Без аналог: Африканско кафе с панорама към новата зала на Природонаучния музей в Пловдив
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Огнян Тодоров, шеф на Регионалния природонаучен музей в Пловдив.
Ами да стартираме първо от новината, че следва да откриете новата зала на музея. Кажете ни повече за това!
Да, за момента сме насрочили разкриване на новата зала на 17 ноември, с прилежащото зоокафе към нея. Като цяло чакаме изключително огромен интерес, тъй като модулът, който ще представим на посетителите, няма аналог досега в страната.
Мога да кажа от къде ми хрумна тази концепция – предходната година имах удоволствието да посетя Уганда, и безусловно в последния си ден на визитата седнахме да пием кафе в едно заведение, което се намираше в един народен парк, което представляваше нещо като полуотворена пещера, през която се виждаше цялата савана с животните начело пред нас - с жирафи и всички други животни, които живеят в съответния парк. Това доста ме въодушеви и се пробвах да го показва образно тук, при нас.
Модулът съставлява самобитно зоокафе, което е показано в доста достоверен тип, в което посетителите ще имат опция да изпият едно африканско кафе. Ще предлагаме шест типа африканско кафе, пет или шест типа африкански чай, надлежно сладки, соленки също в сходен африкански жанр. И сядайки да изпият кафето си, пред посетителите ще се отвори една панорама, която ще съставлява препарирани животни с мултимедийни екрани, на които ще има надлежно същите типове в динамична среда върху стените с видео изображение. Така че това, към което се стремим, е едно образно усещане, тъй че посетителите да получат една страст и да се почувстват все едно в действителност са в една същинска среда.
Оригинално! Това, апропо, за пръв път го приказваме. И сме много прелестно сюрпризирани.
Да, аз до момента не съм го обявявал това нещо, тъй като до последно не знаех дали тази концепция ще успеем да я осъществяваме, и то по метода, по който в този момент ви презентирах. Искаме да реализираме една страст, работим за едно прекарване – сядайки да изпият кафето си, хората да почувстват и страстта на една същинска савана пред тях - с действителни, същински препарирани животни и мултимедийни изображения. Дори облаците на тавана са с видео изображения, които ще се движат. Така че посетителите, които са седнали да пият кафе, да се почувстват в една действителна среда.
След това те ще могат да прегледат и залата, или преди този момент ще могат я прегледат и ще се наследят и на кафето, по този начин ли?
Да. Тук е значимо да уточним, че залата ще е част от главната ни експозиция.
Всеки клиент, който си закупи билет да влезне в музея, по-късно може да прегледа и тази зала, която се намира на към 20-на метра от главната града на музея, в Обредния дом, в някогашния ресторант " Розенхоф ".
Да, тъкмо по този начин. Мисълта ми е, новата зала и кафето ще бъдат на едно и също място ли?
Да, те са два обособени модула. Могат да влязат единствено да изпият кафе, с цел да видят тази зала, или пък да си закупят билет от музея и да прегледат, като към този момент влязат в експозицията.
Могат да влязат настрана в кафето, без да са си купили билет, по този начин ли?
В кафето могат да седнат да пият кафе и пред тях ще се вижда новата зала. Отделно хората, които са си купили билет за експозицията, през различен, обособен вход могат да прегледат залата, без да минават през кафенето. Два обособени модула са, отделени един от различен.
Много забавно е, в действителност.
Няма аналог това нещо към този момент.
В България го няма другаде, по този начин ли?
Не, не, на никое място няма такова нещо.
Очакваме с неспокойствие да забележим всичко това към този момент действително. Но в този момент ми се желае да разкажете малко повече за последната ви експедиция във Виетнам. Какво беше скъпото, потребното, забавното на тази експедиция?
Експедицията се състоя взаимно с сътрудници от Националния природонаучен музей в София по един интернационален план на Националния природонаучен музей с университета в Ханой, Научноизследователския университет, по който имахме опция да се прикачим и да получим позволение за събиране на ентомологичен материал, т.е. безгръбначни, за експозицията на музея.
Получихме такова позволение и в границите на 26 дни, близо месец, с един мой сътрудник, основният организатор на музея Кристиан Владов, посетихме Виетнам, цялата северна част на Виетнам от Кат Ба, който се намира източно от Ханой, до границата с Лаос, един град, който е много прочут с историческото минало със сериозната борба сред французи и виетнамци. Градът се споделя Диен Биен Фу. Има едно езеро, което също е народен парк, много непокътнато.
Успяхме да се качим на най-високия връх на Индокитай, на 3140 м надморска височина и да посетим няколко национални парка. Имахме опция да събираме всичко, което успеем да хванем от безгръбначната фауна и се завърнахме с голямо количество материал. Може би над 1000 пеперуди успяхме да съберем. Не мога да кажа тъкмо какъв брой типа са, може би 500-600 типа. След като ги препарираме ще имаме по-ясна цифра, тъй като някои се дублират.
Отделно изсъхнал материал и настрана материал в алкохол. Така че като цяло, крайният резултат на нашата експедиция е свръхестествен, голямо количество материал успяхме да съберем.
И резултатът ще бъде една галерия, която ще създадем и като гостуваща галерия на сътрудниците от другите музеи, с най-интересните представители от безгръбначната фауна на Виетнам. Наистина зашеметяващи пеперуди, ципокрили, водни клонки, бръмбари – многообразието е впечатляващо, доста по-различно от това, което ние сме привикваме да следим към нас.
И това е един учебен детайл, който желаеме да вкараме в тази галерия. След това, част от насекомите, които са в категория " уау ", ще бъдат оставени в нашата зала с безгръбначните като непрекъсната експозиция. Най-вероятно ще сложим някакви флагчета, отличителни белези, с цел да се разпознава, че това са инсекти от Виетнам. Проектът е тригодишен. Най-вероятно през пролетта екип от музея ще посети междинната част в Централен Виетнам със същата задача. Виетнам е много разнообразна страна. Централната част мощно се разграничава като местообитание и като типове от региона, който в този момент посетихме. Така че чакаме още развиване в тази тенденция. Със сигурност ще изпратя двама мои уредници, с цел да са част от идната експедиция.
А като цяло по какъв начин ви се видя Виетнам, по какъв начин се развива в социално-икономическо отношение?
Аз при започване на тази година имах достойнството да посетя Тайланд, Камбоджа, Виетнам централната част, Мианмар, Индия и Шри Ланка. От всички изброени дотук страни мисля, че той е на водещо място по инфраструктура и въобще по социално-икономически индикатори. Много напредва в развиването си. В последните 15 години имат голям взрив в развиването си. Дори най-занемарените села са в доста добър образен тип. Подържани, улиците са доста чисти.
А хората усмихнати ли са?
Да, хората са извънредно доброжелателни, извънредно гостоприемни и усмихнати, несъмнено. Просто е голямо наслаждение да посетиш тази страна. Природните забележителности, както и културно-историческите забележителности, допълват цялата тази атмосфера. За нас като биолози, беше много необичайно, да вземем за пример отсъствието на земноводни влечуги, птици и бозайници, съвсем цялостното им неявяване от местообитанията за разлика от безгръбначните, които ние имахме удоволствието да съберем, които са многообразни.
А на какво се дължи това, че няма такива влечуги?
Ами на военните дейности, които са се водили на територията на Виетнам с американската войска и с френската войска, и препаратите, които са употребявани тогава - това са ужасно доста хербициди. От друга страна, самата просвета на Виетнам предполага това – хората употребяват всичко, което може да бъде изядено. Това доста добавя цялата картинка. Пазарите са доста колоритни. Може да наблюдавате всевъзможни животни, които се продават за храна. От пеперуди, стършели, жаби, инсекти и всевъзможни такива неща. Повечето от тях се гледат в профилирани ферми, несъмнено, не са диво уловени. Но е забавно. Дори кучешко видяхме на пазара да се продава.
Да, за кучешко знам, че е допустимо.
Да, те единствено на избрани празници употребяват кучешко месо и това са кучета, които са отглеждани в специфични ферми за животни. Не може по този начин на всички места да се употребява кучешко.
Много забавна страна, в действителност. Много забавни хора. Хубавото е, че безусловно преди два месеца, дори може би по-малко, паднаха и визите за България.
Снимки правихте ли?
О, голямо количество фотоси. Аз считам да направя обществена презентация, която ще е отворена за всички, които желаят да видят и да се потопят в историческото, биологичното, въобще в общественото пространство на Виетнам, с цел да мога да споделя това, което сме видели.
Като махнем неприятните моменти с комари, пиявици, паяци и така нататък, които там са доста, всичко останало е отлично. Може би по този начин храната също не е тъкмо по нашия усет. Но това си е тяхната културата.
Ами да стартираме първо от новината, че следва да откриете новата зала на музея. Кажете ни повече за това!
Да, за момента сме насрочили разкриване на новата зала на 17 ноември, с прилежащото зоокафе към нея. Като цяло чакаме изключително огромен интерес, тъй като модулът, който ще представим на посетителите, няма аналог досега в страната.
Мога да кажа от къде ми хрумна тази концепция – предходната година имах удоволствието да посетя Уганда, и безусловно в последния си ден на визитата седнахме да пием кафе в едно заведение, което се намираше в един народен парк, което представляваше нещо като полуотворена пещера, през която се виждаше цялата савана с животните начело пред нас - с жирафи и всички други животни, които живеят в съответния парк. Това доста ме въодушеви и се пробвах да го показва образно тук, при нас.
Модулът съставлява самобитно зоокафе, което е показано в доста достоверен тип, в което посетителите ще имат опция да изпият едно африканско кафе. Ще предлагаме шест типа африканско кафе, пет или шест типа африкански чай, надлежно сладки, соленки също в сходен африкански жанр. И сядайки да изпият кафето си, пред посетителите ще се отвори една панорама, която ще съставлява препарирани животни с мултимедийни екрани, на които ще има надлежно същите типове в динамична среда върху стените с видео изображение. Така че това, към което се стремим, е едно образно усещане, тъй че посетителите да получат една страст и да се почувстват все едно в действителност са в една същинска среда.
Оригинално! Това, апропо, за пръв път го приказваме. И сме много прелестно сюрпризирани.
Да, аз до момента не съм го обявявал това нещо, тъй като до последно не знаех дали тази концепция ще успеем да я осъществяваме, и то по метода, по който в този момент ви презентирах. Искаме да реализираме една страст, работим за едно прекарване – сядайки да изпият кафето си, хората да почувстват и страстта на една същинска савана пред тях - с действителни, същински препарирани животни и мултимедийни изображения. Дори облаците на тавана са с видео изображения, които ще се движат. Така че посетителите, които са седнали да пият кафе, да се почувстват в една действителна среда.
След това те ще могат да прегледат и залата, или преди този момент ще могат я прегледат и ще се наследят и на кафето, по този начин ли?
Да. Тук е значимо да уточним, че залата ще е част от главната ни експозиция.
Всеки клиент, който си закупи билет да влезне в музея, по-късно може да прегледа и тази зала, която се намира на към 20-на метра от главната града на музея, в Обредния дом, в някогашния ресторант " Розенхоф ".
Да, тъкмо по този начин. Мисълта ми е, новата зала и кафето ще бъдат на едно и също място ли?
Да, те са два обособени модула. Могат да влязат единствено да изпият кафе, с цел да видят тази зала, или пък да си закупят билет от музея и да прегледат, като към този момент влязат в експозицията.
Могат да влязат настрана в кафето, без да са си купили билет, по този начин ли?
В кафето могат да седнат да пият кафе и пред тях ще се вижда новата зала. Отделно хората, които са си купили билет за експозицията, през различен, обособен вход могат да прегледат залата, без да минават през кафенето. Два обособени модула са, отделени един от различен.
Много забавно е, в действителност.
Няма аналог това нещо към този момент.
В България го няма другаде, по този начин ли?
Не, не, на никое място няма такова нещо.
Очакваме с неспокойствие да забележим всичко това към този момент действително. Но в този момент ми се желае да разкажете малко повече за последната ви експедиция във Виетнам. Какво беше скъпото, потребното, забавното на тази експедиция?
Експедицията се състоя взаимно с сътрудници от Националния природонаучен музей в София по един интернационален план на Националния природонаучен музей с университета в Ханой, Научноизследователския университет, по който имахме опция да се прикачим и да получим позволение за събиране на ентомологичен материал, т.е. безгръбначни, за експозицията на музея.
Получихме такова позволение и в границите на 26 дни, близо месец, с един мой сътрудник, основният организатор на музея Кристиан Владов, посетихме Виетнам, цялата северна част на Виетнам от Кат Ба, който се намира източно от Ханой, до границата с Лаос, един град, който е много прочут с историческото минало със сериозната борба сред французи и виетнамци. Градът се споделя Диен Биен Фу. Има едно езеро, което също е народен парк, много непокътнато.
Успяхме да се качим на най-високия връх на Индокитай, на 3140 м надморска височина и да посетим няколко национални парка. Имахме опция да събираме всичко, което успеем да хванем от безгръбначната фауна и се завърнахме с голямо количество материал. Може би над 1000 пеперуди успяхме да съберем. Не мога да кажа тъкмо какъв брой типа са, може би 500-600 типа. След като ги препарираме ще имаме по-ясна цифра, тъй като някои се дублират.
Отделно изсъхнал материал и настрана материал в алкохол. Така че като цяло, крайният резултат на нашата експедиция е свръхестествен, голямо количество материал успяхме да съберем.
И резултатът ще бъде една галерия, която ще създадем и като гостуваща галерия на сътрудниците от другите музеи, с най-интересните представители от безгръбначната фауна на Виетнам. Наистина зашеметяващи пеперуди, ципокрили, водни клонки, бръмбари – многообразието е впечатляващо, доста по-различно от това, което ние сме привикваме да следим към нас.
И това е един учебен детайл, който желаеме да вкараме в тази галерия. След това, част от насекомите, които са в категория " уау ", ще бъдат оставени в нашата зала с безгръбначните като непрекъсната експозиция. Най-вероятно ще сложим някакви флагчета, отличителни белези, с цел да се разпознава, че това са инсекти от Виетнам. Проектът е тригодишен. Най-вероятно през пролетта екип от музея ще посети междинната част в Централен Виетнам със същата задача. Виетнам е много разнообразна страна. Централната част мощно се разграничава като местообитание и като типове от региона, който в този момент посетихме. Така че чакаме още развиване в тази тенденция. Със сигурност ще изпратя двама мои уредници, с цел да са част от идната експедиция.
А като цяло по какъв начин ви се видя Виетнам, по какъв начин се развива в социално-икономическо отношение?
Аз при започване на тази година имах достойнството да посетя Тайланд, Камбоджа, Виетнам централната част, Мианмар, Индия и Шри Ланка. От всички изброени дотук страни мисля, че той е на водещо място по инфраструктура и въобще по социално-икономически индикатори. Много напредва в развиването си. В последните 15 години имат голям взрив в развиването си. Дори най-занемарените села са в доста добър образен тип. Подържани, улиците са доста чисти.
А хората усмихнати ли са?
Да, хората са извънредно доброжелателни, извънредно гостоприемни и усмихнати, несъмнено. Просто е голямо наслаждение да посетиш тази страна. Природните забележителности, както и културно-историческите забележителности, допълват цялата тази атмосфера. За нас като биолози, беше много необичайно, да вземем за пример отсъствието на земноводни влечуги, птици и бозайници, съвсем цялостното им неявяване от местообитанията за разлика от безгръбначните, които ние имахме удоволствието да съберем, които са многообразни.
А на какво се дължи това, че няма такива влечуги?
Ами на военните дейности, които са се водили на територията на Виетнам с американската войска и с френската войска, и препаратите, които са употребявани тогава - това са ужасно доста хербициди. От друга страна, самата просвета на Виетнам предполага това – хората употребяват всичко, което може да бъде изядено. Това доста добавя цялата картинка. Пазарите са доста колоритни. Може да наблюдавате всевъзможни животни, които се продават за храна. От пеперуди, стършели, жаби, инсекти и всевъзможни такива неща. Повечето от тях се гледат в профилирани ферми, несъмнено, не са диво уловени. Но е забавно. Дори кучешко видяхме на пазара да се продава.
Да, за кучешко знам, че е допустимо.
Да, те единствено на избрани празници употребяват кучешко месо и това са кучета, които са отглеждани в специфични ферми за животни. Не може по този начин на всички места да се употребява кучешко.
Много забавна страна, в действителност. Много забавни хора. Хубавото е, че безусловно преди два месеца, дори може би по-малко, паднаха и визите за България.
Снимки правихте ли?
О, голямо количество фотоси. Аз считам да направя обществена презентация, която ще е отворена за всички, които желаят да видят и да се потопят в историческото, биологичното, въобще в общественото пространство на Виетнам, с цел да мога да споделя това, което сме видели.
Като махнем неприятните моменти с комари, пиявици, паяци и така нататък, които там са доста, всичко останало е отлично. Може би по този начин храната също не е тъкмо по нашия усет. Но това си е тяхната културата.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ