кюрди - Демократическа партия на Кюрдистан и Патриотичен съюз на Кюрдистан.
През 2003 година иракските кюрди се причислиха към интернационалната коалиция против Саддам Хюсеин и при започване на 2006 година бе открита единна администрация на Иракски Кюрдистан. Масуд Барзани бе определен за президент на Иракски Кюрдистан през 2005 година Мандатът му изтече през август 2015 година, само че той остана на власт макар рецензиите на съперниците си. Парламентът на Иракски Кюрдистан бе разхлабен през 2015 година
На 3 февруари 2016 година Барзани сподели, че е настъпил часът за кюрдите в Ирак да се произнесат на референдум за основаване на страна. На 7 юни бе оповестена датата на референдума - 25 септември.
Според уредниците на референдума след него самостоятелен Кюрдистан ще бъде федеративна страна с 5 публични езика, съобщи ТАСС, като се базира на новинарския портал " Шафак нюз ". В него ще бъдат обезпечени правата на всички религиозно-етнически общности, а формалните езици ще бъдат кюрдски, арабски, асирийски, арменски и тюркменски.
Според проектите на Висшия съвет за референдума в Кюрдистан религиозните и етническите групи ще бъдат изцяло показани в държавните институции на самостоятелен Кюрдистан и ще станат действителни сътрудници в ръководството на страната, а в границите на федеративната система в частност арабите, язидите и тюркмените ще ръководят независимо своите региони. Тези проекти са показани в документ, оповестен през днешния ден от Висшия съвет за референдума. В него има 15 пункта, гарантиращи етническите, политическите, религиозните, културните и административните права на всички етнорелигиозни групи в Иракски Кюрдистан.
Източник: Българска телеграфна агенция
Регионалното държавно управление в самостоятелното държавно образувание в Ирак разгласи утрешния ден за неработен във всички градове и региони на Иракски Кюрдистан, т.е. в областите Арбил, Дахук и Сулеймания.
Днес на конференция президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани съобщи, представен от Българска телеграфна агенция, че референдумът е първа стъпка към независимостта на територията (40 643 кв. км.), граничеща с Иран, Турция, Сирия и останалата част на Ирак (на юг). Той увери, че ще опита да договаря с държавното управление в Багдад за използването на упования позитивен избор, даже това да отнеме две или повече години.
Никога няма да се върнем към проваленото партньорство с Багдад. Ирак не е демократичната страна, каквато се очакваше да стане след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 година, а разграничена на набожен принцип страна, сподели още той.
Барзани отхвърли опасенията, че гласуването може да дестабилизира района и пое ангажимент Иракски Кюрдистан да зачита интернационалните граници и да не се стреми към преначертаването им. " Нашето обръщение към съседите е: ние чакаме положителни връзки. Ние в никакъв случай не сме били фактор за неустойчивост и няма да бъдем. "
Барзани увери, че кюрдите желаят разговор с Багдад за преодоляване на разногласията за богатата на нефт провинция Киркук и елементи от Ниневия и Диала.
" Само самостоятелност може да бъде премията за майките на нашите мъченици ", акцентира Барзани и подсети на интернационалната общественост за ролята, която кюрдите играят във войната против " Ислямска страна ". Барзани сподели, че военните формирования пешмерга ще продължат и след референдума съдействието си с иракските военни в битката с ИД. Той изключи вероятността от въоръжен спор с Ирак след референдума.
Кои са кюрдите
Кюрдите са народ от индоевропейски генезис. Те са потомци на мидийците от антична Персия, основали империя през седми век преди Христа. Мнозинството от кюрдите са мюсюлмани сунити, само че измежду тях има и немюсюлмански малцинства. Те са се открили на близо половин милион квадратни километра. Според разнообразни източници наброяват сред 25 и 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (12-15 милиона), в Иран (около 6 милиона), Ирак (4,69 милиона) и Сирия (над 2 милиона). Големи кюрдски общности живеят също в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално Германия.
Рухването на Османската империя след края на Първата международна война проправя пътя към основаването на кюрдска страна, планувано в контракта от Севр през 1920 година, която да е в Източен Анадол и в провинция Мосул. Но след успеха на Мустафа Кемал в Турция съдружниците трансформират решението си и през 1923 година договорът от Лозана утвърждава превъзходството на Турция, Иран, Англия (за Ирак) и Франция (за Сирия) над кюрдското население там.
Стремежът на кюрдите за основаване на обединен Кюрдистан, те са възприемани като опасност за териториалната целокупност на страните, в които живеят. В Турция спорът сред държавното управление и Кюрдската работническа партия бе възобновен през лятото на 2015 година и по този начин рухнаха очакванията за разрешаване на рецесията, която от 1984 година лиши живота на над 40 000 души. В Иран има епизодични конфликти сред силите за сигурност и кюрдски бунтовници, а през 1979 година имаше и кюрдски протест, който бе сподавен. В Ирак кюрдите бяха преследвани по времето на Саддам Хюсеин и се разпалиха през 1991 година след провалянето на Багдад в Кувейт. Те откриха автономност, която де факто бе легализирана с Иракската конституция през 2005 година, открила федерална република в Ирак. В Сирия кюрдите в продължение на десетилетия страдаха от маргинализация и подтисничество от режима и упорстваха за признание на техните права. Те възприеха неутрална позиция към властта и бунтовниците при започване на гражданската война в Сирия през 2011 година След това се възползваха от хаоса, подбуден от войната и откриха самостоятелна администрация в северните региони.
Кюрдите, които в никакъв случай не са живели под една централизирана власт, са разграничени на доста партии и фракции в четирите гореспоменати страни. Понякога тези придвижвания са трансгранични, а неведнъж те са и съперници. Така да вземем за пример в Ирак двете съществени кюрдски партии поведоха война една против друга сред 1994 година и 1998 година, в която починаха над 3000 души. Те се сдобриха през 2003 година
В Сирия кюрдските сили преобладават в съюза Сирийски демократични сили, сражаващи се против Ислямска страна с поддръжката на интернационалната коалиция, ръководена от Съединени американски щати. В Ирак кюдрските сили пешмерга също вземат участие в битката против джихадистите.
Автономният регион Иракски Кюрдистан граничи на изток с Иран, на север с Турция и на запад със Сирия, напомня ДПА. Обхваща повърхност от 40 600 квадратни километра и е формиран от 3 провинции Ербил, Сулеймания и Дахук. Град Ербил е столицата. Районът е богат на нефт, природен газ и фосфати.
В планувания за на следващия ден референдум имат право да гласоподават 5,6 милиона души. Минималната възраст е 18 години. 2065 изборни секции ще бъдат отворени в продължение на 10 часа, от 8 ч. локално време (5 ч. по Гринуич). Гласоподавателите ще дават отговор на въпроса: " Искате ли региона Кюрдистан и кюрдските зони към него да станат самостоятелна страна? ".
Гласуване е планувано да има освен в Иракски Кюрдистан, само че и в региони, които са в центъра на дискусия сред Ербил и Багдад, включително и богатата на нефт провинция Киркук.
Иракски Кюрдистан получиха цялостна автономност от 1991 година От идната година иракските кюрди имаха право да избират парламент и да сформират държавно управление, отбелязва Франс прес. Тези институции бяха парализирани обаче в интервала 1994 година - 1998 година от спора сред двете партии, представляващи иракските кюрди - Демократическа партия на Кюрдистан и Патриотичен съюз на Кюрдистан.
През 2003 година иракските кюрди се причислиха към интернационалната коалиция против Саддам Хюсеин и при започване на 2006 година бе открита единна администрация на Иракски Кюрдистан. Масуд Барзани бе определен за президент на Иракски Кюрдистан през 2005 година Мандатът му изтече през август 2015 година, само че той остана на власт макар рецензиите на съперниците си. Парламентът на Иракски Кюрдистан бе разхлабен през 2015 година
На 3 февруари 2016 година Барзани сподели, че е настъпил часът за кюрдите в Ирак да се произнесат на референдум за основаване на страна. На 7 юни бе оповестена датата на референдума - 25 септември.
Според уредниците на референдума след него самостоятелен Кюрдистан ще бъде федеративна страна с 5 публични езика, съобщи ТАСС, като се базира на новинарския портал " Шафак нюз ". В него ще бъдат обезпечени правата на всички религиозно-етнически общности, а формалните езици ще бъдат кюрдски, арабски, асирийски, арменски и тюркменски.
Според проектите на Висшия съвет за референдума в Кюрдистан религиозните и етническите групи ще бъдат изцяло показани в държавните институции на самостоятелен Кюрдистан и ще станат действителни сътрудници в ръководството на страната, а в границите на федеративната система в частност арабите, язидите и тюркмените ще ръководят независимо своите региони. Тези проекти са показани в документ, оповестен през днешния ден от Висшия съвет за референдума. В него има 15 пункта, гарантиращи етническите, политическите, религиозните, културните и административните права на всички етнорелигиозни групи в Иракски Кюрдистан.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ