I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес

I
Прости затишие, роден край, елементарни!
Пред мене нов живот се през днешния ден открива,
с нов боязън се сърцето ми опива,
и моят дух неукротим лети
към благополучие - към стихии и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте млади години!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и дами!

II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... - Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслаждения!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!

III
О, дано отлети живот хвъркат -
ала със цялостна чаша във ръката,
кога така сладостно шуми главата,
когато цялостен е в рози Божий свят!
И дано отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно дано шушукат бледни устни:
- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Кирил Генчев Христов е български стихотворец, белетрист, драматург и преводач. За негови рождени се считат три дати - 23, 25 и 29 юни 1878 година. Автор на голям брой стихотворения, епиграми, журналистически публикации. В интервала 1919 – 1921 година излизат томът „ Разкази “, първият български сексуален разказ „ Тъмни зори “, „ Празник в пламъци “ (драматични поеми). През Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война е боен сътрудник и помощник на в. „ Военни вести “. Често се забърква в доста кавги с политици, интелектуалци и сътрудници. Голяма част от живота си прекарва в чужбина, като учител по български език в някои европейски университета. Почива на 7 ноември 1944 г.