IQ-то не е съдба. То не предопределя личния напредък. Не

IQ-то не е орис. То не предопределя персоналния прогрес. Не го вършат и материалните условия, обезпечени от фамилията. Характерът е най-важното.

Това показва в книгата си „ Как децата съумяват ” американският публицист Пол Таф. Авторът я написа, наблюдавайки проучвания за процеса на образоване и развиване на учениците. Прекарва време с деца в риск от извънредно небогати фамилии, които се борят с нищетата, сложени в обстановка на фамилна дисфункция. Обръща се към мнението на психолози, просветителни специалисти и учени, опитвали да проследят и извадят на напред във времето отличителните качества, които водят до положителен процес на живота.

На базата на всички тези данни и изказвания открива, че  най-голямата причина за триумф в учебното заведение, в работата, вкъщи, е съществуването (или отсъствието) на избрани черти на характера.

Според него измежду най-важните качества в характера на сполучливия човек са:

- Упоритостта;

- Самоконтролът;

- Потребността да се занимаваш с нещо с огромен интерес и удоволствие;

- Способността да се ентусиазираш от дадена дейност;