Инвестициите в центрове за данни се очаква да нараснат през

Инвестициите в центрове за данни се чака да набъбнат през 2025 година
(снимка: CC0 Public Domain)

Инфраструктурата на центровете за данни стои в основата на революцията „ генеративен AI ” (GenAI), защото енергоемките логаритми зад платформи като ChatGPT разчитат на големи хардуерни и енергийни запаси. Инвестициите в центрове за данни се чака да набъбнат през 2025 година, като облачните снабдители ще отделят обилни финансови запаси за разширение на оборудванията за поддръжка на услуги и приложения, ръководени от изкуствен интелект, съгласно нов отчет на анализаторската компания GlobalData.

През 2025 година доставчиците на колокация като Equinix, Vantage, NTT, Digital Realty и Vertiv ще продължат да порастват, водени от търсенето на AI услуги от клиенти в доста промишлености, сочи отчетът „ 2025 Enterprise Predictions: Data Center ”. Очаква се тези компании да разширят своите недвижими парцели на все по-трудните за намиране места за центрове за данни, възползвайки се от икономиите от мащаба на активността си.

„ Предприятията ще продължат да прибягват до снабдители на колокация, с цел да внедрят [при тях] своята AI инфраструктура, вместо да построяват лични уреди. Това облекчава сложността, обвързвана с внедряването и ръководството на работни натоварвания, ръководени от AI, в мащаб и [позволява на предприятията да] разпореждат на външни реализатори всички отговорности, свързани с поддръжката на центровете за данни ”, разяснява Беатрис Вале, старши анализатор за корпоративни технологии и услуги в GlobalData.

„ Съоръженията за колокация дават на предприятията освен зареждане и изстудяване, само че и безвредно място за тяхното оборудване; те също по този начин свързват техните системи с редица снабдители на телекомуникационни и мрежови услуги на по-ниска цена. Предприятията търсят центрове за данни освен за потребностите на AI, само че и за преместване на работни натоварвания, които към този момент не са икономични, от обществения облак в техния личен частен облак, хостван в „ колокаторите ”.

Докато множеството организации не престават да мигрират работни натоварвания към облака, с цел да се възползват от самодейностите за цифрова промяна и рационализация на приложенията, излиза наяве също, че някои работни натоварвания не са подобаващи за внедряване на облачни калкулации.

„ Казано просто: някои сериозни работни натоварвания в характерни промишлености не са предопределени за облака. Индустриите, ръководещи изключително чувствителни данни, като финанси, опазване на здравето, науки за живота и някои държавни браншове, са изправени пред толкоз огромна трудност, че не си коства труда [да се пренесат в облака]. Освен това някои географски райони имат по-строги регулации и сходство, което основава нужда от суверенитет на данните ”, отбелязва Бале.

Локалната среда ще продължи да оферират избрани преимущества, като по-голяма сигурност, надзор, интеграция със съществуващи ИТ системи и по-ниска инертност за приложения, изискващи бърз достъп до данни. В допълнение, финансови съображения като непредсказуеми такси значат, че локалните съоръжения ще останат устойчиви отсега нататък.

„ Освен това ще има анекдотични, само че поредни доказателства, че преимуществата, упоменати нагоре, ще накарат някои организации, нормално огромни предприятия със характерни приложения, да върнат работните си натоварвания от обществения облак назад в частна облачна среда, заключава Вале.