Инвестициите в съдебната система в България са ниски и страдат

Инвестициите в правосъдната система в България са ниски и страдат от едва прогнозиране, осъществяване и отчитане, макар че тя разполага с необятни благоприятни условия и еластичност в ръководството на финансовите си разноски. Това демонстрира ново проучване на ИПИ, озаглавено " Планиране, осъществяване и отчитане на финансовите разноски на правосъдната власт ", което прави обзор на нормативната рамка, решенията за разпределяне на финансови разноски и бюджетната процедура в правосъдната система.

Независимо от ниския дял на финансовите разноски в общия бюджет на правосъдната система – за сметка на преобладаващ дял на настоящите разноски, и най-много, на разноските за заплати, планирането им е свръхоптимистично, защото няма година, в която да са изпълнени. В резултат на това, в края на годината се трансферират част от неусвоените финансови разноски към настоящите разноски, да вземем за пример нарастване на възнагражденията на наетите лица. Същевременно редица претенции за финансови разноски от съдилищата остават в рубрика „ преходни задължения “ и се трансферират за последващи години.

Тази процедура не е доста по-различна от държанието на останалите институции на бюджетна прехрана, както ИПИ е писал по тематиката. При останалите разпоредители с бюджетни средства е ненапълно разбираемо, защото плануваните, само че неизпълнени разноски се „ губят “ -  ведомствата могат да разполагат в границите на избраните разходни тавани единствено с действително изхарчените средства за годината, като не получават „ спестеното “ за ръководство по лично убеждение в последващи години.. Нещо повече – съществува и терзание, че неизпълнението на разноски в една година се употребява за мотив за  понижаване на плануваните разноски за последващи години при сформиране на бюджетната прогноза. Изготвянето и осъществяването на бюджета на правосъдната власт обаче е друго, защото тя има финансова самостоятелност и „ спестеното “ при неизпълнението на разноски не се връща към държавния бюджет, а остава на нейно разположение за последващи бюджетни интервали. С други думи, правосъдната система има доста по-големи благоприятни условия за обмисляне и осъществяване на финансовите си разноски, които не са лимитирани единствено до бюджетната година, за разлика от останалите институции на бюджетна прехрана.