IQ-то не е съдба. То не предопределя личния напредък. Не

IQ-то не е орис. То не предопределя персоналния прогрес. Не го вършат и материалните условия, обезпечени от фамилията. Характерът е най-важното.

Това показва в книгата си „ Как децата съумяват ” американският публицист Пол Таф. Авторът я написа, наблюдавайки проучвания за процеса на образоване и развиване на учениците. Прекарва време с деца в риск от извънредно небогати фамилии, които се борят с нищетата, сложени в обстановка на фамилна дисфункция. Обръща се към мнението на психолози, просветителни специалисти и учени, опитвали да проследят и извадят на напред във времето отличителните качества, които водят до положителен процес на живота.

На базата на всички тези данни и изказвания открива, че  най-голямата причина за триумф в учебното заведение, в работата, вкъщи, е съществуването (или отсъствието) на избрани черти на характера.

Според него измежду най-важните качества в характера на сполучливия човек са:

- Упоритостта;

- Самоконтролът;

- Потребността да се занимаваш с нещо с огромен интерес и удоволствие;

- Способността да се ентусиазираш от дадена дейност;

- Да бъдеш съзнателен в работата си;

- Да бъдеш оптимист.

Тези качества е доста по-вероятно да доведат до благополучен и изпълнен с персонално задоволство живот, в сравнение с високата просветеност, счита той.

Таф отбелязва, че чертите на характера, за разлика от генетично заложените физически и умствени качества, са податливи на моделиране. Най-ценното е, че могат да бъдат направлявани от просветителната система. Могат да бъдат възпитавани, преподавани, тъй като в детска възраст характерът се оформя.

Така, с верните способи, може да бъдат основани генерации от доста по-успешни в живота хора, без значение от неналичието на задоволително високo IQ или материална осигуреност, уверен е Пол Таф.