Инцидентът в Чернобил от 1986 г. до ден-днешен остава най-голямата

Инцидентът в Чернобил от 1986 година до ден-днешен остава най-голямата нуклеарна повреда в историята ни. Повредата в атомната електроцентрала е произвела 400 пъти повече радиация от бомбардировката над Хирошима, само че години по-късно учените откриват изненадващи елементи за живота в изоставения украински град Припят.

През 2019 година европейски учени демонстрират резултати от проучвания, извършени на територията на Чернобил за интервал от няколко години. Те разкриват, че зоната с стеснен достъп се радва на извънредно богат и разнороден естествен живот.

Освен с богата флора, Чернобилската Забранена зона се оказва обитаема и със стотици кучета. Никой не знае тъкмо какъв брой. Съветските бойци прострелват доста от изоставените животни в опит да предотвратят разпространяването на болестта, само че огромен % от тях съумяват да избягат, да се скрият и да оцелеят. С течение на времето те се развъждат, като не престават да живеят в покрайнините на остарялата атомна електроцентрала.

За живота на изоставените кучета описват някои от пазачите на Чернобил пред BBC. Те обаче се показват пред публицистите с псевдоними, защото се опасяват да не си навлекат наказване или уволняване.

И на пазачите, и на посетителите, е изрично неразрешено да пипат кучетата. Причината е, че не се знае дали четириногите не са радиоактивни и доколко могат да бъдат заразни, и рискови. Повечето хора от защитата обаче от дълго време не се плашат от радиацията и години наред поставят грижи за кучетата - хранят ги, махат бълхите им, дават им вода, поставят им инжекции против бяс, въпреки да не им е разрешено.

Животът на кучетата там е в сериозна заплаха. Те са изложени на риск от радиоактивно замърсяване, офанзиви на вълци, горски пожари и апетит, наред с други закани. Средната дълготрайност на живота на кучетата в Чернобил е единствено пет години, съгласно Clean Futures Fund -неправителствена организация, която следи и обезпечава грижи за кучета, живеещи в Чернобилската Забранена зона.

Затова и грижите, които поставят тези пазачи там, са от извънредно значение за кучетата, споделя пред BBC Джонатън Търнбул, докторант по география в университета в Кеймбридж.

Той е впечатлен от силната връзка, която имат животните с множеството от пазачите на Чернобил. Някои от кучетата се плашат от хората и бягат, когато ги приближат, само че други са им станали като домашни любимци.

От защитата даже са кръстили множеството от кучетата. Според Търнбул едно от тях се споделя Алфа, чието име се отнася за тип радиация. Друго пък назовават Тарзан - то е добре познато на туристите в Чернобил, защото постоянно ги забавлява с разнообразни трикове, които прави по команда. Трето се назовава Арка, тъй като пазачите за първи път го виждат под една полусрутена арка.

Едно от кучетата пък са нарекли Наденица, защото е ниско, дебело и доста наподобява на наденичка. То обича да се топли през зимата, като лежи на тръбите за парното. Тези тръби обслужват една от постройките, употребявани от служащите в Чернобилската Забранена зона. Те са част от продължаващите старания за въвеждане в употреба и обеззаразяване на разрушената електроцентрала.

Кучетата на Чернобил са станали правилни пазачи на остарялата атомна електроцентрала и постоянно предизвестяват защитата за неканени посетители, като лаят всички, които се опитат да влязат на територията на Забранената зона.

" Те ни доставят наслада в този напоен от радиация, постапокалиптичен свят ", разказва един от пазачите, за който четириногите са се трансформирали във правилни приятели.

Според Търнбъл историята на пазачите с кучетата е забележителна и то освен що се отнася до съответната обстановка в Чернобил и Забранената зона.

Забележителна е, тъй като е нагледен образец какво в действителност се случва с индивида и кучето от 15 хиляди години насам. Именно по този начин хората по света откриват връзката си с кучетата - опитомяват ги малко по малко, до момента в който не ги трансфорат в домашните любимци, които познаваме през днешния ден.