Ето кой владетел успява да присъедини Пловдив към пределите на България
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с доктор Теодора Георгиева, организатор в РИМ-Пловдив и учител в ПУ.
Знаем, че Пловдив има хилядолетна история, само че въпреки всичко по кое време стартира историята на Пловдив като български град, т.е. по кое време той бива причислен към България?
С решителност можем да кажем, че това се случва при хан Маламир, управлявал в 831-836 година българската страна. В по-старата историография, пък дори и в някои учебници господства неправилната визия, че това се случва при хан Крум. Но в действителност имаме сведения, че това се случва през 836 година, т.е. при Маламир.
Добре, да кажем въпреки всичко – Пловдив е бил част от Византийската империя, от Римската империя, от Османската империя, а знаем, че Маламир ръководи относително малко, какво се случва с града ни след него?
Всъщност може би би трябвало да стартираме с една предистория, точно какво се случва в региона Тракия след 811 година, т.е. при ръководството на Крум – от там поражда и тази неточност, че при него е причислен градът. Знаем за Крум и неговите военни походи по отношение на Византия. Събитията ни водят след 811 година, след провалянето над император Никифор. Всъщност Крум прави нападения в Тракия, съпроводени с депортация на население, т.е. води една политика за пречистване на Тракия от ромейско население. Имаме разрушени селища, което се удостоверява и по археологически път.
Един византийски създател – Теофан Изповедник, ни споделя за тази политика на Крум, за неговите военни походи в Тракия. Той ни споделя, че християните от региона, от разнообразни замъци в Тракия избягали и загатва, че християните от Филипопол създали същото. И от тук, от това сведение на Теофан Изповедник, произтича и тази интерпретация, че за първи път градът влиза в рамките на българската страна по времето на Крум. Само че Филипопол и регионът му са си останали византийски и за това съдим от така наречен 30-годишен кротичък контракт по времето на Омуртаг и византийския император Лъв V. В този контракт от 816 година са посочени границите на двете страни и от тук ние вършим заключението, че Филипопол си остава византийски град, тъй като западните елементи на Тракия са посочени като византийски, заобиколени от трите страни с българска територия. Това демонстрира, че региона на Филипопол е мъчно следена от византийската власт, защото достъпът до тази област е бил чрез българските земи или през Родопите. Но юридически видяно, Пловдив и региона си остават византийски и това се резервира до 836 година, когато този мир е нарушен, имаме нова война сред България и Византия и надлежно до следващата смяна на границата. И за тези събития черпим сведения от така наречен Маламирова летопис, когато хан Маламир, дружно с кавхан Избул, идва във Филипопол. В Маламировата летопис се споделя, че двамата създали среща с филипополското население и в действителност от 836 година приказваме за трайно включване на Филипопол в рамките на българската страна. Всъщност Византийската империя е новата Римска империя.
Така че от 836 година Филипопол е византийски град или ромейски град.
А вие можете ли да ни разкажете малко повече за оня миг, в който един украински княз избива, набучва на прът, 20 000 поданици на Пловдив?
Да, киевският княз Светослав І. Лъв Дякон – различен византийски създател, ни споделя за тези събития. Тук се поражда една полемика в историографията – дали е бил български или византийски Филипопол, когато се случва това събитие. Като че ли господства схващането, че е български, защото не знаем какви са границите според мирния контракт от 927 година, подписан при ръководството на цар Петър. Точното трасе на границата сред двете страни не е изяснено и това поражда и полемиката дали градът е византийски или български, когато се случва това настъпление на киевския княз Светослав. Възможно е посочената цифра обаче да е една хипербола, защото средновековните създатели много преувеличават, когато приказваме за брой население или броя на армиите. Но сигурно имаме такова събитие. Дали са били в действителност 20 000 души е доста противоречиво.
А имаме ли сведения какъв брой поданици е наброявал градът тогава?
Не. За страдание сходни калкулации мъчно се вършат, говорейки за средновековната ера.
Това, доколкото знам, се случва на територията на римския стадион, нали по този начин?
Нямаме точни сведения. Знаем от Лъв Дякон, че киевският княз Светослав набил на прът 20 000 души, само че както споделих, най-вероятно тази цифра е пресилена. Вече приказваме сигурно, че от 970-971 година нататък градът става част от Византийската империя. И знаем, че 971 година император Йоан Цимисхи превзема и столицата Преслав. Така че оттук нататък към този момент преглеждаме византийския Филипопол. И апропо, точно интервалът ХІ-ХІІ век е извънредно удобен за развиването на Филипопол. Това се удостоверява и от писмените, и от археологическите свидетелства.
Можем да приказваме за един икономически и културен подем в региона. Настъпва комерсиално раздвижване, появяват се нови селища в цяла Тракия. Достатъчно е да посочим образец за културни монументи от този интервал – Бачковският манастир, църквата " Свети Йоан Кръстител " в Асеновград, " Свети Димитър " в Баткун, Пазарджишко. Като тази наклонност се трансформира с въстанието на Петър и Асен, т.е. след 1186 година, с нашествията на българи и кумани, по-късно Третия кръстоносен поход.
През 1189-1190 година Тракия още веднъж е подложена на грабежи от страна на кръстоносците. Следва политиката на Калоян, която е съпроводена и с депортация на население от Тракия в така наречен Мизия или въобще българската страна.
Пак се връщам на Маламир - по негово време в града има ли някакво строителство, някакъв напредък, по този начин да се каже?
Всъщност ІХ век е неподходящ за региона Тракия, тъй като Тракия е буферна зона сред България и Византия, подложена е на непрекъснати нашествия и това се отразява извънредно отрицателно за развиването и на Филипопол.
Ако можем да обобщим, до 811 година Тракия е византийска, имаме депортации на население от Мала Азия. Тази политика на византийските императори е за да се засилят военно-отбранителните качества на Тракия. Промяната настава след несполучливия поход на Никифор І. Договорът от 816 година носи известно успокоение на региона Тракия, само че като цяло региона тогава е обезлюдена. Крум, Омуртаг – те водят политика на колонизиране на Тракия със славянобългарско население. Идеята е да депортират население от Тракия в оттатък Дунавска България, да заменят ромейското население със славянобългарско. Но като цяло някакъв напредък можем да търсим най-много в интервала ХІ-ХІІ век. Пак споделям, тогава се открива едно успокоение за региона и имаме стопански напредък, тъй че удобният интервал е ХІ-ХІІ век. Всъщност тогава сме част от Византийската империя. Както споделих, 836 година градът за първи път влиза в рамките на България.
Градът тогава си се споделя Филипопол, нали по този начин?
Да. Както и Филибе, т.е. османското име, също е от Филипопол.
А името Пловдив – от коя година съществува това название?
Нямаме точни сведения по кое време за първи път се появява. Знаем, че Найден Геров го поляризира през ХІХ век. Аз съм попадала на Дубровнишките документи, изключително тези от ХІV-ХV век. Там дубровнишката администрация посочва града с името Пловдив, редом с името Филипопол. Ако четем по-ранни документи, да вземем за пример Византийските разкази, те си употребяват името Филипопол, само че Дубровнишките документи по-често посочват града под името Пловдив или Пловдин.
Най-вероятно градът е назван по този начин от славяните – най-малко такава догадка съм разглеждала, само че от документите, Дубровнишките търговски документи, там съм попадала на името Пловдив и Пловдин.
Какво е по-характерното за историята след този интервал към този момент, откогато градът става български, откогато влиза в рамките на България?
Пловдив постоянно е бил значим административен, боен и търговски център. През него минава основната пътна артерия Виа Диагоналис или Виа Милитарис, тъй че точно това значение на Пловдив го слага да има стратегическо значение за която и да е страна, в чийто лимити е.
Така че и за българи, и за византийци Пловдив е бил значимо стратегическо място и от военно-политическа позиция, и от стопанска позиция. Разбира се, това придава на града и едно етнорелигиозно многообразие, тази етническа разноцветност.
Която съществува и до през днешния ден.
Да. В града, даже когато е български, не би трябвало да чакаме, че единствено българи са живеели във Филипопол. Ние имаме и еретическо население, павликяни. Те се появяват в града в резултат на тази депортационна политика, която организират византийските императори. Виждаме ги и през ХІ и ХІІ век, във Второто българско царство също, към политиката на българския държател Калоян още веднъж имаме споменаване на тези павликяни. Имаме арменско население още през Средновековието. Всичко това придава образа на Пловдив. Тази разноцветност, с която е прочут и през Средновековието, се резервира и през Османския интервал, та до ден сегашен.
Знаем, че Пловдив има хилядолетна история, само че въпреки всичко по кое време стартира историята на Пловдив като български град, т.е. по кое време той бива причислен към България?
С решителност можем да кажем, че това се случва при хан Маламир, управлявал в 831-836 година българската страна. В по-старата историография, пък дори и в някои учебници господства неправилната визия, че това се случва при хан Крум. Но в действителност имаме сведения, че това се случва през 836 година, т.е. при Маламир.
Добре, да кажем въпреки всичко – Пловдив е бил част от Византийската империя, от Римската империя, от Османската империя, а знаем, че Маламир ръководи относително малко, какво се случва с града ни след него?
Всъщност може би би трябвало да стартираме с една предистория, точно какво се случва в региона Тракия след 811 година, т.е. при ръководството на Крум – от там поражда и тази неточност, че при него е причислен градът. Знаем за Крум и неговите военни походи по отношение на Византия. Събитията ни водят след 811 година, след провалянето над император Никифор. Всъщност Крум прави нападения в Тракия, съпроводени с депортация на население, т.е. води една политика за пречистване на Тракия от ромейско население. Имаме разрушени селища, което се удостоверява и по археологически път.
Един византийски създател – Теофан Изповедник, ни споделя за тази политика на Крум, за неговите военни походи в Тракия. Той ни споделя, че християните от региона, от разнообразни замъци в Тракия избягали и загатва, че християните от Филипопол създали същото. И от тук, от това сведение на Теофан Изповедник, произтича и тази интерпретация, че за първи път градът влиза в рамките на българската страна по времето на Крум. Само че Филипопол и регионът му са си останали византийски и за това съдим от така наречен 30-годишен кротичък контракт по времето на Омуртаг и византийския император Лъв V. В този контракт от 816 година са посочени границите на двете страни и от тук ние вършим заключението, че Филипопол си остава византийски град, тъй като западните елементи на Тракия са посочени като византийски, заобиколени от трите страни с българска територия. Това демонстрира, че региона на Филипопол е мъчно следена от византийската власт, защото достъпът до тази област е бил чрез българските земи или през Родопите. Но юридически видяно, Пловдив и региона си остават византийски и това се резервира до 836 година, когато този мир е нарушен, имаме нова война сред България и Византия и надлежно до следващата смяна на границата. И за тези събития черпим сведения от така наречен Маламирова летопис, когато хан Маламир, дружно с кавхан Избул, идва във Филипопол. В Маламировата летопис се споделя, че двамата създали среща с филипополското население и в действителност от 836 година приказваме за трайно включване на Филипопол в рамките на българската страна. Всъщност Византийската империя е новата Римска империя.
Така че от 836 година Филипопол е византийски град или ромейски град.
А вие можете ли да ни разкажете малко повече за оня миг, в който един украински княз избива, набучва на прът, 20 000 поданици на Пловдив?
Да, киевският княз Светослав І. Лъв Дякон – различен византийски създател, ни споделя за тези събития. Тук се поражда една полемика в историографията – дали е бил български или византийски Филипопол, когато се случва това събитие. Като че ли господства схващането, че е български, защото не знаем какви са границите според мирния контракт от 927 година, подписан при ръководството на цар Петър. Точното трасе на границата сред двете страни не е изяснено и това поражда и полемиката дали градът е византийски или български, когато се случва това настъпление на киевския княз Светослав. Възможно е посочената цифра обаче да е една хипербола, защото средновековните създатели много преувеличават, когато приказваме за брой население или броя на армиите. Но сигурно имаме такова събитие. Дали са били в действителност 20 000 души е доста противоречиво.
А имаме ли сведения какъв брой поданици е наброявал градът тогава?
Не. За страдание сходни калкулации мъчно се вършат, говорейки за средновековната ера.
Това, доколкото знам, се случва на територията на римския стадион, нали по този начин?
Нямаме точни сведения. Знаем от Лъв Дякон, че киевският княз Светослав набил на прът 20 000 души, само че както споделих, най-вероятно тази цифра е пресилена. Вече приказваме сигурно, че от 970-971 година нататък градът става част от Византийската империя. И знаем, че 971 година император Йоан Цимисхи превзема и столицата Преслав. Така че оттук нататък към този момент преглеждаме византийския Филипопол. И апропо, точно интервалът ХІ-ХІІ век е извънредно удобен за развиването на Филипопол. Това се удостоверява и от писмените, и от археологическите свидетелства.
Можем да приказваме за един икономически и културен подем в региона. Настъпва комерсиално раздвижване, появяват се нови селища в цяла Тракия. Достатъчно е да посочим образец за културни монументи от този интервал – Бачковският манастир, църквата " Свети Йоан Кръстител " в Асеновград, " Свети Димитър " в Баткун, Пазарджишко. Като тази наклонност се трансформира с въстанието на Петър и Асен, т.е. след 1186 година, с нашествията на българи и кумани, по-късно Третия кръстоносен поход.
През 1189-1190 година Тракия още веднъж е подложена на грабежи от страна на кръстоносците. Следва политиката на Калоян, която е съпроводена и с депортация на население от Тракия в така наречен Мизия или въобще българската страна.
Пак се връщам на Маламир - по негово време в града има ли някакво строителство, някакъв напредък, по този начин да се каже?
Всъщност ІХ век е неподходящ за региона Тракия, тъй като Тракия е буферна зона сред България и Византия, подложена е на непрекъснати нашествия и това се отразява извънредно отрицателно за развиването и на Филипопол.
Ако можем да обобщим, до 811 година Тракия е византийска, имаме депортации на население от Мала Азия. Тази политика на византийските императори е за да се засилят военно-отбранителните качества на Тракия. Промяната настава след несполучливия поход на Никифор І. Договорът от 816 година носи известно успокоение на региона Тракия, само че като цяло региона тогава е обезлюдена. Крум, Омуртаг – те водят политика на колонизиране на Тракия със славянобългарско население. Идеята е да депортират население от Тракия в оттатък Дунавска България, да заменят ромейското население със славянобългарско. Но като цяло някакъв напредък можем да търсим най-много в интервала ХІ-ХІІ век. Пак споделям, тогава се открива едно успокоение за региона и имаме стопански напредък, тъй че удобният интервал е ХІ-ХІІ век. Всъщност тогава сме част от Византийската империя. Както споделих, 836 година градът за първи път влиза в рамките на България.
Градът тогава си се споделя Филипопол, нали по този начин?
Да. Както и Филибе, т.е. османското име, също е от Филипопол.
А името Пловдив – от коя година съществува това название?
Нямаме точни сведения по кое време за първи път се появява. Знаем, че Найден Геров го поляризира през ХІХ век. Аз съм попадала на Дубровнишките документи, изключително тези от ХІV-ХV век. Там дубровнишката администрация посочва града с името Пловдив, редом с името Филипопол. Ако четем по-ранни документи, да вземем за пример Византийските разкази, те си употребяват името Филипопол, само че Дубровнишките документи по-често посочват града под името Пловдив или Пловдин.
Най-вероятно градът е назван по този начин от славяните – най-малко такава догадка съм разглеждала, само че от документите, Дубровнишките търговски документи, там съм попадала на името Пловдив и Пловдин.
Какво е по-характерното за историята след този интервал към този момент, откогато градът става български, откогато влиза в рамките на България?
Пловдив постоянно е бил значим административен, боен и търговски център. През него минава основната пътна артерия Виа Диагоналис или Виа Милитарис, тъй че точно това значение на Пловдив го слага да има стратегическо значение за която и да е страна, в чийто лимити е.
Така че и за българи, и за византийци Пловдив е бил значимо стратегическо място и от военно-политическа позиция, и от стопанска позиция. Разбира се, това придава на града и едно етнорелигиозно многообразие, тази етническа разноцветност.
Която съществува и до през днешния ден.
Да. В града, даже когато е български, не би трябвало да чакаме, че единствено българи са живеели във Филипопол. Ние имаме и еретическо население, павликяни. Те се появяват в града в резултат на тази депортационна политика, която организират византийските императори. Виждаме ги и през ХІ и ХІІ век, във Второто българско царство също, към политиката на българския държател Калоян още веднъж имаме споменаване на тези павликяни. Имаме арменско население още през Средновековието. Всичко това придава образа на Пловдив. Тази разноцветност, с която е прочут и през Средновековието, се резервира и през Османския интервал, та до ден сегашен.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ