Интервюто в две части с проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо:Първа

Интервюто в две елементи с проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо:

Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s

Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s

" Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. "

" Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната. "

" Казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си. "

Това се споделя в декларация, подписана от студентски преподаватели, общественици, публицисти, духовници, измежду които Андрей Пантев, Пламен Киров, Григор Сарийски, Петър Волгин, Явор Дачков, Велислава Дърева, Анна Заркова, свещениците Христо Пудин, Георги Спасов, Сергей Павлов, Владимир Дойчев.

Писмото е адресирано до управлението на Софийския университет. Повод за написването му е реакцията на Алма-матер във връзка изявление на проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо, оповестено и в " Гласове " в две части тук и тук. 

Ето и акценти от позицията: 

Академичният съвет на СУ съобщи, че се „ разграничава изрично “ от изразената от проф. Дарина Григорова персонална позиция, провокирала „ многочислени протестни писма против лансираните тези “ в изявлението й.

Академичният съвет упреква проф. Дарина Григорова, че „ материали с сходно наличие нагнетяват в допълнение съществуващото в страната публично напрежение и обслужват ползите на пропагандата, обвързвана с войната в Украйна “. 

Личното мнение не е и не може да бъде агитация, противоположното, осъждането на персоналното мнение, изразено в изявление, е с емфатичен темперамент на агитация, защото съставлява по съществото си налагане на само и правилно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в член 2 на Конституцията на Народна република България предписание за „ водещата линия на партията “. 

Университетът към 2023-2024 година партиен ли е?

На 5 януари 2024 година ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в изявление на стратегия „ РадиоТочка “ по БНР „ Хоризонт “ в детайли изложи претекстовете и събитията, при които е направена декларацията, и което поражда серия въпроси: 

1/ Проверени ли са създателите на така наречен „ протестни писма “, те анонимни ли са, действителни персони ли са ги подписвали, какъв брой са на брой и изобщо кой е ревизирал достоверността на въпросните мейли, поради че актуалната техника разрешава генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?

2/ Само с броя и незнайното наличие на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си, в случай, че самичък декларира в изявлението си пред БНР „ аз самия не бях гледал това изявление, не бях чел “?

В изявлението на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито даже намекнато, че тя съставлява или приказва от името на институцията. Това е елементарно проверимо, защото видеото и текстът на изявлението са оповестени и публичният достъп до тях все още е изцяло безконтролен.

Чрез персонално инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, Апелативен съд е позволил нарушаване на главно конституционно право на проф. Дарина Григорова по член 39, алинея 1 от Конституцията – да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно.

3/ Допустимо ли е персоналното мнение на господин ректора на СУ, несъгласувано и утвърдено от Апелативен съд, да съставлява декларативно публична позиция на СУ?

4/ На кое правно съображение в българското и европейско законодателство господин ректора се базира в изказванието си, че когато учител е поканен в персонално качество за изявление е задължен да разгласи, че не показва публична позиция на висшето образователно заведение?

5/ Превишил ли е ректорът служебните си отговорности и пълномощия, изготвяйки публична позиция на Апелативен съд на СУ, която не е била разисквана и гласувана, отвън текст за разграничение?

Декларацията на Апелативен съд на СУ е лишена от правно съображение. Същата е лишена и от фактическо съображение, и от морално съображение.

В едно демократично общество би трябвало да има приемливост към мнението на другия – другояче обществото може да е всякакво друго, само че не и демократично. Преди години медиите цитираха една към този момент забравена в журналистическата процедура мисъл на Волтер: „ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш “. Къде са през днешния ден тези публицисти, академични преподаватели или професори от Българска академия на науките, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и публичен ориентир?!

Тук би трябвало да напомним, че за жалост историята на Европа през XX век познава значително мракобесни случаи, започващи гонене на академични преподаватели по политически и расови аргументи. Така да вземем за пример през 1933-35 година в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и откриватели поради това, че са евреи или че изповядват убеждения, разнообразни от публично наложените. От тези нещастни хора 40% намират гибелта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се избавят, като емигрират. Тъжното е, че съвсем по същото време над 900 техни немски сътрудници от университетските среди подписват „ професорско възвание “ в поддръжка на Адолф Хитлер и неговата страна.

Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. Не, това не е белег за обикновено, още по-малко пък символизира това свободно, демократично и съвременно общество, към което откровено сме се стремили след 1989 година!

Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната.

Докато казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.

Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат плануваните в ПУДСУ инспекции и да осведомят българската общност за резултата, защото е казано „ Истината ще ви направи свободни “ (Иоан. 8:32).

Декларатори:
1. Проф. д.и.н. Андрей Пантев
2. Проф. доктор Пламен Киров
3. Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
4. Проф. доктор Милияна Каймакамова
5. Проф. д.н. Нина Дюлгерова
6. Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
7. Проф. д.ф.н. Васил Проданов
8. Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
9. Проф. доктор Андрей Андреев
10. Доц. доктор Димитър Вечев
11. Доц. доктор Екатерина Вечева
12. Доц. д.п.н. Мария Пиргова
13. Доц. доктор Григор Сарийски
14. Доц. доктор Цветанка Аврамова
15. Д.ик.н. Георги Чанков
16. доктор Войн Божинов
17. доктор Велизар Енчев
18. доктор Вихра Павлова
19. доктор Румен Петков, “Поглед инфо ”
20. Месемврийски свещеник Яков /Илия Тасев/
21. ставр. икон. Христо Пудин
22. свещ. прот. Георги Спасов
23. свещ. Сергей Павлов
24. свещ. Владимир Дойчев
25. Снежана Тодорова, предс. на УС на Съюз на българските журналисти
26. Соня Момчилова, предс. на Съвет за електронни медии
27. Петър Волгин, публицист
28. Велислава Дърева, публицист
29. Анна Заркова, публицист
30. Явор Дачков, публицист
31. Милена Дойчева, публицист
32. Катя Илиева, публицист
33. Генерал майор о.з. доктор Стоимен Стоименов
34. Румяна Ченалова, правист
35. Стефка Спиридонова, правист
36. Мариана Ананиева, правист
37. доктор Цветислава Гълъбова, психиатър
38. Николай Фенерски, публицист
39. Теодора Берова, преводач, редактор
40. Красимир Беров, издател, програмист
41. Михаил Тасков, китаист
42. Василианна Мерхеб, богослов
43. Гергана Йоцова, лингвист
44. Борис Йоцов
45. Миглена Иванова
46. Емилия Цоконова
47. Маринела Шаронова
48. Николай Шаронов
 

Следвайте " Гласове " в Телеграм