Тихите нашественици: какво да правим с инвазивните видове?
Шарани, комари, бурени, кремъчните водорасли. Обединява ли нещо общо тези разнообразни представители на флората и фауната? Всички те са инвазивни типове. Инвазивният тип не е просто животно или растение, заселило се на нова територия. Инвазивен е този тип, който настанявайки се в новото местообитание, заплашва разпространяването или съществуването на локалните типове и околната среда като цяло. По този метод те засягат локалните екосистеми, унищожавайки биоразнообразието в тях. За да смекчим вредата от тях е належащо да разберем какво съставляват, по какъв начин влияе смяната на климата върху тяхното разпространяване, какви са икономическите вреди, които нанасят инвазивните типове и какви са вероятните тактики, с цел да ограничим и минимизираме тяхното наличие в локалните екосистеми.
Какво съставляват инвазивните типове?Един тип става „ инвазивен “, когато доста бързо стартира да измества представителите на локалната флора или фауна в конкуренцията за запаси. Все още се разисква точния предел за това по кое време даден тип се смята за инвазивен, само че може да се направи ясно разграничаване сред термините „ въведен/интродуциран “ и „ инвазивен “. Първият се отнася до всеки организъм, който е въведен в нетипично за него местообитание, само че това не е обвързвано с трайното му определяне там. Такива типове могат да изчезнат или въздействието им да е толкоз нищожно, че резултатът от тях да не се усеща. Един тип може да е „ инвазивен “, даже когато се популяризира и в региона си на генезис. Такива нашественици могат да преодолеят компликациите, пред които са изправени в новото си местообитание и бързо да заемат преобладаващо състояние. Това може да отнеме от дни до седмици или даже десетилетия, според от доста фактори, в това число броя (и честотата) на поселенията им на новата територия, според от това дали новият климат се е трансформирал фрапантно спрямо изходния район и с това с каква скорост може да се възпроизвежда съответният тип. За да получите по-ясно някаква визия, ето един елементарен образец: заекът е кадърен да създава към 50 потомства годишно и пригоден към потребление на необятен набор от естествени запаси. Той е доста по-вероятно да бъде инвазивен спрямо един африкански горски слон, който има едно живо раждане на почти всеки пет години. Генетиката на типа също играе значима роля при определянето на това дали даден организъм може да стане инвазивен или не.
Кои фактори, породени от климатичните промени, въздействат върху разпространяването на инвазивни типове?Промените в климата оказват въздействие върху разпространяването на инвазивните типове посредством отговор на 3 външни и вътрешни фактора. Първият фактор е физиологията на типовете. При растението това са условията на типа към температура, мокрота, слънчева светлина и броя на дните, нужен за цъфтежа или узряването на плодовете. Тези фактори се назовават абиотични. Какво е въздействието на климата върху абиотичните фактори? Обикновено типовете реагират на измененията в климата, като се придвижват към северния или южния полюс, надалеч от екватора или в планините. Вторият метод е те да реагират на стоплянето или охлаждането посредством смяна на времето за цъфтежа, пъпкуването и узряването на плодовете.
Вторият вид фактори са биотичните. В този случай здравният статус на типа зависи от наличието или отсъствието на избран патоген, паразит или друго живо създание, което провокира смяна в местообитанието на типа растение или животно. Например, дългата и мразовита зима убива част от ларвите на някои нездравословни инсекти. Ако зимата е топла и вредителите оцелеят, ще пострадат дърветата, върху чиято кора те се хранят.
Третият фактор е достъпът. Например през 1300 година глухарчето е обитавало единствено Азия, само че миграцията и глобализацията на хората разрешават на глухарчето да се популяризира през днешния ден в съвсем целия свят, като се изключи Антарктида.
Снимка: Ihor Hvozdetskyi / Shutterstock
Динамиката в гореописаните фактори през днешния ден форсират процеса на „ инвазия “. Анализът на измененията в броя на инвазивните типове през последните десетилетия сподели, че доникъде на века техният брой на световно равнище ще се усили с 1/3. Резултатите от един подобен разбор бяха оповестени от научно списание „ Global Change Biology “. (1)
Въздействие на инвазивните типове: по какъв начин инвазивните типове въздействат на биоразнообразието?Инвазивните типове постоянно имат черти и характерности, които новата екосистема не разпознава. „ Брамби “ – подивели коне, които са заели австралийската пустота, са трансформирали огромни сектори от сериозните за филтрирането на водата, блатни екосистеми в твърди, сухи сектори земя, тъй като тази земя не е била пригодна за копитата им. Конете не са локален тип за Австралия и са пренесени от европейците след 1788 година за работа в семействата и селскостопанската активност. Вместо постепенно да минава през естествената система за филтрирация, в този момент дъждовната вода се трансформира в потоци и реки. В резултат на това локалното биологично многообразие, което в продължение на хилядолетия се е приспособило към тази система и е зависело от нея, изчезва.
В наши дни броят на инвазивните типове пораства по-бързо от всеки път в международен и районен мащаб и ще нараства приблизително с 36% доникъде на века. Този растеж ще засегне по друг метод континентите, което е обвързвано с техните климатични условия и присъединяване им в международната търговия. Например, в Австралия инвазивните типове няма да се усилят доста, до момента в който в Европа броят им ще нарасне с 64% (2,5 хиляди нови вида). Подобно внезапно нарастване ще усетят тези азиатски страни, които се намират в умерения климатичен пояс, както и страните в Северна Америка. Моделът в разбора на Global Change Biology предвижда, че броят на типовете инвазивни животни в тези страни, в това число насекомите, ще се удвои през идващите три десетилетия. През втората половина на века, в случай че човечеството не откри ефикасен метод да се бори с това събитие, скоростта на миграция и разпространяване на инвазивните типове животни и растения ще стане още по-висока.
Интродукцията на инвазивни типове: умишлена ли е или инцидентна?В 9/10 случая интродукцията на инвазивен тип е по виновност на индивида. Това може да е съзнателно и обвързвано с съответна цел. Например тръстиковата жаба, пренесена в Австралия, с цел да управлява тръстиковите бръмбари, или евкалипта, за който се допуска, че е импортиран от владетеля Типу Султан в Майсур, Индия, с цел да украси градините му или азиатската многоцветна калинка, през днешния ден всеобщо публикувана в Европа, която е употребена в оранжерийното произвеждане на зеленчуци за надзор над популациите с листни въшки. Понякога това се случва и инцидентно и добър образец за това е баластната вода, която корабите носят, с цел да поддържат стабилността си при корабоплаване. Баластната вода съдържа тонове микроби, растения, риби и други дребни животни, които се транспортират на хиляди километри и по този начин доближават до нови региони където се популяризират.
Икономически аспекти на вредите породени от инвазивните типовеЕвропейската организация по околна среда прави оценка броя на инвазивните типове на територията на Европейски Съюз на към 10 000 типа (животни, растения и микроорганизми). В обява на учени от Кралския университет в Белфаст, оповестена в изданието „ NeoBiota “ ( 2 ) през 2021 година се пресмятат икономическите вреди нанесени на територията на Англия единствено от тези три типа: каролинската катерица (Sciurus carolinensis), дивите зайци и нутрията. За последните 40 година загубите са изчислени на над 5 милиарда английски лири, които са били нужни, с цел да се поправят вредите, породени на екосистемите от тях.
Снимка: Miroslav Hlavko / Shutterstock
В друга обява на същото издание, разглеждаща общите загуби от нашествието от инвазивни типове на територията на Европа (3), те се пресмятат на 116 милиарда евро за същия интервал, което се равнява на два пъти годишния БВП на страна като България. Авторите на проучването са събрали и анализирали дълготрайни данни по отношение на икономическите загуби, свързани с разпространяването и вредата от инвазивните типове.
Инвазивните типове предизвикват директни и косвени загуби на международната и районните стопански системи. Тяхното директно влияние се показва в растящи разноски за ръководство (механични, химически и биологични), стратегии за проучвания и мониторинг, понижени добиви, загуба на работни места (като при положение на понижено горско производство), увреждане на инфраструктурата и въздействия върху интернационалната търговия и цени. Непреките стопански въздействия на инвазивните типове могат да бъдат доста по-трудни за количествено установяване и в някои случаи са доста по-опустошителни. Примерите включват загуба на екосистемни услуги (т.е. увеличение на наводненията, понижаване на устойчивостта към изменението на климата), понижено биоразнообразие, въздействия върху туризма и отдиха, и понижена стойност на парцелите.
За България вредите са към 320 милиона евро.
В международен мащаб икономическите загуби от инвазивни типове се пресмятат на 1,28 трилиона $, като това надвишава повече от 20 пъти годишните бюджети на Световната комерсиална организация и Организация на обединените нации взети дружно. Всички представени специалисти акцентират, че преди всичко казусът с инвазивните типове се утежнява от климатичните промени, разширението на международната търговия, селското стопанство и инфраструктурата. Авторите означават, че нито едно държавно управление или интернационална организация не е подготвена да се оправи с следствията от сходен мащаб.
Контрол на инвазивните типовеТерминът „ надзор “ на инвазивните типове следва да се схваща в необятен смисъл на думата като общ брой от всички вероятни ограничения, ориентирани към отбрана на екосистемите от биологични нашествия. Мерките за надзор включват недопускане на дадена територия проникването на инвазивни типове, посредством използване на карантинни ограничения. Когато въпреки всичко се допусне проникването на инвазивен тип е значимо неговото ранно разкриване и следващо използване на тактики за неговото елиминиране.
Възможни са 3 тактики, които са ориентирани към понижаване на броя човеци от съответните инвазивни типове:
1. Елиминиране – елиминирането е цялостно заличаване на всички човеци от популацията до последния кадърен да се развъди субект. Това нормално е най-хубавата тактика за острови или дребни популации, само че постоянно е обвързвана с високи логистични и стопански разноски. Много постоянно, бидейки най-радикалният и затова прелъстителен в очите на политиците и обществеността способ, той се стартира, само че не дава резултати, което доста усилва общите разноски за битка с инвазивния тип.
2. Карантина (географско ограничение или изключване) – това е локално деяние, при което се обрисува географската зона, в която липсва инвазивният тип. Това е еднакво на уединяване разпространяването на типа, намалявайки числеността му задоволително, тъй че да не съставлява сериозна опасност за локалните популации.
3. Абиотичен или биологичен надзор – понижаване числеността на инвазивния тип до задоволително равнище от екологична и/или икономическа позиция. Тази тактика включва непрекъснати или повтарящи се дейности за поддържане на ниска плътност на типа. Тя е релативно лесна за използване на процедура, спрямо тоталното елиминиране, само че нейните триумфи са краткотрайни.
Снимка: Fotokostic / Shutterstock
Причината, заради която проучванията върху инвазивните организми изискват толкова огромно внимание през днешния ден повече от всеки път, се базира на 2 сериозни точки .Първо, директното влияние на инвазивните типове върху локалното биоразнообразие, което беше разисквано в тази публикация. Те предизвикват трагично понижаване на биоразнообразието в избран регион заради метода, по който локалните запаси се узурпират. Това прибавя нови, стресови фактори към локалните типове, които към този момент би трябвало да се приспособяват към променените условия в тяхното местообитание, климат и налични запаси.
Втората причина на пръв взор не е толкоз явна. В ера на световни изменение на климата и бързото изгубване на видовото многообразие, е забавно да се намерения, че някои типове могат сполучливо да се приспособяват към трагични промени в температурата, храната, водата и другите фактори на околната среда. Днес научните проучвания са фокусирани върху разбирането по какъв начин се случва това, което може да ни даде разбирането по какъв начин да формулираме тактики за запазване на тези типове, които са по-уязвими към последствията от изменението на климата.
Генетиката на нашествието се пробва да откри модели измежду разнообразни инвазивни организми, с цел да разбере кои фактори съумяват да ги създадат инвазивни. Все още има доста диспути и несъгласия по отношение на контрола на инвазивните типове. Много страни организират акции за заличаване на реколтата, наранена от тях, осъществяване на следен лов, отстрел или отнасяне с пестициди.
Стратегиите за генетично ръководство на инвазивните типове също се развиват бързо.Трябва обаче да се разбере, че всяка екосистема е извънредно комплицирана, формирана от безпределно доста пластове, сред които се поддържа внимателен баланс. Осъзнаването и разбирането на всички последствия от всяко деяние, което подхващаме в тази тенденция, е сложна задача. Инвазивните типове могат да съставляват толкоз огромна опасност за околната среда, колкото и всичките ни неправилни тактики за ръководство, неуместно приложени в този сериозен миг. Заради измененията в климата нови типове ще могат да станат инвазивни и ще обхванат в нетипични за тях географски райони. Стресът, провокиран от измененията в екосистемите улеснява нашествието, а това води промени в йерархията на типовете, поява на нови доминанти и вреди както за екосистемите, по този начин и за човешкото общество.
Автор: Роман Рачков / Климатека
Роман Рачков е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
В обявата са употребявани материали от:
- Projecting the continental accumulation of alien species through to 2050, Hanno Seebens, Sven Bacher, Tim M. Blackburn, César Capinha, Wayne Dawson, Stefan Dullinger, Piero Genovesi, Philip E. Hulme, Global Change Biology (01 October 2020)
- Economic costs of biological invasions in the United Kingdom, Ross N. Cuthbert, Angela C. Bartlett, Anna J. Turbelin, Phillip J. Haubrock, Christophe Diagne, Zarah Pattison, Franck Courchamp, Jane A. Catford, NeoBiota (29 Jul 2021)
- Economic costs of invasive alien species across Europe, Phillip J. Haubrock, Anna J. Turbelin, Ross N. Cuthbert, Ana Novoa, Nigel G. Taylor, Elena Angulo, Liliana Ballesteros-Mejia, Thomas W. Bodey, César Capinha, Christophe Diagne, Franz Essl, Marina Golivets, Natalia Kirichenko, Melina Kourantidou, Boris Leroy, David Renault, Laura Verbrugge, Franck Courchamp, NeoBiota (29 Jul 2021)
- Mark A. Davis, Invasion Biology, 2009 Oxford University Press.
