Инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. 760 хил.

Инвестиции в размер на 1 милиарда 848 млн. 760 хиляди лева (1 848 760 хиляди лева.) на база на изразените планове за нови мощности от 5 881 MW, от които 4862 MW са ВЕИ  възнамерява Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) за идващите 10 години.  Това излиза наяве от  отчета на Комисията за енергийно и водно контролирана на Десетгодишния проект за развиване на преносната електрическа мрежа на България за интервала 2022 – 2031 година Документът ще бъде прегледан на публично разискване в сряда, 26 октомври от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Десетгодишният проект на Електроенергийния систематичен оператор се базира на развиването на електропотреблението в страната и се базира на три сюжета. Трите сюжета Прогнозата за развиване на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия (ЕК) до 2050 година, на Агенцията за стабилно енергийно развиване, на Българска академия на науките и на Министерство на финансите (по отношение на брутния вътрешен продукт). В прогнозата е регистриран и опитът на ЕСО ЕАД от последните години, който демонстрира, че електропотреблението варира в най-тесните граници сред минималната прогноза от 2013 година и минималната прогноза от 2010 година, а оптималните прогнози от всички години са надалеч от реализацията и плановия ѝ тренд, показва в отчета си работната група на КЕВР. На база на гореизложеното при създаването на Плана ЕСО ЕАД е приело три съществени сюжета за развиване на електропотреблението: Сценарий „ Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата “. Този сюжет за брутното електропотребление без помпи е с от 1700 до 2700 GWh над оптималната прогноза на ЕСО ЕАД, защото потегля от по-високо ползване за 2022 година, което допуска растеж от 6% по отношение на приведеното ползване за 2021 година, на фона на наклонността от последните години за лек спад и внезапното понижение през миналата година, вследствие рестриктивните мерки от COVID-19. Въпреки това, според насоките на ENSTO-G и ENTSO-E, точно този сюжет следва да се вземе в поради като базов при създаването на националните проекти за развиване на електропреносната мрежа, се показва в отчета. Максимален сюжет. Посоченият сюжет за брутното електропотребление без помпи съответствува с тренда на референтния подобен за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за интервала 2015-2025 година Заложено е закъснение в използването на ограничения за енергийна успеваемост. Към 2031 година се чака брутното ползване да доближи 40 560 GWh. Минимален сюжет При този сюжет е планувано задържане на равнището на електропотреблението без помпи за целия интервал, заради по-интензивно използване на ограничения за енергийна успеваемост. През 2031 година брутното електропотреблението доближава 38 140 GWh. Прогнозата за развиване на индустриалните мощности на България до 2031 година се базира на изразените от сдружения капиталови планове. При липса на смяна в информацията, предоставена за предходния десетгодишен проект отговори не са изисквани, респективно не са получавани. Независимо от капиталовите планове на сдруженията, същите са приведени в сходство със заложените конфигурирани мощности в „ Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата “, пишат от работната група. Още по тематиката ВЕИ 10 авг 2022 8 юни 2022 ВЕИ В отчета са отразени и разликите сред настоящите капиталови планове на индустриалните сдружения и проекта. Посочени са и желанията за създаване на ВЕИ, към които са добавени и съществуващите все още. За интервала 2022-2031 година според капиталовите планове са планувани за създаване общо 5881 МW нови мощности, 4862 MW от които са ВЕИ. Ако към 2031 година проектираните ВяЕЦ (вятърни) и ФЕЦ (фотоволтаични)  са нерегулируеми при обща конфигурирана мощ над 6 500 MW, балансиращата дарба (гъвкавостта) на ЕЕС(електроенергийната система) ще бъде понижена. За да се подсигурява задоволително и гъвкаво развиване на индустриалните мощности е належащо да се подхващат спомагателни ограничения. Някои от тези ограничения, които са приоритет на ЕСО ЕАД и БНЕБ ЕАД, са пазарни и към този момент са осъществени, а други следва да се осъществят в околните години: - присъединение към пазарното обединяване в границите на деня (реализирано); - присъединение към пазарното обединяване за ден-напред (реализирано); - присъединение към платформата за компенсиране на нежеланите отклонения FSCAR (реализирано); - присъединение към платформата за нетиране на нежеланите отклонения; - присъединение към платформите за балансиране на ENTSO-E, са някои от посочените цели.  Планиране развиването на електропреносната мрежа е обвързвано с осъществяването на следните съществени условия и европейски политики: - сигурност при снабдяването с електрическа сила на потребителите и електроразпределителните мрежи при естествени и ремонтни схеми; - повишение на трансграничните потенциали за продан на електрическа енергия със страните от югоизточна Европа, за осъществяване на член 16, пар. 8 на Регламент (ЕС) 2019/943, по отношение на вътрешния пазар на електроенергия; - присъединение на нови синхронни и паркови генериращи модули; - повишение на успеваемостта при преноса на електроенергия; - присъединение на нови мощности за предпазване на енергия; - опция за употреба и поддръжка на електропреносната мрежа при висок дял на децентрализираното произвеждане. Съгласно настоящия към 2021 година десетгодишен проект за развиване на мрежите на ENTSO-G и ENTSO-E, точно националите проекти на страните членки образуват централните политически сюжети за развиване на електроенергийните системи. В проекта на Република България са планувани нови нуклеарни мощности в интервала 2030-2040 г. В същото време, както означават и от работната група, даже и при пускане на подобен план през 2022 година, то въвеждане в употреба не се чака преди 2032 година, което е отвън обсега на сегашния проект, само че защото мащабът на тези мощности е съсредоточен, а не децентрализиран като ВЕИ, то въздействието им е значително върху развиването на електропреносната мрежа и изисква обилни и продължителни предпроектни изследвания и съгласувателни процедури. Резултатите от пазарните калкулации, осъществени въз основа на прогнозата на всеки систематичен оператор за развиване на производството и потреблението на електрическа сила, демонстрират основни разлики спрямо предходния районен проект. В отчетът си работната група обръща внимание на обстоятелството, че  за първи път при създаването на проекта се взима в поради въздействието на ЕЕС на Турция върху потокоразпределението в района. Прогнозите на турския оператор за 2030 и 2040 година са за огромен растеж на нови генериращи източници, с ниска цена на електрическата енергия и опция за целогодишен износ. В същото време, в българската ЕЕС не се плануват вложения за нови огромни източници на електрическа енергия, налични 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това може да докара до повишение на директните потоци на електрическа енергия през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали търговията на електрическа сила. Транзитът на електрическа сила през нашата страна би станал още по-голям, при съкращаване на производството от генериращите мощности в комплекса „ Марица изток “. Мрежа 400kV Мрежа 400kV е гръбнакът на електропреносната мрежа в България. Географското разположение на страната допуска в бъдеще огромен търговски интерес за пренос на електрическа сила през електропреносната мрежа на страната. ЕСО ЕАД работи по построяването на следните нови електропроводи: - п/ст.. „ Марица изток “ – п/ст. „ Неа Санта “ (Гърция) – построен на българска територия, като следва построяването на гръцката част; - п/ст.. „ Пловдив “ – п/ст. „ Марица изток “ в завършваща фаза на създаване. През 2020 - 2021 година са въведени в употреба нови електропроводи 400kV по направленията п/ст. „ Марица изток “ – п/ст. „ Бургас “, п/ст. „ Марица изток “ – ОРУ Топлоелектрическа централа МИ3 и п/ст. „ Бургас “ – п/ст. „ Варна “. След 2034 година се планува създаване на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обсега на сегашния десетгодишен проект. Мрежа 220 kV Приета е идея, преносната мрежа 220 kV да не се развива повече и да се редуцира, за сметка на мрежи 400 kV и 110 kV. В дълготраен проект се обмисля стр. 6 от 27 реорганизация на някои вътрешни електропроводи 220kV и прилежащите им подстанции към равнище 400 kV по посоки, които са предпочитани за ЕЕС на страната. Мрежа 110 kV Мрежа 110 kV има преобладаващо локално значение и нейното развиване се обуславя от: - възстановяване сигурността на зареждане на потребителите; - възстановяване обмена на електрическа енергия с разпределителните мрежи; - присъединение на директни консуматори при нужната категория на осигуреност; - присъединение на генериращи модули – директни и в разпределителните мрежи. Съгласно Правилата за ръководство на електроенергийната система е направена инспекция на осъществяването на критерия „ n-1 ”за всяка от обследваните схеми, при екстремален товар от 7 670 MW, която демонстрира че преносната електрическа мрежа 400kV и 220 kV дава отговор на критерия за сигурност. Десетгодишният проект планува съответни вложения, които следва да бъдат осъществени за всяка година от интервала 2022-2031 година В отчетът си специалистите от КЕВР, подготвили отчета обръщат внимание на проектите за идващите три години и опциите за реализирането им. При това се регистрира и забавянето на някои от плановете, поради мощната вълна на Коронавирус и отражението й през предходните години. За първите три години от интервала, ЕСО ЕАД възнамерява да извърши капиталови разноски в размер на 580 667 хиляди лева или 31% от общите разноски за инвестиции От предоставените Финансов доклад за годината, приключваща на 31.12.2020 година и Индивидуален финансов доклад за годината, приключваща на 31.12.2021 година се установи, че за 2021 година е регистрирана чиста облага е в размер на 79 460 хиляди лева, а за 2020 година – 50 736 хиляди лева. Увеличението на финансовия резултат за 2021 година е с 56,61% по отношение на миналата година.  За 2021 година общо регистрираните доходи, включително финансови доходи са в размер на 946 840 хиляди лева и същите бележат нарастване с 329 808 хиляди лева (53,45%) по отношение на осъществените за 2020 година (617 032 хиляди лева.). В структурата на общо регистрираните доходи с най-голям условен дял са приходите от продажби в размер на 796 003 хиляди лева (84,07%) за 2021 година и в размер на 566 432 хиляди лева (91,8%) за 2020 година. За 2021 година общо регистрираните разноски, включително финансови разноски са в размер на 858 676 хиляди лева и същите бележат нарастване с 298 095 хиляди лева (53,18%) по отношение на същите за 2020 година (560 581 хиляди лева.). стр. 27 от 27 При разбор на коефициента на обща ликвидност към 31.12.2021 година (1,48) се следи понижение в цената му по отношение на 31.12.2020 година (1,73). Стойностите на този коефициент показват дарба на ЕСО ЕАД да обслужва настоящите си отговорности. В динамичност, коефициентът на финансова самостоятелност демонстрира понижение, като цената му към 31.12.2020 година е 3,22, а към 31.12.2021 година – 2,43. Отчетените стойности на този коефициент демонстрират финансова самостоятелност на сдружението от използването на непознати средства, заключават от КЕВР. Въз основа на гореизложеното, може да се направи извод, че сдружението е планувало капиталови разноски за интервала 2022 година – 2031 година в размер на 1 848 760 хиляди лева, за 2021 година е регистрирана чиста облага в размер на 79 460 хиляди лева, а за 2020 година – 50 736 хиляди лева, регистрираните стойности на коефициента на обща ликвидност към 31.12.2020 година и към 31.12.2021 година са знак за опция на сдружението да обслужва настоящите си отговорности, стойностите на коефициента на финансова самостоятелност към 31.12.2020 година и към 31.12.2021 година, характеризират финансова самостоятелност от използването на непознати средства, показват от работната група на енергийния реггулатор.