Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Делян Илиев, режисьор на постановката " Албена " по Йордан Йовков на Родопския трагичен спектакъл - Смолян. Постановката е включена в програмата на фестивала " Сцена на кръстопът " в Пловдив, на 18.09.25 - Камерна сцена, от 19.30 часа.

Как вървят приготовленията?

Имаме един театър директно преди гостуването ни в Пловдив, който ще го възстановим и ще го забележим в каква форма е след лятната почивка. Може би малко ще го попроменим, само че по този начин ще пристигна в Пловдив - напълно във форма, по този начин да се каже.

Колко сезона към този момент играете спектакъла " Албена “?

Точно една година. Започнахме го септември, мисля че към 20-и беше предходната година. Реално един цялостен сезон има спектакълът и в този момент стартира втория си подобен.

Отзивите на публиката са страхотни. Добро попадение за основната актриса. Изобщо, хората са възхитени, по този начин да се каже, в случай че съдим по мненията им с обществената мрежа. Но, кое беше по-трудното за вас, когато правихте режисурата на този театър?

Най-голяма компликация видях с подготовката на театралния вид на този текст. Аз обичам да не взимам едно към едно текстовете, както ги предлага създателят, а да предложа някаква своя театрална версия върху текстовете, по отношение на някаква концепция по него, по текста имам поради. И с тази пиеса видях огромен напън поради, по какъв начин да кажа по-меко, поради много развлачената й конструкция, която в актуалния спектакъл е безусловно несъответстваща дори. Казвам го с голяма обич към Йовков и голямо оценяване на неговото творчеството. Става въпрос за някакъв чисто подобен актуален проблем, в който текстовете, както са писани преди 100 и повече години, няма по какъв начин просто едно към едно да бъдат пресъздадени на сцена. Те могат да бъдат четени като литература, и са доста забавни сами по себе си, само че в сценичен формат имат потребност от сериозна режисьорска и драматургическа интервенция. Та, аз с това видях най-голямата компликация.

В случая какво тъкмо направихте, което да провокира интереса?

Ще кажа. То това е ходът на спектакъла, тъй че това не е някаква загадка. Освен съпътстващите съкращения, сливане на персонажи, обединение на облици, основаване на един хоров селски облик към селото, аз потеглих през една концепция, че би трябвало постоянно да има една Албена, и че започваме от една Албена, минаваме през втора Албена, и приключваме с някаква последваща, от което това село сякаш непрестанно има потребност. Има потребност от някакъв лакмус, който да го държи жив.

Селото, несъмнено, като метафора на целия живот, не просто някакво изолирано българско село. И по този начин. Около този ход, който изцяло изнасилва текста на създателя, имаше огромни опасения дали няма да се получи някакъв злокобен неуспех. Но пък текстът, тъй като е доста добър, и е доста огромен, и е международна литература и драматургия, някак си пое този ход и го направи собствен. И по тази причина стане прекрасен театър, мисля.

А самата Божана Мановска с какво ви притегли като актриса, която да е подобаваща за тази роля?

Ами ние доста добре се познаваме и сме работили доста огромни текстове през годините - и Чехов, и Софокъл, и Шекспир, и какво ли не. Знаете, има персонажи в международната драматургия, за които просто би трябвало да имаш човек, с който да ги направиш. Не можеш да тръгнеш да правиш " Хамлет ", в случай че нямаш Хамлет.

Случаят с " Албена " е подобен – има нещо друго, което артистът, или актрисата в тази ситуация, би трябвало да носи вътре в себе си, което не може просто да се изиграе. И подобен е казусът с нея. И тъй като работим добре и се познаваме от дълго време, и имаме география на големи-големи международни текстове, си се доверихме взаимно, и по този начин.

Вие имахте и една смяна, която беше наложена от неприятните събития сега, до момента в който работихте по спектакъла.

Да, това беше, и вечно ще остане, спектакълът, отдаден на Емилия Ованесян.

Тя си отиде при започване на процеса. И някак си, по някакъв метод, остана с нас до края, и отново споделям, спектакълът вечно ще си е отдаден на нея. А пък и тъй като гостуваме в Пловдив, а тя беше от Пловдив и е надълбоко обвързвана с този град, по някакъв метод и самото ни посещение на фестивала е обвързвано с нея отново.

Да, желаех и това да кажем, че този театър е отдаден, въпреки всичко, на Емилия Ованесян. Но Вие отбелязахте, че сте обединили облици, с цел да може да избегнете тази тромавост на действието. Споделете още за процеса на вашата работа?

Процесът беше забавен, тъй като имаше една доста огромна пауза от към половин година някъде, че може и повече, в който ние с композитора на спектакъла Мира Искърова, започнахме да се виждаме понякога, просто с цел да мислим, да хвърляме някакви хрумвания, да използваме тази огромна пауза, в които нямахме подготовки. И в тези срещи се роди една концепция за един общ хор в облика на селото, който непрестанно, като древногръцки хор – тази концепция през годините неумишлено съм я развивал в спектаклите си – да стартира да разяснява, да предизвиква, да се кара, да спори, да поучава основните настоящи лица какво да вършат. Този хор са самите артисти, които извършват и функциите в спектакъла. И това също е много рисковано като ход, пък актьорите доста добре го поеха и се получи. В последна сметка  се получи един, да не кажа древногръцки, а един древнобългарски някакъв епос.

Ами, остава да поканим хората на вашия театър в Пловдив на 18 септември!

Да, да ги поканим, само че надяваме се скоро след фестивала да си създадем и едно редово посещение на Родопския трагичен спектакъл в Пловдив. И да поканим хората да гледат на 18.09.25 - Камерна сцена, от 19.30 часа.