Инцидентите с хора, които имат българско самосъзнание и не се

„ Инцидентите с хора, които имат българско съзнание и не се опасяват да го изразят в РСМ, са наклонност, а не изолиран случай “. Това съобщи телевизионната водеща и журналистка Милена Милотинова по време на среща диалог с управителния състав и учащите се във Военната академия „ Г.С. Раковски “, съобщи кореспондент на БГНЕС. Срещата се състоя по покана на Академията.

Милотинова изясни, че палежът в Битоля, стрелбата с оръжия, с камъни против клуба в Охрид, а в този момент и пребитото 21-годишно момче, Християн Пендиков, потвърждават тази отрицателна тактика.

„ Много постоянно ме питат за какво се случват тези произшествия и за какво са такива имената на тези клубове. Тези клубове не са на България, те са на локалните българи там. Как те си кръщават клубовете е тяхно изконно право и никой няма право да им го отнеме “, разяснява телевизионната водеща.

„ Европа е построена върху отбраната на човешките права, може би точно поради това България изостави малко фокуса върху историята и го придвижи върху човешките права “, съобщи тя.

Според Милена Милотинова българските институции е трябвало да срещнат Европейски Съюз с връзките ни с македонската страна. „ В европейската преговорна рамка е ясно написано какви критерии всяка кандидат-членка би трябвало да извърши. Относно РСМ написа ясно, че тя би трябвало да впише в своята Конституция правата на българите. Топката към този момент е в ръцете на Скопие. Ако не извършва изискванията, които сама е приела, РСМ сама ще се спъне по пътя за Евросъюза. Ние усещаме РСМ като най-близката ни страна, ние най-искрено желаеме страната да стане член на Европейски Съюз, само че по пътя си към еврочленството всяка страна би трябвало да извърши поетите задължения и няма метод това да се пренебрегне “, съобщи Милотинова.

Относно влизането на България и Румъния в Шенген, тя напомни, че Нидерландия и Австрия неотдавна още веднъж препотвърдиха своя отвод за бъдещото ни участие. „ Ние поискахме 2 милиарда евро за охраняване на границата ни с Турция. Австрийският канцлер бе на посещаване в България и не бяха засечени никакви нередности. Тогава Австрия даде обещание тези 2 милиарда евро да бъдат подкрепени и от Виена, само че в края на предходната седмица разбрахме по какъв начин Европейска комисия като че ли не е подготвена да отпусне тези средства. Битката за влизането ни в Шенген в идващите шест месеца очевидно ще е много сложна, тъй като до юни е шведското председателство. След това идва испанското на ред и ние разчитаме на него. Външният ни министър разгласи 1-ви октомври 2023 година за ориентировъчна дата по отношение на влизането ни в Шенген и нека тази дата да е реалност “, все още обаче повода за спирачката България да не влезе в Шенген, макар че извършва всички механически критерии, е политическа, уточни Милотинова.

„ Трябва да убедим Австрия и Нидерландия, че те могат да ни имат доверие и, че сме почтени да влезем в Шенген. Задачата пред България не е по никакъв начин лесна, ние се нуждаем от мощни политици, които да се застъпят зад нашето бъдещо участие. Надяваме се Европейски Съюз да прогледне, че границите на съюза могат доста по-добре да бъдат предпазени, в случай че страните като България са вътре, а не отвън Шенгенското пространство “, безапелационна е Милена Милотинова. /БГНЕС