Инвеститорите трябва да спрат да обмислят кривата на доходността за

Инвеститорите би трябвало да спрат да обмислят кривата на доходността за улики за това накъде ще се движат акциите и вместо това да стартират да гледат към „ боклуците “ измежду облигациите.Откакто стана ясно, че Федералният запас ще стартира да покачва лихвените проценти през март, вложителите са закрепени върху кривата на доходността – т.е. разликата сред лихвите по краткосрочните и дълготрайните облигации. И с добра причина. Когато доходността на двугодишните банкноти се увеличи над доходността на 10-годишната банкнота - това, което е известно като инверсия - това нормално алармира, че рецесията е на път и рецесиите убиват бичите пазари.От решаващо значение обаче е, че формата на кривата на доходността алармира за криза единствено когато тези краткосрочни лихвени проценти са по-високи от дълготрайните приходи или са обърнати, а не когато се изравняват, „ Кривата е бинарен знак “, написа Майкъл Дарда, основен икономист в MKM Partners.Нежеланите облигации също могат да алармират за криза, само че не безусловно по метода, по който доста вложители мислят. Често ни споделят, че разпродажбата на акции е просто ликвидация, стига високодоходните облигации да устоят. Това оказа помощ през първите четири седмици на януари, когато S&P 500 падна със 7%, а борсово търгуваният фонд iShares iBoxx Щатски долар High Yield Corporate Bond (тикер: HYG) падна единствено с 2,7%. Но от този момент S&P 500 отскочи с 0,9%, а нежеланите облигации не престават да падат. Към затварянето във вторник S&P 500 се намали с 6,1% за годината досега, до момента в който ETF се намали с 4,5%. Това наподобява допуска, че икономическите терзания се ускоряват.Докато високодоходните облигации понижават, най-рисковите облигации падат по-малко от по-сигурните. Цената на ненужните облигации с двоен рейтинг падна с 5,1% през януари и с още 1,6% този месец до 11 февруари. Облигациите с рейтинг тройно „ C “ и по-нисък обаче паднаха единствено с 4,9% през януари и 1,2% този месец до 11 февруари.Това не би трябвало да се случва, съгласно Мартин Фридсън, основен капиталов шеф в Lehmann Livian Fridson Advisors. Спадът в цените на високодоходните облигации – и увеличените суми, които вложителите изискват да отпускат пари на по-рискови компании – са знак, че терзанията за несъблюдение са се нараснали, изяснява Фридсън в отчет в Leverged Commentary & Data. Но в случай че вложителите в действителност се притесняваха от криза, тройните C с по-нисък рейтинг би трябвало да паднат повече от двойните B с по-висок рейтинг.„ Инвеститорите в действителност ще се отнасят съществено към риска от стопански спад, в случай че стартират да избират облигации с висока рентабилност по-слабо от тези с по-ниска рентабилност, по-отдалечени от несъблюдение пред тези с по-висока рентабилност при по-непосредствена заплаха от несъблюдение “, написа Фридсън.Председателят на Фед Джером Пауъл евентуално не се интересува – както и централната банка – за това какъв брой е понижен фондовият пазар, написа Майкъл Контопулос от Richard Bernstein Advisors. Вместо това Фед желае да знае, че кредитните пазари действат и че даже компании с невисок рейтинг могат да издават дълг, когато е належащо. Предпочитан индикатор на КонтопулосКонтопулос: Процентът на издаване с троek “C “ рейтинг през последните 12 месеца.Когато това е над 30% от общото издаване на нежелани облигации, Фед може да се почувства удобно, че тези, които би трябвало да вземат пари назаем, могат да ги получат; когато падне под 30%, е време да започнете да се тревожите. Именно спадането под този предел в края на 2018 година, твърди Контопулос – а не спадането на фондовия пазар с съвсем 20% в края на същата година – накара Фед да обърне курса на повишението на лихвите.В момента процентът понижава, само че не е покрай границата от 30%.„ Това, за което най-вече му пука на Фед, е гладкото систематизиране на заема “, написа Контопулос. „ Ако кредитните спредове останат закотвени и финансовите пазари отворени, ръководителят Пауъл и екипът евентуално ще си затворят очите за неволите на инерционните играчи и спекулантите на фондовия пазар. “