Иван Тотев за 7-години Пловдив - ЕСК: Получих толкова поздравления, колкото не съм получавал за рождения си ден
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с някогашния кмет на Пловдив Иван Тотев, за страстите на 2019 година, когато Пловдив бе разгласен за Европейска столица на културата.
Г-н Тотев, виждам, че 7 години след оповестяването на Пловдив за Европейска столица на културата, Вие още се вълнувате. Виждам такива Ваши постове във Facebook и няма по какъв начин да бъде другояче, тъй като тъкмо Вие бяхте индивидът, който направи допустимо това да се случи, дружно с Вашия екип, несъмнено.
Целият град взе присъединяване с цел да се случи едно такова събитие. Много хора, които не бяха свързани директно нито с ръководството на общината, нито с някаква политическа партия, участваха в този развой. Тук мога да загатна имената на Марта Божикова, и Чолакова, Валери Кьорленски, Манол Пейков в това число, един Кирил Велчев, Светлана Куюмджиева. Дори не е редно да ги загатвам по имена, тъй като все ще не помни някого.
Аз по тази причина споделих " и екипът Ви ".
Много хора участваха. Просто имаше една такава сила и синергия, която се събра. Аз в моя живот в Пловдив преди този момент не съм я виждал. Надявам се да я видя до края на моя живот и още веднъж за някаква огромна цел, пловдивска идея. Но това в действителност беше една общоградска идея и ужасно доста хора работиха за нея. Аз се веселя, че в този исторически миг бях отпред на града и помогнах и с каквото мога и аз. И най-после се получи, просто беше ужасно. На 12-ти получавах поздравления като за рожден ден.
Кое е нещото, което най-ярко си спомняте, което се е запечатало доста мощно в съзнанието Ви след този ден?
Откриващото събитие беше нещо, което беше замислено да остане в паметта на хората. Неслучайно се взеха такива непопулярни решения, които първоначално изглеждаха прекомерно неуместни. Самият акцент на церемонията по откриването беше изработен по този начин, че да остане в съзнанието на всеки един от нас, който е участвал, за цялостен живот. И от това, което аз виждам и в постовете във Facebook, този резултат е реализиран. Всеки един, който е бил на място в дните към 12 януари, и тези, хилядите доброволци, които участваха в подготовката през цялата година, те ще го помнят това за цялостен живот.
Аз да вземем за пример, като публицист, запомних многото рецензии, които тогава ви се стовариха на главата. Вие по-късно в едно изявление казахте " Всичко, което се приказва, ще остане в канала на историята ". И сякаш в действителност се случи това. Остана най-значимото и страстта от това събитие, нали по този начин?
Да, да. Като кмет би трябвало да си малко квалифициран с историите, през които минава даден " план ", или някакво " събитие ", въпреки че е едва да се назова по този начин. Ако познаваш историята, ще знаеш, че има един кмет на Пловдив като Огнян Дюкмеджиев от края на XIX век, който е направил ужасно доста за града. Но по-късно негативизмът към него го кара да се изнесе и да не живее повече в Пловдив. Но това, което той е направил – канализациите на града, смяната, тя остава дълги години след него. Така че в случай че познаваш историята, знаеш, че ти минаваш през такива неща, само че просто би трябвало да устоиш, да имаш куража и да вдъхваш куража на хората, които работят с теб.
Защото, за един подобен план, като Европейска столица на просвета, за него работят хиляди хора. Ако тези хиляди хора нямат убеденост, че има някой зад тях, който ги поддържа, който поема тези удари отвред, където идват, те няма да могат да дадат всичко от себе си, тази убеденост и предпочитание, и да виждат смисъла.
Така че през този интервал, който беше няколко години преди самото събитие на 12 януари 2019 година, аз съумях да вдъхвам кураж и убеденост на хората, които работеха, и ги карах да дават най-хубавото от себе си, и се получи. Това е моята роля през годините, аз по този начин я виждам. Аз бях лепилото, заварката сред всички тези, които работеха за плана, и давах убеденост и вдъхвах религия и смисъл в плана.
Всички бяхте един млад екип, който има упоритостта и желае това да се случи. А какво от средата, която вие променихте, остана като Ваше наследство към пловдивчани?
Можем да ги разделим на две - какво е останало в инфраструктурата, и духовното, което остана в града и у пловдивчани. Второто е доста по-значимо и доста по-стойностно от инфраструктурната смяна на града, която се случи през годините. Под егидата на Европейска столица на културата се взеха доста тежки политически решения, като смяната на Централния площад, да вземем за пример.
Така беше. И затова бяха и многото рецензии.
През 2013 година започнаха безчет планове, състезания. Тогава се появиха недоволни, критици, отявлени злобари, в случай че би трябвало да сме почтени. Стартирахме археологически разкопки. Цялата тази смяна, която виждате в централна градска част, в това число и квартал " Капана “, основната аптека, Марица зоната – това всичко е директно разследване на желанието на Пловдив да се промени, да промени своя образ за 2019 година Галерия " Капана “, Галерия " 2019 “, изложбената зала, в това число и планове като огромната зала " Колодрум " – те всичките бяха разследване на този дух в града, желанието ни за смяна и за посрещане на 2019 година с повече културни пространства. Това е чисто инфраструктурната смяна, която се вижда директно. Но това, което остана, духовното, фестивалите, които не престават и досега, като " Hills of Rock “ и доста други, финансирането на операта в тези години внезапно стана неведнъж по-голямо от това, което е до момента. Така стигнахме досега, когато през август месец на Античния спектакъл нямаме свободни места за спектаклите на Пловдивската опера. Така че духовното считам, не е по-маловажно, бих споделил. И самочувствието на пловдивчани се промени. Аз по тази причина написах в поста си: " Един път културна столица, вечно културна столица ".
Пловдив ще остане ли вечно Европейска столица на културата?
Докато хората го усещат, ще остане. А те го усещат.
Според Вас, по какъв начин се трансформираха пловдивчани с този факт, че сме Европейска столица на културата?
Към 2011 година Пловдив беше един в действителност неприветлив град, град, в който хората не виждаха смисъл да живеят. В рамките на тези 8 години градът се промени, в който хората желаят да живеят, желаят да отлежат децата си. И няма по какъв начин да отречем, че този план " Европейска столица на културата " бе един от огромните мотори на тази смяна, даде смисъл на всички нас какво желаеме да реализираме в този град. Така че " Пловдив – Европейска столица на културата " беше нещо, за което се работеше 7-8 години и аз в действителност считам, че това е едно от главните неща, които стимулира всички нас да създадем тази смяна в града. И от един град, от който хората си отиваха, Пловдив се трансформира в град, в който хората живеят и даже се връщат.
Останаха и някои огорчени обаче. Например, към момента чакаме Дом за операта и този Тютюнев град да се промени.
Един град няма по какъв начин да има точка, в която да кажеш " Всичко към този момент е готово, може да загасим лампите и приключихме с града ". Това е жив организъм, който непрекъснато живее и постоянно има още нещо което да се направи ново. Това са значими културни планове, в които идващите кметове да имат поле за работа. Вижте едно Кино " Космос ", плана, който уповавам се в този мандат ще го забележим актуализирано, довършено. Но действително първите години, за които се говореше за кино " Космос ", бяха още в моя първи мандат. Проектът, по който се работи кино " Космос ", е направен тъкмо в годините на " Пловдив – Европейска столица на културата ".
Така че това, че 2019 година идва и си отива, не значи, че " Пловдив – Европейска столица на културата " идва и си отива. Не, тя остава и всичко, което е заченато с тази концепция, то продължава да се развива.
Аз съм оптимист, че и Пловдивската опера ще има дом, и зоната на Тютюневия град ще се обнови. Вчера с Костадин Димитров си приказвах по хрумвания за творение на пешеходни зони, пешеходни улици в тази част на града. Така че има кой да работи и работят върху това. И считам, че това е естествен развой на работа в един град и всичко ще се случи, къде по-бързо – къде по-бавно. Не, че няма проблеми в града.
Има проблеми в града, само че аз считам и ми си желае всички тези, които взимат сега решенията в града – заместник-кметове, кметове, да знаят през какво минахме ние тогава и с какви компликации се борехме, с цел да създадем тази смяна. И това да им бъде като един позитивен образец. Защото тематики като градски превоз, непорочност на въздуха, от време на време желаят непопулярни решения. И всеки би трябвало да знае, че когато взимаш непопулярни решения и вярваш в тях и го правиш по най-хубавия метод, след това хората го правят оценка това нещо. Аз го виждам по себе си. Пак ви споделям, толкоз доста поздравления за 12-ти получих, що се касае за рождения ми ден не съм получавал.
Г-н Тотев, виждам, че 7 години след оповестяването на Пловдив за Европейска столица на културата, Вие още се вълнувате. Виждам такива Ваши постове във Facebook и няма по какъв начин да бъде другояче, тъй като тъкмо Вие бяхте индивидът, който направи допустимо това да се случи, дружно с Вашия екип, несъмнено.
Целият град взе присъединяване с цел да се случи едно такова събитие. Много хора, които не бяха свързани директно нито с ръководството на общината, нито с някаква политическа партия, участваха в този развой. Тук мога да загатна имената на Марта Божикова, и Чолакова, Валери Кьорленски, Манол Пейков в това число, един Кирил Велчев, Светлана Куюмджиева. Дори не е редно да ги загатвам по имена, тъй като все ще не помни някого.
Аз по тази причина споделих " и екипът Ви ".
Много хора участваха. Просто имаше една такава сила и синергия, която се събра. Аз в моя живот в Пловдив преди този момент не съм я виждал. Надявам се да я видя до края на моя живот и още веднъж за някаква огромна цел, пловдивска идея. Но това в действителност беше една общоградска идея и ужасно доста хора работиха за нея. Аз се веселя, че в този исторически миг бях отпред на града и помогнах и с каквото мога и аз. И най-после се получи, просто беше ужасно. На 12-ти получавах поздравления като за рожден ден.
Кое е нещото, което най-ярко си спомняте, което се е запечатало доста мощно в съзнанието Ви след този ден?
Откриващото събитие беше нещо, което беше замислено да остане в паметта на хората. Неслучайно се взеха такива непопулярни решения, които първоначално изглеждаха прекомерно неуместни. Самият акцент на церемонията по откриването беше изработен по този начин, че да остане в съзнанието на всеки един от нас, който е участвал, за цялостен живот. И от това, което аз виждам и в постовете във Facebook, този резултат е реализиран. Всеки един, който е бил на място в дните към 12 януари, и тези, хилядите доброволци, които участваха в подготовката през цялата година, те ще го помнят това за цялостен живот.
Аз да вземем за пример, като публицист, запомних многото рецензии, които тогава ви се стовариха на главата. Вие по-късно в едно изявление казахте " Всичко, което се приказва, ще остане в канала на историята ". И сякаш в действителност се случи това. Остана най-значимото и страстта от това събитие, нали по този начин?
Да, да. Като кмет би трябвало да си малко квалифициран с историите, през които минава даден " план ", или някакво " събитие ", въпреки че е едва да се назова по този начин. Ако познаваш историята, ще знаеш, че има един кмет на Пловдив като Огнян Дюкмеджиев от края на XIX век, който е направил ужасно доста за града. Но по-късно негативизмът към него го кара да се изнесе и да не живее повече в Пловдив. Но това, което той е направил – канализациите на града, смяната, тя остава дълги години след него. Така че в случай че познаваш историята, знаеш, че ти минаваш през такива неща, само че просто би трябвало да устоиш, да имаш куража и да вдъхваш куража на хората, които работят с теб.
Защото, за един подобен план, като Европейска столица на просвета, за него работят хиляди хора. Ако тези хиляди хора нямат убеденост, че има някой зад тях, който ги поддържа, който поема тези удари отвред, където идват, те няма да могат да дадат всичко от себе си, тази убеденост и предпочитание, и да виждат смисъла.
Така че през този интервал, който беше няколко години преди самото събитие на 12 януари 2019 година, аз съумях да вдъхвам кураж и убеденост на хората, които работеха, и ги карах да дават най-хубавото от себе си, и се получи. Това е моята роля през годините, аз по този начин я виждам. Аз бях лепилото, заварката сред всички тези, които работеха за плана, и давах убеденост и вдъхвах религия и смисъл в плана.
Всички бяхте един млад екип, който има упоритостта и желае това да се случи. А какво от средата, която вие променихте, остана като Ваше наследство към пловдивчани?
Можем да ги разделим на две - какво е останало в инфраструктурата, и духовното, което остана в града и у пловдивчани. Второто е доста по-значимо и доста по-стойностно от инфраструктурната смяна на града, която се случи през годините. Под егидата на Европейска столица на културата се взеха доста тежки политически решения, като смяната на Централния площад, да вземем за пример.
Така беше. И затова бяха и многото рецензии.
През 2013 година започнаха безчет планове, състезания. Тогава се появиха недоволни, критици, отявлени злобари, в случай че би трябвало да сме почтени. Стартирахме археологически разкопки. Цялата тази смяна, която виждате в централна градска част, в това число и квартал " Капана “, основната аптека, Марица зоната – това всичко е директно разследване на желанието на Пловдив да се промени, да промени своя образ за 2019 година Галерия " Капана “, Галерия " 2019 “, изложбената зала, в това число и планове като огромната зала " Колодрум " – те всичките бяха разследване на този дух в града, желанието ни за смяна и за посрещане на 2019 година с повече културни пространства. Това е чисто инфраструктурната смяна, която се вижда директно. Но това, което остана, духовното, фестивалите, които не престават и досега, като " Hills of Rock “ и доста други, финансирането на операта в тези години внезапно стана неведнъж по-голямо от това, което е до момента. Така стигнахме досега, когато през август месец на Античния спектакъл нямаме свободни места за спектаклите на Пловдивската опера. Така че духовното считам, не е по-маловажно, бих споделил. И самочувствието на пловдивчани се промени. Аз по тази причина написах в поста си: " Един път културна столица, вечно културна столица ".
Пловдив ще остане ли вечно Европейска столица на културата?
Докато хората го усещат, ще остане. А те го усещат.
Според Вас, по какъв начин се трансформираха пловдивчани с този факт, че сме Европейска столица на културата?
Към 2011 година Пловдив беше един в действителност неприветлив град, град, в който хората не виждаха смисъл да живеят. В рамките на тези 8 години градът се промени, в който хората желаят да живеят, желаят да отлежат децата си. И няма по какъв начин да отречем, че този план " Европейска столица на културата " бе един от огромните мотори на тази смяна, даде смисъл на всички нас какво желаеме да реализираме в този град. Така че " Пловдив – Европейска столица на културата " беше нещо, за което се работеше 7-8 години и аз в действителност считам, че това е едно от главните неща, които стимулира всички нас да създадем тази смяна в града. И от един град, от който хората си отиваха, Пловдив се трансформира в град, в който хората живеят и даже се връщат.
Останаха и някои огорчени обаче. Например, към момента чакаме Дом за операта и този Тютюнев град да се промени.
Един град няма по какъв начин да има точка, в която да кажеш " Всичко към този момент е готово, може да загасим лампите и приключихме с града ". Това е жив организъм, който непрекъснато живее и постоянно има още нещо което да се направи ново. Това са значими културни планове, в които идващите кметове да имат поле за работа. Вижте едно Кино " Космос ", плана, който уповавам се в този мандат ще го забележим актуализирано, довършено. Но действително първите години, за които се говореше за кино " Космос ", бяха още в моя първи мандат. Проектът, по който се работи кино " Космос ", е направен тъкмо в годините на " Пловдив – Европейска столица на културата ".
Така че това, че 2019 година идва и си отива, не значи, че " Пловдив – Европейска столица на културата " идва и си отива. Не, тя остава и всичко, което е заченато с тази концепция, то продължава да се развива.
Аз съм оптимист, че и Пловдивската опера ще има дом, и зоната на Тютюневия град ще се обнови. Вчера с Костадин Димитров си приказвах по хрумвания за творение на пешеходни зони, пешеходни улици в тази част на града. Така че има кой да работи и работят върху това. И считам, че това е естествен развой на работа в един град и всичко ще се случи, къде по-бързо – къде по-бавно. Не, че няма проблеми в града.
Има проблеми в града, само че аз считам и ми си желае всички тези, които взимат сега решенията в града – заместник-кметове, кметове, да знаят през какво минахме ние тогава и с какви компликации се борехме, с цел да създадем тази смяна. И това да им бъде като един позитивен образец. Защото тематики като градски превоз, непорочност на въздуха, от време на време желаят непопулярни решения. И всеки би трябвало да знае, че когато взимаш непопулярни решения и вярваш в тях и го правиш по най-хубавия метод, след това хората го правят оценка това нещо. Аз го виждам по себе си. Пак ви споделям, толкоз доста поздравления за 12-ти получих, що се касае за рождения ми ден не съм получавал.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ