Инвеститорите май трябва да ровят по-дълбоко, преди да натиснат бутона

Инвеститорите май би трябвало да ровят по-дълбоко, преди да натиснат бутона „ купи “ за дадена акция.

Според ново изследване на професорите по финанси Тоомас Лаариц и Джефри Уърглър от Stern School of Business, част от Нюйоркския университет, междинният вложител, който постоянно е притеглен от дадена акция заради нейната нашумялост във финансовите медии, прекарва единствено шест минути в изследване, преди да я купи.

И по-голямата част от това, и без друго малко, време за изследване е отдадено на разглеждане на ценовата графика на акцията за последните дни – и постоянно единствено за настоящата комерсиална сесия, показва The Wall Street Journal.

Трябва да се означи, че шестте минути се отнасят за междинния вложител, тъй че не всички са импулсивни.

„ Малка част от вложителите вършат много задълбочени изследвания, преди да търгуват с дадена акция “, споделя Уърглър. „ Но доста по-голяма част не отделят на практика никакво време за изследване на дадена компания, преди да купят дялове от нея. “

Новото изследване демонстрира друга вероятност от тази на множеството икономисти, които одобряват, че вложителите постоянно се държат рационално. Макар да не е изненадващо, че мнозина работят импулсивно, проучването демонстрира какъв брой малко време вложителите отделят за изследване преди да купят акции и на какво обръщат внимание в този къс интервал.

Ако вложителите бяха рационални, споделя Уърглър, те биха купили акции едвам откакто проучват рисковите статистики, като да вземем за пример волатилността. Такива съществени изследвания биха били „ изключително значими, в случай че портфейлите им не са диверсифицирани “, прибавя той.

Уърглър и Лаариц правят оценка, че преди да купи акции, междинният самостоятелен вложител отделя единствено 1% от общото време за изследване – към шест секунди – с цел да прегледа рисковите статистики. И единствено 14% от времето за изследване е отдадено на разбор на облагите, дивидентите и други фундаментални индикатори на компанията.

Вместо това, по-голямата част от времето, което вложителите прекарват в изследване на дадена акция, е фокусирано върху ценовата графика на нейното скорошно показване – а 73% от прегледите на техническите данни обгръщат единствено един ден или даже по-малко.

Професорите са стигнали до тези изводи, като са проучили база данни с така наречен „ кликпоток “. Тази информация съдържа цялостната история на браузъра на необятно представителна група от няколкостотин самостоятелни вложители, което разрешава на откривателите да дефинират уеб страниците, които всеки е посетил, в какъв ред и за какъв брой време преди да направи договорка. Професорите са анализирали над осем милиона клика и 60 000 часа интернет приложимост.

Въпреки че е допустимо информацията на вложителя за дадена акция да е пристигнала от източници отвън интернет, Уърглър твърди, че това е малко евентуално, защото интернет дава безвъзмезден и съвсем в действително време достъп до съвсем всички съответстващи променливи за избор на акции. Той е „ очевидното място за изследване на акции “.

Избирането на печеливши акции е предизвикателство даже за професионалните портфейлни мениджъри. Затова е наивно да се допуска, че самостоятелните вложители ще реализиран по-висока успеваемост единствено в случай че отделят повече време за разбор преди договорка.

Въпреки това е евентуално те да подобрят резултатите си, като не работят импулсивно, споделя Теранс Одийн, професор по финанси в Университета на Калифорния, Бъркли, който е проучвал в детайли държанието на самостоятелните вложители на дребно.

Одийн прибавя пред WSJ, че класифицирането на огромен брой евентуални акции за покупка лишава доста повече от шест минути. Затова е разбираемо, че когато са изправени пред тази голяма задача, „ вложителите се оправят с казуса, като лимитират търсенето си до няколко акции, които неотдавна са привлекли вниманието им “.

Професорът прибавя, че изследванията му демонстрират, че значително заради тази процедура междинната акция, която вложителите купуват, се показва по-лошо от тази, която продават.

„ Покупките, движени от звук или медиен интерес, не генерират по-висока рентабилност “, споделя той.

„ Макар че множеството вложители биха спечелили от по-малко дейна търговия, тези, които са решени да влагат парите си, би трябвало да заобикалят да го вършат импулсивно. “

Голяма причина за слабите облаги е, че вложителите са склонни да заплащат прекомерно доста за междинните акции, които са в новините, споделя Нардин Бейкър, основен анализатор в Wise Responder и съавтор на някои от първите университетски изследвания по тази тематика.

„ Акциите с най-хубави резултати постоянно са толкоз скучни и безинтересни, че малко или никакви анализатори или публицисти от Уолстрийт не се интересуват да пишат за тях “, споделя Бейкър пред WSJ.

„ В последна сметка вложителите заплащат награда за акции с вълнуващи истории. “