Видин Сукарев: Пловдив е привличал много повече посетители преди 40-50 години
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " с доцент доктор Видин Сукарев, от катедра " Туризъм “ към Аграрен университет в Пловдив, за туризма и културното завещание на Пловдив - статистика, постижения и настоящи проблеми.
Какво още можем да желаем от туризма в Пловдив, по този начин, че да се покаже цялото това завещание, което градът има?
Бих споделил, че туризмът е такава сфера, че място за развиване постоянно има. С известни условности може да се твърди същото и за туризма, обвързван с културното завещание в частност, и като цяло за културния туризъм. Пловдив от много време се е утвърдил в това отношение. Има значително форми на интернационално самопризнание. Дори в края на предходната година градът се подреди в една много влиятелна ранглиста, като желано място в топ 3, доколкото си припомням, за коледно-новогодишните празници. През последните години Пловдив доста се открои и като център, по-скоро районът е център на винен туризъм, защото градът въпреки всичко е естественото средище и има доста какво да даде в това отношение.
По отношение на културното завещание, и по повод въобще на туризма, градът има значително триумфи. Със сигурност най-големият подобен триумф е признаването му за Европейската културна столица през 2019 година Още преди този момент беше извършена номинацията, класиране, въобще цялата процедура продължи години наред. Това се знаеше още в 2014 година, мисля. Миналата година станаха 10 години, откогато Пловдив завоюва това влиятелно отличие.
Горе-долу по това време градът получи една друга доста влиятелна премия – така наречен " Оскар за туризъм “, премията " Златна ябълка “, която се издава от Асоциацията на писатели и публицисти в областта на пътуванията и туризма. Между другото, тази премия е дарена от Администрацията на Община Пловдив в Историческия музей – среща се във фондохранилище. Така че можем да приказваме доста и в позитивен самоувереност.
Но несъмнено, има и проблеми, които съгласно мен не би трябвало да се заобикалят, тъй като по-скоро това е също проблем. Въобще, съгласно мен, в такава строго професионална сфера, каквато е опазването на културното завещание и обвързвания с него туризъм, би трябвало да се употребява съответният строго професионален метод. Помоему, това не че липсва, само че сигурно има доста какво още да се желае. Мога да го потвърдя с обстоятелства, със статистически данни.
Добре, хайде да го кажем в действителност, всички виждаме, че има още какво да се желае.
Да, сигурно ние го усещаме. Съвсем неотдавна медиите отразиха приемането от Общински съвет на доклада за това по какъв начин е изпълнена програмата за развиване на туризма. От този доклад имаше много позитивни статистически данни, в смисъл, че примерно пътуванията, визитите, нощувките в Пловдив са нарастнали към 30%, по спомен приказвам, мисля, че дори 32%, спрямо върховата 2019 година, което е сигурно нещо доста радостно.
Добър индикатор, да.
Обаче има и неща, които съгласно мен остават в сянка, а са значими. Например, в случай че погледнем по-назад във времето, ще установим, че през 80-те години в Пловдив има надалеч повече осъществени нощувки и също по този начин надалеч по-висока посещаемост на музеи. Тук за доходи е мъчно да приказваме, тъй като прекомерно друга е финансовата обстановка и като стойност на парите, и като витален стандарт. Но при всички положения, музеите, методът по който работят по отношение на туризма, е най-важно да притеглят хора. И тъй като има доста съществени проблеми със статистиката от позиция на това, че нашите статистически органи – неизвестно за какво, изрично странят от това да дават информация за продадените билети. Те имат тази информация, институциите, само че особено в тези доклади за развиване на туризма, както и в изданията, и в уеб страницата на Национален статистически институт, постоянно участва тоталният брой туристи. Не са разграничени тези, които са си платили вход, и тези, които са влезнали, заради една или друга причина, със свободен вход. Това много може да видоизмени картината.
Аз си направих труда, употребявайки Закона за достъп до социална информация, да изискам от Община Пловдив какви са постъпленията от билети, какъв брой души са влезнали с заплатен вход през 2024 година и по-късно ги съпоставих с това, което излезе като публична информация. Странно, само че данните се разминават доста значително, тъй като примерно в доклада, който беше тиражиран в Общинския съвет – от там може да се изтегли и да го види всеки, то излезе и в медиите – излиза примерно, че в Общински институт " Старинен Пловдив “ са отчели над 800 000 гости. Документът, който ми дадоха няколко седмици по-рано отново от Община Пловдив, обаче беше, че посетителите са почти на половина – по спомен 440-450 хиляди тотално. Отделно, с билети, посетителите са някъде от порядъка на 160 хиляди.
Като човек, който работи и до ден сегашен в музей, мога да ви кажа, че това със свободния вход, какъв брой гости са влезнали, е доста условно, манипулативно и нереално. Защото, просто няма и по какъв начин да ги следиш толкоз елементарно, макар че има способи. Да речем, в Колизеума, когато бях, в Рим, по този начин се падна, че имаше безвъзмездни визити, само че тогава отново се нареждаш и си вземаш билет. Не плащаш нищо, само че имаш билет и по този метод се регистрират визитите. Ние такава традиция и процедура тук нямаме. Така че един доста значителен проблем е недобрата статистика.
Трябва да ви кажа, че по времето на социализма – аз съумях да намеря данни за 1984 година, в музеите в Пловдив с заплатен вход са влезнали над 330-340 хиляди души, в случай че не се неистина. Говорим единствено с платени билети. Отделно, в случай че се сложат тези, които са разказани със свободен вход. Музеят, в който аз работя – Историческият музей – Пловдив, по това време той още не е съществувал действително, имало е на негово място два музея, които след това са се обединили – " Музеят на работническото и революционно придвижване, капитализма и социалистическото строителство " му е цялостното име, и различен музей с дълго име – Музей на възраждането и национално-освободените битки. В тези два музея, тъй като са били на предния фронт на тогавашната агитация, се е влизало без пари. Ако сложим посещаемостта и от тях, към този момент тази посещаемост отива над половин милион.
Пловдив, макар че не желая да звуча соцносталгично, е привличал както с културните му институции, по този начин въобще, доста повече гости преди 40-50 години.
Но това отново може да е противоречиво. Дали пък тогава не е било нагласено нещо по статистиката?
Това е статистиката от продадени билети. Така че в огромна степен би следвало да е достоверна, тъй като парите би трябвало да се наблюдават. Дори за социализма, когато знаем, че статистиката беше много нереална.
Доказва се и от нещо друго – данните за нощувките. Реализираните нощувки в обекти, които са с над 10 кревати, предходната година са 674 000 броя нощувки, мисля. Хората, които са направили тези нощувки, мисля, че са към 350-360 хиляди. Не се усетих да взема цифрите пред мен, само че това доста елементарно може да се види. По данни на хотелите от 1984 година, там има над 900 000 нощувки. Освен това би трябвало да се каже, че квартирните бюра, в които има към 18-19 хиляди кревати, са осъществили още над 800 000 нощувки. Т.е. броят на нощувките в Пловдив за 1984 година надвишава 1,8 милиона. Това, което казвате, е доста забавно!
Дори да завишим двойно броя на нощувките, осъществени предходната година, тъй като статистиката обгръща единствено тези обекти, които са с над 10 кревати, отново ще получим неведнъж по-малко. Но сигурно тези нощувки няма по какъв начин да се завишат двойно, тъй като в действителност тези обекти, въпреки и по-многобройни, те пък имат по-малка леглова база. Общо тези обекти, които са от 10 кревати нагоре, оферират към 7000 и малко кревати, а другите са към 2000 и нещо, тъй че в действителност общо легловата база е към 10 000 – приказваме за територията на Пловдив, което също значи някакво придвижване надолу. Въпреки че тук нещата към този момент са несъпоставими, тъй като приказваме за напълно други привички, просвета, стандарт.
Но както и да го гледаме, на Пловдив доста му липсва Панаирът. Просто Панаирът доста от дълго време към този момент, повече от десетилетие, не е това, което беше.
Мисля, че това всеки един човек, който познава добре града и който може да направи съпоставката, може елементарно да го регистрира. Така че, съгласно мен, едно от доста значимите неща е локалното ръководство, което въпреки всичко има и някакви акции в Панаира, би трябвало по всякакъв начин и по-сериозно да се опита да работи в посока Панаирът да се развива. Другият огромен проблем е, че просто Пловдив прекомерно доста разчита на културния туризъм и на културното завещание. А въпреки всичко има и други типове туризъм. В последна сметка туризмът е икономическа област.
За мен, примерно, не е положително решение туризмът да бъде сектор към културата, тъй като имаме заместник-кмет, който дава отговор за просвета, археология и туризъм. Защо, примерно, участва археологията, а не участва историята, не участва етнологията?
В последна сметка аз нямам нищо срещу сътрудниците археолози и археологическата просвета, само че би следвало всички дялове на науката, които изследват предишното и културното завещание, да са равнопоставени. Та, в тази връзка, всеки, който се занимава с тези въпроси, е наясно, че по разнообразни аргументи археологическото завещание е на най-сериозен фокус, за него се отделят най-вече средства. Но, съгласно мен, това не всеки път е вярно, не всеки път е целесъобразно и най-много би следвало да се отделят повече средства и за другите форми на културно завещание. Всеки, който отвори Закона за културното завещание, незабавно ще се убеди в моите думи и без да познава практиката. А практиката към този момент пък сигурно потвърждава това.
Вижда ли се кои са били най-посещаваните културни институции в предишното, като сте правили тези съпоставки?
Да уточня на първо време – приказваме отново за входни билети, в резултат на които се оформя статистиката. Примерно в Гърция постоянно статистиката почива на продадени билети. В Италия – също. Така че аз съм попадал единствено на откъслечни данни, както споделих, само че по принцип най-голяма посещаемост с входни билети обичайно, нормално съм забелязал, че има Археологическият музей.
Всъщност музеите с вход са Археологическият, Художествената изложба, Етнографският музей и Природонаучният музей и всички осъществят много сериозна посещаемост, в множеството случаи бих споделил по-висока от сегашната, може би като се изключи Природонаучния музей, който през последните 10-15 години в действителност доближава доста съществено равнище на гости.
Но тук пък идва различен един, не бих го нарекъл проблем, само че по-специфичен въпрос – че в действителност не е несъмнено до каква степен един Природонаучен музей с такава статистика е тъкмо туристически обект. Защото, в случай че се вгледаме в статистиката, в действителност Природонаучният музей притегля малко чужденци. За предходната година особено данните, които съм гледал, са, че чужденците са примерно 4000 на фона на над 100 000 други. Така или другояче, Природонаучният музей е доста обичано място на децата. Аз също, когато бях дете, най-любимият ми музей беше Природонаучният. Така че има и подобен проблем с музеите и отново със статистиката, че в действителност в музеите се регистрира единствено брой българи-чужденци. А добре би било, всеки музеен чиновник, който посреща съответните гости, може доста елементарно да отмята, да се отбелязва кои са от Пловдив и кои не са. Защото към този момент щом са пътували, даже да са някъде от по-близо, те могат да се причислят към туристическия поток. Това в този момент също липсва в статистиката.
И по този начин, какви са изводите, които може да се създадат в последна сметка?
Изводите са, че е нужна по-сериозна експертност, повече грижа за това музеите в действителност да бъдат качествени обекти на туризъм. Защото сега по-скоро те са в едно междинно състояние. Разбира се, музеят преди всичко е институция, която дава отговор за опазването и за съхраняването, за изследването на културното завещание и едвам тогава за неговото показване. Т.е. един музей може да действа пълноценно даже без изключително огромен брой гости, само че с цел да бъде същински потребен на стопанството, на обществото, е редно музеят да се посещава, тъй като участва и в Закона за туризма най-малкото, музеите са част от туристическите обекти, би трябвало да се обърне внимание и на това. Все отново живеем в комерсиален, веществен свят, всички желаеме стопанската система ни да се развива и на фона на даденостите, които има Пловдив, съгласно мен би трябвало да се чака и да се работи доста повече. Защото в действителност, какво имаме в този момент – най-посещаваният музей в Пловдив не е обвързван с неговото културно завещание.
Изводът е явен, като се съпоставят цифрите.
Освен това, както споделих, обичайно има огромен интерес към археологическите обекти. Това може да се види доста елементарно. Примерно в Търново най-посещаваният обект е Царевец, във Варна най-посещаваните обекти са също археологически. Поради една или друга причина, Археологическият музей, макар че това би трябвало да е по закон наложително, не ръководи археологическите обекти - Голямата базилика, Малката базилика, Античният спектакъл.
Да, те се ръководят от ОИ " Старинен Пловдив “.
Изобщо, това по закон не е редно. Т.е. Община Пловдив, съгласно мен, заобикаля нормативни разпореждания, неизвестно тъкмо по какви аргументи, само че е реалност, че в Закона за културното завещание написа нещо, което тук не се съблюдава. ОИ " Старинен Пловдив “ е основан като дружество, като организация, като конструкция на първо място с концепцията и задачата да се резервира архитектурата от XVIII-XIX век, т.е. това, което назоваваме " възрожденски къщи “. Естествено, че би трябвало да се обръща внимание и на археологията. Ако си спомняте тези кавги, които се случиха преди няколко месеца…
С Голямата базилика?
И в този момент очевидно тлеят по-скоро, тъй като не мисля, че са потушени, само че медийно нищо не излиза. Според мен има нещо обвързвано в това отношение. Т.е. тук отново виждаме липса на предпочитание да се работи по стандартите и надлежно това въздейства отрицателно на цялата система. Пренебрегва се и историческото завещание, тъй като Пловдив е център на Съединението, Пловдив е един от центровете на Българското възобновление. Имаше едно изявление с шефа на Историческия музей. Той приказва за някакъв заплашителен растеж на визитите предходната година, само че това статистически въобще не се удостоверява. Има доста какво да се желае. Като би трябвало да се има поради най-много, че би трябвало да се обърне внимание на възстановяване на експозициите, на изискванията. Защото, заповядайте в нашите експозиции, в този момент още, до момента в който е студено – ще видите кой човек на драго сърце ще посети такива експозиции. Да не приказваме, че те са и остарели в доста връзки. И изобщо, има си чисто административни, управнически проблеми, които не са позволени, и това също се отразява.
Със сигурност тези експозиции преди 40-50 години са отговаряли на тогавашните стандарти и създаваните потребности от политическото и от административното управление, до момента в който в този момент не е по този начин. Музейната система, колкото и сериозно да звучи, аз го споделям като експерт – първо музеен, второ, хабилитиран доцент в професионално направление " Туризъм “ – музейната система е доста надалеч от едно съответно реформиране, което би следвало да има, както като цяло, по този начин и в частност за Пловдив.
За мен е доста забавно статистически, примерно, Старият Пловдив е водач в посещаемостта, в продавани билети и така нататък, само че каква е разбивката по обекти. Защото аз съм уверен, че най-сериозно се дърпат, явно, конците към мозайките, към Базиликата, изключително Голямата епископска базилика. А какво се случва с къщите, които в действителност са първоосновата на основаването на тази конструкция. Ние добре знаем, че една много огромна част от най-атрактивните къщи през предишните десетилетия към този момент не са общинска благосъстоятелност, попаднаха в частни ръце, по един или по различен метод, което много елементарно и бързо се не помни.
Но при всички положения Трихълмието е ядрото на града в исторически, в културен, в климатичен даже, бих споделил, проект – като нравствен климат имам поради, тъй че би трябвало да се промени доста политиката за ръководство, най-много, Пък и въобще, във всяко едно отношение. Не може на калдъръма да влизат всеобщо джипове по 2-3 тона. И въобще, като вървиш там, очите ти да са на 4, да не те сгази кола – като че ли вървиш по който и да било различен квартал.
Добре е, че най-малко Небет тепе към този момент ще го ръководи Археологическият музей!
Аз не знам за какво веднъж едно се ръководи по един метод, различен път – по различен. Според мен това не е редно и е извънредно време да се промени. Аз доста от дълго време съм поставял такива въпроси – мен по тази причина не ме харесва администрацията на музейно и на културно равнище в общината, само че до момента никой не ме е оборил с причини. Обикновено ми се сърдят и смятат, че го върша от някакво предпочитание да изпъкна, да се направя на забавен. Всеки е жив човек, има някакво пустославие, само че аз го върша от предпочитание нещата да бъдат в действителност потребни за културното завещание и за обществото, а не за избран кръг хора, тъй като по-скоро все още ситуацията е такова.
Какво още можем да желаем от туризма в Пловдив, по този начин, че да се покаже цялото това завещание, което градът има?
Бих споделил, че туризмът е такава сфера, че място за развиване постоянно има. С известни условности може да се твърди същото и за туризма, обвързван с културното завещание в частност, и като цяло за културния туризъм. Пловдив от много време се е утвърдил в това отношение. Има значително форми на интернационално самопризнание. Дори в края на предходната година градът се подреди в една много влиятелна ранглиста, като желано място в топ 3, доколкото си припомням, за коледно-новогодишните празници. През последните години Пловдив доста се открои и като център, по-скоро районът е център на винен туризъм, защото градът въпреки всичко е естественото средище и има доста какво да даде в това отношение.
По отношение на културното завещание, и по повод въобще на туризма, градът има значително триумфи. Със сигурност най-големият подобен триумф е признаването му за Европейската културна столица през 2019 година Още преди този момент беше извършена номинацията, класиране, въобще цялата процедура продължи години наред. Това се знаеше още в 2014 година, мисля. Миналата година станаха 10 години, откогато Пловдив завоюва това влиятелно отличие.
Горе-долу по това време градът получи една друга доста влиятелна премия – така наречен " Оскар за туризъм “, премията " Златна ябълка “, която се издава от Асоциацията на писатели и публицисти в областта на пътуванията и туризма. Между другото, тази премия е дарена от Администрацията на Община Пловдив в Историческия музей – среща се във фондохранилище. Така че можем да приказваме доста и в позитивен самоувереност.
Но несъмнено, има и проблеми, които съгласно мен не би трябвало да се заобикалят, тъй като по-скоро това е също проблем. Въобще, съгласно мен, в такава строго професионална сфера, каквато е опазването на културното завещание и обвързвания с него туризъм, би трябвало да се употребява съответният строго професионален метод. Помоему, това не че липсва, само че сигурно има доста какво още да се желае. Мога да го потвърдя с обстоятелства, със статистически данни.
Добре, хайде да го кажем в действителност, всички виждаме, че има още какво да се желае.
Да, сигурно ние го усещаме. Съвсем неотдавна медиите отразиха приемането от Общински съвет на доклада за това по какъв начин е изпълнена програмата за развиване на туризма. От този доклад имаше много позитивни статистически данни, в смисъл, че примерно пътуванията, визитите, нощувките в Пловдив са нарастнали към 30%, по спомен приказвам, мисля, че дори 32%, спрямо върховата 2019 година, което е сигурно нещо доста радостно.
Добър индикатор, да.
Обаче има и неща, които съгласно мен остават в сянка, а са значими. Например, в случай че погледнем по-назад във времето, ще установим, че през 80-те години в Пловдив има надалеч повече осъществени нощувки и също по този начин надалеч по-висока посещаемост на музеи. Тук за доходи е мъчно да приказваме, тъй като прекомерно друга е финансовата обстановка и като стойност на парите, и като витален стандарт. Но при всички положения, музеите, методът по който работят по отношение на туризма, е най-важно да притеглят хора. И тъй като има доста съществени проблеми със статистиката от позиция на това, че нашите статистически органи – неизвестно за какво, изрично странят от това да дават информация за продадените билети. Те имат тази информация, институциите, само че особено в тези доклади за развиване на туризма, както и в изданията, и в уеб страницата на Национален статистически институт, постоянно участва тоталният брой туристи. Не са разграничени тези, които са си платили вход, и тези, които са влезнали, заради една или друга причина, със свободен вход. Това много може да видоизмени картината.
Аз си направих труда, употребявайки Закона за достъп до социална информация, да изискам от Община Пловдив какви са постъпленията от билети, какъв брой души са влезнали с заплатен вход през 2024 година и по-късно ги съпоставих с това, което излезе като публична информация. Странно, само че данните се разминават доста значително, тъй като примерно в доклада, който беше тиражиран в Общинския съвет – от там може да се изтегли и да го види всеки, то излезе и в медиите – излиза примерно, че в Общински институт " Старинен Пловдив “ са отчели над 800 000 гости. Документът, който ми дадоха няколко седмици по-рано отново от Община Пловдив, обаче беше, че посетителите са почти на половина – по спомен 440-450 хиляди тотално. Отделно, с билети, посетителите са някъде от порядъка на 160 хиляди.
Като човек, който работи и до ден сегашен в музей, мога да ви кажа, че това със свободния вход, какъв брой гости са влезнали, е доста условно, манипулативно и нереално. Защото, просто няма и по какъв начин да ги следиш толкоз елементарно, макар че има способи. Да речем, в Колизеума, когато бях, в Рим, по този начин се падна, че имаше безвъзмездни визити, само че тогава отново се нареждаш и си вземаш билет. Не плащаш нищо, само че имаш билет и по този метод се регистрират визитите. Ние такава традиция и процедура тук нямаме. Така че един доста значителен проблем е недобрата статистика.
Трябва да ви кажа, че по времето на социализма – аз съумях да намеря данни за 1984 година, в музеите в Пловдив с заплатен вход са влезнали над 330-340 хиляди души, в случай че не се неистина. Говорим единствено с платени билети. Отделно, в случай че се сложат тези, които са разказани със свободен вход. Музеят, в който аз работя – Историческият музей – Пловдив, по това време той още не е съществувал действително, имало е на негово място два музея, които след това са се обединили – " Музеят на работническото и революционно придвижване, капитализма и социалистическото строителство " му е цялостното име, и различен музей с дълго име – Музей на възраждането и национално-освободените битки. В тези два музея, тъй като са били на предния фронт на тогавашната агитация, се е влизало без пари. Ако сложим посещаемостта и от тях, към този момент тази посещаемост отива над половин милион.
Пловдив, макар че не желая да звуча соцносталгично, е привличал както с културните му институции, по този начин въобще, доста повече гости преди 40-50 години.
Но това отново може да е противоречиво. Дали пък тогава не е било нагласено нещо по статистиката?
Това е статистиката от продадени билети. Така че в огромна степен би следвало да е достоверна, тъй като парите би трябвало да се наблюдават. Дори за социализма, когато знаем, че статистиката беше много нереална.
Доказва се и от нещо друго – данните за нощувките. Реализираните нощувки в обекти, които са с над 10 кревати, предходната година са 674 000 броя нощувки, мисля. Хората, които са направили тези нощувки, мисля, че са към 350-360 хиляди. Не се усетих да взема цифрите пред мен, само че това доста елементарно може да се види. По данни на хотелите от 1984 година, там има над 900 000 нощувки. Освен това би трябвало да се каже, че квартирните бюра, в които има към 18-19 хиляди кревати, са осъществили още над 800 000 нощувки. Т.е. броят на нощувките в Пловдив за 1984 година надвишава 1,8 милиона. Това, което казвате, е доста забавно!
Дори да завишим двойно броя на нощувките, осъществени предходната година, тъй като статистиката обгръща единствено тези обекти, които са с над 10 кревати, отново ще получим неведнъж по-малко. Но сигурно тези нощувки няма по какъв начин да се завишат двойно, тъй като в действителност тези обекти, въпреки и по-многобройни, те пък имат по-малка леглова база. Общо тези обекти, които са от 10 кревати нагоре, оферират към 7000 и малко кревати, а другите са към 2000 и нещо, тъй че в действителност общо легловата база е към 10 000 – приказваме за територията на Пловдив, което също значи някакво придвижване надолу. Въпреки че тук нещата към този момент са несъпоставими, тъй като приказваме за напълно други привички, просвета, стандарт.
Но както и да го гледаме, на Пловдив доста му липсва Панаирът. Просто Панаирът доста от дълго време към този момент, повече от десетилетие, не е това, което беше.
Мисля, че това всеки един човек, който познава добре града и който може да направи съпоставката, може елементарно да го регистрира. Така че, съгласно мен, едно от доста значимите неща е локалното ръководство, което въпреки всичко има и някакви акции в Панаира, би трябвало по всякакъв начин и по-сериозно да се опита да работи в посока Панаирът да се развива. Другият огромен проблем е, че просто Пловдив прекомерно доста разчита на културния туризъм и на културното завещание. А въпреки всичко има и други типове туризъм. В последна сметка туризмът е икономическа област.
За мен, примерно, не е положително решение туризмът да бъде сектор към културата, тъй като имаме заместник-кмет, който дава отговор за просвета, археология и туризъм. Защо, примерно, участва археологията, а не участва историята, не участва етнологията?
В последна сметка аз нямам нищо срещу сътрудниците археолози и археологическата просвета, само че би следвало всички дялове на науката, които изследват предишното и културното завещание, да са равнопоставени. Та, в тази връзка, всеки, който се занимава с тези въпроси, е наясно, че по разнообразни аргументи археологическото завещание е на най-сериозен фокус, за него се отделят най-вече средства. Но, съгласно мен, това не всеки път е вярно, не всеки път е целесъобразно и най-много би следвало да се отделят повече средства и за другите форми на културно завещание. Всеки, който отвори Закона за културното завещание, незабавно ще се убеди в моите думи и без да познава практиката. А практиката към този момент пък сигурно потвърждава това.
Вижда ли се кои са били най-посещаваните културни институции в предишното, като сте правили тези съпоставки?
Да уточня на първо време – приказваме отново за входни билети, в резултат на които се оформя статистиката. Примерно в Гърция постоянно статистиката почива на продадени билети. В Италия – също. Така че аз съм попадал единствено на откъслечни данни, както споделих, само че по принцип най-голяма посещаемост с входни билети обичайно, нормално съм забелязал, че има Археологическият музей.
Всъщност музеите с вход са Археологическият, Художествената изложба, Етнографският музей и Природонаучният музей и всички осъществят много сериозна посещаемост, в множеството случаи бих споделил по-висока от сегашната, може би като се изключи Природонаучния музей, който през последните 10-15 години в действителност доближава доста съществено равнище на гости.
Но тук пък идва различен един, не бих го нарекъл проблем, само че по-специфичен въпрос – че в действителност не е несъмнено до каква степен един Природонаучен музей с такава статистика е тъкмо туристически обект. Защото, в случай че се вгледаме в статистиката, в действителност Природонаучният музей притегля малко чужденци. За предходната година особено данните, които съм гледал, са, че чужденците са примерно 4000 на фона на над 100 000 други. Така или другояче, Природонаучният музей е доста обичано място на децата. Аз също, когато бях дете, най-любимият ми музей беше Природонаучният. Така че има и подобен проблем с музеите и отново със статистиката, че в действителност в музеите се регистрира единствено брой българи-чужденци. А добре би било, всеки музеен чиновник, който посреща съответните гости, може доста елементарно да отмята, да се отбелязва кои са от Пловдив и кои не са. Защото към този момент щом са пътували, даже да са някъде от по-близо, те могат да се причислят към туристическия поток. Това в този момент също липсва в статистиката.
И по този начин, какви са изводите, които може да се създадат в последна сметка?
Изводите са, че е нужна по-сериозна експертност, повече грижа за това музеите в действителност да бъдат качествени обекти на туризъм. Защото сега по-скоро те са в едно междинно състояние. Разбира се, музеят преди всичко е институция, която дава отговор за опазването и за съхраняването, за изследването на културното завещание и едвам тогава за неговото показване. Т.е. един музей може да действа пълноценно даже без изключително огромен брой гости, само че с цел да бъде същински потребен на стопанството, на обществото, е редно музеят да се посещава, тъй като участва и в Закона за туризма най-малкото, музеите са част от туристическите обекти, би трябвало да се обърне внимание и на това. Все отново живеем в комерсиален, веществен свят, всички желаеме стопанската система ни да се развива и на фона на даденостите, които има Пловдив, съгласно мен би трябвало да се чака и да се работи доста повече. Защото в действителност, какво имаме в този момент – най-посещаваният музей в Пловдив не е обвързван с неговото културно завещание.
Изводът е явен, като се съпоставят цифрите.
Освен това, както споделих, обичайно има огромен интерес към археологическите обекти. Това може да се види доста елементарно. Примерно в Търново най-посещаваният обект е Царевец, във Варна най-посещаваните обекти са също археологически. Поради една или друга причина, Археологическият музей, макар че това би трябвало да е по закон наложително, не ръководи археологическите обекти - Голямата базилика, Малката базилика, Античният спектакъл.
Да, те се ръководят от ОИ " Старинен Пловдив “.
Изобщо, това по закон не е редно. Т.е. Община Пловдив, съгласно мен, заобикаля нормативни разпореждания, неизвестно тъкмо по какви аргументи, само че е реалност, че в Закона за културното завещание написа нещо, което тук не се съблюдава. ОИ " Старинен Пловдив “ е основан като дружество, като организация, като конструкция на първо място с концепцията и задачата да се резервира архитектурата от XVIII-XIX век, т.е. това, което назоваваме " възрожденски къщи “. Естествено, че би трябвало да се обръща внимание и на археологията. Ако си спомняте тези кавги, които се случиха преди няколко месеца…
С Голямата базилика?
И в този момент очевидно тлеят по-скоро, тъй като не мисля, че са потушени, само че медийно нищо не излиза. Според мен има нещо обвързвано в това отношение. Т.е. тук отново виждаме липса на предпочитание да се работи по стандартите и надлежно това въздейства отрицателно на цялата система. Пренебрегва се и историческото завещание, тъй като Пловдив е център на Съединението, Пловдив е един от центровете на Българското възобновление. Имаше едно изявление с шефа на Историческия музей. Той приказва за някакъв заплашителен растеж на визитите предходната година, само че това статистически въобще не се удостоверява. Има доста какво да се желае. Като би трябвало да се има поради най-много, че би трябвало да се обърне внимание на възстановяване на експозициите, на изискванията. Защото, заповядайте в нашите експозиции, в този момент още, до момента в който е студено – ще видите кой човек на драго сърце ще посети такива експозиции. Да не приказваме, че те са и остарели в доста връзки. И изобщо, има си чисто административни, управнически проблеми, които не са позволени, и това също се отразява.
Със сигурност тези експозиции преди 40-50 години са отговаряли на тогавашните стандарти и създаваните потребности от политическото и от административното управление, до момента в който в този момент не е по този начин. Музейната система, колкото и сериозно да звучи, аз го споделям като експерт – първо музеен, второ, хабилитиран доцент в професионално направление " Туризъм “ – музейната система е доста надалеч от едно съответно реформиране, което би следвало да има, както като цяло, по този начин и в частност за Пловдив.
За мен е доста забавно статистически, примерно, Старият Пловдив е водач в посещаемостта, в продавани билети и така нататък, само че каква е разбивката по обекти. Защото аз съм уверен, че най-сериозно се дърпат, явно, конците към мозайките, към Базиликата, изключително Голямата епископска базилика. А какво се случва с къщите, които в действителност са първоосновата на основаването на тази конструкция. Ние добре знаем, че една много огромна част от най-атрактивните къщи през предишните десетилетия към този момент не са общинска благосъстоятелност, попаднаха в частни ръце, по един или по различен метод, което много елементарно и бързо се не помни.
Но при всички положения Трихълмието е ядрото на града в исторически, в културен, в климатичен даже, бих споделил, проект – като нравствен климат имам поради, тъй че би трябвало да се промени доста политиката за ръководство, най-много, Пък и въобще, във всяко едно отношение. Не може на калдъръма да влизат всеобщо джипове по 2-3 тона. И въобще, като вървиш там, очите ти да са на 4, да не те сгази кола – като че ли вървиш по който и да било различен квартал.
Добре е, че най-малко Небет тепе към този момент ще го ръководи Археологическият музей!
Аз не знам за какво веднъж едно се ръководи по един метод, различен път – по различен. Според мен това не е редно и е извънредно време да се промени. Аз доста от дълго време съм поставял такива въпроси – мен по тази причина не ме харесва администрацията на музейно и на културно равнище в общината, само че до момента никой не ме е оборил с причини. Обикновено ми се сърдят и смятат, че го върша от някакво предпочитание да изпъкна, да се направя на забавен. Всеки е жив човек, има някакво пустославие, само че аз го върша от предпочитание нещата да бъдат в действителност потребни за културното завещание и за обществото, а не за избран кръг хора, тъй като по-скоро все още ситуацията е такова.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ