Згориградската катастрофа: 60 години от най-тежката производствен...
Инцидентът е обвързван с активността на мина „ Плакалница “, където още от началото на XX век се развива рандеман на оловно-цинкова руда. След изчерпването на първичните находища производството се реалокира към нов сектор в региона на Згориград, където през 1960 година стартира работа флотационна фабрика. Към нея е построено краткотрайно хвостохранилище с каменнонасипна стена, проектирано като краткосрочно решение, само че след това редовно натоварвано над потенциала си поради увеличеното произвеждане.
Още при започване на 60-те години стартира разширение на оборудването, само че основни детайли от плана остават неизпълнени, в това число канал за отклоняване на външните води. В същото време стената на хвостохранилището е надграждана без нужното позволение и без задоволителен инженерeн надзор, като дейностите са осъществявани от личен състав без опит в хидротехническото строителство.
Още през 1965 година експертни инспекции предизвестяват за сериозното положение на оборудването. В отчети е посочено, че при проливни дъждове съществува действителен риск от злополука. Въпреки това не са подхванати основни ограничения за подсилване или обезопасяване.
В дните преди нещастието – сред 27 и 30 април 1966 година – в региона падат интензивни превалявания, които доста покачват водния размер в хвостохранилището. Липсата на преливни уреди и незадоволителният потенциал на отводняване водят до преливане и разрушение на построените структури. Около обяд се срутва главната стена, а голямата маса вода, тиня, камъни и токсични утайки се устремява към обитаемоте места.
Трагедията е в допълнение усложнена от обстоятелството, че по време на повредата огромна част от служащите са отвън региона – в град Враца за първомайски прояви, което забавя реакцията при разрастващото се злополучие.
След скъсването на оборудването Згориград е съвсем премахнат, а калната вълна доближава и югозападните елементи на Враца. Засегнати са десетки хиляди кубически метра земна маса, а в потока са открити и рискови химични субстанции от минната активност. Разрушени са над 150 здания, а материалните вреди възлизат на милиони левове.
В нормалния жанр на тогавашната власт, над случая е наложено осведомително затъмнение, като държавните медии оповестяват за лимитирано наводняване. Колко припомня на случая с повредата в " Чернобил ", нали?
Згориградската злополука остава образец за комбиниране на механически пропуски, неприятно обмисляне и систематични предизвестия, които не са били взети поради – фактори, довели до едно от най-тежките индустриални бедствия в българската история.
Още при започване на 60-те години стартира разширение на оборудването, само че основни детайли от плана остават неизпълнени, в това число канал за отклоняване на външните води. В същото време стената на хвостохранилището е надграждана без нужното позволение и без задоволителен инженерeн надзор, като дейностите са осъществявани от личен състав без опит в хидротехническото строителство.
Още през 1965 година експертни инспекции предизвестяват за сериозното положение на оборудването. В отчети е посочено, че при проливни дъждове съществува действителен риск от злополука. Въпреки това не са подхванати основни ограничения за подсилване или обезопасяване.
В дните преди нещастието – сред 27 и 30 април 1966 година – в региона падат интензивни превалявания, които доста покачват водния размер в хвостохранилището. Липсата на преливни уреди и незадоволителният потенциал на отводняване водят до преливане и разрушение на построените структури. Около обяд се срутва главната стена, а голямата маса вода, тиня, камъни и токсични утайки се устремява към обитаемоте места.
Трагедията е в допълнение усложнена от обстоятелството, че по време на повредата огромна част от служащите са отвън региона – в град Враца за първомайски прояви, което забавя реакцията при разрастващото се злополучие.
След скъсването на оборудването Згориград е съвсем премахнат, а калната вълна доближава и югозападните елементи на Враца. Засегнати са десетки хиляди кубически метра земна маса, а в потока са открити и рискови химични субстанции от минната активност. Разрушени са над 150 здания, а материалните вреди възлизат на милиони левове.
В нормалния жанр на тогавашната власт, над случая е наложено осведомително затъмнение, като държавните медии оповестяват за лимитирано наводняване. Колко припомня на случая с повредата в " Чернобил ", нали?
Згориградската злополука остава образец за комбиниране на механически пропуски, неприятно обмисляне и систематични предизвестия, които не са били взети поради – фактори, довели до едно от най-тежките индустриални бедствия в българската история.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ