Психолог: Тенденция е през януари много хора да имат депресия заради бурните емоции при приготовлението им
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио ФОКУС с Рая Чаушева, психолог и психотерапевт, меланхолия и отрицателни страсти, които ни връхлитат и по какъв начин да се оправим с тях.
Какво съставляват депресивните положения? Можем ли да ги владеем? Това заболяване на новото време ли е, или съществува откогато свят светува? Нека да стартира с това, че депресията постоянно е съществувала под една или друга форма. Мисля, че хората доста добре я познават, тъй като множеството през живота си са изпитвали най-малко един депресивен епизод, даже повече. Има проучвания, които демонстрират, че един от пет мъже изпитват меланхолия през живота си в някакъв миг и една от три дами изпитват същото в някакъв миг от живота си. За страдание, ние, дамите, сме по-предразположени към отрицателни страсти. Депресията мисля, че хората я познават като една засилена горест, потиснатост, липса на мотивация, липса на смисъл, отмалялост някой път, даже хронична отмалялост и такава отмалялост, която няма доста логичност. Но това, което аз ще показва в моето образование е един различен взор към депресията, като меланхолия с разнообразни лица. Т.е. тя може да се показва освен в главните си видове, които изразихме, само че може да бъде незаинтересованост при някои хора, може да бъде мощна нервност и даже яд. Дори противоинтуитивно може да бъде свръхфокус в някаква активност, неведнъж работа или някакво занимание, с цел да може това нещо да се употребява като бягство. Така че депресията, като прочувствен набор, би трябвало да се преглежда тъкмо по този начин - като разнообразни проявления според от темперамента на човек или неговия живот и среда.
Възниква въпросът по какъв начин да се оправим с това положение?
Точно, според от лицето, което преглеждаме, има разнообразни техники. Бих почнала с депресията като прочувствен набор, защото тя се проявлява в разнообразни страсти, в разнообразни положения. Това, което предлагам аз, и което ще разгледаме в презентациите и на образованието, е човек да си води прочувствен дневник. Т.е. да има някакъв доклад какво усеща, по кое време усеща или какво не усеща. Някой път неналичието на страст е проблем. И надлежно по кое време има тригър и по кое време се демонстрира това раздразнително възприятие или тъжно възприятие. Също противоположната връзка от близки е доста значима. Хората осъзнават, че някой път депресията се демонстрира просто тъй като се затваряме и имаме липса на контакт, а точно контактът доста ни оказва помощ като противоположна връзка от близки и от семейство да видим, че нещо не е наред. Често близки могат да ни кажат: " Забелязвам, че си по-нервен в последно време, виждам, че си по-тъжен в последно време, или че избягваш събития, на които те викаме ". Всички тези неща са ужасно нужни и в действителност те са доста постижими. Това, което преглеждам в моето образование, е, че даже дребните и слабите лъчи могат да разсеят и най-тъмния, най-упорития облак. Нали по този начин? Дори и те имат значение за смяната на едно положение. И по същия метод противоположната връзка от близки и воденето на прочувствен дневник може да помогне за осъзнаването какво се случва в душeвността ни. Това е първата техника, която бих предложила, само че още веднъж зависи какво е проявлението на депресията.
Добре, а има ли вид ние въобще да не осъзнаваме, че сме в депресивно сстояние?
Да. Има вид. Българският народ през януари месец имаме огромна наклонност да прекаляваме с приготовленията около празниците, а да не си почиваме. Т.е. януари месец е още по-силен като наклонност хората изобщо да не осъзнават какво се случва в мозъците им, в душите им, в неврохимията им. А в действителност те да изпитват тъкмо това – да имат депресивен епизод, който е разследване на бурните страсти, мерки и неналичието на отмора около празниците. И тъкмо тогава, когато би трябвало да сме отпочинали и доста стимулирани, ние не сме. Така че за това го върша тъкмо в този момент това образование, с цел да мога да дам една светлина, едно познание, едно осъзнаване на хората, които може би се чудят какво им се случва в този момент.
Самото пазаруване на прекомерно доста дарове, може би това също е някакво проявяване на депресивно положение?
Да, финансовата част също, да не приказваме и за политическите ни положения сега, тази смяна към еврото, всички тези промени, те могат да угнетен хората. Всичко това е в цялост. Ние не приказваме единствено за вътрешни положения. Външните фактори са ужасно значими и човек би трябвало някак си да нападна този проблем многопластово, т.е. да не е единствено с една техника, а с няколко. И това в действителност ще преглеждаме в образованието. Някой път депресията може да е проявяване на дисбаланс сред системи: неврохимичната система, психическата система, обществената среда. Т.е. в случай че многопластово и от разнообразни страни холистично нападаме този проблем, имаме най-голяма възможност да се оправим с него. Но да, осъзнатостта и яснотата какво се случва и какво въобще е депресията, е първата стъпка.
При всички случаи да се освободим от това положение е един дълъг развой. Нали по този начин?
При някой хора, да. Но желая да дам вяра за тези, които нямат тенденциозна меланхолия, т.е. нямат диагноза клинична меланхолия, а просто имат депресивни епизоди или къси положения. При тях има повече вяра, тъй като както споделих, даже най-слабите лъчи могат да разсеят тъмните облаци и дребните неща имат значение и водят до смяна. Така че хората да не се отчайват. Ако просто минават през някакъв краткотраен депресивен епизод, има доста вяра за тях и просто е въпрос на техника. И малко до саморефлексия и работа със себе си.
Аз мисля, че има някакво пробуждане в българския народ и от ден на ден хора и младежи в частност се обръщат към логиката на психиката, към психотерапията, към саморефлексията, към другите способи или даже съвещания персонални, с цел да могат да се оправят с сходни проблеми или въобще предварителна защита да създадат на тях. Не е нужно да изпада човек в депресивен епизод, с цел да почне да се грижи за себе си. Най-доброто лекарство, както при всичко, е предварителната защита.
Аз желая да насочим вниманието си към подрастващите, към младежите. Все по-често се сблъсквам с деца, които са обзети от някаква незаинтересованост, не желаят да учат, нищо не ги интересува. Питат се има ли смисъл да живее човек. Това какво е? Това депресивно положение ли е, или освен това?
Като психолог аз работя с доста младежи. Също с такива младежи, както ги описваш, които са в апатични положения. При тях е по-сложно, тъй като в самия свят, в който са отраснали, те са виждали единствено технологии, виждали се света единствено като едно съвременно проявления. Всички тези неща в действителност ги потискат. Възможно е да е меланхолия, допустимо е просто да е вид характер, който е на новото потомство. Но при всички положения загубата на смисъл е проблем. Така че това е, което аз виждам и в моята процедура. Всъщност една от техниките за битка с меланхолия е тъкмо преоткриване на смисъла. Това в логиката на психиката се назовава логотерапия. Лого от гръцки значи " смисъл ". Т.е. всеки младеж да има за цел да откри своя смисъл, каквото и да значи това. Това може да е някаква висша цел, може да е реализиране на най-силния капацитет или помощ към други. Въпросът е тази цел да е по-голяма от него, просто нещо, за което да се бори, нещо, за което да е стимулиран всеки ден. И като една велика техника, която в действителност не е изобщо велика, просто е доста интуитивна, само че е мъчно постижима и въпреки всичко е доста значима, това е лишаване на телефоните.
Просто младежите са задоволително огромни и задоволително осъзнати, с цел да схванат, че ужасно доста им вредят. Дори младежи в моята процедура идват и се оплакват точно от това. Казват: " Аз съм привързан към това устройство, само че просто не мога да спра. Но съзнавам, че ужасно доста ме депресира, ужасно доста ми въздейства зле ". И аз по този начин им оказвам помощ да намерят смисъла, само че просто да има ежедневна процедура на самоконтрол и самодисциплина, да го оставят този телефон настрани и просто да вършат други, по-смислени неща.
Което е малко мъчно на процедура.
Да, мъчно е, обаче те се оправят, тъй като на тях им би трябвало малко. На множеството от тях просто им би трябвало един добър образец и увещание, че животът не е в обществените мрежи. Истинският живот не е въобще в телефона. Този doomscrolling по този начин нареченият, доста известен сега, т.е. да превърташ без да спираш в обществените мрежи, това ужасно доста лишава от мозъка като химически реакции. Т.е. лишава допамина. Просто прави нещата доста по-трудни и човек не може да се любува на същинския живот.
До каква степен едно такова депресивно положение може здравословно да обърка човек, да повлияе върху неговото здраве?
Определено има психосоматика. Това значи, че душeвността по някакъв метод въздейства и на физическото положение. Физиология като цяло. И какво се случва? Когато човек е в продължителна меланхолия без да я лекува, без да се грижи за нея, без да се осведоми за нея, той стопира да яде вярно, съня му също се скапва. Спира общественият контакт, което пък води до липса на сила. Има изследвания, които свързват двете неща. И въобще, тази отмалялост и това положение на заспалост в действителност забавя доста процеси като метаболизъм в мозъка и в тялото. И това води в действителност първо до проблеми с корема нормално. Хората имат коремни проблеми, стомашни проблеми. Също непрестанно ги боли главата. По-раздразнени са даже от шумове, от някакви неща сензорни, които преди не са ги дразнили. И въобще, липса на вкус или нарушавания в апетита. Някои пък прекалено доста ядат, което отново е някакъв признак на депресивно положение и бягство. И голям брой други проблеми, които в действителност идват само и единствено от душeвността. Това е психосоматиката.
А по какъв начин се усеща самият човек, когато към този момент откри, че в действителност е в такова депресивно положение? Смята ли се за човек, който е провален, за слаб човек, който не може сполучливо да се измъкне от това? Как се усеща изобщо измежду другите?
Прекрасен въпрос. Ами, истината е, че зависи от помощта и поддръжката, която получава. Ако той не получава поддръжка, да, може да се усеща като неуспех. Обаче, в случай че има среда, система от хора, които да го схванат по верния метод, да го поддържат, в случай че има психолог, с който работи, въобще някаква общественост, която да изпитва същите неща, или просто да го разбере той какво изпитва, това е основното той въобще да се оправи и въобще да стартира процесът на излекуване. Истината е, че депресията е малко хлъзгаво, необичайно положение, което съвсем се трансформира в табу в последно време даже измежду общностите на психолози и психиатри. Защото психиатрите да вземем за пример споделят, че е една болест, която няма лекуване,
Тъкмо това щях да те запитвам - следователно дали психолог, или психиатър да изберем. Особено в случай че виждаме, че доста са се задълбочили нещата?
Бих споделила да се стартира с психолог, за да може той да реши дали лечението ще е задоволителна. Много постоянно тя е задоволителна, само че също си зависи от психолога. Съветвам хората да търсят деликатно, да не прибързват и просто да си усетят психолога, с който работят, тъй като свързването, резонирането сред двамата е доста значимо, е доста значимо нещо. Психиатрите са страхотни експерти, само че за жалост, има наклонност те в действителност да заобикалят терапия и просто да прибягват към медикаменти.
Това е истината в България, и за жалост, хората го научават това по сложния метод, когато към този момент са взимали няколко вида медикаменти, две или три от тях несполучливи, и са видели неприятно въздействие върху организма си. Така че не бързайте с медикаменти, пробвайте с терапия и намерете своя психолог, който ще ви каже по какъв начин са нещата.
Много публикувана е депресията при дамите след раждания. Какво да ги посъветваме? Какво да търсят? Как да се измъкнат от това положение?
Да, постродилната меланхолия е една от по-популярните депресии. Характерното за нея е, че дамите в това положение не търсят доста помощ, те някак си си го задържат вътре в себе си, не приказват за него, срамят се. Мислят си, че на тях нещо не им е наред и те са отговорни за нещо. Истината е, че това е изцяло обикновено положение, което постоянно се случва и то е доста регулируемо. Бих предложила същото нещо – диалог с психолог, човек да има общественост, с която споделя, в случай че откри други майки, които са в същото положение. Много е елементарно сега онлайн. Това е хубавото пък на обществените мрежи, тъй като, в случай че човек желае да се свърже по този същински метод, има опция посредством групи, посредством разнообразни събития, посредством разнообразни конгреси, като надлежно работи върху себе си и прави техники, които са напълно саморефлективни и уединено. Освен тази обществена среда и проявлението на общността, доста е значимо човек, както споделих, да си води дневник, да се опознае, да разбере какво се случва и с помощ от психолог да отработят нещата едно по едно. Не внезапно, не шоково, а последователно.
Защо българинът се срами да употребява услугите на психолог?
Мисля че все по-малко се срами. Даже съм имала такива клиенти, които споделят: " Аз искрено си споделям, че отивам на съвещания, на психолог, с цел да работя върху себе си ". Хора, които са в бизнес среди, то постоянно стартира оттова, хора, които си имат личен бизнес, имат си известност, имат си брандинг, те са водачи и те водят другите след себе си. Започва леко смяната. Мисля, че до този миг хората ги е било позор, тъй като са привикнали, че просто е срамно да отидеш на експерт и е друго примерно от това да отидеш на какъвто и да е различен лекар. А то е същото. Когато човек примерно изпитва стомашни болки, той ще отиде при експерт, в случай че го боли глава, в случай че има проблем някакъв неврологичен - също. Така е и с психолозите. Когато душата заболее, или когато има някаква болежка, може да не е болест, може да е просто признак, концепцията и смисълът, и логиката е да потърсиш подобен експерт, който може да ти помогне точно с душевната болежка.
Да, аз познавам доста младежи, който вършат тъкмо това. И отлично, тъй като се разчупват по малко нещата и у нас, по този начин, както е на Запад. Хората от ден на ден осъзнават, че има огромна изгода от вашите услуги. И по тази причина, дано в този момент да кажем по кое време ще бъде твоето образование, къде ще бъде, да поканим повече хора, да помогнем и ние с нещо!
Да, заповядайте. Всеки, който желае да работи по себе си, който е изпитвал в миналото меланхолия или познава хора, които са изпитвали меланхолия, или въобще отрицателни страсти, дано да заповядат на 18 януари, неделя, от 11.00 часа на ул. " Леонардо да Винчи “ 14 в Пловдив.
Където, в действителност, ще схванат малко повече за това положение и по какъв начин могат да излязат от този облак на депресията. Нали по този начин?
Абсолютно. Обучението ми е на две етапи. Първата фаза е " Опознай облака, с цел да можеш да го разсееш " и втората фаза е " Разсей облака ". Тогава към този момент ще обсъждаме на практика техники и ще имаме проблеми, които ще гледаме. Всеки ще взе участие, който желае, с хрумвания по какъв начин съответния проблем да бъде позволен. И напълно ще бъде една топла разбираща атмосфера, една съпорт група в сложен миг. Ще имаме и лотария с награди, както постоянно, тематични награди, алегорични, само че приятни. И един прекрасен миг и едно хубаво въодушевление.
Може би и във Facebook могат да намерят твоята покана, нали по този начин?
Да. Точно по този начин. Психологическото образование се споделя тъкмо по този начин: " Разсей облака, възвърне менталната си светлина ". Ако напишат нещо такова, незабавно ще им излезе поканата.
Благодаря доста, Рая! И в действителност е доста потребно да се посети такова образование, тъй като от ден на ден ние хората имаме потребност от такава помощ.
Какво съставляват депресивните положения? Можем ли да ги владеем? Това заболяване на новото време ли е, или съществува откогато свят светува? Нека да стартира с това, че депресията постоянно е съществувала под една или друга форма. Мисля, че хората доста добре я познават, тъй като множеството през живота си са изпитвали най-малко един депресивен епизод, даже повече. Има проучвания, които демонстрират, че един от пет мъже изпитват меланхолия през живота си в някакъв миг и една от три дами изпитват същото в някакъв миг от живота си. За страдание, ние, дамите, сме по-предразположени към отрицателни страсти. Депресията мисля, че хората я познават като една засилена горест, потиснатост, липса на мотивация, липса на смисъл, отмалялост някой път, даже хронична отмалялост и такава отмалялост, която няма доста логичност. Но това, което аз ще показва в моето образование е един различен взор към депресията, като меланхолия с разнообразни лица. Т.е. тя може да се показва освен в главните си видове, които изразихме, само че може да бъде незаинтересованост при някои хора, може да бъде мощна нервност и даже яд. Дори противоинтуитивно може да бъде свръхфокус в някаква активност, неведнъж работа или някакво занимание, с цел да може това нещо да се употребява като бягство. Така че депресията, като прочувствен набор, би трябвало да се преглежда тъкмо по този начин - като разнообразни проявления според от темперамента на човек или неговия живот и среда.
Възниква въпросът по какъв начин да се оправим с това положение?
Точно, според от лицето, което преглеждаме, има разнообразни техники. Бих почнала с депресията като прочувствен набор, защото тя се проявлява в разнообразни страсти, в разнообразни положения. Това, което предлагам аз, и което ще разгледаме в презентациите и на образованието, е човек да си води прочувствен дневник. Т.е. да има някакъв доклад какво усеща, по кое време усеща или какво не усеща. Някой път неналичието на страст е проблем. И надлежно по кое време има тригър и по кое време се демонстрира това раздразнително възприятие или тъжно възприятие. Също противоположната връзка от близки е доста значима. Хората осъзнават, че някой път депресията се демонстрира просто тъй като се затваряме и имаме липса на контакт, а точно контактът доста ни оказва помощ като противоположна връзка от близки и от семейство да видим, че нещо не е наред. Често близки могат да ни кажат: " Забелязвам, че си по-нервен в последно време, виждам, че си по-тъжен в последно време, или че избягваш събития, на които те викаме ". Всички тези неща са ужасно нужни и в действителност те са доста постижими. Това, което преглеждам в моето образование, е, че даже дребните и слабите лъчи могат да разсеят и най-тъмния, най-упорития облак. Нали по този начин? Дори и те имат значение за смяната на едно положение. И по същия метод противоположната връзка от близки и воденето на прочувствен дневник може да помогне за осъзнаването какво се случва в душeвността ни. Това е първата техника, която бих предложила, само че още веднъж зависи какво е проявлението на депресията.
Добре, а има ли вид ние въобще да не осъзнаваме, че сме в депресивно сстояние?
Да. Има вид. Българският народ през януари месец имаме огромна наклонност да прекаляваме с приготовленията около празниците, а да не си почиваме. Т.е. януари месец е още по-силен като наклонност хората изобщо да не осъзнават какво се случва в мозъците им, в душите им, в неврохимията им. А в действителност те да изпитват тъкмо това – да имат депресивен епизод, който е разследване на бурните страсти, мерки и неналичието на отмора около празниците. И тъкмо тогава, когато би трябвало да сме отпочинали и доста стимулирани, ние не сме. Така че за това го върша тъкмо в този момент това образование, с цел да мога да дам една светлина, едно познание, едно осъзнаване на хората, които може би се чудят какво им се случва в този момент.
Самото пазаруване на прекомерно доста дарове, може би това също е някакво проявяване на депресивно положение?
Да, финансовата част също, да не приказваме и за политическите ни положения сега, тази смяна към еврото, всички тези промени, те могат да угнетен хората. Всичко това е в цялост. Ние не приказваме единствено за вътрешни положения. Външните фактори са ужасно значими и човек би трябвало някак си да нападна този проблем многопластово, т.е. да не е единствено с една техника, а с няколко. И това в действителност ще преглеждаме в образованието. Някой път депресията може да е проявяване на дисбаланс сред системи: неврохимичната система, психическата система, обществената среда. Т.е. в случай че многопластово и от разнообразни страни холистично нападаме този проблем, имаме най-голяма възможност да се оправим с него. Но да, осъзнатостта и яснотата какво се случва и какво въобще е депресията, е първата стъпка.
При всички случаи да се освободим от това положение е един дълъг развой. Нали по този начин?
При някой хора, да. Но желая да дам вяра за тези, които нямат тенденциозна меланхолия, т.е. нямат диагноза клинична меланхолия, а просто имат депресивни епизоди или къси положения. При тях има повече вяра, тъй като както споделих, даже най-слабите лъчи могат да разсеят тъмните облаци и дребните неща имат значение и водят до смяна. Така че хората да не се отчайват. Ако просто минават през някакъв краткотраен депресивен епизод, има доста вяра за тях и просто е въпрос на техника. И малко до саморефлексия и работа със себе си.
Аз мисля, че има някакво пробуждане в българския народ и от ден на ден хора и младежи в частност се обръщат към логиката на психиката, към психотерапията, към саморефлексията, към другите способи или даже съвещания персонални, с цел да могат да се оправят с сходни проблеми или въобще предварителна защита да създадат на тях. Не е нужно да изпада човек в депресивен епизод, с цел да почне да се грижи за себе си. Най-доброто лекарство, както при всичко, е предварителната защита.
Аз желая да насочим вниманието си към подрастващите, към младежите. Все по-често се сблъсквам с деца, които са обзети от някаква незаинтересованост, не желаят да учат, нищо не ги интересува. Питат се има ли смисъл да живее човек. Това какво е? Това депресивно положение ли е, или освен това?
Като психолог аз работя с доста младежи. Също с такива младежи, както ги описваш, които са в апатични положения. При тях е по-сложно, тъй като в самия свят, в който са отраснали, те са виждали единствено технологии, виждали се света единствено като едно съвременно проявления. Всички тези неща в действителност ги потискат. Възможно е да е меланхолия, допустимо е просто да е вид характер, който е на новото потомство. Но при всички положения загубата на смисъл е проблем. Така че това е, което аз виждам и в моята процедура. Всъщност една от техниките за битка с меланхолия е тъкмо преоткриване на смисъла. Това в логиката на психиката се назовава логотерапия. Лого от гръцки значи " смисъл ". Т.е. всеки младеж да има за цел да откри своя смисъл, каквото и да значи това. Това може да е някаква висша цел, може да е реализиране на най-силния капацитет или помощ към други. Въпросът е тази цел да е по-голяма от него, просто нещо, за което да се бори, нещо, за което да е стимулиран всеки ден. И като една велика техника, която в действителност не е изобщо велика, просто е доста интуитивна, само че е мъчно постижима и въпреки всичко е доста значима, това е лишаване на телефоните.
Просто младежите са задоволително огромни и задоволително осъзнати, с цел да схванат, че ужасно доста им вредят. Дори младежи в моята процедура идват и се оплакват точно от това. Казват: " Аз съм привързан към това устройство, само че просто не мога да спра. Но съзнавам, че ужасно доста ме депресира, ужасно доста ми въздейства зле ". И аз по този начин им оказвам помощ да намерят смисъла, само че просто да има ежедневна процедура на самоконтрол и самодисциплина, да го оставят този телефон настрани и просто да вършат други, по-смислени неща.
Което е малко мъчно на процедура.
Да, мъчно е, обаче те се оправят, тъй като на тях им би трябвало малко. На множеството от тях просто им би трябвало един добър образец и увещание, че животът не е в обществените мрежи. Истинският живот не е въобще в телефона. Този doomscrolling по този начин нареченият, доста известен сега, т.е. да превърташ без да спираш в обществените мрежи, това ужасно доста лишава от мозъка като химически реакции. Т.е. лишава допамина. Просто прави нещата доста по-трудни и човек не може да се любува на същинския живот.
До каква степен едно такова депресивно положение може здравословно да обърка човек, да повлияе върху неговото здраве?
Определено има психосоматика. Това значи, че душeвността по някакъв метод въздейства и на физическото положение. Физиология като цяло. И какво се случва? Когато човек е в продължителна меланхолия без да я лекува, без да се грижи за нея, без да се осведоми за нея, той стопира да яде вярно, съня му също се скапва. Спира общественият контакт, което пък води до липса на сила. Има изследвания, които свързват двете неща. И въобще, тази отмалялост и това положение на заспалост в действителност забавя доста процеси като метаболизъм в мозъка и в тялото. И това води в действителност първо до проблеми с корема нормално. Хората имат коремни проблеми, стомашни проблеми. Също непрестанно ги боли главата. По-раздразнени са даже от шумове, от някакви неща сензорни, които преди не са ги дразнили. И въобще, липса на вкус или нарушавания в апетита. Някои пък прекалено доста ядат, което отново е някакъв признак на депресивно положение и бягство. И голям брой други проблеми, които в действителност идват само и единствено от душeвността. Това е психосоматиката.
А по какъв начин се усеща самият човек, когато към този момент откри, че в действителност е в такова депресивно положение? Смята ли се за човек, който е провален, за слаб човек, който не може сполучливо да се измъкне от това? Как се усеща изобщо измежду другите?
Прекрасен въпрос. Ами, истината е, че зависи от помощта и поддръжката, която получава. Ако той не получава поддръжка, да, може да се усеща като неуспех. Обаче, в случай че има среда, система от хора, които да го схванат по верния метод, да го поддържат, в случай че има психолог, с който работи, въобще някаква общественост, която да изпитва същите неща, или просто да го разбере той какво изпитва, това е основното той въобще да се оправи и въобще да стартира процесът на излекуване. Истината е, че депресията е малко хлъзгаво, необичайно положение, което съвсем се трансформира в табу в последно време даже измежду общностите на психолози и психиатри. Защото психиатрите да вземем за пример споделят, че е една болест, която няма лекуване,
Тъкмо това щях да те запитвам - следователно дали психолог, или психиатър да изберем. Особено в случай че виждаме, че доста са се задълбочили нещата?
Бих споделила да се стартира с психолог, за да може той да реши дали лечението ще е задоволителна. Много постоянно тя е задоволителна, само че също си зависи от психолога. Съветвам хората да търсят деликатно, да не прибързват и просто да си усетят психолога, с който работят, тъй като свързването, резонирането сред двамата е доста значимо, е доста значимо нещо. Психиатрите са страхотни експерти, само че за жалост, има наклонност те в действителност да заобикалят терапия и просто да прибягват към медикаменти.
Това е истината в България, и за жалост, хората го научават това по сложния метод, когато към този момент са взимали няколко вида медикаменти, две или три от тях несполучливи, и са видели неприятно въздействие върху организма си. Така че не бързайте с медикаменти, пробвайте с терапия и намерете своя психолог, който ще ви каже по какъв начин са нещата.
Много публикувана е депресията при дамите след раждания. Какво да ги посъветваме? Какво да търсят? Как да се измъкнат от това положение?
Да, постродилната меланхолия е една от по-популярните депресии. Характерното за нея е, че дамите в това положение не търсят доста помощ, те някак си си го задържат вътре в себе си, не приказват за него, срамят се. Мислят си, че на тях нещо не им е наред и те са отговорни за нещо. Истината е, че това е изцяло обикновено положение, което постоянно се случва и то е доста регулируемо. Бих предложила същото нещо – диалог с психолог, човек да има общественост, с която споделя, в случай че откри други майки, които са в същото положение. Много е елементарно сега онлайн. Това е хубавото пък на обществените мрежи, тъй като, в случай че човек желае да се свърже по този същински метод, има опция посредством групи, посредством разнообразни събития, посредством разнообразни конгреси, като надлежно работи върху себе си и прави техники, които са напълно саморефлективни и уединено. Освен тази обществена среда и проявлението на общността, доста е значимо човек, както споделих, да си води дневник, да се опознае, да разбере какво се случва и с помощ от психолог да отработят нещата едно по едно. Не внезапно, не шоково, а последователно.
Защо българинът се срами да употребява услугите на психолог?
Мисля че все по-малко се срами. Даже съм имала такива клиенти, които споделят: " Аз искрено си споделям, че отивам на съвещания, на психолог, с цел да работя върху себе си ". Хора, които са в бизнес среди, то постоянно стартира оттова, хора, които си имат личен бизнес, имат си известност, имат си брандинг, те са водачи и те водят другите след себе си. Започва леко смяната. Мисля, че до този миг хората ги е било позор, тъй като са привикнали, че просто е срамно да отидеш на експерт и е друго примерно от това да отидеш на какъвто и да е различен лекар. А то е същото. Когато човек примерно изпитва стомашни болки, той ще отиде при експерт, в случай че го боли глава, в случай че има проблем някакъв неврологичен - също. Така е и с психолозите. Когато душата заболее, или когато има някаква болежка, може да не е болест, може да е просто признак, концепцията и смисълът, и логиката е да потърсиш подобен експерт, който може да ти помогне точно с душевната болежка.
Да, аз познавам доста младежи, който вършат тъкмо това. И отлично, тъй като се разчупват по малко нещата и у нас, по този начин, както е на Запад. Хората от ден на ден осъзнават, че има огромна изгода от вашите услуги. И по тази причина, дано в този момент да кажем по кое време ще бъде твоето образование, къде ще бъде, да поканим повече хора, да помогнем и ние с нещо!
Да, заповядайте. Всеки, който желае да работи по себе си, който е изпитвал в миналото меланхолия или познава хора, които са изпитвали меланхолия, или въобще отрицателни страсти, дано да заповядат на 18 януари, неделя, от 11.00 часа на ул. " Леонардо да Винчи “ 14 в Пловдив.
Където, в действителност, ще схванат малко повече за това положение и по какъв начин могат да излязат от този облак на депресията. Нали по този начин?
Абсолютно. Обучението ми е на две етапи. Първата фаза е " Опознай облака, с цел да можеш да го разсееш " и втората фаза е " Разсей облака ". Тогава към този момент ще обсъждаме на практика техники и ще имаме проблеми, които ще гледаме. Всеки ще взе участие, който желае, с хрумвания по какъв начин съответния проблем да бъде позволен. И напълно ще бъде една топла разбираща атмосфера, една съпорт група в сложен миг. Ще имаме и лотария с награди, както постоянно, тематични награди, алегорични, само че приятни. И един прекрасен миг и едно хубаво въодушевление.
Може би и във Facebook могат да намерят твоята покана, нали по този начин?
Да. Точно по този начин. Психологическото образование се споделя тъкмо по този начин: " Разсей облака, възвърне менталната си светлина ". Ако напишат нещо такова, незабавно ще им излезе поканата.
Благодаря доста, Рая! И в действителност е доста потребно да се посети такова образование, тъй като от ден на ден ние хората имаме потребност от такава помощ.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ