Случаят Дятлов
Инцидентът в прохода Дятлов се отнася до мистериозната гибел на деветима туристи – ски бегачи в северната част на планината Урал на 2 февруари 1959 година Групата се състояла от осем мъже и две дами. Повечето от тях били студенти и някогашни ученици на Уралския политехнически институт. Целта на експедицията била за 14 дни да доближи планината Отортен (1234,2 м), която се намирала на 10 км северно от мястото на случая. На езика на локалните името на планината значи „ не ходете там “. Пътят по, който поел групата бил оценен като „ Категория III “ най-трудният за този сезон. Всеки един от членовете е имал опит в дългите ски преходи и планински походи. Групата пристигнала с трен в Ивдел, град в центъра на северната провинция на Свредловска област на 25 януари. След това били откарани с камион до Вижай – последното обитаемо място. Те почнали похода си към Отортен от Вижай на 27 януари. На идващият ден един от членовете на експедицията – Юрий Юдин (студент по икономика), бил заставен да се върне назад поради болки в коляното и това избавило животът му. Дневниците и камерите, които избавителните екипи откриват към последният им лагер дали опция да се наблюдава маршрутът на групата до деня преди случая.
Групата почнала своя поход късно на 1 февруари и поради това този ден съумели да изминат единствено 4 км. Излишната екипировка и храна оставили на платформа в гората, наречена Лабаз, или база на лагера. Те щели да вземат оставените муниции на връщане. Лагерът е изработен към 17 ч. На ската на Холат Сяхил, единствено на 16 км от връх Отортен. Те вечеряли към 18-19 ч. Един или двама от членовете на групата излезли на открито, евентуално за сенитарни потребности. Смята се, че това били Семен Золотарьов и Николай Тибо-Бриньол, защото било открито, че били по-добре облечени от останалите. Именно тогава нещо се объркало пагубно.
Още преди заминаването било уговорено Игор Дятлов (ръководител на групата), който бил на 23 години и студент по радиоинженерство да изпрати депеша до техният състезателен клуб, незабавно откакто групата се върне във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 фувруари, само че Дятлов споделил на Юдин, че чака походът да бъде сложен и било допустимо да им отнеме повече време. Затова откакто 12 февруари отминал и предстоящото известие на Дятлов не било получено избавителните екипи не реагирали незабавно. Едва откакто раднините на членовете на експедицията поискали избавителна интервенция, ръководителят на онститута изпратил първите избавителни групи, които се състояли от доброволци и учители. Това се случило на 20 февруари. По-късно армията и полицията се включва в издирването със самолети и хеликоптери.
На 26 февруари спасителите намерили изоставена и мощно развалена палатка на Холат Сяхил. Студентът Михаил Шаравин, който намерил палатката споделя: „ Палатката беше на половина покрита със сняг. Тя беше празна и всички движимости и обувки на групата бяха оставени там “. Разследващите споделят, че палатката била отрязана от вътрешната страна и, че членовете на групата избягали по чорапи или боси. Следите и на деветимата оставени в снега подсказвали, че някои били боси, други по чорапи, а едни от тях сочели, че индивидът, който ги е оставил бил с една обувка. Спасителите съумели да ги проследят надолу до ръба на близката гора, само че след 500 м снегът ги заличил.
На горският борд, под огромен остарял кедър, били открити остатъци от пожар и две тела, тези на Юри Кривонишенко и Юрий Дорошенко. Те били без обувки облечени единствено с бельото си. Клоните на дървото били счупени на височина пет метра, което допуска, че скиорите са се опитвали да се изкачат по него. По-късно криминалистите удостоверили, че по кората на дървото има следи от кожа, което демонстрира, че двамата под паника са опитвали да се качат на дървото. Медицинските прегледи посочили, че накои от труповете имат послесмъртни петна начело. Като се има поради, че такива белези постоянно се образуват в профил на тялото, което е притиснато към земята, това демонстрира, че някой ги е обърнал след гибелта.
На 27 февруари сред кедъра и палатката спасителите разкрили Игор Дятлов (на 300 м от кедъра) и Зинаида Колмогорова (630 м от кедъра), а 6 дни по-късно на 5 март разкрили и Рустем Слободин (480 м от кедъра). Тримата като че ли са умрели в пази, които допускат, че са се опитвали да се върнат в палатката. Медицинските прегледи не открили пострадвания, които биха могли да доведат до гибелта им. За това се счита, че те умрели от хипотермия. Слободин имал дребна цепнатина в черепа си, само че медиците считат, че тя не би била съдбовна рана, която може да е провокирала гибелта му. Търсенето на останалите четирима лишава повече от два месеца.
Най-накрая на 5 май под четири метра сняг в дерето на 75 м от гората били открити и останалите четирима. Те били по-добре облечени от останалите. Разследващите открили, че те са отстъпвали облеклата си един на различен. Золотарев е носил изкуствена кожа и шапката на Дубинина, а кракът на Дубинина бил завит с вълнените панталони на Кривонишенко. След като изследвали телата на четиримата през май трансформирал целия ход на следствието. Трима от тях са с атални пострадвания по телата си. Тялото на Тибо Бриньола имало тежки увреждания на черепа, а Дубинина и Золотарьов имали огромни фрактури на гръдния панер. Според доктор Борис Возрожденни силата, нужна да аргументи такива вреди по телата им била извънредно огромна. Той го съпоставя със силата при автомобилна злополука. Телата нямали външни пострадвания. Сякаш някаква голяма мощ ги е премазала. Установено било, че езикът на Дубинина липсвал. По всичко личало, че групата ясно осъзнала опасността и направила всичко по силите си с цел да се избави. Опитали да създадат неподготвено леговище. Било открито, че два от пуловерите на членове на групата били радиоактивни. Също по този начин някои от облеклата открити до кедровото дърво не били употребявани.
Още информация за този случай може да намерите тук.
Ако мистериите и загадките съставляват интерес за вас може да прочетете някои от публикациите ни по сходни тематики тук.
