Ирина Щербакова: Ако Путин бе отказал парада, щеше да признае сво...
Интервю за програмата „ Точно в този момент “ по осведомителния канал „ Ехо “ с историка Ирина Щербакова, член на Управителния съвет на Международната асоциация „ Мемориал “ и един от създателите на „ Мемориал “.
ФЬОДОР ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, здравейте!
И. ШЕРБАКОВА: Здравейте!
Ф. ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, за какво съветските управляващи просто не анулираха парада за 9 май?
И. ЩЕРБАКОВА: Това бе невероятно. Щеше да е дословен срив на имиджа, след което нямаше да го има. По време на перестройката парадът можеше да бъде анулиран, тъй като тогава той към този момент звучеше като изтъркана, омръзнала ария, досадна формалност… По това време на никой не му бе до събуждането на милитаризма. Студената война беше завършила, Берлинската стена беше паднала, изтегляхме войските си от Европа и парадът изглеждаше безусловно непотребен. Можеше да се мисли за някаква алтернатива…
Спомням си, че тогава в Москва бяха пристигнали военни оркестри от страните-съюзници. Те свиреха на разнообразни места познати песни от войната, само че нямаше милитаризъм в това, а някакво успокоение и чувство за смяна. Това ми се струваше много допустима форма на изложение и респект към предишното.
Но ние се върнахме към духа на милитаризма и това е доста рисков знак. Видях този рисков знак за първи път през 1995 година, когато се организираше парада по време на войната в Чечня. Тогава доста мощно се усети този нападателен, милитаристичен дух. Още не звучеше името на Сталин, само че към този момент се говореше за маршал Жуков, като за „ маршал Победа “. Имаше такива викания. Всичко това ми се струваше… Прибавиха към парада и Бог – каква оригиналност... Свързаха всичко и с религията, което бе доста необичайно. Казаха, че това било руския дух и памет. Всъщност се получи някакъв голям, само че запустял музей. След това извадиха и портретите на Сталин. Чувствах се зле и си помислих: Ето, тези времена се завръщат.
При Путин всичко това закупи темперамент и форма на… Как да кажа, доби формула на нещо победоносно, нещо помпозно, някаква заплаха… Идваше ми да се скрия накъде. Помня по какъв начин желаех да се махна и потеглих по „ Садовая “, само че тя се оказа затворена и по нея, вместо тролеи се движеха танкове и ракети. Дойде по-късно 2019 година, малко преди пандемията и в навечерието на войната. Наоколо имаше възрастни хора, деца – обгърнати в черния пушек от ауспусите на военните чудовища. Разбира се, не съм даже помисляла тогава, че се готви такава война (срещу Украйна). Но всичката тази техника и оръжия бяха потискащи.
Днес Путин да се откаже от тази масовка, ще е самопризнание за цялостно проваляне от негова страна. Каквито и причини за сигурност да беше изтъкнал, на всички щеше да е ясно – провалил се е. Сам щеше да подпише капитулацията си.
Ф. ПАВЛЮХИН: Говорите за фетиш към успеха, който се е родил през 1995 година? Правилно ли разбирам?
И. ЩЕРБАКОВА: Е, култът към успеха се беше родил 30 години преди този момент. Зараждането е почнало с оня церемониал на успеха след войната, на който добре облечени руски бойци, които не са стъпвали на фронта, хвърлят флагове и знаци на нацизма в краката на Сталин. Някакъв обред за предимство на руския метод на живот. Сталин на мавзолея, а в краката му знаците на хитлеризма. Затова написа Виктор Астафиев. Нещо като идеален успех. Парадът тогава е през юни.
Имаше в това време доста чудноват детайл. Тези младо „ бронзови бойци “, както ги назоваха, след година и нещо попаднаха в действителностите на живота.
И Сталин приключи парадите. Хората по този начин и не схванаха за какво. Усетиха го участниците във войната, тъй като им стопираха парите към ордените и медалите. Може да не са били доста тези пари, само че те изчезнаха. Хиляди започнаха да се редят на опашките за помощи за инвалиди. Започнаха да усещат, че нещо не е наред. Някои спяха по пазарите или пълнеха долнопробните кръчми. Наричаха ги „ самовари “, тъй като мнозина бяха без крайници или без ръце…
За Сталин те бяха „ черни петна “ от войната и той не е желал парадите да напомнят за тях. Тези хора просто нямаше къде да отидат.
Вярвали са, че успеха ще им даде нов, заслужен живот, което изобщо не се случи. Получи се като през войната с Наполеон през 1812 година: сякаш сме победили, само че сме крепостни. Значи въпреки всичко французите са победили. Мечтата за независимост у нас по този начин и не се случи.
Сталин не се поколеба да продължи с репресиите, доста хора бяха запратени в лагерите… Хората по този начин и не почувстваха никакви изгоди от успеха.
Паметта за войната, която, дано си признаем стартира позорно от Сталин, за милиони съветски хора се трансформира в страшна покруса.
След време се оказа, че това, което се случва в Съветския съюз не е никакъв комунизъм. Помня по какъв начин ни учеха в учебно заведение, че има стратегия, която ни води към комунизма. Всички ни говореха за това, а се оказа отвратителна нелепост. Съветският народ сякаш е победил във войната, само че какво му се случи? Съветския човек се трансформира в победител-фантом. Навсякъде се издигнаха монументи на незнайния боец – той е спечелилият. Незнайният… Издигнаха се могили, безконечни огньове, скучни паметници…
И се стартира, по какъв начин да го нарека, разлом. От една страна националната памет знаеше за страшната покруса, за чудовищните загуби, за които се лъжеше десетилетия наред… Властта по този начин е не споделяше, какъв брой са починалите, безследно изчезналите, какви са загубите за страната. Цифрата 28 милиона починали се появи чак по време на перестройката. А доста фронтоваци към момента бяха живи, те не можеха да одобряват лъжите.
А въпреки това страната построи някакъв колосален бронзов символ… Такива се появиха и в други страни като Трептов парк, у нас Мамаев курган, Сталинград – монументална руска агитация. И последователно стартира още веднъж да се сервира обликът на Сталин. Във филмите го посочваха като непоколебим, даже нечовечен човек, само че с помощта на който е извоювана успеха.
По този метод пропагандата формираше всеобщо разбиране на войната. По подобен метод е възпитаван самият Путин. И кръгът към него. Появи се национал-патриотичен дух, към паметниците и монументите се извадиха икони. Има даже икони с лика на Сталин! Аз се дръзвам на това, само че този парадокс съществува и не знам за какво някакви свещеници ги разнасят нагоре-надолу. Формира се пропагандна памет.
Ф. ПАВЛЮХИН: Вие споменахте Трептов парк (В Берлин, Германия). Там по традиция се събират рускоезични хора и означават 9 май. Някои даже фанатично се отнасят към този ден – за какво?
И. ЩЕРБАКОВА: Събират се представители на разнообразни кръгове и общества, на организации и какви ли още не. Но за мен монументалните размери на Трептов парк сами по себе си приказват за пропагандата да се построи храбър облик на Сталин. Там има доста негови цитати. Това е втълпяване наизуст. Там има фигура на руски боец, който избавя малко немско момиче. Но ние знаем, че истината е доста по-различна, изключително за доста дами в Германия… Те са се сблъскали с невероятната свирепост на спечелилия.
На 9 май някои възхваляват освен Сталин, само че и Путин. Защо него? Това е чудовищно на фона на кървавата война, която стартира и води с всевъзможни средства. Да свързваш подобен човек с успеха е… не знам… Тези, които го вършат живеят още със руските времена. Застинали са в някакво минало пространство, в някакви легенди и наративи…
Простете, само че те търсят реванш, разбирате ли? Това е нещо… неясно.
И приказват ли приказват: Сталин подреди, а Чърчил и Рузвелт одобриха неговите условия. Глупаво е, само че повече е ужасно. Защото, да вземем завладяването на Берлин, където са починали хиляди съветски воини. Само тъй като Сталин е бързал да,изпревари съдружниците и е наредил всички тези бойци да бъдат вкарани в една кървава месомелачка. Сталин безусловно е обиждал и заплашвал маршалите Жуков и Конев да бързат. Познавам фамилии, чиито близки са починали безусловно излишно в последните дни и часове на войната. Защо?! А в този момент слушам от Кремъл пропагандното „ Можем да повторим “. Какво е това предпочитание за реванш? Защо са тези закани? Защото Европа живее по-добре от хората в Русия? Трябва да се опасяваме от такива „ горделивост “ и „ великолепие “… Това е доста рисково.
Затова Путин се пробва да упрекна правозащитниците и инакомислещите, че са „ задгранични сътрудници “, „ антипатриоти “, „ нездрави детайли “. Да ги изкара виновници за неуспехите на неговата политика и ръководство. И знаете ли, жертвите не постоянно съумяват да осъзнаят, кой е техният зложелател. Пропагандата съумява да измести фокуса, да ги заблуди. Хората не би трябвало да осъзнават, че страната се ръководи от незаконен режим. На тях се внушава, че Русия е велика империя, против която злите сили се съюзяват, изливат токсичен дъжд и прочие идиотии. По този метод Путин се пробва да избегне отговорността за своя неуспех.
(Със съкращения)
ФЬОДОР ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, здравейте!
И. ШЕРБАКОВА: Здравейте!
Ф. ПАВЛЮХИН: Ирина Лазаревна, за какво съветските управляващи просто не анулираха парада за 9 май?
И. ЩЕРБАКОВА: Това бе невероятно. Щеше да е дословен срив на имиджа, след което нямаше да го има. По време на перестройката парадът можеше да бъде анулиран, тъй като тогава той към този момент звучеше като изтъркана, омръзнала ария, досадна формалност… По това време на никой не му бе до събуждането на милитаризма. Студената война беше завършила, Берлинската стена беше паднала, изтегляхме войските си от Европа и парадът изглеждаше безусловно непотребен. Можеше да се мисли за някаква алтернатива…
Спомням си, че тогава в Москва бяха пристигнали военни оркестри от страните-съюзници. Те свиреха на разнообразни места познати песни от войната, само че нямаше милитаризъм в това, а някакво успокоение и чувство за смяна. Това ми се струваше много допустима форма на изложение и респект към предишното.
Но ние се върнахме към духа на милитаризма и това е доста рисков знак. Видях този рисков знак за първи път през 1995 година, когато се организираше парада по време на войната в Чечня. Тогава доста мощно се усети този нападателен, милитаристичен дух. Още не звучеше името на Сталин, само че към този момент се говореше за маршал Жуков, като за „ маршал Победа “. Имаше такива викания. Всичко това ми се струваше… Прибавиха към парада и Бог – каква оригиналност... Свързаха всичко и с религията, което бе доста необичайно. Казаха, че това било руския дух и памет. Всъщност се получи някакъв голям, само че запустял музей. След това извадиха и портретите на Сталин. Чувствах се зле и си помислих: Ето, тези времена се завръщат.
При Путин всичко това закупи темперамент и форма на… Как да кажа, доби формула на нещо победоносно, нещо помпозно, някаква заплаха… Идваше ми да се скрия накъде. Помня по какъв начин желаех да се махна и потеглих по „ Садовая “, само че тя се оказа затворена и по нея, вместо тролеи се движеха танкове и ракети. Дойде по-късно 2019 година, малко преди пандемията и в навечерието на войната. Наоколо имаше възрастни хора, деца – обгърнати в черния пушек от ауспусите на военните чудовища. Разбира се, не съм даже помисляла тогава, че се готви такава война (срещу Украйна). Но всичката тази техника и оръжия бяха потискащи.
Днес Путин да се откаже от тази масовка, ще е самопризнание за цялостно проваляне от негова страна. Каквито и причини за сигурност да беше изтъкнал, на всички щеше да е ясно – провалил се е. Сам щеше да подпише капитулацията си.
Ф. ПАВЛЮХИН: Говорите за фетиш към успеха, който се е родил през 1995 година? Правилно ли разбирам?
И. ЩЕРБАКОВА: Е, култът към успеха се беше родил 30 години преди този момент. Зараждането е почнало с оня церемониал на успеха след войната, на който добре облечени руски бойци, които не са стъпвали на фронта, хвърлят флагове и знаци на нацизма в краката на Сталин. Някакъв обред за предимство на руския метод на живот. Сталин на мавзолея, а в краката му знаците на хитлеризма. Затова написа Виктор Астафиев. Нещо като идеален успех. Парадът тогава е през юни.
Имаше в това време доста чудноват детайл. Тези младо „ бронзови бойци “, както ги назоваха, след година и нещо попаднаха в действителностите на живота.
И Сталин приключи парадите. Хората по този начин и не схванаха за какво. Усетиха го участниците във войната, тъй като им стопираха парите към ордените и медалите. Може да не са били доста тези пари, само че те изчезнаха. Хиляди започнаха да се редят на опашките за помощи за инвалиди. Започнаха да усещат, че нещо не е наред. Някои спяха по пазарите или пълнеха долнопробните кръчми. Наричаха ги „ самовари “, тъй като мнозина бяха без крайници или без ръце…
За Сталин те бяха „ черни петна “ от войната и той не е желал парадите да напомнят за тях. Тези хора просто нямаше къде да отидат.
Вярвали са, че успеха ще им даде нов, заслужен живот, което изобщо не се случи. Получи се като през войната с Наполеон през 1812 година: сякаш сме победили, само че сме крепостни. Значи въпреки всичко французите са победили. Мечтата за независимост у нас по този начин и не се случи.
Сталин не се поколеба да продължи с репресиите, доста хора бяха запратени в лагерите… Хората по този начин и не почувстваха никакви изгоди от успеха.
Паметта за войната, която, дано си признаем стартира позорно от Сталин, за милиони съветски хора се трансформира в страшна покруса.
След време се оказа, че това, което се случва в Съветския съюз не е никакъв комунизъм. Помня по какъв начин ни учеха в учебно заведение, че има стратегия, която ни води към комунизма. Всички ни говореха за това, а се оказа отвратителна нелепост. Съветският народ сякаш е победил във войната, само че какво му се случи? Съветския човек се трансформира в победител-фантом. Навсякъде се издигнаха монументи на незнайния боец – той е спечелилият. Незнайният… Издигнаха се могили, безконечни огньове, скучни паметници…
И се стартира, по какъв начин да го нарека, разлом. От една страна националната памет знаеше за страшната покруса, за чудовищните загуби, за които се лъжеше десетилетия наред… Властта по този начин е не споделяше, какъв брой са починалите, безследно изчезналите, какви са загубите за страната. Цифрата 28 милиона починали се появи чак по време на перестройката. А доста фронтоваци към момента бяха живи, те не можеха да одобряват лъжите.
А въпреки това страната построи някакъв колосален бронзов символ… Такива се появиха и в други страни като Трептов парк, у нас Мамаев курган, Сталинград – монументална руска агитация. И последователно стартира още веднъж да се сервира обликът на Сталин. Във филмите го посочваха като непоколебим, даже нечовечен човек, само че с помощта на който е извоювана успеха.
По този метод пропагандата формираше всеобщо разбиране на войната. По подобен метод е възпитаван самият Путин. И кръгът към него. Появи се национал-патриотичен дух, към паметниците и монументите се извадиха икони. Има даже икони с лика на Сталин! Аз се дръзвам на това, само че този парадокс съществува и не знам за какво някакви свещеници ги разнасят нагоре-надолу. Формира се пропагандна памет.
Ф. ПАВЛЮХИН: Вие споменахте Трептов парк (В Берлин, Германия). Там по традиция се събират рускоезични хора и означават 9 май. Някои даже фанатично се отнасят към този ден – за какво?
И. ЩЕРБАКОВА: Събират се представители на разнообразни кръгове и общества, на организации и какви ли още не. Но за мен монументалните размери на Трептов парк сами по себе си приказват за пропагандата да се построи храбър облик на Сталин. Там има доста негови цитати. Това е втълпяване наизуст. Там има фигура на руски боец, който избавя малко немско момиче. Но ние знаем, че истината е доста по-различна, изключително за доста дами в Германия… Те са се сблъскали с невероятната свирепост на спечелилия.
На 9 май някои възхваляват освен Сталин, само че и Путин. Защо него? Това е чудовищно на фона на кървавата война, която стартира и води с всевъзможни средства. Да свързваш подобен човек с успеха е… не знам… Тези, които го вършат живеят още със руските времена. Застинали са в някакво минало пространство, в някакви легенди и наративи…
Простете, само че те търсят реванш, разбирате ли? Това е нещо… неясно.
И приказват ли приказват: Сталин подреди, а Чърчил и Рузвелт одобриха неговите условия. Глупаво е, само че повече е ужасно. Защото, да вземем завладяването на Берлин, където са починали хиляди съветски воини. Само тъй като Сталин е бързал да,изпревари съдружниците и е наредил всички тези бойци да бъдат вкарани в една кървава месомелачка. Сталин безусловно е обиждал и заплашвал маршалите Жуков и Конев да бързат. Познавам фамилии, чиито близки са починали безусловно излишно в последните дни и часове на войната. Защо?! А в този момент слушам от Кремъл пропагандното „ Можем да повторим “. Какво е това предпочитание за реванш? Защо са тези закани? Защото Европа живее по-добре от хората в Русия? Трябва да се опасяваме от такива „ горделивост “ и „ великолепие “… Това е доста рисково.
Затова Путин се пробва да упрекна правозащитниците и инакомислещите, че са „ задгранични сътрудници “, „ антипатриоти “, „ нездрави детайли “. Да ги изкара виновници за неуспехите на неговата политика и ръководство. И знаете ли, жертвите не постоянно съумяват да осъзнаят, кой е техният зложелател. Пропагандата съумява да измести фокуса, да ги заблуди. Хората не би трябвало да осъзнават, че страната се ръководи от незаконен режим. На тях се внушава, че Русия е велика империя, против която злите сили се съюзяват, изливат токсичен дъжд и прочие идиотии. По този метод Путин се пробва да избегне отговорността за своя неуспех.
(Със съкращения)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ